№ 10640
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20221110134051 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу Л. К. П.,
ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са предявени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните
суми: 2122,97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 г.
до окончателно изплащане на вземането; 340,50 лева - мораторна лихва за забава за периода
от 16.07.2019 г. до 21.03.2022 г.; 26,03 лева - главница за услуга дялово разпределение за
периода м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането; 4,96 лева - лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода 31.03.2019 г. до 21.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. по ч.гр.д. № 16338/2022
г. по описа на СРС, 176-ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
дължимите суми на интернет страницата на продавача, което не е сторил и дължи и лихва за
забава.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който е спорила претенциите.
Оспорва облигационната връзка между страните, при твърдения, че не е собственик или
1
ползвател на недвижимия имот за процесния период. Оспорва доставката на топлинна
енергия в посочения обем, качество и цена. Твърди, че имота не е топлоснабден. Прави
възражение, че фирмата за дялово разпределение не притежава необходимия лиценз и не е
извършвала отчети за дялово разпределение. Сочи, че доколкото не са представени
изравнителни сметки, не се установява дали са съставени изикуемите протоколи за отчитане
в края на всеки отоплителен сезон. Излага съображения за липса на доказателства
установяващи изправността на индивидуалните уреди за отчет. Оспорва размера на
начислените лихви, тъй като са калкулирани въз основа на прогнозните сметки без да е
налице изискуемото от чл. 30, ал. 2 от ОУ изрично писмено искане за помесечно отчитане на
потребената топлоенергия. Навежда твърдения за изтекла погасителна давност. Моли
исковете да се отхвърлят.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на
2
топлинна енергия за битови нужди.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
По делото е установено, че по отношение на процесния имот е било учредено право
на ползване в полза на две неучастващи по делото лица - С.В. П. и К.Г.П.. От приложения
към исковата молба нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ № 102 от
18.11.1992 г. се установява, че същите са продали на ответницата Л. К. П. правото на
собственост върху процесния имот - апартамент № 52, находящ се в гр. С., като са запазили
за себе си пожизнено правото на ползване върху имота. Ползвателите С.В. П. и К.Г.П. са
починали преди началото на процесния период, за който се претендира заплащане на
потребена топлинна енергия, и с тяхната смърт правото им на ползване се е погасило.
Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответницата Л. К. П. е била
единствен собственик на процесния имот и като такъв има качеството потребител на
топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с
предоставянето й.
Като страна по това правоотношение, потребителката дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда - Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
3
топлоподаване през процесния период. Извършените измервания в АС, начисления, дялово
разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с изискванията на нормативните
документи и цени на ТЕ. Така, вещото лице сочи, че общата сума се формира от сумата
дължима за ТЕ за сградна инсталация и БГВ и не включва предишни неплатени и
просрочени суми и начислени лихви.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност 2120,97 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството
потребена ТЕ в имота.
Ето защо искът за ТЕ се явява основателен за сумата от 2120,97 лева и отхвърлен до
пълния предявен размер от 2122,97 лева.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа
тези факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 4,96 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на
това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази
част също е неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
4
Ответницата, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
Същевременно следва да се съобрази и периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
/общо 70 дни/, през който съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение давност не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след м.08.2018 г. и обхваща дължимата цена за
потребена енергия за месеците 01.09.2018 г. - 30.04.2021 г. от процесния период, която
възлиза на сумата от 1934,72 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Вземанията за
останалата част от периода, претендиран с исковата молба – от м.05.2018 г. до м.08.2018 г.
вкл. са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Ето защо, искът за ТЕ се явява
основателен за сумата от 1934,72 лева.
По отношение на вземането за дялово разпределение, възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за
период по-кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 353,72 лева за исковото производство съразмерно уважената част от
исковете (100 лева - д. такса, 350 лева - депозит за вещо лице по СТЕ и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, тъй като съдът счете за основателно възражението на
5
ответницата за прекомерност на юрисконсултнкото възнаграждение в претендирания размер
от 200 лева).
По делото е представен договор за правна защита и представителство на ответника, с
договорен и платен хонорар в размер на 400 лева, както и платежно нареждане за 100 лева -
депозит за вещо лице по СТЕ. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 106,98 лева, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. К. П. с ЕГН:
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1934,72 лева, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г. - 30.04.2021 г.; сумата от 26,03
лева - главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. – 21.03.2022 г., ведно
със законна лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искът с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ за
сумата над 1934,72 лева - главница до пълния предявен размер от 2122,97 лева – главница и
за периода от м.05.2018 г. до м.08.2018 г. вкл. като погасен по давност, както и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на
340,50 лева и за периода от 16.07.2019 г. - 21.03.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата
от 4,96 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2019 г. – 21.03.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 12.04.2022 г. по ч.гр.д. № 16338/2022 г. по описа на СРС,
176 състав.
ОСЪЖДА Л. К. П. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на общо
353,72 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
Л. К. П. с ЕГН: ********** разноски в размер на общо 106,98 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6