Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 92
26.06.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на осми
юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №689 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №4199/27.02.2020г.,
подадена от Община Бургас, ЕИК: *********, адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска” №26, представлявана от кмета Димитър Николов, с която се
обжалва Решение №3432 от 06.12.2019г., постановено по гр.д. №8791/2018г. по
описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е осъдил Община Бургас, ЕИК: *********, с адрес: град Бургас, ул.
Александровска №26, представлявана от кмета Димитър Николов Николов, да заплати
на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463,
район Триадица, бул. Витоша № 89Б, при участието на третото лице-помагач „ПСТ
ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София (столица), община Столична, гр. София 1517, район Подуяне, ул. Бесарабия
№ 114, сумата от 493.00 (четиристотин деветдесет и три) лева, представляваща
регресно вземане за изплатено обезщетените по щета номер 440117021017629 на
„ДЗИ - Общо застраховане” АД, по застраховка „Каско+“, за настъпило на
03.09.2017 г. застрахователно събитие в град Бургас, ул. Транспортна - попадане
в необезопасено препятствие на пътното платно на застрахования лек автомобил
марка „Мазда”, с рег. № А 5757 НА, от което са възникнали по него щети, заедно
с законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 27.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Отхвърлен е обратният иск на Община Бургас,
ЕИК: *********, срещу третото лице-помагач „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр.
София 1517, район Подуяне, ул. Бесарабия № 114, за заплащане на сумата от 493
лева, представляваща обезщетение за неизпълнението по договор за обществена
поръчка, изх. № 93-ОП-156(60)/19.06.2015 г., сключен с ДЗЗД „ПСТ БЕТОН“, със
седалище и адрес на управление: град София 1517, район Подуяне, ул. Бесарабия №
114, в което гражданско дружеството е съдружник на 99 % от дяловете, а 0,1 % са
в собствеността на „М&С БЕТОН“ АД, ЕИК *********, заедно със законната
лихва върху сумата от предявяването на иска - 11.01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Осъдена е Община Бургас, ЕИК: *********, с
адрес град Бургас, ул. „Александровска“ №26, представлявана от кмета Димитър
Николов Николов, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община
Столична, гр. София 1463, район Триадица, бул. Витоша № 89Б, направените по
делото разноски от 825.00 (осемстотин двадесет и пет) лева.
Осъдена е Община Бургас, ЕИК: *********, с
адрес град Бургас, ул. Александровска № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов Николов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-Бургас, държавна такса за производството, в размер на
25.00(двадесет и пет) лева.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно, постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и
доказателства по делото и в нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото
доказателства, което води до необоснованост на съдебния акт.
Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между вредата и деликта, вследствие на който
общината е осъдена да заплати стойността на имуществените щети на процесния
автомобил. Твърди се, че заключенията по двете експертизи
съдържат противоречия и взаимоизключващи се констатации, а съдът не е изложил
мотиви защо възприема заключението по повторната експертиза. На следващо място
се твърди, че съдът необосновано е кредитирал свидетелските показания на водача
на автомобила и съставителя на протокола за ПТП, като се твърди, че в тях се
съдържат съществени разминавания. Сочи се, че в оспорваното решение не е
установена детайлно пътната обстановка и не са отразени всички фактори, имащи
отношение към вида и размера на претърпените имуществени вреди.
Първоинстанционното решение се оспорва и в
частта, с която е отхвърлен обратният иск на община Бургас срещу „ПСТ Груп“
ЕАД. В тази връзка се позовава на т.15, раздел V
от Договор с рег. №93-ОП-156/60/19.06.2015г., сключен между общината и „ПСТ
Груп“ ЕАД, съгласно която изпълнителят е длъжен всеки първи понеделник на
месеца /или последващ работен ден/ да представя доклад за необходимите ремонтни
дейности по настоящия договор. Твърди се, че смисълът на тази разпоредба е след
извършване на обход на района, отразен в договора, от страна на изпълнителя да
бъде направено предложение за извършване на ремонтни дейности чрез нарочен
доклад, а съгласно т.16 от Договора изпълнителят е длъжен преди възлагане на
СМР да изготвя предварителна количествено-стойностна сметка, съгласувана с
представителя от сектор „Капитално строителство“ на възложителя.
Твърди се, че липсата на възлагателно
писмо от страна на общината не освобождава изпълнителя по договора от
задължението му за изготвяне на месечни доклади, какъвто по делото не е
представен, а с наличието му е обвързано задължението на общината да възлага
писмено извършването на необходими ремонтни дейности.
Изложени са подробни съображения и се
претендира отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което
да се отхвърли изцяло претенцията на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, срещу
Община Бургас, а в условията на евентуалност – да се уважат предявените от
Община Бургас обратни искове срещу „ПСТ Груп“ ЕАД, както и всички разноски,
направени в производството по обратния иск. Претендират се направените съдебно
- деловодни разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско
възнаграждение. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с който подадената жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със
събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални
нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба „ПСТ Груп“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи, че по делото няма данни за виновно
неизпълнение на задължения на третото лице помагач, както и че не са
представени доказателства за противоправно поведение от страна на служители на
изпълнителя, което да обоснове договорна отговорност за дружеството.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника – Община Бургас се явява юрисконсулт
Алексиев, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД се явява адв. Великова, която оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач „ПСТ Груп“ ЕАД не изпраща представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира
следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.410, ал.1, т.1
и т.3 от КЗ, вр. чл.50 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу Община
Бургас, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 493 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че на
03.09.2017г., поради необезопасено препятствие на пътното платно в гр. Бургас,
ул. „Транспортна“, настъпва ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил „***“
с рег. № А 5757 НА, собственост на С.Д.П., които са както следва: гума предна
лява.
Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие и на основание договор за застраховка „Каско“, за отстраняване на
щетите по автомобила ищецът определил и изплатил обезщетение в размер на 493
лв. Сочи се, че с изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото
лице, ищцовото дружество е встъпило в правата на последното, които има срещу
причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди се, че в
случая Община Бургас не е изпълнила задълженията си по стопанисване и
поддържане в изправност на пътищата в населеното място и е причинила вреда, за
която отговаря.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата
молба от Община Бургас, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Изложени са обстойни доводи за неоснователност на
исковите претенции и се претендира тяхното отхвърляне. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Ангажирани са доказателства.
В същия ден е депозирана молба с вх. №1346/11.01.20189г., с която се иска, на основание чл. 219, ал.1 от ГПК
да бъде конституирано „ПСТ Груп“ ЕАД като трето лице - помагач на страната на
ответника Община Бургас. На същата дата е предявен и обратен иск срещу „ПСТ
Груп“ ЕАД, с който се претендира, в случай, че бъдат уважени предявените от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД искове, да бъде осъдено „ПСТ
Груп“ ЕАД, след изпълнение на постановеното осъдително решение от страна на
общината, да заплати на последната процесните суми: 493 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №4401024706342;
присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски; заплатените от
общината държавни такси, направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Интересът си от
предявяване на обратния иск Община Бургас обосновава със сключения между нея и
„ПСТ Груп“ ЕАД договор, с който общината е възложила на дружеството извършване
на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците /подробно описани в
договора/ и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община
Бургас и описаният пътен участък, където е настъпило ПТП попада в обхвата на
горепосочения договор, който е със срок на действие 4 години и започва да тече
от датата на сключването му - 19.06.2015г. Твърди се, че щетите, възникнали от
процесното ПТП са в резултат от неизпълнение на поети с договора за възлагане
задължения от изпълнителя.
С определение от 18.02.2019г., районният съд е конституирал „ПСТ Груп“ ЕАД като
трето лице – помагач на страната на Община Бургас и е приел за съвместно разглеждане предявения от общината срещу
дружеството обратен иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата,
за която е уважен главният иск, както и направените разноски.
Препис от обратния иск е връчен на дружеството „ПСТ Груп“ ЕАД, което от
своя страна в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който се
развиват доводи за неоснователност както на главния иск, така и на обратния иск
и се претендира да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Пред първата инстанция са представени и приети като писмени
доказателства:
регресна покана с изх. №92-1886/11.06.2018г., от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД до
Община Бургас, преписка №4401024706342/2017г. по щета №20701081825,
във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Представен е Договор 93_ОП-156/60/19.06.2015г., сключен между Община
Бургас като възложител и ДЗЗД „ПСТ Бетон“ в качеството му на изпълнител, по
силата, на който дружеството се е задължило да извършва дейности по
строителство, ремонт и поддържане на улиците, /подробно описани в договора/ и
общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас.
Представен е в хода на първоинстанционното производство и договор за
създаване на гражданско дружество от 10.02.2015г., между „ПСТ Груп“ ЕАД и „М
& С Бетон“ АД /съдружници/. В договора за гражданско дружество са уговорени
районите, за които отговаря всяко от дружествата, като видно от него процесното
ПТП е настъпило в район, който се поддържа от съдружника „ПСТ Груп“ ЕАД.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелитеД.А.А.– съставител на протокола за ПТП и С.Д.П. – собственик на автомобила, за установяване на обстоятелства, свързани с
процесното ПТП. От показанията на свидетеля Аспарухов се установява, че
докато проверявали коли, спрени за проверка, чули, че някакъв автомобил влиза в
дупките, които се намират на улица „Транспортна“. Според свидетеля, на платното
имало две дупки, с диаметър на едната около 40 см. – 50 см. и дълбока около 12
см.-15 см. Водачът управлявал лек автомобил „Мазда“, след като влязъл в
дупката, продължил да се движи на около 50 м., след което се върнал. Двете му
гуми били гръмнали, той тръгнал да ги сменя, казал, че има застраховка „Каско“.
Според свидетеля служители на общината казали, че ще запушат дупката.
Свидетелят посочва, че ако отляво идва друг автомобил, не е възможно да се
заобиколи дупката, както е било в процесния случай. Не е имало и знак, който да
укаже на водача, че има ремонт или препятствие на пътя. Автомобилът се движел с
35-40 км./ч., когато влязъл в голямата дупка. Според свидетеля, на това място,
в рамките на един час, три или четири коли са спукали гуми. И двете дупки
попадали в дясната лента. Потвърждава всичко, което е описал в протокола,
направил е проверка за алкохол на водача. В деня на произшествието времето е
било нормално, не е валяло, пътната настилка е била суха.
От показанията на свидетеля Стефан Павлов
се установява, че попаднал в дупка, слязъл да провери гумата и видял, че същата
е на балони, предна лява гума. След това видял и дупката, която била голяма.
Шофирал с около 40 км./ч. В другата лента се движел автомобил и затова водачът
е нямал възможност да заобиколи дупката. В близост до нея имало и други
неравности. Позвънил на застрахователя, по чието указание позвънил на 112, след
15-20 минути дошли полицаи, заснели дупката и съставили протокол. С протокола
водачът отишъл при застрахователя, който изплатил стойността на щетата.
Продължил да шофира с гумата, която била омекнала, малко по-надолу по пътя спрял
и сложил резервната гума. Дупката била в дясната част на платното, времето било
нормално, без дъжд, пътната настилка била суха. Не видял дупката, чул след като
ударил колата. Нямало знак, който да означава, че има пътна неравност.
Пред първата инстанция е извършена и приета съдебна автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява механизмът на
процесното ПТП. Според заключението размерът на материалните щети представлява
разхода за набавяне на нова гума, ведно с нейния монтаж, като в случая
застрахователят е калкулирал разхода съобразявайки 10% износване на увредената гума,
на сумата от 493 лв. Нанесените материални щети следва да се поставят в пряка
причинна връзка с механизма на ПТП. Посочени са и размерите на дупката. Вещото
лице посочва, че е възможно скоростта на движение да е била около 40 км/ч.,
така, както е заявил самият водач на автомобила. Според заключението условията
за настъпване на претендираното увреждане са били налице. Според вещото лице, ако водачът е възприел пътната
неравност от достатъчна дистанция е било възможно преминаването през
препятствието да бъде избегнато чрез заобикаляне, надкрачване или спиране пред
него. Обезщетението е коректно определено от застрахователя. Водачът на
автомобила е управлявал същия в съответствие с изискванията на чл.171-б и чл.21
от ЗДвП, но не е спазил изискването на чл.20 от същия зкаон – съобразяване с
конкретните пътни условия, довели до възникване на третираното ПТП. В съдебно заседание вещото лице дава уточнения.
Това заключение е оспорено своевременно от ищеца и е допуснато
извършване на повторна експертиза, от чието заключение се установява
механизмът на процесното ПТП; размерът на причинените вреди. Според повторното
заключение установеният механизъм на ПТП и настъпилите вреди са в пряка
причинно-следствена връзка помежду си. В съдебно заседание вещото лице дава
уточнения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Разпоредбата на чл.50 от ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно чл.8, ал.3 от Закон
за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, като
изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините – чл.31 от
Закон за пътищата. Безспорно пътният участък, в който е реализирано ПТП, е част
път, за който общината отговаря, защото е на нейна територия. В конкретния
случай, отговорността на собственика на пътя в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в
недостатъчната грижа, която е положена за обезопасяването на вещта, за да не
излязат от нейната употреба вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че на дата –
03.09.2017г., в гр. Бургас, ул. „Транспортна“, водачът на лек автомобил „***“с рег. № А
5757 НА, попада в дупка на пътното платно, вследствие на
което самостоятелно допуска пътно-транспортно произшествие, от което са
настъпили материални щети по автомобила. По делото се установява, че вследствие
на настъпилото пътно-транспортно произшествие е нанесена вреда на лекия
автомобил, изразяваща се в увреждане на предна лява гума. Установи се, че ищецът не е употребил алкохол и
упойващи вещества. Установи се, че не е имало никакви предупредителни знаци за наличие на препятствие на пътя. Установи се още,
че дупката не е могла да бъде заобиколена /или надкрачена/, защото това би
означавало преминаване в съседната лента за движение, в която в този момент са
се движели автомобили и по този начин би могло да се предизвика
опасност от настъпване на ПТП. Установи се, че сумата е изплатена от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД на водача на автомобила по застраховка „Каско“.
Няма спор, че пътят, на който е настъпило произшествието е общински път
по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. В този смисъл, предвид
задължението на Община Бургас да осигури обезопасяването на участъците от път,
публична общинска собственост, следва да бъде ангажирана отговорността на
ответната община. В конкретния случай, вината на собственика на съоръжението в
хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е положена за
обезопасяването на вещта, за да не излязат от нейната употреба вреди.
Освобождаване от отговорност би могло да настъпи само ако се докаже от страна
на собственика, че вредите са настъпили вследствие на случайно събитие, по вина
на трето лице или по изключителната вина на пострадалия, като никое от
изброените обстоятелства не се установява в настоящия случай.
Ето защо предявеният иск от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е основателен и като такъв следва да се уважи.
Като взе предвид, че направените от страна на въззивната инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в
тази част от атакуваното първоинстанционно решение, настоящият състав намира,
че то следва да бъде потвърдено по отношение на предявения главен иск.
По отношение на искането за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, съдът намира, че претенцията е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът намира, че следва да бъде разгледана претенцията против „ПСТ Груп“
ЕАД със седалище гр. София, тъй като претенцията е предявена при условията на
евентуалност и с уважаване на главния иск се установява нейната висящност и
съдът дължи произнасяне.
Предявеният обратен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От представения по делото Договор от 10.02.2015г. за създаване на
гражданско дружество, е видно, че „ПСТ Груп” ЕАД и „М&С Бетон” АД в
качеството им на съдружници обединяват усилията си за организиране и
осъществяване на съвместна стопанска дейност, като създават гражданско
дружество с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка,
като съдружниците ще участват в дружеството под името „ПСТ Бетон” ДЗЗД. Видно
от представения по делото Договор от 10.02.2015г. съдружникът „ПСТ Груп“
ЕАД е приел да осигурява изпълнението на
строително-монтажни работи с обхват, съвпадащ с вписаните за съдружника
категории строежи според Централния професионален регистър на строителя.
От представения по делото Договор от 19.06.2015г., е видно, че Община
Бургас в качеството ѝ на възложител е възложила на ДЗЗД „ПСТ Бетон” със
седалище гр. София в качеството му на изпълнител да извършва дейности по
строителство, ремонт и поддържане на улиците, попадащи в регулацията на Община
Бургас, като на основание т.2 с възлагателно писмо се определя срок за
изпълнение на конкретен вид строителство и/или строително-ремонтни работи. На
основание чл. 2 от Раздел ІV – „Права и задължения на възложителя” възложителят
се задължава да уведомява предварително писмено изпълнителя за дейностите и
строително-монтажните работи, които да бъдат извършени по настоящия договор
чрез възлагателно писмо, като същото следва да съдържа срок за изпълнение и на
база предварително количествено-стойностна сметка ориентировъчни количества на
видовете работи и материали. Съгласно чл. 15 от Раздел „Права и задължения на
изпълнителя” изпълнителят е длъжен до всеки първи понеделник на месеца да
представи доклад за необходимите ремонтни дейности по настоящия договор, а
съгласно чл. 16 изпълнителят е длъжен преди възлагане на всяка СМР да изготви
ПККС /предварителна количествено стойностна сметка/, съгласувана с
представителя от Сектор „Капитално строителство“ на възложителя.
Изрично в представения по делото Договор от 19.06.2015г., дружеството се
е задължило да представя доклад до всеки първи понеделник на месеца за
необходимите ремонтни дейности по настоящия договор. Действително за
изпълнителя съществува задължение да предприеме действия по отремонтирането на
пътните настилки след писмено възлагане от страна на възложителя, но за целта е
необходимо изрично уведомяване от негова страна за констатиране на дупки и
неравности по настилката, за каквито действия няма доказателства в настоящото
производство. Мястото, на което е настъпило процесното ПТП съвпада с районът,
който се поддържа от „ПСТ Груп“ ЕАД. При това положение, съдът намира, че при
липсата на каквото и да е уведомяване от страна на „ПСТ Груп“ ЕАД спрямо Община
Бургас не може да се приеме, че дружеството – ответна страна по предявения
обратен иск се е освободило от своите поети задължения по поддръжката на
пътната настилка.
Ето защо настоящият състав намира, че дружеството - „ПСТ Груп“ ЕАД е
поело задължението за периода, който включва и датата на настъпилото
пътно-транспортно произшествие да извършва текущ ремонт и поддържане на улични,
пътни и тротоарни настилки на територията по отношение на пътната мрежа на гр.
Бургас и вследствие на неизпълнение на това задължение по тази улица е била
налице разбита пътна настилка (необозначена и необезопасена), което е довело до
настъпване на пътно-транспортно произшествие и настъпване на вреди от това
произшествие. От изложеното следва, че от неизпълнението на сключеният между
страните договор е настъпила вреда за Община Бургас, която следва да бъде
обезщетена от дружеството, поело текущия ремонт на конкретния участък от пътя.
По изложените съображения пердявеният
обратен иск е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде осъдено „ПСТ Груп“ ЕАД да заплати на Община Бургас сума в
размер на 493 лева, представляваща изплатено обезщетение на трето
лице при условие, че Община Бургас изпълни своето задължение спрямо
първоначалния ищец по делото – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
Като взе предвид, че направените изводи от страна на първоинстанционния съд
не съвпадат с тези, до които достига въззивната инстанция /в тази част на
първоинстанционното решение/, съдът намира, че постановеното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията на
Община Бургас против „ПСТ Груп“ ЕАД и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, с което предявения обратен иск да бъде уважен
до размера от 493 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане при
условие, че Община Бургас изпълни своето задължение спрямо „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД.
С оглед потвърждаването на първоинстанционното решение, в частта, с
която е уважен предявеният главен иск, то по него разноски се дължат на въззиваемото
дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, но тъй като такива не са претендирани,
то не следва да се присъждат.
С оглед отмяната на първоинстанционното решение, в частта, с която е
отхвърлен обратният иск и уважаването му от въззивната инстанция, то по него
право на присъждане на разноски има Община Бургас за производството пред двете
съдебни инстанции. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
производството пред двете инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
чл. 37, ал. 1 от ЗПП е посочено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП, а чл. 25 от НЗПП, предвижда, че
възнаграждението по граждански дела за една инстанция за защита по дела с
определен материален интерес е от 100 до 300 лв., поради което настоящият
състав намира, че следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата страна
сумата от 100 лв. за производството пред всяка инстанция, т.е. общо 200 лв.
Останалите направени от Община Бургас разноски в производство са
следните: 25 лв. – държавна такса за производството пред БОС, а за
производството пред районен съд: 50 лв. - държавна такса по обратния
иск, 160 лв. - депозит за съдебна автотехническа експертиза. Общият размер на
разноските за двете съдебни инстанции е 435 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест
на „ПСТ Груп“ ЕАД.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №3432/06.12.2019г,. постановено по гр.д. №8791/2018г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с
която е отхвърлен са обратният иск на Община Бургас за
осъждане на „ПСТ Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Подуяне, ул. „Бесарабия“, да ѝ заплати сума в общ размер от 493 лева, представляваща обезщетение за неизпълнението по договор за
обществена поръчка, изх. № 93-ОП-156(60)/19.06.2015 г., сключен с ДЗЗД „ПСТ
БЕТОН“, със седалище и адрес на управление: град София 1517, район Подуяне, ул.
Бесарабия № 114, в което гражданско дружеството е съдружник на 99 % от
дяловете, а 0,1 % са в собствеността на „М&С БЕТОН“ АД, ЕИК *********,
заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 11.01.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София, адрес на
управление гр. София, район Подуяне, ул. „Бесарабия“ № 114, представлявано от
Камен Вълков Кичев да заплати на Община Бургас, представлявана от Кмета Димитър
Николов сума в размер на 493 /четиристотин деветдесет и три/ лева, представляваща дължимата от община Бургас главница в полза на „ДЗИ - Общо застраховане” АД, по застраховка „Каско+“,
за настъпило на 03.09.2017 г. застрахователно събитие в град Бургас, ул.
Транспортна - попадане в необезопасено препятствие на пътното платно на
застрахования лек автомобил марка „***”, с рег. № А 5757 НА, от което са възникнали по него щети, заедно с
законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 27.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, при условие, че Община Бургас изпълни
задължението си спрямо „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община
Столична, гр. София 1463, район Триадица, бул. Витоша № 89Б.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3432/06.12.2019г,.
постановено по гр.д. №8791/2018г. по описа на Бургаски районен съд, в останалата
част.
ОСЪЖДА „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София, адрес на
управление гр. София, район Подуяне, ул. „Бесарабия“ № 114, представлявано от
Камен Вълков Кичев да заплати на Община Бургас, представлявана от Кмета Димитър
Николов сума в размер на 435 /четиристотин тридесет и пет/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски по
предявения обратен иск за производството пред двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: