Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 284 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД с цена на иска 8983,80 лв.
и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 988,21 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от “К.Г.“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против К.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.Б., в която твърди, че на 23.11.2017 год. в
гр.Плевен страните по делото сключили договор за покупко-продажба съгласно
който продавачът К. ***се задължил да ни достави на ищеца 23 бр.палети е
пелети, единична цена по 310 лв. с ДДС с общо тегло 24 150 кг . на обща
стойност 8983,80 лв. Твърди, че с платежно нареждане от 24.11.2017 год. Ищеца
превел посочената сума по банкова сметка *** -ответник - в банка Уникредит
Булбанк АД ***. Твърди, че съгласно договора доставчикът „К.” ***следвало да
достави стоката - 23 бр. палети с пелети, с превоз за собствена сметка. Твърди,
че до настоящият момент въпреки, че са заплатили пълния размер на уговорената
цена, въпреки многократните писмени и устни покапи „К.” ***отказва да достави
закупената стока. Твърди, че междувременно, поради дългосрочната забава от
страна па доставчика ”К.” ***за ищеца отпаднал интереса от окончателното
изпълнение на договора, поради което с писмено уведомление от 08.08.2018 год.
едностранно прекратили договора за покупко -продажба по вина па продавача и
потърсили обратно авансово заплатената цена. Твърди, че ответника отказал да
върне парите. Твърди, че ответника е изпаднал в забава на дата 24.11.2017г.-
датата, на която ответника е трябвало да дасотави на ищеца предплатената стока.
Твърди, че по гр.д.№8610/2018 год. по описа па PC-Плевен била издадена Заповед
за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника в законния срок.
Моли, да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата в размер на 8 983,80 лв.с ДДС, съставляваща
стойността на 24 150 кг. по 0,31 лв. на килограм и сумата от 988,21 лв. лихва
за забава за периода от 24.11.2017г. до 18.01.2019г. Претендира направените
деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че за даде приеме
предявения иск за основателен, ищецът
следва да докаже, че договорът е развален поради неизпълнение. Счита, че
приложените документи, обаче не доказват наличието на такова разваляне. Твърди,
че до „К.“ ***въобще не е достигало подобно изявление за разваляне на договора,
нито е получавал когато и да било приложените от ищеца документи, от които
същият черпи основанията си, че договорът е развален. Счита, че от тук следва,
че същият не е развален и съответно претенциите на ищеца по делото са изцяло
неоснователни. Излага съображения, че на следващо място, за да се претендират
лихви за забава, ищецът трябва да е поставил ответника в забава. Когато
задълженията са безсрочни, (какъвто е настоящият случай), длъжникът изпада в
забава от датата на поканата. Счита, че доколкото такава не е получавана от „К.“
***, то и претенциите за забава се явяват неоснователни. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между сраните и се установява от Фактура
№ *********/23.11.2017г./също неоспорена от ответника/, че между ищеца в
качеството на купувач и ответника ва качеството на продавач е сключен договор
за търговска продажба на 23 броя палета с пелети, 24,150 тона на цена от по 310
лв. за тон, на обща стойност 7486,50 лв. без ДДС и 8983,80 с ДДС. Фактурата е
издадена от ответното дружество в качеството на доставчик на описаната стока.
Посочено е, че фактурата е издадена за получения аванс.
Не е спорно между страните и се установява от
Критен превод от 04.10.2018г., че К.г. ***е платило сумата от 8983,80 лв. по
проформа фактура № 112.
Видно от Телепоща № 9/08.08.2018г., подателя К.г. ***е
изпратило същата до К. ***, ответника по делото е поканен от ищеца да достави
договорената заплатена стока-пелети в срок до 20.08.2018г. Ако не бъде
доставена стоката, моли да бъде прието настоящото писмо за изявление за
разваляне на договора и е поискано ответника незабавно да преведе по банков път
заплатената сума. От известие за доставяне и обратна разписка/л.6-7 от делото/,
се установява, че изпратената Телефоща не е получена от адресата, тъй като е
търсен, но не е намерен на адреса.
Съдът дава
вяра на показанията на св.И.Г.Г.. Показанията му са преки, логични в
съответствие с приетите по делото писмени доказателства и не се опровергават от
други ангажирани от страните по делото доказателства. От тях се установява, че
св.Г. е работил за ищцовото дружество. Тогава между страните по делото се
установили трайни търговси взаиомотношение, като ищеца купувал от ответника
пелети. Имало няколко осъществени доставки, но последната такава била заплатена
от ищеца, но не било доставено уговореното количество пелети. При опитите за
уреждане на въпроса доброволно отначало законния представител на ответното
дружество, обещавал да изпълни задължението си по договора по-късно. Излагал
като оргумент за забавата настъпили затруднения с производството. По-късно
започнал да отказва контакт с тях. При посещение на св.Г. в производствената
база на ответника, след разговор със счетоводител, получил информация, че има и
други клиенти, които не са си получили стоката, поради което има списък с
такива и управителя решава кое задължение да изпълни. След подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпънение законния представител на
ответното дружестро потърсил контакт с ищцовото дружество, като предложил да
върне сумата на части, което било неприемливо за ищеца. Адвокат, нает от ищеца
е изпратил покана за изпълнение на задължението на ответника.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По икът с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК,вр. чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД с цена
на иска 8983,80 лв.:
Уреден е в чл. 55, ал.1, предложение трето ЗЗД иск за връщане на даденото при отпаднало
основание. Характерното в този случай е, че към момента на даването основанието
съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на
което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване, но
впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно
естество. В тежест на ищеца по делото беше да докаже наличието на правно
основание въз основа на което е преведена процесната сума от 8983,80 лева,
както и да докаже отпадането на това основание. По делото се установи, че към
момента на имущественото разместване-заплащане на процесната сума, същата е платена по
валидно правоотношение- Договор за продажба на стока между търгавци- 23 броя
палета с палети. Сумата е платена на К. ***видно от представения кредитен
превод, неоспорен от страните, както и от представената Фактура №
*********/23.11.2017г., издадена от ответното дружество, в която е посочено, че
е издадена за извършеното авансово плащане на сумата от 8983,80 лв. за 23
палета с пелети.
Съдът намира, че по делото се доказа и втората кумулативно изискуема
предпоставка – основанието да е отпаднало. Ищеца се позовава на разваляне на
договора чрез извънсъдебно изявление отправено до К. ***чрез Телепоща.
Твърденията на ищеца в този смисъл са неоснователни. Видно от представеното
удостоверение за доставяне, както и обратна разписка- изявлението на ищеца не е
достигнало до ответника, тъй като не е открит представител на ответното
дуржество на посочения адрес. Съдът намира, че с простото достигане на
изявлението на кредитора, че разваля договора, до седалището и адреса на
управление на ответника, без същото е да е получено от ответника, не може да
покрие изискването на закона, изявлението на изправната страна по договора за
разваляне на същия поради виновно неизпълнение на ответника да е достигнало до
него. За да е надлежно упражнено потестативното право на изправната страна по
договора за разваляне на договора, трябва изявлението в този смисъл да е
достигнало до другата страна. Съгласно дългогодишната и константна съдебна
практика, както и съобразно приетото в правната теория, изявлението е получено
от адресата си, когато то бъде получено от него, като е без значение дали той
се е запознал с изявлението. Простото изпращане до адреса на длъжника на изявлението, без то да е получено от него, не
покрива понятието за получаване на това изявление. Липсват твърдения, нито са
ангажирани доказателства, че между страните е уговорено фингирано връчване на
изявленията на страните по договора с простото им достигане до адреса на
другата страна. Поради изложеното, съдът приема, че процесния договор за
търговска продажба на пелети не е надлежно развален от посочената от ищеца дата
20.08.2018г.
Съдът намира, че процесния договор е развален от датата на получаване от
ответника на препис от исковата молба. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно
задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на
отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа
на договор, развален поради неизпълнение. Нормалното развитие на договора
предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При
неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която
отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение,
обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора.
Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните
правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на
сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен
ред – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87,
ал. 3 ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне. Нормалното развитие на
правоотношението и целеният с договора резултат е в интерес на гражданския,
респективно търговския оборот, поради което нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че развалянето е допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си
след предоставения от изправната страна срок. Предизвестие за разваляне не е
необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време – чл. 87, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба, с която
се претендират последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържа
предупреждение и волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на
задължения на другата страна. В решение № 286/26.02.1996г. по гр. дело №
1294/1995г. на ВС на РБ, V г. о. са изложени съображения, че исковата молба
може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на договора поради
виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите
предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните последици,
настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора.
Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него,
отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че
разваля догора. По своята правна същност развалянето на договора чрез
едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е
дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в
отделна покана или е заявено в исковата молба. Когато ищецът е направил искане
за разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията на
ответника, волята за разваляне на възникналото между страните правоотношение е
точно и ясно изразена. С получаване на препис от исковата молба ответникът е
уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора. При наличие на
останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника. /Решение №178/12.11.2010г. по т.д.60/2010г. на ТК на ВКС/
Едностранното изявление за
разваляне на договора по чл.87,ал.1 ЗЗД трябва да съдържа подходящ срок за
изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по
силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето
настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не
съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако
длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен.
Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода
на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. /Решение
№4/23.06.2017 по дело №50183/2016 на ВКС, ТК, IV г.о./ По делото се
установи и не е спорно между страните, че ответика по делото не е изпълнил
задължението си по процесния договор да достави на ищеца договорената и
заплатена стока. Не се ангажираха доказателства от носещия доказателствената
тежест ответник нито за изпълнение преди завеждане на делото, нито в хода на
процеса. Поради изложеното съдът приема, че процесния договор за търговска
продажба на 23 броя палета с пелети е
надлежно развален с получаване на препис от исковата молба от ответника по делото.
С развалянето на договора отпадат задълженията и на двете страни по
договора, които са синалагматични т.е. правата и задълженията са насрещни и
правото на едната страна е основание на задължението на другата страна, както и
обратно. След като отпада задължението на ответника да предаде уговоренота
стока, предмет на договора, то следва и да върне получената по този договор
престация от другата страна.
С оглед горното, предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в
целия си предявен размер от 8983,80 лв.
По искът с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 988,21 лева.:
Съдът намира предявения иск за частично недопустим. Предявен е иск за
установяване на дължимостта на вземането, по издадена заповед за изпълнение № 5476/29.11.2018г.
по ч.гр.д.№ 8610/2018г. по описа на РС-Плевен. Лихвата за забава по посочената
заповед за изпълнение е в размер на 920,91 лв., а в настоящото производство е
предявен за сумата от 988,21 лв. Поради изложеното искът се явява недопустим за
разликата от 920,91 лв. до 988,21 лв. в която част следва производството по
делото да бъде прекратено като недопустимо.
Искът е акцесорен по отношение на искът с правно основание чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД, но неговата основателност не води автоматично до
основателност и на акцесорния иск. Съгласно чл.86 ЗЗД При неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В зависимост от това и от конкретните
обстоятелства по делото, по съединения иск за заплащане на обезщетение за
забава, трябва да се определи и момента, от който длъжникът - продавач е
изпаднал в забава по отношение на задължението си за връщане на недължимо полученото
плащане на цената на вещта. За да е налице забава в изпълнението на
реституционно парично задължение по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, договорната
връзка трябва да е прекратена и кредиторът да е отправил покана за изпълнение
към длъжника. Изискуемостта на вземането възниква от отпадане на основанието,
но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД от деня на
поканата за изпълнение. Преди този момент няма основание да се счита, че
длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл.84 ал.2 ЗЗД разпорежда, че когато
няма определен ден за изпълнение, поканата на кредитора поставя длъжника в
забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите от забавеното
изпълнение /в с.см. - Решение №47/31.03.2011г. по т.д.№706/2010г. на І т.о. на
ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Доколкото в настоящото
производство се установи, че процесния договор между страните е развален с
получаване на препис от исковата молба, то следва да бъде прието и че от
посочената дата ответника изпада в забава, поради което искът с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД и за периода от 24.11.2017г. до
27.11.2018г. се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
в предявения си допустим размер от 920,91 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски
от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 961,15 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски за
държавна такса съразмерно с уважената част на иска. Със списъка за разноски се
претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което не следва да
бъде присъждано, тъй като по делото няма ангажирани докателства този разход да
е направен. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено претендираното възраграждение и е посочено, че същото ще бъде
заплатено до 26.01.2019г. по банкова сметка, ***ршено. Съгласно Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Поради изложеното следва ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от
208,33 лв. за ДТ.
При този
изход на делото ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
на претенцията, но по делото няма направено искане за присъждане на разноски и
не са ангажирани доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по гр.д.№ 284/2019г. по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА за предявения иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за разликата от 920,91
лева до 988,21 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД по отношение на К.“ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Б. че
дължи “К.Г.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 8983,80 лева, получена на отпаднало
основание поради разваляне на договор за продажба на 23 броя палета с пелети,
по Фактура № **********/23.11.2017г., в едно със законната лихва от 29.11.2018г.
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5467/29.11.2018г. по ч.гр.д.№8610/2018
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от “К.Г.“ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
против К. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Б. с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
сумата от 920,91 лева лихва за забава за периода от 24.11.2017г. до
27.11.2018г. върху сумата от 8983,80 лева, получена на отпаднало основание
поради разваляне на договор за продажба на 23 броя палета с пелети, по Фактура
№ **********/23.11.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5467/29.11.2018г.
по ч.гр.д.№8610/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Б. ДА ПЛАТИ на “К.Г.“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 961,15 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.8610/2018
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, К.“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Д.Б. ДА ПЛАТИ на “К.Г.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, направените деловодни разноски в размер на 208,33 лв.
Решението в частта, с която
е прекратено частично производството по делото има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред
ОС-Плевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: