Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2022 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 2524 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172 ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалбата на В.Н.Х., ЕГН **********,***, срещу
Заповед № 21-0819-001450/10.11.2021 год. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна Дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните работи
/ОД на МВР - гр. Варна /, с която е наложена
принудителна административна мярка по
реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП”.
Допуснато е заповедта да се изпълни предварително. Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
сочи, че наложената мярка се основава на факти и обстоятелства, за които се
твърди, че са от периода 2002 - 2005г., като по този начин се създава
абсурдната ситуация да търпи санкции за обстоятелства от 2002г., при наличие на
писмени документи издадени от самия наказващ орган, които изключват
възможността събитията от 2002 - 2005г. да са реален юридически факт. На първо
място твърди, че на 03.11.2011 г. от страна на ОД на МВР - Варна му е издадено
СУМПС с налични контролни точки, факт, който обуславя липсата на изпълнение на санкциите
по наказателните постановления. На второ място счита, че в случая по аналогия
следва да се приложи субсидарно НПК и НК и по конкретно чл. 82 от НК, който
регламентира давност за конкретния случай от максимум 3 години, които са
изтекли. Твърди, че няма данни за редовно връчени НП, с които са му отнети
контролни точки. На основание изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв. К. и адв. Б. . Поддържа изложеното
в жалбата. Алтернативно оспорва акта като нищожен. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди,
че заповедта е законосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна
следното :
Обжалва се Заповед № 21-0819-001450/10.11.2021 год.
на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Варна, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП”.
Към доказателствата по делото е представена цялата
административна преписка. Сред тях е приложена справка за нарушител/водач /лист
3-6 от адм. преписка/ за съставените актове по реда на ЗАНН и издадените въз
основа на тях НП и ПАМ по реда ЗДвП, въз основи на данните от която е издадена
процесната заповед. В хода на съдебното производство жалбоподателят представи
служебна бележка за преминат частично курс на за възстановяване на точки в СД
„ДДК ***нов и сие“ с Протокол №3 от 06.03.2004г. и Удостоверение
№75/06.03.2004г., карта за квалификация на водач на МПС и удостоверение за
психологическа годност /л. 29-32 от делото/.
По делото са приобщени като доказателства посочените в
оспорената заповед 6 бр. НП, с които са отнети контролни точки на
жалбоподателя. И шестте издадени срещу В.Х. НП са му връчени лично, предвид
вписаното в разписките под НП, респ. са влезли в сила, доколкото не са налице
доказателства за обжалването им.
С НП № 725/24.01.2002 г., издадено от началника група
на ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" /л. 56 от делото/, на
оспорващия е отнета 1 контролна точка.
С НП № 10095/02/15.11.2002 г., издадено от началника
група на ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" /л. 57 от делото/,
на оспорващия са отнети 4 контролни точки.
С НП № 7137/03/24.06.2003 г., издадено от началника
група на ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" /л. 58 от делото/,
на оспорващия са отнети 6 контролни точки.
С НП № 15041/03/24.10.2003 г., издадено от началника
група на ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" /л. 59 от делото/,
на оспорващия са отнети 8 контролни точки.
С НП № 3033/04/24.03.2004 г., издадено от началника
група на ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" /л.60 от делото/,
на оспорващия са отнети 8 контролни точки.
С НП № 5362/04/18.05.2004 г., издадено от началника
група на ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" /л.61 от делото/,
на оспорващия са отнети 10 контролни точки.
С НП № 1932/05/14.07.2005 г., издадено от началника
група на ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция" /л.62 от делото/,
на оспорващия са отнети 15 контролни точки.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
При липса на легално определение на понятието
"нищожност" в АПК, следва да се възприеме установеното в
административноправната теория и трайната съдебна практика становище, че
обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на
незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък по степен порок, при който,
въпреки, че притежава някои външни белези на административен акт, същият въобще
не е годен да породи правни последици. Липсата на компетентност на
административния орган - материална, местна или по степен, винаги води до
нищожност на акта. Приема се също, че е налице нищожност, когато нарушението на
материалния закон е толкова тежко, до степен актът да е лишен изцяло от
законова опора, или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия
ред. Нарушенията на административнопроизводствените правила също могат да са
основания за нищожност, когато са толкова съществени, че нарушението да е
довело до липса на волеизявление.
Заповед № 21-0819-001450/10.11.2021 год.
на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Варна е
връчена на жалбоподателя В.Х. на 11.11.2021г., видно от саморъчно
поставения подпис, поради което с подаване на жалбата на 15.11.2021 год.
е спазен предвидения в чл. 149 ал. 3 от АПК 14-дневен срок. Х. е
адресат на заповедта и следователно има правен интерес да я оспори. Налице са
необходимите положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата по
същество.
Административното производство, приключило с издаване
на процесната заповед, е започнало по инициатива на органа, въз основа на
справка за нарушител/водач по повод подадено от Х. заявление за издаване на
ново СУМПС, поради изтичане валидността на старото.
Заповедта е издадена от компетентен орган –
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Варна по арг. от чл. 172
ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че издателят на акта в обстоятелствената
му част формално е изложил мотиви, а именно, че се установява,
че въз основа на влезли в сила наказателни постановления на оспорващия В.Х.
са отнети всички 39бр. контролни точки, поради което следва да се наложи ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление”. В този смисъл съдът намира, че
актът не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Следва да се отбележи,
че най-често нарушенията на материалния закон засягат законосъобразността на
административните актове и водят до тяхната унищожаемост, за това нищожен на
това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора,
когато е налице пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в
хипотезата на приложимата материално-правна норма, когато актът е изцяло лишен
от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон от нито един орган, е налице нищожност на
административен акт поради нарушение на материалния закон. Само пълната липса
на условията и предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание, и изобщо на възможност, за който и да е
орган, да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на
административния акт на основание чл. 146 т. 4 от АПК. В настоящия случай няма толкова
съществени нарушения на материалния закон, които да обусловят нищожност на акта,
доводи за което ще бъдат посочени по-долу и твърденията на жалбоподателя в
обратния смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 157 ал. 1 от ЗДвП водачът на МПС, получил свидетелство за
управление, получава и контролен талон с определен брой контролни точки за
отчет на извършвани от него нарушения на правилата за движение по пътищата, при
упражняване на признатото му право. Разпоредбата се намира в Глава ІV,
регламентираща правоспособността на водачите на пътни превозни средства.
Нормата на чл. 157 ал. 3 от ЗДвП делегира право на министъра на вътрешните
работи да издаде съответна наредба, с която да се уредят въпросите за
първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и при извършването на какви нарушения се отнемат от
наличните точки на водача и пр. На база на тази законова делегация министърът
на вътрешните работи е издал Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /отм. 15.02.2008 г./ /Наредбата/,
действала към момента на издаване на НП. Чл.
2 ал. 1 от Наредбата предвижда, че първоначалният максимален размер на
контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение
по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39, а отнемането на контролни точки се извършва въз основа на
влязло в сила наказателно постановление по арг. от чл. 4. Чл. 5
предвижда, че броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за
всеки водач на моторно превозно средство се водят на отчет от службата за отчет
на водачите на моторни превозни средства при СДВР или РДВР, а при налагане на
наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в наказателното постановление се
отбелязва броят на отнетите контролни точки /чл. 5 ал. 2/.
Според ал. 3 при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки службата за отчет на
водачите на моторни превозни средства при СДВР или РДВР изпраща на водача
писмено съобщение.
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на основание чл.171
т.4 от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага
принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП". Последната норма, от своя страна, предвижда водачите на които са
отнети всички контролни точки, да губят правоспособността си и ги задължава да
върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР.
Следователно, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният
административен орган следва да установи наличието на следните законово
изискуеми предпоставки: лице - водач на МПС, което притежава валидно СУМПС, на
водача да са отнети максималният брой контролни точки и същия да не е върнал
валидното си свидетелство за управление в съответната служба на МВР.
Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е
придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал изпит по
протокол № 565 от 07.06.1991г. за категория "С", с протокол № 551 от 20.08.1999г.
за категория "А", с протокол № 3206 от 18.10.2001г. за категория "D" и с
протокол № 3247 от 25.10.2001г. за категория "СЕ". Във връзка с така
придобитата правоспособност, на жалбоподателя са били издавани СУМПС,
последното от които с № ********* е издадено на 14.11.2011г. и е с валидност до
03.11.2021г.
На първо място, с оспорената заповед се установява, че са приложени две ПАМ
- временно отнемане на СУМПС /с неправилно посочване на съответното основание -
вместо чл.171 т.1 е посочено т.4 от ЗДвП/ и изземване на СУМПС на водач на МПС,
на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157 ал.4 от ЗДвП /с правилно посочена разпоредба като основание - чл.171 т.4
от ЗДвП/. В този смисъл се установява, че въз основа на изложените в оспорения
акт факти, а именно: влезли в сила наказателни постановления, с които се
отнемат контролни точки, административният орган неправилно е разпоредил
налагането на две ПАМ, тъй като временното отнемане на СУМПС като ПАМ се
прилага при установени нарушения, посочени в чл.171 т.1 б. „а“ до „н“, а за
такива няма изложени съответни обстоятелства.
На второ място, административният орган не е отчел факта, че след влизане в
сила на последното цитирано в оспорената заповед наказателно постановление, на 14.11.2011г.
на оспорващия е издадено СУМПС с контролен талон №4728578. Издаването на ново
СУМПС след датата на издаване и влизане в сила на НП №1932/14.07.2005г.,
означава че на практика към датата, на която му е издадено валидно СУМПС –
14.11.2011г. жалбоподателят е бил правоспособен водач и е бил възприет за такъв
от административния орган. Респективно, това означава, че към датата на
издаване на това СУМПС не са били отнети всичките му контролни точки и
оспорващия е притежавал налични такива. Това е така, тъй като ако към този
момент той е бил приет от административният орган за неправоспособен, това би
означавало, че по отношение на същия, доколкото е неправоспособен не би
следвало да се издава ново СУМПС, а напротив, за да възстанови
правоспособността си като водач на МПС и да му бъде издадено ново свидетелство
за управление на превозно средство, би бил длъжен да се яви и успешно да
издържи нов изпит по арг. от чл. 157 ал.5 от ЗДвП и то не по-рано от шест
месеца след връщането на старото си СУМПС. Отделно от горното, от приложената справка
за нарушител/водач в раздел „Актове“, колона „Отнети документи“ се установява,
че на 26.09.2005г.г. при съставянето на АУАН № 748539 е отнет и контролния
талон /пореден № 29/, а на 06.06.2007г. при съставянето на АУАН № 236662 също е
отнет контролния талон /пореден № 30/. Ноторно известно е, че според
действащата, както тогава, така и сега нормативна база, за да се върне отнет
контролен талон, задължително се прави проверка за налични контролни точки. Към
26.09.2005г. посочените в оспорената ЗППАМ основания - седем НП са вече факт,
т.е. след като на 26.09.2005г. контролния талон на В.Х. е бил отнет и съответно
върнат, защото отново е отнет на 06.06.2007г. това означава, че В.Х. е имал
контролни точки, както към момента на влизане в сила на последното цитирано в
заповедта НП, така и към момента на последващите НП. В подкрепа на гороното е и
факта на възстановяване през 2004г. на 13 контролни точки с преминат
курс за частично възстановяване на точки, видно от служебна бележка изх. №
13/15.02.2022г. издадена от „Автошкола ***“ ООД, Протокол № 3 от 06.03.2004г. и
удостоверение № 75/06.03.2004г.
В ЗДвП няма предвидено задължение да се върне едно валидно СУМПС от неговия
притежател, когато то е издадено незаконосъобразно като удостоверяващо по
преценка на самия орган право, което не съществува. Няма състав на административно
нарушение, нито на престъпление за ползване на издаден на лицето
удостоверителен документ, с който се признават права, въз основа на истински
документи, но при грешна преценка на органа. По аргумент от чл.150а от ЗДвП
валидното СУМПС удостоверява правоспособност, поради което и основанията за
отнемането му, като ограничаващи признати права са точно определен брой. Нещо
повече според действащата към момента на влизане в сила на последното НП,
разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Наредбата при отнемане на повече от 2/3 от
контролните точки службата за отчет на водачите на моторни превозни средства
при областните дирекции "Полиция” изпраща на водача писмено съобщение,
т.е. на контролните органи, които водят на отчет водачите на МПС е нормативно вменено в задължение
да следят колко са контролните точки на всеки водач, като при отнемане на
повече от 2/3 от контролните точки, органа е длъжен да предприеме действие по
уведомяване на водача. Следователно след като самият контролен орган в
приложената „справка за нарушител/водач“ е посочил, че е отнемал няколко пъти
контролния талон на В.Х. и след това го е връщал както през процесния период,
така и след него, това означава, че В.Х. е имал контролни точки през процесния
период.
Законосъобразността на индивидуалния административен акт се преценява само
въз основа на изложените в него факти, които съдът не може да допълва или
заменя. Правомощията на съда са свързани само с проверка на това осъществили ли
са се тези факти и ако да следват ли от тях по силата на правна норма,
разпоредените с акта правни последици. Други последващо издадени по отношение
на В.Х. наказателни постановления в заповедта не са цитирани, поради което
съдът, доколкото е обвързан с фактическите съображения изложени в акта, дори
такива да са налице не може да ги преценява в настоящото производство.
От гореизложеното следва извода, че от доказателствата по делото не може да
се установи по безспорен и несъмнен начин, че към датата на издаване на
проверяваната заповед жалбоподателят е бил неправоспособен водач на МПС, поради
отнемане на всички контролни точки.
Предвид това издадената заповед, с която се прилага ПАМ на основание чл.
171 т.4 от ЗДвП, се явява издадена в противоречие с материалният закон.
Заповедта се явява и издадена в противоречие на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл.6 ал.1 от АПК, според който административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Целта
на мярката по чл.171 т.4 от ЗДвП е изземвайки документа удостоверяващ тази
правоспособност, предвид факта че с отнемането на всички контролни точки от
талона съответният водач на МПС е вече неправоспособен такъв, да се осигури
безопасността на движението по пътищата, с оглед преустановяване възможността
неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива. След като
административният орган не успя да докаже по делото, че към датата на издаване
на процесната ПАМ жалбоподателят е бил неправоспособен водач, то и целта на
мярката не може да бъде постигната.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакването
за изтекла погасителна давност и съответно за отпадане възможността да се
приложи предвидената в чл.171 т.4 от ЗДвП ограничителна мярка е неоснователно.
Отнемането на контролни точки, макар и със санкционен характер по своята
същност не представлява административно наказание. Поради това изтеклата
давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените
наказания не рефлектира върху възможността за прилагането на ПАМ, но единствено
при наличие на материалноправните предпоставки за това.
С оглед изложеното по-горе настоящият състав на
Административен съд – Варна намира, че не са били налице основания за издаване
на обжалваната заповед. Оспорената заповед е издадена при липса на
материалноправните предпоставки на чл. 171 т. 4 от ЗДвП. Противоречието на
заповедта с материалния закон води и до несъответствието с целта на закона. Ето
защо оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146 т.4 и т.5
от АПК следва да се отмени.
Предвид този изход на спора, своевременно предявената
претенция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски, в размер на заплатената от него
държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Жалбоподателят претендира
разноски в размер на 10лв.-платена държ. такса и 1000 лв.-адвокатски хонорар. В
хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, жалбоподателят Х. се
представлява от адв. К. и адв. Б. , въз
основа на представени пълномощни и сключени договори за правна защита с
уговорено възнаграждение от по 500лв. Доколкото в настоящото производство е
предвидено присъждане на адвокатско възнаграждение само за един адвокат, то в
хипотезата на сключване на втори договор за правна защита и съдействие от Х.,
понесените разноски не се възстановяват от ответника, а остават за сметка на
лицето, което ги е направило. На
основание чл. 143, ал.3 от АПК се следват разноски на жалбоподателя в размер на
510лв., с оглед представеното доказателства за адвокатски хонорар и заплатена
д.т. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение на
прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид минималния размер, определен
в чл. 8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0819-001450/10.11.21г., издадена от
началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Варна, с която му е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП – изземване
на свидетелство за управление на водача на МПС, на който са му отнети всички
39бр. контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерство на Вътрешните работи гр. Варна да заплати в
полза на В.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** лв. /петстотин и десет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 172 ал. 5
от ЗДвП.
СЪДИЯ: