Р
Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Кюстендил, 02.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 181/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Д.А. ***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1139-000101/19.05.2022 г.,
издадена от началник сектор към ОДМВР - Кюстендил, сектор „Пътна полиция“.
Жалбоподателката твърди, че обжалваната
заповед е нищожна, с оглед на това, че не й е връчена. Иска нейната отмяна.
Ответната страна - началник сектор към
ОДМВР - Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Кюстендил, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С АУАН серия GA № 571322/19.05.2022 г.,
съставен от К. Й. Б. – инспектор при ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, е
констатирано, че на 19.05.2022 г., в 17:30 часа, в с. Копиловци водачът А.Д.А. управлява
собствения си лек автомобил "Н. А.", с рег. № ***** под въздействие
на упойващо вещество - "канабис-25", установено с Drug Test 5000 с
номер ARLK 0004. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 094741.
В АУАН е посочено, че с извършеното А.Д.А. виновно нарушила разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП - управлява ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
По делото е представен издаденият талон
за медицинско изследване, в който е отразено, че извършената предварителна
проба с Drug Test 5000 с фабричен номер ARKL - 0004, показва положителен
резултат на канабис-25. Талонът е бил връчен на жалбоподателката на 19.05.2022
г., в 19:05 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това
обстоятелство.
Като част от преписката по издаване на
оспорения акт е представен Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 19.05.2022 г.
От началник сектор към ОДМВР – Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“ е издадена обжалваната в настоящото производство
заповед, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети документи: СРМПС № ****
и 2 бр. рег. табели ******. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени
обстоятелствата по съставения АУАН серия GA № 571322/19.05.2022 г., а от правна
страна са посочени разпоредбите на чл. 22 от ЗАНН, чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.
2 и чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С жалбата се прави искане за обявяване на нищожността на издадената заповед, поради което и на основание чл. 149, ал.5 от АПК сезирането на съда не е ограничено със срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
В случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на оспорената заповед.
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл. 146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, заповедта е издадена от началник на служба за контрол, а именно на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Кюстендил, с оглед на което се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран с описание на фактическите и правни основания за налагането на процесната принудителна административна мярка.
Следва да се отбележи, че спецификата на
оспорения административен акт допуска възможност за издаването му в момента на
установяване на нарушението, което от своя страна става в хода на друг вид
производство. При това положение практически протича едно незабавно служебно
административно производство, което не е свързано с участие на страната –
адресат на акта чрез определени негови действия. В тази връзка не може да се
приеме, че е накърнено правото на защита. Това си право А.А. е упражнила в
пълен обем в качеството си на жалбоподателка в настоящото съдебно производство,
с предоставената й от закона възможност да оспори законния статут на издаден
спрямо нея санкционен властнически акт на администрацията. Съдът, с оглед на
гореизложеното намира за неоснователни възраженията за нищожност на заповедта.
Процесната заповед за прилагане на ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, жалбоподателката не оборва констатациите по АУАН серия GA № 571322/19.05.2022 г., досежно установеното управление на МПС след употреба на канабис, а единствено твърди, че е обжалваната заповед не й е връчена. Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. такива, които да са толкова съществени, че да обуславят нищожност на оспорения административен акт. Неоснователно е твърдението на оспорващата, че заповедта е нищожна, поради липсата на надлежно връчване, защото измежду пороците на един административен акт, не фигурира липсата на надлежно връчване на акта. На второ място, връчването на заповедта касае само началния момент на срока за обжалването й, при което нередовното връчване не обуславя нейната нищожност. В случая, не е нарушено правото на защита на адресата на ПАМ, а съдебният контрол за законосъобразност не е възпрепятстван по никакъв начин.
Предвид изложеното, релевантната за случая материалноправна предпоставка, обуславяща приложението на принудителната административна мярка в хипотезата на 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП, а именно установеното по надлежен ред управление на МПС от водач след употреба на наркотично вещество, е доказана.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност,
като не са налице основания същата да се обяви за нищожна, поради което подадената
срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А. ***, срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1139-000101/19.05.2022 г.,
издадена от началник сектор към ОДМВР - Кюстендил, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА А.Д.А. *** да заплати на ОДМВР -
Кюстендил сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: