№ 5870
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110160984 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
13.04.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 60984/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „........................“ ЕАД срещу ЗД „Е“ АД, като се твърди,
че на 25.12.2021 г., около 13:45 ч. в с. Стефан Стамболово, било настъпило ПТП между
автомобил „БМВ“, модел „7 ER REIHE“, рег. № ВТ ............. КТ, управлявано от И. С. И. и
лек автомобил „Пежо 206 HDI“, рег. № ВТ ............ ВС, управлявано от Я. Т.. Поддържа, че за
ПТП-то бил съставен констативен протокол за ПТП, като причина за инцидента било
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо 206 HDI“, рег. №
ВТ ............ ВС, който не успял да спре и удари правещия пред него десен завой автомобил
„БМВ“, модел „7 ER REIHE“, рег. № ВТ ............. КТ – по който били нанесени вреди.
Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за автомобил „БМВ“, модел „7 ER REIHE“, рег.
№ ВТ ............. КТ имало валидна сключена застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 440121041009226. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то
1
била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010412137554, като за
отремонтирането на увредения автомобил била изплатена сумата от 1235,48 лева, освен това
били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към
момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поддържа, че с плащането за застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател, като сочи, че на
25.05.2022 г. е поканил ответника да изплати дължимото регресно вземане, но последното
не било заплатено и до момента. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната
сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
не се оспорва наличието на застрахователно отношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и че ищеца извънсъдебно го е поканил да
възстанови претендираното регресно вземане. Твърди, че предявеният иск е неоснователен,
като се оспорва механизма на ПТП-то с оглед отразеното в представения по делото протокол
за ПТП, като се сочи, че към момента на удара и двете МПС-та са били в движение.
Поддържа, че изключителна вина за настъпването на ПТП-то имал водача на автомобил
„БМВ“, модел „7 ER REIHE“, рег. № ВТ ............. КТ, евентуална сочи, че е налице хипотеза
на съпричиняване за което изрично възразява. Инвокира доводи, че от представените по
делото доказателства не можело да се направи извод, че са налице материалните
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Развива съображения, че размера на претенцията бил завишен,
като ремонтните дейности били със завишени ставки и не отговаряли на пазарните цени,
освен това МПС-то било на 11 години, като същото не било в гаранция. Сочи, че в случая
следвало да се приложи методината към Наредба № 24/2006 г. Иска отхвърляне на
предявеният иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
2
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1)
че на 25.12.2021 г., около 13:45 ч. в с. Стефан Стамболово, било настъпило ПТП между
автомобил „БМВ“, модел „7 ER REIHE“, рег. № ВТ ............. КТ, управлявано от И. С. И. и
лек автомобил „Пежо 206 HDI“, рег. № ВТ ............ ВС, управлявано от Я. Т.; 2) че към
момента на ПТП-то за автомобил „БМВ“, модел „7 ER REIHE“, рег. № ВТ ............. КТ имало
валидна сключена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
440121041009226; 3) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 44010412137554, като за отремонтирането на увредения автомобил
била изплатена сумата от 1235,48 лева, освен това били сторени обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на
водача на МПС „Пежо 206 HDI“ е била покрит застрахователен риск при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 5) че на 25.05.2022 г. ищецът е
поканил ответника да изплати дължимото регресно вземане, но последното не било
заплатено и до момента.
Обстоятелствата обявени по делото за безспорни се подкрепят и от представените по
делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Я. Т. и св.
И. И..
От казаното от св. Т. се установява, че инцидентът се бил случил на Коледа –
25.12.2021 г. на обяд в с. Стефан Стамболово, когато свидетелят се прибирал. Сочи, че
излизал от селото, като управлявал автомобил „Пежо 206“, а другият водач управлявал
автомобил „БМВ“. Изяснява, че се движел зад другия водач, който живеел в това село, като
последният завил от дясна лента към лява лента, за да завие надясно по улица, но не бил
пуснал мигач. Свидетелства, че тъй като се движел отзад, настъпил удар в заден десен панел
и задна дясна врата. Маневрата, която бил предприел другия водач била завой от ляво
надясно, като установява, че другият водач се бил изместил сякаш имал ремарке. Изяснява,
че изнасянето било излишно, тъй като другия автомобил бил съвместим с улица по която
искал да извърши маневрата. Установява, че не знаел каква маневра ще предприеме другия
водач, като смятал, че ще свие на ляво или ще паркира отляво, съответно ще отбива, поради
което когато наближили и другия водач изведнъж завил в дясно, бил набил спирачки, но се
ударил в него. След това се разбрали да изготвят двустранен констативен протокол, като
свидетелят нямал никакви изисквания към него, тъй като който бил отзад, той бил виновен
за ПТП-то. При предявяване на представения по делото двустранен констативен протокол
сочи, че това е протоколът, който е бил изготвен, а положения подпис до буква „А“ е бил
положен от него. Свидетелства, че неговата посока на движение била направо, като другия
водач тръгнал надясно, но с по-голям радиус на завоя, без да включва мигач. Не може да
каже какви знаци е имало на мястото, но ограничението било 50 км./ч. Инцидентът бил
настъпил след центъра на селото – по пътя от Търново към Свищов, като мястото се явявало
първата пряка в дясно след центъра. Изяснява, че се движел с 15-20 км./ч., като към момента
на удара и двете коли били в движение.
При разпита на св. И. се установява, че помни за ПТП, което било настъпило в с.
Стамболово. Изяснява, че се прибирал, тъй като имал къща в селото, като бил със
семейството си, завил надясно и настъпил удар във вратите от автомобила, който се движел
зад него. Свидетелства, че бил управлявал автомобил „БМВ 740“. Мястото на удара била
малка черна уличка, където завивал. На мястото имало бус, който винаги бил на това място,
поради което, за да се влезе по улицата винаги се изнасял наляво и влизал с мигач, като в
случая го ударили във вратите. Установява, че правел съвсем лек заход, като в случая бил с
жена му и двете деца. Ударът настъпил отдясно във вратите. Свидетелства, че нещо било
правено по вратите, като предната врата била сменена, а задната била ремонтирана, като
3
имало и вреди по праговете, но друго не помнел. Изяснява, че вратите били алуминиеви,
поради което не можело при усукване да се ремонтират. Установява, че с другия водач били
изготвили двустранен протокол. На мястото имало две ленти за движение, като самото
движение било двупосочно. Установява, че не бил навлизал в лентата за насрещно
движение, тъй като пътят бил широк, а извършеният заход бил съвсем лек, като същият бил
направен, тъй като в уличката имало спрял бус, който пречел, за да се влезе безпрепятствено
по същата. Свидетелства, че бусът се падал отляво – при навлизане в уличката, която била
черна уличка. По последната можело да се разминат две коли, но трябвало да се навлезе в
банкета, като уличката била между къщите. Свидетелства, че бил подал мигач преди да
извърши маневрата, което направил поне 50-60 метра по-рано. Карал бавно, а другият
автомобил бил зад него, като бил подал десен мигач. Установява, че при навлизане в
уличката нямало възможност да се завие наляво, но по същата имало друг черен път – по-
нагоре, където можело да се завие надясно и наляво. Сочи, че другият водач имал
ангажимент, поради което бързал – не го познавал, но имали общи познати.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Т. и св. И. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомня
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, доколкото последният са преки участници в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че механизма
на ПТП-то е следния: на 25.12.2021 г., около 13:45 ч., лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ВТ
............ ВС се движи в с. Стефан Стамболово по път III-504 с посока от гр. Велико Търново
към гр. Свищов, където настъпва ПТП с извършващия маневра десен завой, лек автомобил
„БМВ 740Д“, рег. № ВТ ............. КТ. Експертът е посочил, че в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП-то по лек автомобил „БМВ 740Д“, рег. № ВТ ............. КТ са настъпило вреди
по предна дясна врата и задна дясна врата, като стойността необходима за възстановяване на
увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1432,15
лева, а по цени при алтернативни доставчици – сумата е в размер на 1290,07 лева. Експертът
е изяснял, че с оглед наличната по делото информация, няма данни за пътната обстановка
към момента на настъпването на инцидента, като предвид показанията на св. Т. може да се
направи извод, че опасната зона за спиране на лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ВТ ............
ВС е била 9,04 метра, а досежно другия автомобил по делото няма данни, за да се определи
опасната зона за спиране. От техническа гледан точка е изяснено, че водача на автомобила
„БМВ“ не е имал възможност да предотврати ПТП-то, освен, ако при приемане на
свидетелските показания автомобилът не се е движел само в дясната част без да се
4
отклонява наляво. Установено е, че водача на автомобила „Пежо 206“ е имал техническа
възможност да предотврати ПТП-то при движение със скорост и безопасна дистанция, за да
може превозното средство да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникнала
опасност. Експертът е посочил, че вредите по автомобила „БМВ“ и извършените ремонти и
операции, които са фактурира изцяло отговарят на необходимото, за да бъде възстановен
увредения автомобил.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Според правилото на чл. 20 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. А съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В нормата на чл.
35, ал. 2 и ал. 3 ЗДвП е прието, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. При завИ.е надясно за
5
навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така,
че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събраните по делото доказателства
безспорно са установени всички материални предпоставки, поради което претенцията
следва да бъде уважена в цялост.
По отношение на възражението на ответника за наличието на съпричиняване, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че същата е
безспорно установено, т.е. че водача на автомобил „БМВ“ с поведението си обективно е
допринесъл за настъпването на ПТП-то и вредите, поради което и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока –
трябва да се отбележи, че по делото не може да се приеме (от свидетелските показания), че е
нарушена нормата на чл. 35 ЗДвП. Действително е установено, че е налице заход от страна
на водача на лекия автомобил „БМВ“, но не може да се направи извод, че същият е такъв, че
да изпълни обема на нормата на закона. Напротив – пълното и главно доказване изисква
това обстоятелство да е установено безспорно, като свидетелите имат противоречие в
известна степен в тази насока, а от приетия механизъм по заключението на САТЕ не може
да се направи категоричен извод, че захода е такъв, че е налице навлизане в платното за
насрещно движение, респ. че заходът е започнал оттам. Ето защо, съдът счита, че
възражението за съпричиняване е недоказано и не следва да бъде уважено. Като за пълнота
трябва да се отбележи, че показанията досежно захода и непускането на мигач, който са
дадени от свидетеля Т. са изолирани в тази част и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Напротив възможно и житейски логично е доколкото има
индиции, че последният е бързал да не е възприел добре и обективно фактите, които са
релевантни в случая, което води и до извода на съда, че в случая не е налице и не е
изпълнен стандарта за наличието на пълно и главни доказване.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 920,02 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр.
.................... да заплати на „........................“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ..................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1250,48
лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по
6
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010412137554 за ПТП от 25.12.2021 г.,
около 13:45 ч., като лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ВТ ............ ВС се движи в с. Стефан
Стамболово по път III-504 с посока от гр. Велико Търново към гр. Свищов, като водачът
виновно и противоправно нарушава правилата за движение по пътищата и ПТП с
извършващия маневра десен завой, лек автомобил „БМВ 740Д“, рег. № ВТ ............. КТ по
който автомобил в следствие на това са нанесени вреди, ведно със законната лихва
10.11.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Е“ АД, ЕИК: ................. да заплати на
„........................“ ЕАД, ЕИК: ..................., сумата от 920,02 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7