Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЪР САНТИРОВ

           АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело № 2805 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 451860 от 17.07.2018г., постановено по гр. д. № 14847/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, е признато за установено, че А.А.О. дължи на  „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата 998,65 лв.  – 4/6 от стойността на топлинната енергия за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., доставена в апартамент 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от 24.11.2017г. до окончателното погасяване на задължението и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 23,83 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2016г. до 16.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д 82992/2017г., СРС, 51 с-в, като исковете са отхвърлени както следва: за сумата над 998,65 лв. до претендираните 1224,57 лв. - главница за периода от м.05.2014г. до м.09.2014г.  и  сумата над 23,83 лв. до претендираните 157,04 лв.  – мораторна лихва и за периода от 16.09.2015г. до 14.09.2016г.

С решението е признато за установено, че П.Н.О. и С.Н.О. дължат всяка една от тях поотделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 249, 66 лв. – 1/6 от стойността на топлинната енергия за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., доставена в апартамент 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от 24.11.2017г. до окончателното погасяване на задължението и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5,96 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2016г. до 16.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д 82992/2017г., СРС, 51 с-в, като исковете са отхвърлени както следва: за сумата над 249,66 лв. до претендираните 306,14 лв. - главница за периода от м.05.2014г. до м.09.2014г.  и  сумата над 5,96 лв. до претендираните 39,26 лв.  – мораторна лихва и за периода от 16.09.2015г. до 14.09.2016г.

Исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. , пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу А.А.О., П.Н.О. и С.Н.О. са отхвърлени  за сумите 54,92 лв. – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г.  и 9,13 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение  на топлинната енергия за периода от 16.09.2015г. до 16.11.2017г.

С решението А.А.О. е осъдена да заплати на  „Т.С.“ ЕАД сумата от 424,63 лв. – съдебни разноски в исковото производство, както и сумата от 44,38 лв. – съдебни разноски в заповедното производство, а П.Н.О. и С.Н.О. са осъдени да заплатят всяка една от тях на „Т.С.“ ЕАД сумата от 106,16 лв. – съдебни разноски в исковото производство, както и сумата от 11,09 лв. – съдебни разноски в заповедното производство.

С  решението „Т.С.“ ЕАД  е осъдена да заплати на А.А.О., П.Н.О. и С.Н.О.  по 84,63 лв. на вяка една от тях – съдебни разноски по ч.гр.д. 82992/2017г., СРС, 51 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.” ЕООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, като счита решението, в частта в която исковете са отхвърлени, за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Във въззивна жалба са изложени твърдения, че районният съд не бил взел предвид, че сумите за топлинна енергия се начислявали от ищеца по прогнозни месечни вноски, след което след края на отоплителния сезон се изготвяли изравнителни сметки на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Навежда твърдения, че е неправилно заключението на СТЕ по отношение на изравнителната сметка, обхващаща отоплителния сезон 01.05.2014г. – 30.04.2015г. Поддържа, че в периода от м.01.2015г. до м.04.2017г. се включват суми по изравнителна сметка за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., която става изискуема през 2015г. Излага съображения за дължимост на сумите за дялово разпределение, както и за лихвата по чл. 86, ал. 1 върху главницата за дялово разпределение, като сочи че последните са включени като суми в общата цена на иска, който е предявен от „Топлофикация” ЕАД. Навежда твърдения, че сумите за дялово разпределение са били фактурирани от ищцовото дружество и за да бъде определен размерът им е следвало да бъде допуснато изготвянето  на съдебно – счетоводна експертиза и повторна съдебно – техническа експертиза. Претендират се разноски.

Въззиваемите страни А.А.О., П.Н.О. и С.Н.О., чрез адв. Н.К. изразяват становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като молят подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Считат, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно, мотивирано и законосъобразно. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по отношение на погасените по давност задължения, като излагат подробни съображения в тази насока.

Срещу решението са подадени и въззивни жалби с идентично съдържание от ответниците А.А.О., П.Н.О. и С.Н.О., чрез адв. Н.К., като считат решението, в частта, в която исковете са били уважени, за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Сочат, че ответниците не са получавали фактури за претендираните от ищеца искови претенции. Излагат съображения, че процесните суми не биха могли да бъдат претендирани от собствениците на имота, а само от техния вещен ползвател. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която СРС е уважил исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.” ЕАД.

Третото лице помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по никоя от въззивните жалби и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.

Разгледани по същество жалбите на А.А.О., П.Н.О. и С.Н.О. са неоснователни, а въззивната жалба на „Топлофикация София” е частично основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответниците ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Настоящият състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана енергия, следва да се прецени дали ответниците са ползватели на процесния имот през претендирания период по смисъла вложен в закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото се установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192 от 02.07.2014 г., том I, рег. № 11126, нот. дело № 177/2014г., че А.А.О. е дарила на дъщерите си С.Н.О. и П.Н. Овчаров, притежаващи всяка една 1/6 идеална част, собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот: апартамент 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Дарителят А.А.О. си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарявания недвижим имот. В разглеждания случай по делото се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.  За периода от м.05.2014г. до м.06.2014г. А.А.О. ще отговаря за 4/6 от процесните суми в качеството си на собственик на процесния имот, а за период от м.07.2014г. до м. 04.2017г., същата ще отговаря за 4/6 от исковата претенция, но в качеството си на ползвател на процесния имот. С.Н.О. и П.Н. Овчаров се явяват собственици на процесния имот, като в случая всяка една от тях ще отговоря за 1/6 от процесното задължение, поради учредено право на ползване в полза на А.А.О. върху 4/6 от процесния имот. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата право на собственост и по силата на правото на ползване. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Предвид гореизложеното се явява неоснователно наведеното от въззивниците – ответници възражение, че процесните суми, не могат да бъдат претендирани от А.А.О., която е дарила 4/6 от процесния имот на двете си дъщери, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарявания недвижим имот, но не и собствениците на имота.

По делото е приета СТЕ, от която е видно, че вещото лице за изготвяне на заключението се е запознало с приложените материали по делото, индивидуални справки предоставени от „Техемсървисис” ЕООД за отчетни периоди от 01.05.2014г. -30.04.2017г., съобщения към фактури за абонатен номер 196541 за процесния период – предоставени от „Т.С.” ЕАД. Съгласно заключението пълния отопляем обем на процесния имот по проект бил 247 куб. м, като за процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на имот и има информация за демонтиране и трайно затапване на отоплителните тела в имота. Според заключението за процесния период е начислявана топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация в съответствие с нормативна база и е изчислявана съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. на база пълен отопляем обем на имота по проект в размер на 247 куб. м. За процесния период е начислявана и топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетени данни от монтирани в имота 2 броя топли водомери, като няма начислявана такса мощност съгласно МПС № 67/29.03.2002г. Съгласно заключението постъпилата топлинна енергия в гр. София, ж.к. „******* ап. 40, където се намирал процесния имот, се измервала с общ топломер. Той бил монтиран в АС и се отчитал по електронен път в началото на всеки месец посредством „терминал”, който снемал показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от съответния месец, като ежемесечните отчети по общия топломер за процесния период са представени като приложение № 1 към заключението. ФДР „Техемсървисис” ЕООД извършвала дялово разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислявала реално потребеното количество топлинна енергия съгласно действащата нормативна уредба. Справките на ФДР за периода м.01.05.2014 г. – до м.30.04.2017г. съдържали данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като изравнителните сметки за потребената топлинна енергия били изчислени в съответствие с действащата нормативни документи ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Експертизата посочва, че размерът на сумите за потребената ТЕ през процесния период възлизала на 1724,79 лв., от които 638,25 лв.- топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и 1086,64 лв. –топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Сумите начислени от „Т.С.” ЕАД били съгласно действащите към периода нормативни документи: Общи условия за продажба на ТЕ от „Т.С.” ЕАД, ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. На следващо място експертизата е установила, че съгласно изследваните документи ставало ясно, че общият топломер е преминавал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията. Следва да се отбележи, че районният съд е преценил, че поради направеното възражение от ответниците за погасителна давност, тъй като задълженията са за периодични плащания, то непогасените по давност вземания възлизат общо на 1497, 97 лв. видно от заключението по съдебно – техническата експертиза или съответно – 998, 65 лв. за А.О. и по 249,66 лв. за всеки една поотделно за П.О. и С.О.. Предвид изложеното съдът е уважил исковата претенция съобразно изцяло кредитираното заключение по съдебно – техническата експертиза само за тази част от сумите, които не са били погасени по давност. Доколкото не са наведени възражения от никой от въззивниците във връзка с погасителаната давност, то настоящият съдебен състав не може да обсъжда тези изводи, направени от първоинстанционният съд.

Направеното възражение от „Т.С.” ЕАД, че се дължат претендираните суми за дялово разпределение, респективно и за лихвите по отношение на тях, въззивният съд намира за основателно.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 - дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Законът, с разпоредбата на чл.139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът на лицето извършващо услугата дялово разпределение в сгради - етажна собственост, се извършва от потребителите, с писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. За резултатите от избора, потребителите уведомяват писмено топлопреносното предприятие, което сключва писмен договор при общи условия с избраната фирма за дялово разпределение.

От представените писмени доказателства се установява, че между етажната собственост, собственици на обект в която са ответниците и топлинния счетоводител "Кемстийл" ЕООД /по – късно преименуван „Т.с.” ЕООД/, е сключен валиден договор от 16.09.2003г., подписан за етажната собственост от представител, упълномощен от проведено на 27.08.2002г. общо събрание на етажните собственици. Правата и задълженията по договора са възникнали и в правната сфера на ответниците представлявани от етажната собственост, определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението.

Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия клиентите заплащат на продавача стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36 от същите е предвидено, че клиентите заплащат цената за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителните сметки и от цената за отчитане на уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента, като редът и начинът на заплащане на услугата за дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата за дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Стойността на услугата "дялово разпределение" е дължима във връзка с потреблението на топлинната енергия от клиента през исковия период. Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.

Съгласно представения по делото договор от 16.09.2003г., сключен между ищеца и третото лице-помагач, страните са договорили заплащане от третото лице на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

С договора сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, страните са уговорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки за измервателен уред, която се заплаща в деня на извършване на годишното отчитане.

С оглед на това ищецът се легитимира като лице, което има право да получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение.

По делото са представени от третото лице помагач „Т.с.” ЕООД справки от изравнителни сметки за процесния период. Ищецът „Т.С.” ЕАД освен това е представил по делото и съобщения към фактури за процесния период, както и справка относно начислените суми за дялово разпределение за процесния имот.  От същите се установява размера на дължината сума за главница за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м. 04.2017г., съобразно квотите за ответниците, а именно – 36, 61 лв. за А.А.О. при квота 4/6 и за П.Н.О. и С.Н.О. по 9,15 лв. за всяка една от тях при квоти 1/6, като съответно периодът, за който се установява дължимост от ответниците за главницата за  дяловото разпределение е от м.05.2015г. до м. 04.2017г. /имайки предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност направено от ответниците с отговора на исковата молба и обхващащо периода от м. 05.2014г. до м.09.2014г./. 

Задължението на ответницата е парично и за периода на своята забава същата дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл. 86 . С клаузата на чл. 33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Същевременно ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интернет страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна. С оглед диспозитивното начало и наведените твърдения от ищеца в исковата молба, че по отношение на исковата претенция следва да бъдат приложени Общите условия от 2014г., в частност разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ за настъпването на изискуемостта на вземането след 30- дневния срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата, то ищцовата претенция за мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 16.11.2017г. не следва да бъде уважена, тъй като се явява недоказана.  

 

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни, твърденията на въззивниците – ответници, че изводите на районния съд били неправилни по отношение на представянето на годни доказателства за количеството и стойността на доставената топлинна енергия на ответниците и не следвало да се кредитират съдебно-техническата експертиза. Заключението по СТЕ е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците на процесния имот е доставяна топлинна енергия в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се стига до извод за частичната основателност на претенцията на ищеца. Ответниците не са представили никакви доказателства, които да оборят извода за дължимост на сумата за доставена и потребена топлинна енергия.

Доводите във въззивната жалба на ответниците за неиздаване и непредоставяне на фактури са без значение за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия, ответниците дължи заплащането ѝ без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания, без значение е и дали ответната страна е получавала издаваните фактури. Насрещното задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от доставката ѝ до топлоснабдения имот, а не от фактурирането ѝ.

При този изхода на спора въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД се явява частично основателна и следва да бъде уважена, а въззивните жалби на ответниците се явяват неоснователни. При тези съображения, първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта за главницата за дялово разпределение, по отношение на всички ответници.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК  на въззивника „Т.С.” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция, а именно 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса, които да бъдат заплатени от ответниците, както следва: А.А.О. следва да заплати на  „Т.С.” ЕАД сумата от 7,5 лв. – разноски пред въззивната инстанция,  П.Н.О. сумата от 1,88 лв. – разноски пред въззивната инстанция и С.Н.О. сумата от 1,88 лв. – разноски пред въззивната инстанция.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 451860 от 17.07.2018г., постановено по гр. д. № 14847/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, допълнено с определение № 1765 от 04.01.2019г., постановено по гр. д. № 14847/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, В ЧАСТТА, в която исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД срещу А.А.О., П.Н.О. и С.Н.О., са отхвърлени за сумите 54,92 лева – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 82992/ 2017г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД А.А.О., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** **, сумата от 36,61 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м. 04.2017г.; П.Н.О., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** **, сумата от 9,15 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м. 04.2017г.; С.Н.О., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** **, сумата от 9,15 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м. 04.2017г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А.А.О., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б, сумата от 7,50 лева – съдебни разноски пред въззивна инстанция, П.Н.О., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на  „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** **сумата от 1,88 лева – съдебни разноски пред въззивна инстанция и С.Н.О., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на  „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** **сумата от 1,88 лева – съдебни разноски пред въззивна инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 451860 от 17.07.2018г., постановено по гр. д. № 14847/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, в останалата част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.С.” ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.