Р Е Ш Е Н И Е № 495
гр. Монтана, 24 ноември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 12.11.2021 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Антоанета Лазарова и
Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 457 по описа за 2021, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с
чл. 208 от АПК.
С Решение № 52/25.08.2021
г., по АНД № 685/2021 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно
постановление № ИПТ-01 от 09 06 2021 г. на Началник Регионален отдел НП-СЗБ, гр. Ловеч, с което на „Хит Електроникс” ООД, гр. Монтана
е наложена имуществена санкция, затова че в търговски обект предлага продукти с
произход Китай, без нанесено име на производителя върху продуктите или
опаковката, или друг документ, който придружава продуктите.
В законния срок против решението е подадена касационна
жалба от административнонаказаното дружество. Твърди необоснованост и неправилност на решението спрямо
фактическата обстановка и доказателствата по делото. На първо място счита, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на материалния
закон, административнопроизводствените правила и подзаконовите разпоредби по
прилагането му. Това е така, тъй като в самото Наказателно постановление
търговецът "Хит Електроникс" ООД
е квалифициран като вносител /лице пускащо на пазара продукт внос от трети
страни/, а впоследствие със същото Наказателно постановление му се вменява вина
за неизпълнение на задължения в качеството му на дистрибутор, което е недопустимо. В тази връзка
счита, че задълженията на вносителя са регламентирани в раздел IV, чл. 23 - чл.
31 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на
напрежението /Наредбата/, а задълженията на дистрибутора са регламентирани от
раздел V, чл. 32 - чл. 37 от Наредбата. Санкционираното юридическо лице е
признато за вносител, тъй като във всички документи издадени от наказващия
орган е посочено, че и двата проверявани продукта са с СЕ маркировка, RoHs маркировка и етикет с
точни данни на вносителя /адрес, телефон, имейл, сайт/, както и име и точни
параметри на продуктите, а впоследствие е санкционирано за неизпълнение на
задължения по чл. 52г
от ЗТИП - Търговец, който предлага продукти без обозначение на наименованието
или адреса на управление на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в
действие, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв./ Видно от административнонаказателната преписка е, че
юридическото лице е изпълнило всички свои задължения в качеството му на
вносител и на търговец. В хода на преписката е представена информация относно
производителя и неговият адрес, чрез търговските фактури, които са представени
след поискване. Важно е да се отбележи и обстоятелството, че поискването от АНО
е направено след като е съставен акт за установяване на административно
нарушение на дружеството, а не преди това. Това е ново съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което само по себе си води до отмяна
на така издаденото Наказателно постановление. Счита, че и след съставянето на
акта и след предоставяне на изисканата информация, не е следвало да се издава Наказателно
постановление, а преписката е следвало да бъде прекратена на основание
разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1,2,3 и 7 от ЗАНН. Счита, че не е налице основание за налагане
на имуществена санкция в размер от 250 лева на основание чл. 52г от Закона за
техническите изисквания към продуктите, тъй като на опаковките на продуктите е
имало името на дружеството-вносител, което се явява
лице пускащо на пазара посочените стоки, телефон за връзка, електронна поща и
адрес за кореспонденция, каквото е изискването на чл. 25 от Наредбата. Всички
изисквания, касаещи само и единствено вносителя и дистрибутора са спазени от
дружеството, като информация относно производителя и неговият адрес,
дружеството е представило след изричното писмено поискване, чрез предоставените
търговски фактури на АНО, макар и вече след издаден акт. Отделно от това счита,
че са налице предпоставките на чл. 28 от Закона за административните нарушения
и наказани /ЗАНН/, в случай че се приеме наличието на нарушение. Безспорно не са налице настъпили вредни
последици от "нарушението" и същото не може да бъде определено като
„живото-застрашаващо" и би следвало да се квалифицира, като
„маловажно". В случая АНО и PC Монтана не са се
съобразили, че наличието на етикет с данните на вносителя, не е нарушение на
чл. 52г, както и че е приложим чл. 28 от ЗАНН, поради наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно незначителното количество
предлагани продукти /по 4 бр. от вид/, тяхната изключително ниска стойност,
наличието на всички задължителни маркировки указващи експлоатацията на продукта
и определящи неговата безопасност и начин на унищожение, липсата на данни за
предходни нарушения на ЗТИП от страна на търговеца. Моли отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски по
делото.
Ответната
страна не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна. Не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Установена е фактическата обстановка, която правилно
е описана в диспозитива на наказателното постановление. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага Решението на РС Монтана да
бъде потвърдено като обосновано и мотивирано.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено следното:
За да потвърди издаденото НП, районният съд приема, че
установената от наказващият орган фактическа обстановка се доказва безспорно в
хода на въззивното производство, а именно, че в
търговски обект, стопанисван от санкционираното дружество - магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. Монтана, ул. „П. Хитов" 46, търговецът предлага описаните
в НП продукти без нанесено име на производителя върху продуктите или върха
опаковката или в документ, който придружава продуктите, регистрирано търговско
наименование или регистрирана търговска марка и пощенски адрес, на който може
да се осъществи връзка с производителя, което е в нарушение на чл. 4б, т. 1 от
ЗТИП, във връзка с чл. ЗЗ, т. 3 и чл. 17, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на
напрежението. За да приеме тази фактическа обстановка, въззивният се
позовава на свидетелските показания на Илияна Петрова Трифонова, Милка Ангелова
Шопова и Емил Борисов Зиновиев, които кредитира изцяло като обективни и взаимно
свързани, както и на констатациите от съставените при проверката Протоколи. Целта на ЗТИП, посочена в чл. 2, е "...пускането на
пазара..на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората.., на
потребителите". На потребителите следва да се гарантира достъп до продукти
с оценено и удостоверено съответствие /следователно и с осигурена безопасност. Правилно
в случая е наложено наказание на самото дружество за неизпълнение на
задължения, предвидени в ЗТИП. Извършеното от дружеството, административно
нарушение не излиза извън общото понятие за такова, дефинирано в чл. 6 от ЗАНН
и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, затова и АНО
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28, б. „а" от ЗАНН. АНО е
извършил правилно преценката за това по законосъобразност, в съответствие с TP
№ 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдебната практика
приема, че с оглед разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай"
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН ще е налице само ако съответното нарушение
обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид. В случая не са представени
доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен
на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение. Жалбоподателят
в качеството си на търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на ЗТИП е
длъжен да предлага проверените електрически продукти, подробно
индивидуализиарани в акта и в НП с нанесени върху продукта наименование и адрес
на управление на лицето, пуснало продукта на пазара (производител/вносител),
изискваща се съгласно чл. 4б, т. 1 от ЗТИП, във връзка с изискванията, посочени
в чл. 33, т. 3 и чл. 17 и чл. 25 от Наредбата. Това е предвидено от
законодателя, за да се удостовери оцененото съответствие на продукта със
съществените изисквания към него и проследява произхода на проверените
продукти. Описаната фактическа обстановка не се оспорва, поради което и
правилно е наложено минимално предвиденото в санкционната норма административно
наказание - имуществена санкция в размер на 250.00 лева.
Предмет на касационната проверка е първоинстанционното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от този съд съществени
процесуални нарушения.
Този съдебен състав на Административен съд Монтана приема, че
въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното
решение. Фактическата обстановка е правилно установена и подробно описана в решенето на въззивния
съд, като въз основа на нея са изведени
обосновани правни изводи.
Възраженията в
касационната жалба по отношение на качествата на „вносител” и „дистрибутор”,
освен че не съответстват на описаното в НП, тъй като касаторът е наказан в
качеството си на търговец /чл. 52г от ЗТИП/, без за целта да е определян като
вносител или дистрибутор, а от друга тези възражения са ирелевантни и без
правно значение спрямо правната квалификация, предвид такава липса на
разделение на тези качества в административнонаказателните разпоредби на закона.
В тази връзка, освен в разпоредбите на националното законодателство, а именно:
чл. 4б, т. 2, вр. с чл. 4а, ал. 1 от ЗТИП, вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата,
така и в чл. 6 от Директива 2014/35/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 02 2014 г. за
хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на
пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени
граници на напрежението е предвидено, че производителите посочват своето име,
регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенския
адрес, на който може да се осъществи връзка с тях, върху електрическите
съоръжения или- когато това не е възможно, върху тяхната опаковка, или в
документ, който придружава електрическите съоръжения. Адресът трябва да посочва
едно единствено място, където производителят може да бъде намерен. Данните за
връзка трябва да са на език, лесно разбираем за крайните ползватели и органите
на надзор на пазара. Изискването за посочване на наименованието и адреса на
производителя е в отговорността, както за самия производител, така и за
търговеца, било той вносител, дистрибутор или упълномощен представител. В тази
връзка следва да се има предвид, че фактурата, с която са закупени електрическите
съоръжения, не е документ придружаващ тези съоръжения, поради което е без
правно значение дали този документ е изискван или не, представен или
непредставен от и на контролните органи.
По отношение на
алтернативното възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то този състав
споделя изцяло съображенията на въззивния съд, без да е необходимо тяхното
преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът препраща, съгласно
чл. 221, ал. 2 от АПК. Без правно значение е, че останалите изисквания на
закона са били изпълнени, тъй като за изпълнението на закона санкция не се
налага, такава се налага само за неговото неизпълнение.
С оглед на изложеното касационната инстанция
намира, че жалбата против въззивното решение е
неоснователна, а последното правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/25.08.2021 г., по АНД № 685/2021 г.
на районен съд гр. Монтана като правилно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :