№ 321
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500186 по описа за 2024 година
С решение № 5685 от 8.11.2023 г. по гр. д. № 11612/2022 г., СГС, І-14 с-
в, осъжда ЗД "Бул Инс" АД да заплати на К. Н. К. сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на С. Й. Л. (настъпила на 1.05.2022 г.) в резултат от
ПТП на 17.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 12.05.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 120 000 лв. до пълния
претендиран размер от 200 000 лв., като неоснователен.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от К. Н. К.. Твърди се,
че решението не е спазило принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, тъй като
не е отчетено, че ищцата е преживяла голяма трагедия, в резултат на което
били увредени пожизнено здравето и психиката. Изтъква се, че загиналата е
била едва на 33 г., а майка й на 54 г. Счита, че общия размер от 150 000 лв. не
е съобразен с принципа за справедливост, икономическите условия в страната
(минималната работна заплата) и застрахователните лимити. В същото време
подчертава, че неправилно е приложен и процента на принос от 20 %, тъй
като ударът е настъпил в задната част на автомобила, където е пътувала Л. и
1
дали е била с колан е ирелевантно, още повече, че ударът е бил и страничен.
Моли да се присъди допълнително сумата от 80 000 лв., до пълния исков
размер, както и разноски.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като акцентира, че
размерът е съобразен със съдебната практика и икономическата конюнктура.
Подчертава, че ударът не е бил в задната част, а напротив – в предната и
според експерта ако Л. е била с поставен колан нейната смърт не би
настъпила. Претендира разноски и оспорва тези на жалбоподателката.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата К. Н. К. твърди, че на 17.04.2022 г. настъпил инцидент, в
резултат на който по-късно (на 1.05.2022 г.) починала дъщеря й С. Й. Л., на 33
г., пътник на задна седалка с поставен колан. Водачът на лек автомобил, в
който пътувала пострадалата имал застраховка на гражданската си
отговорност при ответника. Ищцата преживял трагедията изключително
тежко и неочакваната смърт на детето й й причинила изключителни душевни
болки, страдания и пр. Претендира обезщетение от застрахователя в размер
на 200 000 лв. ведно със законната лихва от 12.05.2022 г. - датата на
уведомяване на застрахователя, и разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва механизма на ПТП, основанието
и размера на иска, евентуално прави възражение за съпричиняване, тъй като
пострадалата е пътувала без предпазен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищцата е майка на загиналата в резултат на ПТП С. Л..
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че виновен за инцидента е
водачът на МПС (поради шофиране с превишена скорост 89 км/ч, при
ограничение 60 км/ч), в което е пътувала Л., като това е установено и с влязла
в сила присъда (изискана от САС и приложена по делото). Няма спор и
относно факта, че загиналата е пътувала на задна седалка без поставен колан,
2
както и че водачът е застраховал гражданската си отговорност при ответника.
Приетата САТЕ е очертала механизма на ПТП, като е видно (л. 154), че
автомобилът, в който е пътувала пострадалата (л.а. Рено) е навлезнал в
насрещната лента, където се е сблъскал с намиращия се там друг автомобил
(л.а. Шкода). Ударът за л.а. Рено е настъпил в дясната му странична част, а за
л.а. Шкода – в предната му част.
Приетата СМЕ е дала заключение, че Л. е загинала поради получената
високо енергийна генерализирана контузия на тяло-глава, гърди, корем,
фрактура на таз и разгъната картина на травматичен шок. Настъпила е
съчетана тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и последващи
усложнения - контузионни огнища в мозъчния паренхим, последващ мозъчен
оток и мозъчна компресия, които са причинени от удари на главата и
тялото в части от интериора на автомобила при рязка промяна на скоростта
и посоката на МПС. Вещото лице, след като е взело предвид тежестта на
травмите, скоростта на автомобилите и мократа настилка, въртеливото
движение на автомобила, щетите по превозните средства (тотал щета) е дало
становище, че доколкото се касае до страничен удар и предпазния колан е
неефективен, то пострадалата би получила същите наранявания и с поставен
такъв. При разпит в о.з. обаче вещото лице е посочило, че е изготвило
заключението си като е приело, че пострадалата се е намирала на предна дяна
седалка. Разяснено е, че травмите са много тежки, но няма данни за коланна
травма. Ако е била с поставен колан, седалището е щяло да бъде задържано
към седалката и това е щяло да предотврати толкова много и тежки травми по
цялото тяло. Посочва, че черепно-мозъчна травма не може да се получи и от
ляво и от дясно, ако лицето е било без колан. Ако е била с обезопасителен
колан вероятно щеше да се избегне тежката черепно-мозъчна травма и да се
ограничат гръдната и коремните. С колан може би щеше да има по-малко
травми и да не настъпи този летален изход.
Приетата СПсЕ дава становище, че след трагичния инцидент при
ищцата се установява умерено изразена депресия, посттравматична
симптоматика с интрузивни спомени и силно повишено чувство на
безнадеждност за бъдещето и безперспективност. Отчитат се непоносимо
психично страдание на лицето, изтощение и страхова готовност, изразяващи
се в липсата на енергия за справяне с ежедневни задачи, смяната на работни
3
места и невъзможността трудово да се реализира. След загубата на дъщеря
си, ищцата претърпява още две загуби на партньора си и на жената, за която
се е грижила и където е била трудово заета, които обстоятелства
допълнително затрудняват функционирането и допринасят за задълбочаване
на травматична симптоматика. В случая е прието, че за ищцата е необходимо
да бъде проведено медикаментозно и психотерапевтично лечение за справяне
с травмата и редефиниране на загубите в живота. Възможно е при бъдещо
стресогенно събитие при ищцата да се отключат отново негативни психо-
емоционални преживявания, тъй като това е вече утвърден механизъм на
лицето за реакция при загуба. В интервюто (л. 164) самата ищца е посочила,
че загиналата се е завръщала от работа в Германия и е спяла на задната
седалка, когато е настъпил инцидента. С. е била по-голямата дъщеря на
ищцата, тя не споделяла много, не се задържала на едно място, работела в
Германия, където гледала една жена, иначе когато се преберяла живеела с
ищцата, партньора й и по-малката си сестра в ж.к. Люлин.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 17.04.2022 г. е
настъпило ПТП, при което е пострадала дъщерята на ищцата и от получените
тежки травми на 1.05.2022 г. същата е починала. Спорен е въпросът относно
размера на обезщетението и дали същото следва да се редуцира поради
съпричиняване.
Съдът като взе предвид данните по делото, приема, че определеният
размер от 150 000 лв. е съответен на относимите критерии. За този размер е
взета предвид съдебната практика по подобен вид дела и в съответствие с
датата на инцидента през 2022 г. Този размер надхвърля 210 минимални
работни заплати или възнаграждението за повече от 17 години. В този
смисъл, той добре отговаря за изискванията за справедливост. За този размер
е отчетено, че няма категорични данни загиналата да е съжителствала
постоянно с майка си – в СПсЕ се съдържат извънсъдебни признания, че С. е
работела в чужбина и само когато е била в България е живеела с майка си.
Установява се, че ищцата има и друго дете, както и че тежкият емоционален и
психически срив е допълнително усложнен от загубата на други близки хора
– партньорът на ищцата (от тежко заболяване), жената, за която се грижела и
4
пр. Безспорно трагичните събития са дали своя тежък отпечатък върху
ежедневието, психиката, емоционалния баланс, живота и всяка социална
сфера на ищцата. Видно е, че лицето е потърсило психиатрично лечение, но
същото не е повлияло добре на кондицията й и е било преустановено. Според
разрешенията на съдилищата за подобни хипотези соченият размер от 150 000
лв. е съответен.
Що се касае до приноса, съдът приема, че той също е определен според
наличните доказателства по делото. Безспорно ищцата е пътувала без
поставен колан, като няма спор и относно факта, че същата се е намирала на
задната седалка, където е спяла. При съобразяване на данните, че
пострадалата се е намирала на посоченото място в купето в о.з. вещото лице
от СМЕ е дало становище, че липсата на колан е довело до утежняване на
травмите и до тяхната многобройност. Посочено е, че ако пострадалата е
пътувала с колан, тялото е щяло да бъде скрепено към седалката и естеството
на механичните увреди е щяло да бъде значително по-малко. Съдът отчита
също, че виновният водач за инцидента, който е пътувал в същата кола е
оцелял, което е допълнителна индиция, че уврежданията на купето не са били
от такова естество, че при всички случаи да водят до летален изход на
пътниците. Не почива на конкретни данни по делото изявлението на вещото
лице по СМЕ, че се касае до тотал щета – обратно, от присъдата е видно, че е
постановено връщането на автомобила на виновния водач. На последно място
– вярно е, че има данни за страничен удар, но по настоящото дело няма
никакви доказателства, които да установят, че той е причинил навлизане на
части от купето навътре и увреждане на пътника. Всички събрани
доказателства и признания на страните на факти, сочат, че загиналата е била
без колан и този факт е способствал за фаталните увреди. Не са събрани
доказателства, които да установят, че ако тя е била в правомерно положение с
поставен колан, отново е щяла да получи същите травми. В този смисъл
възражението за принос е основателно. Същото е надлежно установено в
размер от 20 %, предвид факта, че приноса на пътникът винаги е по-малък от
този на водача.
Предвид всички изложени мотиви решението следва да се потвърди
изцяло. При този изход на спора разноски се следват само на застрахователя,
като възнаграждението не следва да се редуцира, тъй като попада под
минимума в Наредба № 1 от 2004 г.
5
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5685 от 8.11.2023 г. по гр. д. №
11612/2022 г., СГС, І-14 с-в.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, разноски в размер на 5000 лв. за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6