Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1067
15.01.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 802 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.П.З. ***, подадена
чрез процесуален представител- адв. Ф., против Заповед № 1085/25.07.2018г.,
издадена от Кмет на Община Хасково.
Излагат се твърдения за издаване на процесния акт в
противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.
Относно материалната незаконосъобразност на оспорения акт се развиват подробни съображения,
както с жалбата, така и с представени
писмени бележки. В тази насока се акцентира върху обстоятелството, че строеж
„Сградата със смесено предназначение“, част от който се сочи да е процесния, е
изпълнен изцяло в имот № 084063, м. „Сетмал дере“, собственост на
жалбоподателката, при наличие на всички необходими инвестиционни проекти,
надлежно одобрени от гл. архитект на Община Хасково на 22.12.2004г., както и на
влязло в сила Разрешение за строеж. Сочи се, че доколкото строежът, предмет на
оспорената заповед, е изпълнен съобразно посочените строителни книжа,
последният следва да бъде квалифициран, като законен такъв по смисъла на чл. 148,
ал.1 от ЗУТ. Застъпва се становище за наличие на засилен стабилитет спрямо
влязлото в сила разрешение за строеж и изпълненото в съответствие с него
строителство. От заключението на изготвената по делото съдебно- техническа
експертиза се извежда аргумент за съответствие на строежа с издадената виза за
проектиране и с предвижданията на действащия ПУП. В този смисъл се претендира
липсата на основание, строежът да се квалифицира, като незаконен по смисъла на
чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира
се присъждане на разноски.
Ответникът
– Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че доколкото в одобрения ПУП не е
предвидено допълващо застрояване, същото следва на основание чл. 41, ал.2 от ЗУТ да бъде допуснато от главния архитект с виза за проучване и проектиране,
която представлява копие от заповед за ПУП. Процесния строеж се претендира да е
незаконосъобразен на основание чл. 225, ал.1, т.1 от ЗУТ, поради изграждането
му в несъответствие с ПУП-а и по- специално с посочените във визата линии за
застрояване. Твърди се, че със съставения в производство по издаване на
оспорената заповед констативен акт, е констатирано изграждане на строежа в чужд
поземлен имот, предвид което не следвало да се кредитира изготвеното по делото
заключение, доколкото вещото лице не е отговорило на този въпрос, дали имота
попада в чужд имот или не. Моли се да се потвърди заповедта, като се прави и
възражение за прекомерност по отношение на поисканите от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Под рег. инд. 94-И-193-5#1/11.04.2018г. в Община Хасково е заведена жалба /л. 108/ от И. Г. С.от гр. Х.,
ул. „К. С.“ №**, собственик на имот № 084070 в семлището на с. Г., общ. Х., в
която сигнализира, че в съседния граничещ имот с № 084063 е налице масивна
постройка на самата граница, без спазване на минимално предвиденото в ЗУТ
отстояние и без да е давал съгласие за това, което обстоятелство
възпрепятствало реализирането на собствените му проекти в имот № 084070. Моли
за извършване на проверка и премахване на незаконния строеж.
С писмо рег. индекс: 94И-193-5#2/24.04.2018г. на Община Хасково
/л.89/, адресирано до Д.П.З., последната е уведомена за постъпилата жалба,
както и че ще бъде извършена проверка на място и по документи относно реализираната масивна сграда в имот
№084063, като се иска осигуряване достъп до обекта на 09.05.2018г. от 10:00ч. В
писмото липсват указания относно възможността на жалбоподателката за
запознаване с преписката, както и за представяне на доказателства, становища,
възражения. Писмото е изпратено на адреса на жалбоподателката по пощата, като
на 16.05.2018г. се е върнало с отбелязване, че същото не е потърсено, видно от
известие за доставяне с № ИД PS 6300 00UJNG 6 /л. 98./ На 09.05.2018г. е
съставен констативен протокол /л. 100/, видно от който поради неосигуряване
достъп до имота, проверка на 09.05.2019г. от 10:00ч. не е осъществена.
С писмо рег. индекс: 94И-193-5#5/15.05.2018г. на Община Хасково
/л.88/, адресирано до Д.П.З., последната се уведомява за постъпилата жалба,
както и че насрочената във връзка с нея проверка на 09.05.2018г. от 10:00ч. не
се е осъществила, поради липса на достъп до имота. Уведомява се, че ще бъде
извършена нова проверка на място относно реализираната масивна сграда в имот
№084063, като се иска осигуряване достъп до обекта на 06.06.2018г. от 10:00ч. В
писмото липсват указания относно възможността на жалбоподателката за
запознаване с жалбата и преписката по нея, както и за представяне на доказателства,
становища, възражения. По преписката не се съдържат доказателства за съобщаване
писмото на жалбоподателката.
Видно от
служебна бележка от 31.05.2018г. /л. 97/, писмо
рег. индекс: 94И-193-5/24.04. на
Община Хасково е съобщено на
жалбоподателката по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на вратата на имота
находящ се в имот № 084063, м. „Сетмал дере“, землището на с. Г.
Видно от КА № 13/07.06.2018г. /л. 15/ на 06.06.2018г.
от комисия в състав Е.С.– главен специалист в отдел „Контрол по ЗУТ“, В.С.–
главен специалист в отдел „Контрол по ЗУТ“ и Е. С.– главен специалист в отдел
„Контрол по ЗУТ“, е извършена проверка, като констатациите от проверката са
обективирани в същия. В констативния акт е отразено, че проверката е извършена
на строеж „Дървен навес, стоманобетонова площадка със стълби и покрив“ – част
от строеж: „Сграда със смесено предназначение“, намиращ се в землището на с. Г.,
м. „Сетмал дере“ в ПИ № 000198 и ПИ № 084063. В КА е отразено, че имот № 000198 е собственост на Министерство на земеделието и
горите, а за този с № 084063, е собственост на жалбоподателката - Д.П.З..
Проверяваният строеж е констатиран, като собствен на Д.П.З.. По отношение на
същия е отразено наличие на одобрен на 22.12.2004г. проект, както и налично Разрешение
за строеж № 422/28.12.2004г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №
121/14.08.2007г. на Община Хасково.
В КА се отразява наличието на изпълнен дървен навес,
стоманобетонова площадка и стълби, част
от които попадат извън ПИ № 08406. Отразено е, че южната фасада на
сградата завършва със скатен покрив и стреха, разположена в чужд имот №
084070. Стоежът е определен като такъв от V-та категория. В графата за
установени нарушения се посочва, че строежът
отговаря на размерите в план и височина на одобрения проект, но не отговаря на дадената виза за проектиране.
Отразено е, че около 32 кв. м. от навеса попадат извън ПИ № 084063. Сочи се, че
покривът на сградата отговаря на одобрения архитектурен проект, но
последният е изработен в нарушение на изискването, че постройки на
допълващото застрояване могат да се изграждат по вътрешната граница, ако
калканните им стени покриват калканните стени на новопредвидени постройки в
съседния имот. Като нарушени се сочат разпоредбите на чл. 137, ал.3 от ЗУТ, вр.
с чл. 114, ал.1, т.2 от ЗУТ, чл. 41, ал.2, вр. чл. 42, ал.2 от ЗУТ. Въз основа на направените констатации се
твърди наличие на „незаконна част от строеж“ по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1
от ЗУТ, както и че съставеният протокол е основание за започване на
производство по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа. Липсват
доказателства за връчване на съставения констативен акт на жалбоподателката,
както и за изискване на допълнителни писмени доказателства във връзка с
направените констатации.
С рег. индекс 94Д-312-2/02.07.2018г. в Община Хасково
е подадено възражение от Д.П.З. срещу Констативен акт №13 от 07.06.2018г.
/л.70-73/, което обстоятелство е отразено в Констативен протокол от
04.07.2018г. на Община Хасково /л.74/.
Въз основа на съставения Констативен акт №4/23.10.2017
г. е издадена обжалваната Заповед № 1085/25.07.2018 г. на Кмета на Община Хасково,
с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Дървен навес, стоманобетонова
площадка със стълби и покрив- част от Сграда със смесено предназначение“, находящ
се в землището на с. Г., м. „Сетмал дере“, ПИ №000198 и ПИ №084063 по
КВС на землище с. Г., Община Хасково, извършен от Д.П.З.. Заповедта е изпратена
на жалбоподателката с писмо рег. индекс 94Д-312-3/01.08.2018г., като по
преписката липсват доказателства за датата на която жалбоподателката е получила
същото писмо, ведно с оспорения акт. Към жалбата се прилага служебен бон
от „Спиди“ АД, видно от който изпратена
от Община Хасково пратка съдържаща
„документи“ е получена от жалбоподателката на 02.08.2018г.
Жалбата срещу Заповед №1085/25.07.2018г. е подадена чрез
„Еконт“ на 16.08.2018г. /л.47/, директно пред Административен съд Хасково и
входирана 17.08.2018г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, за процесния ПИ № 084063 в м.
„Сетмал дере“, землището на с. Г., общ. Х. е налице одобрен със Заповед №
1002/20.08.2004г. ПУП-ПЗ /л. 136-137/, като същият предвижда устройствена зона
„Жм“- жилищна зона със застрояване с малка височина, плътност и интензивност,
етажност до 3 етажа, височина на основното застрояване-до 10м., плътност – до
60%, Кинт- до 1,2, минимално озеленена площ- 30%, свободно застрояване.
Посочено е, че с ПУП –ПЗ не се предвижда допълващо застрояване. След извършен
оглед на място и заснемане на процесната сграда, експертизата заключва, че
същата напълно съответства като размери и разпределение на всяко ниво в част
„Архитектура“ на одобрения през 2004г. инвестиционен проект от Община Хасково /л.
18-30/ и издаденото Разрешение за строеж № 422 от 28.12.2004г. Сочи се, че сградата е разположена в южната част на
имот 084063, така както е отразено в
приложената по делото скица с виза
/л. 137/. Експертизата не е установила налично трасиране на имотните граници на
ПИ 084063, ПИ 084070 и ПИ 084073. Вещото лице сочи, че процесната сграда не се
явява основно застрояване, тъй като местоположението й /съгласно издадената
виза за проектиране/ е извън ограничителните линии за застрояване на основното
застрояване в имота. За имота има
издадена виза, предвиждаща допълващо застрояване, зададено на имотната граница с ПИ 084070.
Посочено е, че инвестиционният проект за процесната сграда е изготвен и одобрен
от Община Хасково със стрехи по четирите фасади /л.24/, а сградата е изпълнена по начина по който е проектирана и одобрена-
със стрехи по четирите фасади. Стрехата на южната фасада по границата с ПИ
084070 изцяло надвисва над този имот. В съдебно заседание проведено на 14.05.2019г.,
вещото лице П.В. пояснява, че процесният строеж „дървен навес, стоманобетонова
площадка със стълби и покрив“ представлява част от одобрения проект за тази
сграда, съответно от издадената виза за проектиране. В заключение се сочи, че така описаният строеж е съобразен с визата за
проектиране, с която същият е разрешен като допълващо застрояване. След предявяване
и запознаване на вещото лице с кадастрална основа находяща се на л. 42 от
делото и с приложената към констативен акт окомерна скица /л. 16/, вещото лице
заключва, че е налице разминаване между двете, като по кадастралната скица сградата изцяло попада в имот 084063, докато
окомерната скица показва по- голяма част от верандата да е извън имота. Между
процесния имот и този на югозапад се сочи наличие на метална ограда, отстояща
на повече от 3 метра от верандата в посока язовира. ВЛ сочи, че така, както е
представена границата между имотите в окомерната скица към КА, следва същата да
се основава на извършено геодезическо заснемане, каквото липсва към материалите
по делото и не е представено при извършената от ВЛ проверка на документите в
Община Хасково. Заключва се, че точното поставяне на границите между имотите
следва да бъде извършено въз основа на извършено трасиране, каквото не му е
известно да е извършвано за процесния и съседните нему имоти. Вещото лице сочи,
че процесния строеж „Дървен навес, стоманобетонова площадка със стълби и
покрив“ е предвиден в т. 4 от визата за проектиране, а същият според
предназначението му се явява допълващо застрояване. Също така се отбелязва, че
в съседния имот 084070 няма изградена сграда откъм калкана на процесната.
След приобщаване към доказателствата по делото на Констативен
протокол за трасиране на линията на максималното водно ниво на кота 182.95 на
язовир Клокотница от 02.02.2016г. /л.207/ и след запознаване със същия, вещото
лице В. отбелязва, че процесната сграда е нанесена заедно със сградите в ПИ
084274 и ПИ 084275. Видно от окомерна скица към протокола процесният строеж
„Дървен навес, стоманобетонова площадка със стълби и покрив“ попада изцяло в ПИ
084063. Сочи се също така, че в ПУП- ПЗ за процесния имот № 084063 предвижда
свободно застрояване, каквото е застрояването изпълнено в имота, максимална
височина до 10м., а застроената такава е 7,50м., плътност на застрояване до
60%, а застрояването в имота е 20, 13%, Кинт до 1,2- този за имота е 0,34, както
и минимално озеленяване до 40%, а това в имота е 60%.
Към доказателствата по делото е приета пълната административна
преписка по издаване на оспорения акт, в т.ч. инвестиционен проект за сграда
със смесено предназначение в ПИ № 084063, одобрен на 22.12.2004г., Протокол №
24/02.11.2004г. за оценка на инвестиционен проект „Сграда със смесено
предназначение“, Разрешение за строеж
№422/28.12.2004г., удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 121/14.08.2007г., Заповед № 51/13.01.2016г. за
извършване на проверка на строителството, извършено в сервитута на язовир
„Клокотница“, землището на с. Г., констативен протокол от 02.02.2016г. с
отразяване на проверката.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу
годен за обжалване административен акт и предвид липсата на доказателства по
преписката за датата на която е била връчена на жалбоподателката и тези
представени от страна на последната за спазване на предвидения в чл. 215, ал.4
от ЗУТ срок, следва да бъде приета за своевременно депозирана, пред
компетентния да я разгледа съд, предвид което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта,
пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него
длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части
от тях. По делото не е спорно, че процесният строеж е V категория. С оглед горното,
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е обективирана в писмена форма, но при
допуснато нарушение на чл.59 ал.2, т. 4 и 5 от АПК.
Настоящият
състав намира изложените в заповедта фактически основания за неясни и
неотносими към посочените правни такива. Процесния строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на
чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Последната разпоредба определя, като незаконен
онзи строеж, който е изпълнен в несъответствие с предвижданията с ПУП. В
оспорения акт е посочено, че за строежа има одобрен инвестиционен проект на
22.12.2004г, издадено разрешение за строеж № 422/28.12.2004г и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 121/14.08.2007г. на Община Хасково. Сочи се, че
строежа отговаря в план и във височина на одобрения проект, но не отговаря на
дадената виза за проектиране. Други обстоятелства относими към въведената
правна квалификация по чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ не се сочат. Остава неясно по отношение
на кои показатели на издадената виза за проектиране органа е възприел наличие
на несъответствие. Последното обосновава извод за липса на пълно изясняване на
относимите по случая факти и обстоятелства, както и за липса на пълно, ясно и
точно излагане на такива факти и обстоятелства в самия акт. Несъответствие на
строежа с предвидените във визата линии на застрояване, се въвежда като
твърдение от процесуалния представител на ответника, едва в хода по същество.
Такива твърдения липсват в оспорения акт, а последващо мотивиране на същият е
недопустимо.
Като
несъответставаща на описаната фактическа обстановка, се възприема и
разпоредителната част на оспорения акт. Липсва конекситет между строежа описан,
като незаконен в обстоятелствената част на акта и този, за който се отнася
разпореждането на органа за премахване. Органът е разпоредил премахването на
незаконен строеж: „Дървен навес, стоманобетонова площадка със стълби и покрив“,
част от „Сграда със смесено предназначение“, находящ се в землището на с. Г.,
м. „Сетмал дере“ ПИ № 000198 и ПИ № 084063. От така направеното разпореждане
следва извод за формирана у органа воля за премахване изцяло на „Дървен навес,
стоманобетонова площадка със стълби и покрив“ част от „Сграда със смесено
предназначение“.
В обстоятелствената част на оспорения акт
обаче се сочи, че част от навеса, стоманобетонова площадка и стълби попадат
извън ПИ 084063. По отношение на стоманобетонова площадка и стълби липсва,
каквато и да било индивидуализация, с определяне на конкретни размери за същите.
Приблизителни такива са посочени единствено за част от навес, около 32 кв.м. Дали
само част от стамоноветонова площадка и стълби се твърди да са изпълнени извън
ПИ 084063 или се твърди цялостното им разполагане извън този имот и какви са
конкретните им размери не става ясно от обстоятелствената част на акта.
Въпреки направеното от органа
посочване в обстоятелствената част на акта, че част от навес, около 32 кв.м.,
попада извън имота, в разпоредителната му част, органът в разрез с твърдяната
фактология е формирал воля за пълното му премахване. Такъв е подходът възприет
и по отношение на направеното разпореждане за премахване на покрив, като част
от „Сграда със смесено предназначение“. Така направеното разпореждане, води на
извод за формирана у органа воля за премахване на целия покрив на процесната
сграда, при липса на наведени в обстоятелствената част на акта твърдения за
наличие на незаконосъобразно изграждане на целия покрив, като част от строеж
„Сграда със смесено предназначение“. Последното мотивира извода на съдът, за
липса на съответствие между обстоятелствената част на акта и диспозитивната такава,
което от своя страна предпоставя допуснато от органа съществено процесуално
нарушение.
Доколкото в обстоятелствената част на
акта се твърди, че единствено стрехата по южната фасада попада в чужд поземлен
имот, а с диспозитивната част се разпорежда премахването на целия покрив, и
доколкото се твърди, че част от навес е разположена извън процесния ПИ, а се
разпорежда цялостно премахване на навес, следва извод за издаване на процесния акт и в разрез с един от основните принципи в
административното право, регламентиран в нормата на чл. 6, ал.2 от АПК, а именно принципа
за съразмерност. Съгласно същият, административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В случая ако дървен навес и покрив, като част от „Сграда
със смесено предназначение“ се премахнат изцяло, ще се засегнат и части от
строежа, за които липсват наведени твърдения да са незаконни. В този смисъл е Решение № 15272 от 12.11.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 1704/2019 г., II о.
Ето
защо съдът намира процесния акт за постановен при допуснато нарушение във
формата на акта, което от своя страна е довело и до материалната
незаконосъобразност на същия. Това нарушение във формата на акта е следствие на
допуснато от органа нарушение на разпоредбата на чл. 35 на АПК, задължаваща
органа преди да издаде соя акт, да изясни в пълнота всички относимите факти и
обстоятелства по случая, което по своя характер представлява съществено
процесуално нарушение.
Изложеното
обоснова отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен при наличие на
предпоставките по чл. 146, т,2, т.3 и т.4 от АПК.
Административнопроизводствените
правила за провеждане на процедура по премахване на незаконен строеж са
регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. В изпълнение на законовото
изискване по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по
чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт от 07.06.2018г., за
установяване на незаконен строеж. Преди да бъде съставен посочения констативен
акт, органа е следвало да уведоми жалбоподателката за започнало производство,
като по делото липсват доказателства за такова уведомяване. Извършеното по реда
на §4 от ДР на ЗУТ уведомяване касае Писмо 3 94-4-193-5/24.04, с което органа е
определил, като дата за извършване на оглед на място 09.05.2018г. За датата на
която е извършен огледа описан в КА №13/07.06.2018г., няма данни жалбоподателката
да е била надлежно уведомена. Последното обстоятелство е въведено от
жалбоподателката, като твърдение за допуснато от органа процесуално нарушение,
каквото настоящият състав в действителност смята, че е налице. Същото обаче не
се явява съществено по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК и на самостоятелно
основание не обосновава незаконосъобразност на оспорения акт. От представените
по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателката се е възползвала от правото си да подаде възражение срещу съставения
КА и макар огледа на място да е извършен при нейно отсъствие, не е била лишена
от право на защита и представяне на доказателства.
Съдът приема оспорения административен акт за несъответстващ
и на материалния закон, по следните съображения:
Като правно основание за разпореденото
премахване на описания в диспозитива на акта строеж е посочена разпоредбата на
чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Съгласно последната строежът е незаконен, когато се
извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че сградата, част от която се явява процесния строеж, представлява допълващо
застрояване, което принципно не се регулира от ПУП, а от издадената виза за
проектиране. Доколкото последната представлява извадка от ПУП, съдът намира, че
посоченото несъответствие с ПУП следва да се разглежда в аспекта на издадената
виза за застрояване.
Правилата и нормативите относими към допълващото
застрояване са визирани в глава III- та, раздел VII- ми на ЗУТ. В оспорения акт липсва
посочване с коя от нормите, регулиращи допълващото застрояване не е съобразен
процесния строеж, нито пък се сочат факти относими към нормата на чл. 225, ал2,
т.1 от ЗУТ. Посоченото несъответствие с ПУП, на първо място е неточно, когато
се касае за строеж разрешен с виза за проектиране и второ е неясно доколкото не
се сочи дали се има предвид ПУП – ПРЗ, ПУП – ПЗ или ПУП –ПР или с издадената
виза за застрояване и с кой от предвидените в тях параметри не е съобразен
процесния строеж.
Твърдяното от органа попадане на част от строежа извън
имота собственост на жалбоподателката, настоящият състав намира за неотносимо
към въведената правна квалификация за незаконност на строежа по смисъла на чл.
225, ал.2,т.1 от ЗУТ. Позиционирането на един имот, имащ белезите на строеж по
смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ в няколко ПИ, не води автоматично на извод за
несъответствие на строителството с предвижданията на ПУП. В тази връзка предвид
липсата на изложени факти за несъответствие на строежа с конкретни параметри на
разрешеното за имота застрояване, съдът остави без уважение, като неотносими,
направените доказателствени искания от страна на процесуалния представител на
ответника за определяне на имотните граници на имота с ПИ с № 84074 и ПИ №
84070 и позициониране на процесната сграда спрямо същите, както и това за
установяване навлиза ли сградата в чужд имот. В процесния акт липсват каквито и
да било твърдения за разполагане на процесния строеж извън линиите за
застрояване, а твърдяното попадане на строежа в чужд имот, съдът намира за
неотносимо към въведената от органа незаконосъобразност по смисъла на чл.225,
ал.2,т.1 от ЗУТ. Още повече в разпоредителната част на акта, строежа е посочен,
като находящ се в ПИ с № 000198 и ПИ № 084063, но не и в ПИ № 084070 или ПИ №
84074.
От приетата по делото съдебно – техническа експертиза,
която настоящият състав кредитира напълно, като изготвена от лице с
необходимата компетентност в съответната област, обективно и безпристрастно, се
достига до извод за изграждане на процесния строеж в съответствие с издадената
за същия виза за проектиране /л.137/, при спазване на всички градоустройствени
показатели заложени в същата. Доколкото процесния строеж е предвиден в т.4 от
издадената на 30.08.2004г. виза за проектиране, следва да се има предвид, че
същата предвижда изграждането на строежа да бъде в съответствие с нормите на
чл. 134, ал.6, вр. чл. 40, ал.2, чл. 41, ал.1 и чл. 42, ал.2 от ЗУТ при
указаните към плана за застрояване показатели. В оспорения акт липсват
конкретни твърдения които да са относими към който и да е показател от
предвидените такива в плана на застрояване, за да бъде извършена конкретна
проверка на същия показател, както и липсват фактически твърдения относими към
която и да е от цитираните норми на ЗУТ, поставени с процесната виза за
проектиране, като изискване за законност на строежа.
Като се има предвид, че съобразно заключение и
допълнение към същото по допусната съдебно – техническа експертиза, процесния
строеж е изпълнен съобразно градоустройствените показатели на ПУП – ПЗ, одобрен
със Заповед № 1002/20.08.2004г., при наличие на одобрен инвестиционен проект на
22.12.2004г, издадено Разрешение за строеж № 422/28.12.2004г и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 121/14.08.2007г. на Община Хасково, настоящият
състав намира, че не се установява
твърдяната от органа незаконност на стоежа по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
В допълнение следва да се посочи, че липсва
спор между страните по делото, че за обект „Сградата със смесено предназначение“, част от който
се явява процесния строеж, е налице влязло в сила Разрешение за строеж, ведно с
одобрени инвестиционни проекти, както и виза за проектиране, за съответствие с
която е извършена оценка от компетентните за това органи. Последните като индивидуални административни
актове издадени по ЗУТ и неоспорени в предвидените от закона срокове са влезли
в сила и възможност за извършване на инцидентен контрол върху същите не е
налице в настоящото производство. При това положение, като неотносимо се явява
наведеното от ответника твърдение за изготвяне на архитектурен проект относно
покрива на сградата в несъответствие с изискването на чл. 42, ал.2 от ЗУТ. В
тази връзка не следва да се подлага на анализ дали в действителност това е така
или не, а и последното несъответствие е само декларивно визирано с цитиране на
законовия текст, без да са изложени конктретни факти определящи това
несъответствие, които да подлежат на проверка.
Наред с това съдът споделя изложеното от
процесуалния представител на жалбоподателя относно издаване на процесния акт в
противоречие с материалния закон и предвид установеното изграждане на строежа
изцяло в съответствие с одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение
за строеж.
При липса на спор между страните, че
процесния строеж е изграден съобразно издаденото и влязло в сила Разрешение за
строеж и одобрения инвестиционен проект, същият не може да бъде квалифициран,
като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ и не подлежи на
премахване. Условие за законосъобразност на изготвения въз основа виза за
проектиране проект и издаденото за същия разрешение за строеж е съответствието
им с ПУП, съгласно изискванията на чл. 142, ал.5, т.1 и т.2 и чл. 148, ал.4 от ЗУТ. Видно от приобщения към доказателствата по делото протокол №
24/02.22.2004г. изготвения за процесния строеж инвестиционен проект е преминал
на оценка за съответствие с изискванията към строежите, предвид което
съответствието му с ПУП се счита за установено. Процесното разрешение за строеж
е издадено след извършена оценка на инвестиционния проект за съответствието му
с ПУП съгласно по чл. 142, ал.5, т.1 от ЗУТ и след влизането му в сила /обстоятелство
за което няма спор между страните/,същото се ползва със стабилитет, съобразно
нормата на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, като правните последици водят до недопустимост
приемането на строежа, като незаконен по чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Аргументи в
тази насока са изложени в редица съдебни актове, в т. ч Решение № 15272 от
12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2019 г., Решение № 8967 от 02.07.2018г.
по АД № 7192/2017г. на ВАС, Решение № 6919 от 28.05.2018г. по АД № 5024/2017г.
на ВАС, Решение 3514 от 20.03.2018г. по АД №9513/2017г на ВАС и др., като
настоящата инстанция изцяло споделя същите.
От всичко изложено, следва извод за основателност на подадената жалба.
Процесният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден при
наличие на визираните в чл. 146, т.2, т.3 и т.4 от АПК основания за отмяна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, основателна е претенцията на жалбоподателката в нейна
полза да се присъдят направените по делото разноски. След като взе предвид
фактическата и правната сложност на спора, както и обема на реално
осъщественото от адв. Ф. процесуално представителство по делото, съдът определя
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Предвид последното и доколкото се представят надлежни доказателства за
извършване на разноските в претендирания размер, същите следва да бъде уважени
така, както са поискани, а именно в размер на 3751, 70 лева, от които 10 лв. –
внесена държавна такса, 200лв. – възнаграждение за вещо лице и 3541 лв. –
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на
ответника..
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
1085/25.07.2018г., издадена от Кмет на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д.П.З.
***, сумата в размер на 3751, 70 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: