М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 3199 по описа за 2017 година на
ПРС
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение
срещу М.Д.К. ***, ЕГН ********** и
същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК с обвинение за това, че на 14.05.2016г. в гр.Пловдив е причинила другиму –
на А.П.Г. *** две средни телесни повреди, а именно счупване на дясната лъчева
кост на типично място, което е довело до трайно затрудняване движението на
горния десен крайник за срок по-голям от 30 дни и счупване на стилоидния
израстък на лява лъчева кост, което е довело до трайно затрудняване движението
на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни.
По делото е приет
за съвместно разглеждане и предявения граждански иск от пострадалата А.П.Г.
срещу подсъдимата М.Д.К. за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2016г.
до окончателното изплащане на сумата и А.П.Г. бе конституирана като частен обвинител и граждански ищец.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е
внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните прения поддържа че от събраните
доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага на подсъдимата К. да се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години. Пледира на
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода да
бъде отложено с изпитателен срок от четири години. По отношение на приетия за
съвместно разглеждане граждански иск представи становище за доказаност като
основание и размер и поиска да бъде уважен от съда. Поиска се от съда да се присъдят на
подсъдимата заплащането на направените по делото разноски.
Частният
обвинител и граждански ищец А.П.Г. чрез редовно упълномощения повереник – адв.Й.Б.
подържа обвинението против подсъдимата К.
и намира същото за безспорно доказано, като относно вида и размера на
наказанието се присъединява към представителя на държавното обвинение. По
отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск пледира за
доказаност по основание и уважаването му от съда в пълния размер, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимата М.Д.К. не се признава за виновна по
повдигнатото обвинение. Дава обяснения по
повдигнатото и обвинение. На дадената и последна дума заявява, че не е виновна.
Защитникът на
подсъдимия адв.Н.С. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и
моли за оправдателна присъда. По отношение на предявения граждански иск счита, че не е доказан по основание и по
размер.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства, изслушана е съдебно - медицинска експертиза,
които доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.Д.К. е родена на *** ***, б., български гражданин, омъжена, със
средно образование, трудово ангажирана, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата М.Д.К. и свидетелката А.П.Г. се
познават преди инкриминираната дата като
живущи в гр.Пловдив, в жилищна кооперация находяща се на бул.“****“ № **.
Свидетелката А.Г. заедно със съпруга си обитавали апартамент от третия етаж на
жилищната кооперация. В апартамент на първия етаж на същата кооперация живеела подсъдимата
М.Д.К. заедно със съпруга си свидетел Л.П.К..
В същата кооперация апартамент на
втори етаж ползвали под наем свидетелките С.А.Д. и С. А.К..
В кооперацията се влизало през вход с дървена врата от бул.“****“.
Вход към кооперацията с врата от бяла алуминиева дограма имало и от градинка
зад кооперацията. До вратата имало поставени и два прозореца, от които се
виждало част от стълбището към първия етаж на кооперацията и междинната стълбищна площадка между първи
етажа и партера на кооперацията.
До
инкриминираната дата между подсъдимата К. и свидетелката Г. не е имало спорове
или претенции по отношение на междусъседските им отношения.
Семейство
Г. отглеждали домашен любимец – куче, порода „Шпиц“, което било на възраст
около 17 години, което разхождали
ежедневно сутрин, обед и вечер. Вечер провеждали разходките около 21.00
часа. На 14.05.2016 г. около 21,00 часа вечерта както обикновено свидетелката А.Г. извела домашния любимец от апартамента с
намерение да го разходи. Слизайки по стълбите тя минала покрай апартамента на семейство К. и тъкмо
започнал да слиза по стълбите от първия етаж към изхода, когато чула, че
вратата на семейство К. се отворила. Свидетелката А.Г. спряла и се обърнала с
лице към отварящата се врата. Там видяла свидетеля Л.К.. На казаното от
свидетел К. че извеждала животното много
късно на разходка, свидетелката А.Г. отговорила, че все още било 21,00 часа. С
това разговора между двамата приключил и като видяла, че свидетел Л.К. се
обърнал да си влезе в апартамента свидетелката А.Г. също се обърнала с
намерение да продължи към изхода на кооперацията. В същия момент от жилището излязла и подсъдимата
К.. Подсъдимата К. била видимо
раздразнена и изразила неодобрението си
от начина по който свидетелката А.Г. водила домашния си любимец по
стълбището и за неговия лай при извеждането му, като освен това направила и
коментар относно внучките на
свидетелката Г.. Той бил възприет като обиден от свидетелката А.Г., която и
отговорила, че все пак имала и внуци.
Макар междувременно подсъдимата К. да се била обърнала с намерение да се
прибере в апартамента си, но коментара на свидетелката А.Г. я раздразнил
допълнително и тя отново се върнала към свидетелката Г.. Свидетелката А.Г. била с гръб към подсъдимата К. и продължила
да слиза по стълбите водещи от първи етаж към малката междинна площадка под
двата прозореца / снимка 6 от фотоалбум – лист 61 от ДП/, като се държала с
дясната ръка за парапета на стълбището, а с лявата си ръка държала повода с кучето и бастуна,
който свидетелката А.Г. ползвала.
По
същото време свидетелят И.С.А., който поддържал приятелски отношения с друг
живущ в кооперацията обитавана от семество Г. и семейство К. бил решил да го
посети. Тъй като входната врата към булеварда била заключена, подходил към
сградата от към задния вход. Тъй като вратата също била заключена, свидетеля А.
погледнал през прозореца и видял, че осветлението на стълбището светило, а
свидетелката А.Г. слизала по стълбите срещу двата прозореца до задната врата,
като се държала с дясната ръка за парапета а с другата държала повода на кучето
и бастун.
Тъй
като я познавал, свидетел А. почукал на прозореца с намерение да му обърне
внимание и да му отвори вратата към кооперацията. При почукването по прозореца
свидетел А. възприел как подсъдимата К.
тичешком достигнала свидетелката Г., която била на междинната площадка
до двата прозореца, в гръб, как я хваща за раменете с двете си ръце за раменете
и блъска свидетелката Г. към стената намираща се до задната входната врата. В
резултат на тези действия осъществени от подсъдимата К. свидетелката А.Г. първо изпуснала повода на
домашния си любимец, след това се блъснала в стената като си ударила главата, след това паднала на
земята и се претърколила по стълбите намиращи се срещу задната входна врата
водещи към партер, и до партерната площадка. Свидетел А. също така възприел как
подсъдимата К. се обърнала и тичайки се прибрала в апартамента си. Чул как
кучето на свидетелката А.Г. се разлаело, както и че тя започнала да вика за
помощ.
В
момента в който подсъдимата К. влизала в апартамента от него излязъл свидетел Л.П.К.
и отишъл до лежащата на партерната площадката свидетелка А.Г., като пътем казал
„М. какво направи“. Свидетеля А. се притеснил от случилото се, но нямало как да
влезе през затворената врата, затова тичайки се отправил към предния вход на
кооперацията с намерение да влезе и да помогне на свидетелката А.Г..
Междувременно свидетел К. се опитал да вдигне свидетелката А.Г., като й
обяснявал, че били приятели със сина й Б.Д.Г. и щели да се разберат. Виковете
на пострадалата били чути от свидетелките Д. и К., които излезли в коридора и
видели свидетелката А.Г. във седнало
положение и че свидетел К. до нея. Те я попитали какво е станало и дали сама е
паднала, а свидетелката А.Г. обяснила, че била блъсната от съпругата на свидетел
К., който от своя страна твърдял, че пострадалата била афектирана и под стрес,
като отричал случилото се.
Двете свидетелки помогнали на свидетелката
А.Г. да се изправи и придружени от свидетел К. я завели до домът й. Свидетелките
Д. и К. останали при пострадалата Г.. След като се прибрала в дома си
свидетелката А.Г. се обадила на внучката
си свидетелката Д.Б.Г. и съобщила за случилото се. Оплакала се от болки в
ръцете и изказала предположение, че са счупени. Тъй като свидетелката Д.Г. не можела да реагира понеже била извън града,
тя от своя страна се обадила на баща си
свидетел Б.Г.. Той веднага
посетил родителите си и заварил майка си в безпомощно състояние със синини под
очите, цицина на главата и болки в двете ръце. И пред него тя потвърдила, че
била блъсната по стълбите от подсъдимата К., като причина за това посочила
обстоятелството, че кучето било излаяло, докато
слизала с него по стълбите. Свидетел Б.Г. от своя страна, като видял
състоянието на майка си, веднага я откарал в медицинско заведение за оказване
на медицинска помощ. При извършените
прегледи били установени счупванията на двете ръце на свидетелката А.Г. и
същите били гипсирани.
По
заявление на А.П.Г. била извършена полицейска проверка. На основание установено
от проверката и материалите съдържащи се в преписката с постановление на
прокурор при РП Пловдив е било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за извършено на 14.05.2016г. престъпление по смисъла на
чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Привлечена като обвиняема М.К. не се признава за виновна.
При
разследването била назначена съдебномедицинска експертиза. Според заключението
на вещото лице по назначената СМЕ на пострадалата А. П. Г. е било причинено
счупване на дясна лъчева кост на типично място, счупване на стилоидния израстък
на лява лъчева кост, контузия на главата и тялото, оток и кръвонасядане по
лицето, кръвонасядане по лява лакътна става, кръвонасядане по двете същински
ръце, кръвонасядане по ляво бедро, и кръвонасядане по лява и дясна колянни стави. В заключението си вещото лице посочва, че според характера и тежестта на установените
травматични увреждания, най- вероятния механизъм при който е възможно същите да
се получат, било посредством бутане /предаване на кинетична енергия на тялото/
и последващо падане по стълбите, така както било описано от пострадалата. В заключението си освен това вещото лице посочва,
че счупването на дясна лъчева кост на
типично място е довело до трайно затрудняване движенията на горния десен
крайник за срок по-голям от 30 дни. Т.е. касае се за средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК, а счупването на стилоидния израстък на лява лъчева
кост е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник за срок
по-голям от 30 дни, т.е. отново се касае
за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК . Според вещото лице останалите
травматични увреждания са довели
до болка и страдание при пострадалата Г., и че
се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Така
изложената фактическа обстановка съдът намира като установена от всички събрани
по делото доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимата К.,
показанията на свидетелите А.П.Г., И.С.А., Б.Д.Г., Д.Б.Г., Л.П.К., С.А.Д., С. А.К.,
Т.П.К., В.К.Б.; медицински направления;
епикриза; характеристика и справка за
съдимост; съдебно – медицинска експертиза
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещото лице д-р К.А.Х. като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Съдът изгради изводите си въз основа на обясненията на подсъдимата М.Д.К. дадени в хода на съдебното
следствие, като намери същите за непоследователни и противоречиви на събрания
по делото доказателствен материал.
Подсъдимата К. не се признава за виновна и отрича наличието на физически
контакт с пострадалата Г.. В дадените в съдебното следствие обяснения
подсъдимата К. посочва че е провела разговор с пострадалата по повод
изкарването на кучето да става от нейните внуци по – рано, ако тя няма такава
възможност. При излагане на своето отношение към инцидента подсъдимата сочи, че
не е имала физически контакт с пострадалата Г., както и че когато е видяла
пострадала при излизане от апартамента си, накара съпруга да и помогне тъй като
тя не можела да вдига тежко. С оглед преценката, че обясненията на подсъдимата К.
освен доказателствено средство могат да представляват изградена от нея защитна
позиция, съдът прие, че е така, тъй като изложеното от подсъдимата досежно основния факт, подлежащ на доказване не
кореспондира на останалите събрани по делото доказателства. В обясненията си подсъдимата сочи, че на инкриминираната дата не е
имала физически контакт с пострадала, които съдът не прие за достоверни. Същите
са в разрез със свидетелските показания на пострадалата Г., с показанията на
свидетел И.А., както и с останалия доказателствен материал.
След внимателна преценка съдът изцяло
се довери на показанията на свидетелката А.Г. като
отчете обстоятелството, че се същата се явява заинтересовано лице, доколкото е
пострадала от престъплението. На пострадалата е разяснена наказателната
отговорност по смисъла на чл.290 от НК. Независимо от това обстоятелство съдът
прецени показанията и като обективни, последователни, достоверни и кореспондиращи
на събрания по делото доказателствен материал и в частност със заключението на
съдебно - медицинската експертиза. В показанията си свидетелката Г. по пълен и
ясен начин възпроизвежда пред съда основните факти от значение за делото. Досежно основните факти, подлежащи на доказване в процеса,
а именно – имало ли е оказано физическо въздействие и упражнена сила от страна
на подсъдимата К., какви увреждания са и причинени и последващите стъпки
относно тяхното констатиране и оказване на медицинска помощ, какво е
предшествало така наречения инцидент, съдът счита показанията на свидетелката Г. са непротиворечиви и убедителни. С
категоричност тя посочва, че подсъдимата К. е извършител на деянието и
възпроизвежда конкретните действия от нейна страна извършвани спрямо нея по време на инцидента.
Свидетелката Г. веднага след случилото се, е посочила на съпруга на подсъдимата
К. че именно тя е лицето което я е блъснало и е причина за падането и. Същите
обстоятелства и същото лице което е причина за падането и, свидетелката е
посочила на свидетелките С.А.Д. и С. А.К., които са
първите след свидетел К. пристигнали при
пострадалата К.. Така изложеното
от свидетелката Г. кореспондира и на показанията на
разпитания по делото свидетел И.С.А. който е възприел инцидента, както и показанията на
свидетелките С.А.Д.
и С. А.К. които са възприели състоянието на пострадалата непосредствено след
инцидента. Показанията на свидетелката Г. се подкрепят и от приетите по делото
писмени доказателства по делото и от заключението на вещото лице д-р Х. дадено
по назначената съдебно – медицинска експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията
на И.С.А. който е възприел инцидента,
както и показанията на свидетелките С.А.Д. и С.
А.К. които са възприели
състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента като намира, че
показанията им са последователни, съобразно момента в който са видели
пострадалата а също и обективни. Тези
свидетели възпроизвеждат добросъвестно
фактите, така както са ги възприели. Съдът намира, че показанията на тези
свидетели се подкрепят взаимно и от останалите писмени доказателства по делото
и заключението на съдебно – медицинска експертиза.
От показанията на свидетелите Б.Д.Г. и Д.Б.Г.
се установяват факти и обстоятелства след настъпилия инцидент,
свързани със състоянието, в което се е намирала свидетелката А.Г. след
случилото се, както и относно провежданото медицинско лечение на получените
увреждания при свидетелката А.Г.. Поради не наличие на основание за критика,
показанията на посочените свидетели се кредитират от съда изцяло.
Съдът не кредитира показанията на свидетел Л.П.К. , тъй като същите не кореспондират с
установената фактическа обстановка по делото. Дадените от свидетел К. показания
съдът счита, че представляват явен израз на желанието му да оневини своята
съпруга – подсъдимата К..
Съдът кредитира показанията на
свидетел Т.П.К. който посочи, че между подсъдимата К. и свидетелката Г., както
и между членовете на техните семейства не е имало спорове, претенции за нещо
или влошени отношения.
Като събрани по
реда на НПК следва да се кредитират и всички писмени доказателства по делото.
Предвид изложеното
съдът че са налице основанията за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата
М.Д.К. която е осъществила от обективна страна престъпния състав на чл.129, ал.
2, вр. ал.1 от НК, поради което я призна за виновна в извършването на това
престъпление.
От
субективна страна подсъдимата К. е извършила деянието виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване. Подсъдимата К. е упражнила
сила по отношение на пострадалата Г. с
достатъчна по интензитет, за да се стигне до изваждането и от равновесие и
падане по стълбите на жилищната сграда водело до счупването на двете ръце на
пострадалата Г.. Т.е. подсъдимата целенасочено е упражнила сила блъскайки
пострадалата Г. с цел да причини телесното и увреждане.
Причини за извършване на престъплението
- незачитане физическата неприкосновеност, здравето и личното достойнство на
човека.
Като призна за виновна подсъдимата К. за извършеното
престъпление по чл.129, ал. 2 вр. с ал.1 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е сравнително
висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на лична и
физическа неприкосновеност на човека, защитени с правовия ред в страната ни,
като причиненият престъпен резултат се отличава с голяма тежест. Причинено е
телесно увреждане, което по своя характер е довело до трайно физическо
неудобство, болки и страдания от страна на пострадалата Г..
Обществената опасност на подсъдимата К. съдът прецени
като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимата.
Предвид установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът счете, че на подсъдимата М.К. следва да бъде наложено наказание над
предвидения в закона минимум, като наложи на подсъдимата назание лишаване от
свобода за срок от две години. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимата съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето и, не е наложително то да бъде изтърпяно
ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на
така наложеното наказание за срок от четири години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер
наказание на подсъдимата К. е съобразено с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК.
Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдената към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху
него.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират съда да приложи разпоредбата на чл.551 от НК.
По отношение на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск, съдът прие следното:
Настоящия съдебен състав намира, че по
безспорен начин се установи виновно противоправно поведение от страна на
подсъдимата К. и вреда с неимуществен характер, изразяваща се в засягане
здравето на пострадалата Г. и причинна връзка между тях. Съдът намира
предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за основателен.
Предвид претърпените от престъплението болки и страдания и съобразно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, съдът счете, че гражданският иск е доказан и следва да бъде
уважен. По отношение размера на сумата, която следва да бъде присъдена, съдът
взе предвид вида, характера и степента на телесното увреждане, причинено на пострадалата
Г. и най-вече последиците, които е претърпяла вследствие на това увреждане.
Всички тези обстоятелства мотивираха съда да уважи предявения граждански иск,
като прецени, че следва да бъде присъдена сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева.
Съдът прие, че следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 14.05.2016г. до окончателното изплащане,
като горната сума следва да бъде заплатена от подсъдимата на пострадалата. Предвид така установените обстоятелства, настоящия съдебен състав като
намери, че гражданския иск, предявен от пострадалата А.П.Г. е основателен до
размер на сумата от 10 000 /десет хиляди/
лева, отхвърли предявения
от А.П.Г.
граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК за горницата над 10 000 лева
до предявения размер от 20 000 лева - като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, подсъдимата К. бе осъдена да
заплати по сметка на ПРС сумата от 400 лева представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск, както и да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител А.П.Г. сумата
от 1500 лева, представляваща направените
разноски по делото за процесуално представителство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимата К. беше осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС и направените по делото разноски в размер на 100 лева, както и
сумата от 115,92 лева направени разноски по досъдебното производство по сметка
на ОДМВР Пловдив.
При горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.