Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 240 22.06.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На четвърти юни две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 109 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., твърди в исковата си молба, че сключил с ответника Б.С.И. с ЕГН ********** ***, Договор за потребителски заем № PLUS-13479512 от 16.06.2016г. Твърди още, че тъй като ответницата не изпълнявала задълженията си по договора, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 20.06.2018г., за което длъжникът бил уведомен, но до момента не е извършил погасяване на дължимите суми, а именно: главница в размер на 5 171,14лв., главница, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2019год., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 634,56лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.06.2018г. до 30.09.2019г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 875/30.09.2019 год., постановена по ч.гр.д.№ 1617/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Т.Д.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника исковете се оспорват по размер.В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.Д.-ТАК, която излага становище за частична основателност на исковете, като размерът на дължимите суми следва да се определи при изключване на сумата за застраховка, включена в претенцията за главница, като недължима, а обезщетение за забава да се изчисли съобразно дължимата сума.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски заем № PLUS-13479512 от 16.06.2016г. представен по делото с погасителен план се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 7 007лв., застрахователна премия в размер на 2 353,80лв., такса ангажимент в размер на 245,60лв., с размер на месечната погасителна вноска от 201,90лв., със срок от 60 месеца и последна вноска на 20.06.2021г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 13,82%, общ размер на всички плащания в размер на 12 114лв. и ГПР 16,57%. Представени са и ОУ към договора, съобразно които кредит се отпуска чрез превод по б. сметка на кредитополучателя, а съгл. чл. 5 от ОУ, при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо уведомяване на длъжника. От чл.2 се установява, че размерът на кредита за застраховка ще се бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисиз” ЕАД.Към договора е приложен и договор за застраховка, подписан от ответника и сертификат към него от „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общи застраховане, Клон България” № PLUS-13479512 от 16.06.2016г., както и ОУ, от които се установява, че е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията” със застрахователна премия в размер на 2353,80лв., а видно от чл. 7 от ОУ, еднократната застрахователна премия се финансира от договорителя, а месечно платимата застрахователна премия е платима от застрахования.Доказателства за това кредиторът да е платил еднократната застрахователна премия на застрахователния агент, по делото не са представени.Представено е подробно извлечение по процесния кредит за дължими, платени и разнесени суми от плащанията.От Последна покана от 13.12.2018г., получена от ответника на 04.01.2019г. се установява, че ищецът е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение, считано от 20.05.2018г. и е поканил ответника да ги заплати в седемдневен срок от получаване на поканата. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът е изплатил общо 4641,70лв., от които 2032,01лв., договорна лихва в размер на 1668,17лв. и застраховка в размер на 941,52лв., като непогасените дължими суми са съотв. главница в размер на 4974,99лв. и застрахователна премия в размер на 196,15лв., като вещото лице е изчислила обезщетението за забава върху двете суми общо, или върху 5171,14лв. и същата е в размер на 672,24лв. за периода от 20.06.2018г. до 30.09.2019г. -датата на заповедта по чл. 410 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове
за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
заплащане на дължимите месечни вноски, при което задължението е обявено за
предсрочно изискуемо, считано от 20.06.2018г. и се претендират неизплатените
суми. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо него е приложима
регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата
действителност. Съдът, преценявайки договора съобразно императивните изисквания
на ЗПК, приема, че същият съдържа конкретни данни за параметрите на
задълженията и погасителен план, лихвеният процент е фиксиран, а ГПР е посочен,
като към договора са налице и общи условия, подписани от ответника, както и
застрахователния договори полицата са
подписани от ответника, при което приема, че договорът отговаря на
императивните изисквания по ЗПК и валидно обвързва страните.От събраните
доказателства по делото съдът приема за установено, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на дължими суми, като по възражението на процесуалния
му представител адв.Т.Д.-ТАК за недължимост
на застрахователната премия, съдът приема следното: Видно от съдържанието на
исковата молба, ищецът претендира главница по договора в размер на 5171,14лв.,
но от заключението на вещото лице е установено, че в тази сума е включена не
само главницата по договора, а и застрахователната премия, а с иск за
присъждане на такава премия съдът не е сезиран, обстоятелство, обуславящо основателността
на посоченото възражение. Вън от това, при липса на доказателства да е била платена
застрахователната премия еднократно от кредитора на застрахователния посредник,
както е уговорено в договора за кредит, то дължимостта й от
ответника остава недоказана, поради което и разнесените плащания за тази
премия, извършени от ищеца, следва да се приспаднат от дължимата главница, а
именно- от дължимата главница по договора за кредит в размер на 4974,99лв.
следва да се приспаднат внесените по застраховката 196,15лв., при което остава
непогасена и дължима част от главницата в размер на 4778,84лв., до който размер
претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като за
разликата до пълния предявен размер от 5171,14лв ., следва да се отхвърли, като
неоснователен, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Относно претендираното обезщетение за забава
върху главницата от 4778,84лв., за периода от 20.06.2018г. до 30.09.2019г.,
съдът, като приема, че за изчисляването на същата не са необходими специални
знания, извърши изчисление чрез https://www.calculator.bg/
и приема, че обезщетението за забава за периода от 20.06.2018г. до 30.09.2019г.
е в размер на 621,25лв., до който размер претенцията е основателна и следва да
се уважи, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 634,56лв.
следва да се отхвърли, като неоснователна, на
осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора
и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в заповедното и в
исковото производство, съдът приема, че ищецът има право на разноски съразмерно
на уважената част от исковете, от които в заповедното производство от разноски
в размер на 116,11лв. има право на 107,98лв., а в исковото-от сторените
разноски в размер на 976,85лв., съобр. списъка по чл.
80 от ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 908,47лв., определени по
съразмерност, които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., против Б.С.И. с ЕГН ********** ***, за сумата от 4778,84лв., предсрочно изискуема от 20.06.2018г главница по Договор за потребителски заем № PLUS-13479512 от 16.06.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 875/30.09.2019 год., постановена по ч.гр.д.№ 1617/2019г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва от 30.09.2019г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 5171,14лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., против Б.С.И. с ЕГН ********** ***, за сумата от 621,25лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2018г. до 30.09.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 875/30.09.2019 год., постановена по ч.гр.д.№ 1617/2019г. по описа на РСТ, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 634,56лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА
Б.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“
Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14,
представлявано от Д.Д., разноските в заповедното
производство в размер на 107,98лв., както и разноските в исковото производство
в размер на 908,47лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: