Решение по дело №2351/2020 на Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

№      4                             дата  04 януари  2021г.                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,

в закрито заседание на 17 декември 2020 год.,  в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

Секретар: И. Г.

Прокурор: Дарин Христов

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 2351 по описа за 2020год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А против Решение № 260238/02.10.2020г. постановено по НАХД № 3072/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено Наказателно постановление № 02-0002982/ 08.07.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – Бургас, с което, за нарушение и на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция  в размер на 300 лв., като съдът е намалил размера на 200 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът възразява, че отговорността му е ангажирана в нарушение на принципа non bis in idem. Твърди, че е налице неяснота, касаеща датата и мястото на извършване на нарушението. Счита, че не е налице неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ, като посочва, че административно наказващият орган не коментира наличието на трудово правоотношение и  неговите елементи. Излага довод за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касаторът  "Бългериън уайт шелс" ООД е санкциониран за това, че към 05.03.2020г. не е изпълнил задължително предписание дадено в т.14 от Протокол № ПР2001258/07.02.2020г. и в качеството си на работодател не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2019г. на работника Д.Л. Ч.на длъжност "технолог" в стопанисвания от дружеството обект: цех за преработка на миди – гр. Черноморец, в размер на 1 335,56 лв. Според вътрешните правила за работна заплата, трудовото възнаграждение за месец октомври 2019г. е следвало да бъде изплатено до 30.11.2019г. Първоначалната проверка за спазване на трудовото законодателство е извършена по документи на 15.01.2020г. и на 07.02.2020г., когато е съставен протокол за извършена проверка Протокол № ПР2001258/07.02.2020г., с който на търговеца е дадена възможност с конкретни предписания, касаещи установените нарушения, да предприеме действия по изплащането на дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2019г. на Д.Ч., със срок на изпълнение – 02.03.2020г. Впоследствие, на 05.03.2020г. и 11.03.2020г. е извършена повторна проверка по документи, при която е установено, че възнаграждение за този месец не е изплатено на съответния работник в определения срок, т.е предписанието на контролните органи не е изпълнено, за което е съставен АУАН и издадено процесното НП.

Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество е обосновал извод за осъществен състав на нарушение и правомерно ангажиране отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото законодателство. Предвид изплащане на дължимото възнаграждение със закъснение и с оглед липсата на настъпили вредни последици за работника, административнонаказващият орган е приложил чл.415в от КТ, квалифицирал е нарушението като маловажно и е наложил имуществена санкция в размер на 300лв., който размер съдът е преценил като неправилно определен и с оглед чл.12 от ЗАНН е изменил на 200лв.

Решението е правилно.

В нормата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ е предвидена възможност контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, като санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв., за този, който не изпълни задължително предписание на контролен орган. В случая, несъмнено такова нарушение е налице, доколкото работодателят не е изпълнил задължението, установено с нормата на чл.128, т.2 от КТ, да заплати трудовото възнаграждение на работника Чолакова, за което на същия е дадено предписание от контролните органи. С неизпълнението на това предписание е осъществен съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, като по същество  касаторът не оспорва извършеното нарушение. В административната преписка се съдържа писмено обяснение от 05.03.2020г. от упълномощено от дружеството лице, видно от което, към тази дата предписанието не е изпълнено, като се сочат причини, касаещи производствения процес.

Неоснователни са възраженията на касатора, че дружеството е следвало да бъде санкционирано само веднъж, поради което счита, че отговорността му е била ангажирана в противоречие с принципа non bis in idem. Протоколът е акт, в който са описани множество нарушения на трудовото законодателство, респ. спрямо различни лица и за всяко от тях са дадени конкретни предписания за отстраняването им и в този смисъл не може да се приеме, че се касае само за едно предписание/нарушение, понеже е бил съставен само един протокол. За изпълнение на всяко от предписанията дружеството е следвало да извърши правни и фактически действия спрямо различни работници и тяхното неизпълнение представлява отделно административно нарушение. Предписанията не са били оспорени, влезли са в сила, поради което работодателят е дължал тяхното изпълнение.

Същевременно, наличието или липсата на трудово правоотношение с конкретния работник, в каквато насока са част от възраженията на касатора, е обстоятелство, неотносимо към разглеждания спор, тъй като не е част от състава на разглежданото административно нарушение и касае законосъобразността на даденото задължително предписание, която не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Дружеството не е санкционирано за неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ, а поради това, че не е изпълнило дадени задължителни предписания от контролен орган – нарушение по смисъла на чл. 415, ал.1 от КТ.

На следващо място, непосочването на място на извършване на нарушението е ирелевантно с оглед характера на същото, реализирано чрез бездействие – неизпълнение на дадено задължително предписание, което е съставомерно без оглед на мястото и в този смисъл не влияе върху правото на защита на наказаното лице. Следва да се посочи, че мястото за изплащане на трудовото възнаграждение е императивно уредено в разпоредбата на чл.270 от КТ, а в случая и в АУАН и в НП прецизно е описано мястото, където се извършва работата – цех за преработка на миди, находящ се в гр. Черноморец, където именно, според чл. 270, ал. 1 от КТ, е следвало да бъде изплатено начисленото трудово възнаграждение.

 Неоснователни са и доводите на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН. При определяне размера на административното наказание, наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е отстранено и от него не са настъпили вредни последици, поради което е наложил същото по реда и на основание чл.415в от Кодекса на труда, който е привилегирован състав, а не по реда на основният състав – чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, в който е предвидена имуществена санкция от 1500 до 10 000 лв.  Ето защо, наведените в касационната жалба възражения не могат още веднъж да доведат до намаляване на наложеното наказание именно защото вече са били взети предвид от наказващия орган при първоначалното определяне на размера на наказанието и прилагане на привилегированият състав на чл.415в от Кодекса на труда. Измененият от първоинстанционния съд размер на наложената имуществена санкция касационната инстанция намира за правилно определен в средния предвиден от законодателя такъв, който се явява адекватен на допуснатото нарушение.

На основание гореизложеното, поради липса на отменителни основания, решението следва да се остави в сила, като на ответната страна се присъдят разноските по делото в минимален  размер от 80лв., с оглед на което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав

 

                                                      РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260238/02.10.2020г. постановено по НАХД № 3072/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на Дирекция Инспекция по труда Бургас сумата от 80лв. разноски по делото.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: