№ 6297
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110128589 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Г. Г. срещу „...“ АД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях Договор за паричен заем Standard“ № 5910199/13.03.2023 г. е
нищожен, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 763,57 лева –
недължимо платена сума над чистата стойност по Договор за паричен заем Standard“
№ 5910199/13.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2023г. между ищцата и „...“ АД, е
сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г., по силата на
който на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1300 лева. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от
договора е посочено, че за ползване на сумата кредитополучателят дължи на
кредитора възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от
40,32 % и годишен процент на разходите (ГПР) по кредита от 49,36 %. Общият размер
на всички плащания, дължими от потребителя съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 е 1837,33 лева,
които следва да се върнат на 11 вноски, всяка от които в размер на 167,03 лева. В чл. 1,
ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 413,27 лева, а в чл. 4 от
договора е предвидено задължението за потребителя в тридневен срок от усвояване на
сумата да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна
за период от сключване на договора до 30 дни след падежа за плащане по договора,
или да осигури поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря кумулативно
на множество изисквания, подробно посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора. В чл. 4,
ал. 2 е предвидено, че ако длъжникът не предостави обезпечение, отговарящо на
1
посочените критерии, същият дължи неустойка в размер на 275,44 лева, която се
заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски. Поддържа, че с прибавянето на
неустойката към дължимите суми по кредита, месечната вноска възлиза на 192,07 лева,
а размерът на дължимата сума по договора възлиза на 2112,77 лева. След усвояване на
заемната сума ищцата е извършвала плащания по кредита чрез платформата за
парични преводи „...“ АД на обща стойност 1300 лева, като с тях е погасявала не само
главницата, а и част от другите предвидени в договора компоненти. На 12.07.2023 г.
ищцата е сключила нов Договор за паричен заем Standard 14 № 5943516/12.07.2023г. за
сумата 1400 лева, от която 763,57 лева са послужили за рефинансиране и погасяване
на задълженията по процесния договор за кредит. Така общо извършените по договора
плащания възлизат на 2063,57 лева. Ищцата поддържа, че получената чиста стойност
по кредита е в размер на 1300 лева, следователно всички суми над посочената следва
да й бъдат възстановени като платени без основание поради недействителността на
договора за паричен заем. Излага подробни съображения за недействителността на
договора за заем. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
ответното дружество е начислило такса „експресно разглеждане“ на искането за
отпускане на кредит на стойност 413, 27 лева, тъй като тази услуга е свързана с
усвояването и управлението на кредита. Поддържа, че клаузата за заплащане на такса
за експресно разглеждане е и неравноправна, доколкото възлага допълнителна
финансова тежест за потребителя, оскъпява цената на кредита и по съществото си
представлява реализирана за кредитора печалба. Поддържа, че договорът е
недействителен и поради нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като към него
няма погасителен план, като в договора е посочен размерът на месечната вноска, както
и падежът на всяка от вноските, но без да са посочени поотделно каква част от
главницата, лихвата и таксата за експресно разглеждане се погасява със съответната
вноска. Твърди, че договорът е недействителен и поради нарушението на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочено какво точно се включва в ГПР, липсва ясно
разписана методика по формиране на ГПР по кредита, уточняваща кои компоненти са
включени в него и как същият възлиза на 49,36 %. Твърди, че неустойка представлява
разход по кредита, поради което следва да се включи в ГПР, но това не е направено,
поради което и посоченият размер на ГПР не е действителният такъв, приложен в
отношенията между страните, и при включване на неустойката в ГПР същият би
надвишил законоустановения максимум от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута. Ищцата излага съображения, че
договорът е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
предвидения в договора размер е 40,32 % е повече от трикратния размер на законната
лихва за забава, а при включване на таксата за експресно разглеждане и неустойката,
които представляват прикрита лихва, размерът многократно ще надвиши посочения в
договора. Поддържа, че задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено
така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе до уговорената санкция -
неустойка в размер на 275,44 лева, която не притежава присъщите и обезпечителна и
обезщетителна функция, а води единствено до оскъпяване на кредита и увеличаване
на печалбата за кредитора. Излага твърдения, че неустойката не е включена при
изчисляването на ГПР, а посочването на по-нисък от действителния ГПР в договора за
потребителски кредит представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна търговска практика, в частност заблуждаваща такава по смисъла чл. 68г, ал.
4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...“ АД е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията
2
на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит противоречи на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК и твърди, че тази услуга се извършва преди сключване на договора
за кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда като такава по
управлението или усвояването на кредита. Твърди, че въпреки осъществяването на
услугата по експресно разглеждане на документите, договор за паричен заем може да
не бъде подписан и съответно заемното правоотношение по предоставяне на
потребителски кредит да не възникне по желание на която и да е от страните.
Поддържа, че доколкото в договора за кредит е уговорен фиксиран годишен лихвен
процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени
проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми. Наред с това погасителният план
сочи да е инкорпориран в договора. Излага съображения, че към момента на
сключване на договора, не се установява да се дължи предвидената неустойка,
доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените задължения
в указания за това срок, поради което разходът за нея не следва да бъде включван в
ГПР. Оспорва твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и че
посоченият в договора ГПР не е реално приложеният в отношенията между страните.
Твърди, че уговорената неустойка е действителна и има обезщетителна функция, а
чрез нея не се нарушават правата на потребителя, който е имал възможност да се
откаже от договора в законоустановен срок след сключването му. Сочи, че не са налице
основания за прогласяване на недействителността на договора, респективно не са
налице предпоставките за уважаване на осъдителния иск. Оспорва обстоятелството, че
ищцата е материално затруднено лице и поддържа, че не са налице предпоставките за
заплащане на оказаната безплатна правна помощ. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че при изчисляване на ГПР по
процесния договор не е включен разходът за неустойка.
Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор за паричен заем
Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка със Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ между „...“ АД в
качеството му на заемодател и Г. Г. Г. в качеството й на заемател. По силата на силата
на сключения договор на заемателя бил отпуснат заем в размер на 1300 лв., който
следвало да бъде възстановен на 11 вноски, всяка в размер на 167,03 лв., която вноска
включва част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, за срок
от 22 седмици, считано от 28.03.2023 г. до 15.08.2023 г. Посочено е, че годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 49.36 % при годишен лихвен процент
40,32 %. Таксата за експресно разглеждане е предвидена в чл. 1, ал. 3 от сключения
договор като цена на допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
отпускане на заем в размер на 413,27 лв.
В чл. 4, ал. 1 на договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по този договор да представи на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му, а именно: 1. Поръчител – физическо лице,
което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано
от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило
3
21 година възраст, да работи по безсрочен трудово договор, да има минимален стаж
при настоящия работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1
000 лв. през последните 5 години, да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0
до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена
след усвояване на парични заем, в размер на цялото задължение на заемателя,
включващо общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита/, валидна 30
дни след падежа на плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят ще дължи неустойка в размер на 275,44 лв.
Уговорено е неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 192,07 лв., а
общото задължение по договора е размер на 2112,77 лв.
По делото е приет като доказателство СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредити към Договор за паричен заем Standard 14 №
5910199/13.03.2023 г., от който е видно, че общата сума по кредита с включена лихва е
1426,03 лв., а общата сума по кредита, включваща главница, лихва и такса за
експресно разглеждане възлиза на 1837,33 лв. (т. 6 от СЕФ), като вноската в този
случай е в размер на 167,03 лв. (т.5 от СЕФ). Съгласно т. 2 от част Трета на СЕФ в ГПР
не са включени начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойка за
неизпълнение на някое от задълженията по договора, доколкото се приема, че страните
ще изпълняват точно и в срок задълженията си. В т. 4 от част Трета на СЕФ е
посочено, че свързаните с договора разходи са: разходи за просрочени задължения,
такса за разглеждане на документи, таксата за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 413,27 лв., в случай, че заемателят е избрал
доброволно да се ползва от тази допълнителна услуга, неустойката, начислявана при
неизпълнение на някое от задълженията по т. 8, част Втора, а именно за предоставяне
на обезпечение чрез поръчител физическо лице или банкова гаранция.
Видно от приетата по делото разпечатка от Договор за паричен заем Standard 14
№ 5943516/12.07.2023 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка със Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ между „...“ АД в качеството му на
заемодател и Г. Г. Г. в качеството й на заемател. По силата на силата на сключения
договор на заемателя бил отпуснат заем в размер на 1400 лв., като с подписването му
страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя от 13.03.2023
г., по който задължението е в размер на 763,57 лв. Посочено е, че годишният процент
на разходите по кредита е в размер на 49.39 %. Сумите следва да се върнат на 18
вноски, всяка в размер на 127,93 лв., в която са включени част от дължимите главница,
лихва и такса за експресно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е
предвидена в чл. 1, ал. 3 от сключения договор като цена на допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 687, 42 лв.
Приети като доказателства по делото са пет броя разписки, от които се
установява ищцата да е заплатила на каса на Изипей в полза на ответното дружество
сумата в общ размер на 1300 лв. в периода 18.04.2023г.-10.07.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
По иска за прогласяване недействителността на договора за кредит
За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването
на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, както и твърдяното
противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, а именно, че процесният договор съдържа валидни клаузи, имащи
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на
императивните правни норми.
С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по
същите е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в
настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява и на правилата на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Ответникът не оспорва, а и от приетия по делото договор се установява, че
между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит с твърдяното
от ищцата съдържание и клаузи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
5
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното
право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C
686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които
са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни
премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за
услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед
разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по
смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява
общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия
размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19,
параграф 2.
В случая посочения в договора годишен процент на разходите не съобразява
заплащането на предвидената неустойка. Така както са формулирани обаче
изискванията за представяне на обезпечение, създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и
възлагане на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона -
чл. 16 ЗПК. Само в рамките на три дни от сключването на договора заемателката
следва да представи данни за поръчител, който да отговаря на множество включително
и неизпълними условия за икономическите реалности в страна. Освен това за
удостоверяване на изискуемите качества на поръчителя пък се изискват документи,
които се издават от трети лица – работодател /осигурител/ и държавни институции,
чието представяне трудно би било осъществимо в указания срок. Неприложима е и
опцията за издаване на банкова гаранция, доколкото същата отново е лишена от
практическа стойност. Потребителските кредит обикновено са бъзроликвидни и се
предоставят на икономически по-слабата страна потребител за задоволяване на текущи
нужди, напълно безпредметно би било да се сключва потребителски кредит от
физическо лице, ако същото разполага с финансовия ресурс да учреди банкова
гаранция в този размер. Всъщност с формулирането на изискванията за неустойка по
този начин, заемодателят преследва забранена от закона цел да получи едно
допълнително, неследващо му се възнаграждение, различно от договорната лихва. За
да избегне надвишаването на законоустановения размер на ГПР обаче заемодателят
формулира това възнаграждение като неустойка. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че още при сключването на договора заемодателят е предвидил
размера на дължимата неустойка и я начислил към погасителната вноска, т.е. самият
той е предвиждал настъпването на този разход за заемателя. Въз основа на
установените обстоятелства, съдът приема, че уговорената неустойка представлява
разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба
на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
6
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Установява се, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочва
изрично това.
Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е налице
нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не
може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет. В конкретния случай дори не са необходими специални знания, за да приеме
съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в неустойката, не нарушават това
изискване, а при нейното включване е надхвърлен законоустановения максимум по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо и доколкото непосочения в договора за кредит ГПР фактически не
отразява всички дължими разходи по кредита, съдът намира, че сключеният договор за
кредит от 12.07.2023 г. противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По отношение на таксата за експресно разглеждане настоящият съдебен състав
приема, че искането за отпускане кредит представлява елемент от фактическия състав
по сключване на договора за кредит, поради което услугата по разглеждането му от
кредитора представлява необходимо условие за отпускането и усвояването на кредита
и не би могла да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на
чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредиторът
да събира допълнителни такси.
Общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от
различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително
задължението за експресно разглеждане. Плащането на тази такса не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР от 49,36 %, въпреки че са включен в
общия дълг. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите
условия включва заплащането на такса за експресно разглеждане. Сам по себе си
фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не представлява
допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. С оглед на
горните съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата за експресно
разглеждане следва да бъде включен като разход при определяне на ГПР по процесния
кредит, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПК (доколкото съставлява допълнително възнаграждение на кредитора за
извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на
кредита) и следва да бъде взет предвид по смисъл на § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК като част
от общите разходи по кредита). Следователно тази услуга представлява предварително
определено възнаграждение в полза на заемодателя и следва да бъде включено в
общия разход по кредита, респективно отразено в годишния процент на разходите.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че тези вземания
7
бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния
договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид
че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по
дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване
на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
непосочване на годишен процент на разходите е, че договорът се явява изцяло
недействителен – чл. 22 ЗПК. Доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
изцяло неоснователни.
Ето защо и предявеният иск за прогласяване нищожността на договора е
основателен и следва да бъде уважен, поради противоречие с императивни норми на
ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД
Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. От приетите разписки за
извършени плащания чрез „Изипей АД в периода 18.04-10.07.2023 г., неоспорени от
ответника, съдът приема, че Г. Г. е заплатила в полза на ответника сума в общ размер
на 1300 лв. Наред с това съдът взема предвид и съдържащото се в договор за паричен
заем Standard 14 № 5943516/12.07.2023 г. изявление, че дългът на ищцата по
процесния договор за паричен заем Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г. е в общ
размер на 763,57 лв. към 12.07.2023 г., което има характер на извънсъдебно признание,
както и съгласието на страните обективирано в договор за паричен заем Standard 14 №
5943516/12.07.2023 г., че се съгласяват да се рефинансира и погаси изцяло заема на
ищцата по договора от 13.03.2023 г. в общ размер на 763,57 лв., като се извършва
прихващане на насрещни изискуеми задължения – вземанията по този договор. След
приспадане на платената главница от 1300 лева следва изводът, че ищецът е платил на
ответника без основание, включително и чрез рефинансиране със суми по друг кредит,
сумата от 763,57 лева, представляваща разлика над чистата стойност на кредита
съгласно чл. 23 ЗПК.
С оглед на горното предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 763,57
лв., платена без основание по договора, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 100 лева за заплатена държавна
такса. Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо
на 830 лв. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
същото по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно по следните
съображения: Съдът взема предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от
8
25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото, като последна служи като
ориентир. Съдът отчете обстоятелството, че по делото са предявени искове по чл. 26,
ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че производството е приключило в едно съдебно
заседание без изслушване на свидетели или експертиза, както и че се касае за дело с
обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани предвид броя дела, заведени
в СРС с такъв предмет без участие на представители на страните, обусловеността на
осъдителния иск от изхода по установителния. Ето защо в полза на ищеца следва да
бъде присъдено едно общо възнаграждение в размер на 600 лв., платимо от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ..., срещу
„...“ АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ... иск с правно основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД нищожността на договор
за паричен заем Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „...“ АД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ..., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 763,57 лева, представляваща недължимо платена разлика над чистата
стойност на кредита по договор за паричен заем Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г.,
ведно със законната лихва считано от 17.05.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9