Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 28.05.2020г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и шести май две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3366/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба на *, с която е предявен иск по чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./. В исковата
молба се излагат твърдения, че на ********, ответникът е нарушил правилата за
движение като ******** не е пропуснал движещия се по път с предимство лек
автомобил **********, при което му е нанесъл имуществени щети. Ищецът твърди,
че ответникът е управлявал моторното превозно средство без сключена
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” като на основание чл. 288, ал. 1, т. 2
от КЗ /отм./ е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 806,78 лв. Навеждат се доводи, че след изплащане на
обезщетението ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и е поканил
причинителя на вредите да му заплати горепосочената сума като е последвало
неизпълнение от негова страна. С оглед гореизложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 806,78 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
признава основателността на предявения иск с оглед наличието на предпоставките
за реализиране на регресното право на ищеца.
По делото е направено искане от процесуалния
представител на ищеца за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на исковете и
становището на ищеца за произнасяне на съда с решение с оглед признанието, намира че са налице предпоставките
на чл. 237 от ГПК, поради което претенцията по чл.
288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./ следва да бъде уважена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
1 и 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител в
размер на 450 лв.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
С.И.С. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **********, сумата от 806,78 лв. /осемстотин
и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети
на лек автомобил *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: