Решение по дело №124/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 37
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Десислава Динкова Щерева
Дело: 20212001000124
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20212001000124 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Е.“
ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „И.
В.“ № 9, представлявано от Д. Г. - управител, чрез адв. И.Н. – БАК, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „М.“ № 4, ет.1, против решение № 75/ 22.03.2021г.,
постановено по т.д. № 499/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
искът на страната с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД срещу „К. и.“ ООД в
производство по несъстоятелност, за обявяване на предварителен договор за
покупко-продажба от 21.06.2019 год. за окончателен, е бил отхвърлен.
Въззивникът навежда оплаквания за необоснованост и неправилност
на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е
изследвал обстоятелства, неотносими към настоящия спор – отношения
между продавача и трето лице, както и производството по несъстоятелност на
същия и в тази връзка неправилно е разширен предмета на доказване, като са
изискани документи, неотносими към процесния предварителен договор за
покупко-продажба.
Сочи, че по делото са били приети и неоспорени 13 бр.платежни
нареждания с основание „продажна цена по сключения между “Е.“ ЕООД и
1
„К. и.“ ООД предварителен договор за покупко-продажба“. Твърди се, че
общата продажна цена в размер на 484 878 лв. е била заплатена изцяло и
именно по посочената в предварителния договор Б.а сметка, като последната
вноска е била надлежно извършена от страна на купувача в уговорения срок –
на 12.08.2019 г. Сочи се, че изправността на страната – платец не е
обусловена по никакъв начин от отношенията на продавача с трети лица,
въпреки това по делото са представени още договор за ползване на клиентска
адвокатска сметка, разписките и отчета към него, автентичността на които са
доказани посредством изготвените по делото съдебно – графологични
експертизи, според които продажната цена е била фактически предадена на
продавача. Според въведеното в жалбата, неотносим е и факта, дали сумите
са били осчетоводени, кога е бил сключен процесния договор и най-вече
какви процесуални действия са били извършени в производството по
несъстоятелност към онзи момент. Забраната по чл.3 ЗОПБ предполагала
административна отговорност, но не влияе на действителността на
извършените действия, тъй като се касае за предаване на парични средства в
изпълнение на договор по чл.39 ЗА.
Страната настоява, че предварителният договор не е едностранно
прекратен на основание чл.644, ал.1 ТЗ от синдика, тъй като последният няма
процесуалната възможност за извършване на такова действие, предвид
изпълнение на задълженията на въззивното дружество по процесния договор
преди влизане в сила на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на ответното дружество. Освен това волеизявлението за
прекратяване не е породило правните си последици, тъй като не е надлежно
достигнало до „Е.“ ЕООД по съответния ред. Твърди се, че правата на
процесуалния представител на ищеца са учредени конкретно във връзка с
висящия спор и същият не е бил валидно упълномощен да получава
материално-правни волеизявления от насрещната страна по договора.
Моли за отмяна на обжалваното решение на Окръжен съд Бургас,
като бъде прогласен за окончателен сключения между „Е.“ ЕООД и „К. и.“
ООД в н. предварителен договор от 21.06.2019 г. за покупко-продажба на 14
подробно описани недвижими имота, представляващи самостоятелни обекта
в сграда.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
2
А.К., синдик на „К. и.“ООД (н), ЕИК *********, в който се навеждат доводи
за нейната неоснователност, респективно – за законосъобразност и
правилност на обжалваното решение.
Страната поддържа, че няма извършено плащане на посочената в
предварителния договор продажна цена, а плащанията по клиентската сметка
на адв.Н.а са извършени от трето, неучастващо в сделката, лице, без да са
представени писмени доказателства на какво основание то плаща чужд дълг.
Една и съща сума в размер на 40 000 лв. е била последователно превеждана по
клиентската сметка на адв.Н.а, впоследствие теглена в брой от адвоката и
отново й била превеждана. В отговора се твърди, че в предварителния
договор бил уговорен друг начин на плащане, а именно – по Б. път и по
сметка на продавача. Към датата на сключване на договора и плащанията по
него, продавачът притежавал три Б.и сметки в „П.“ и не е имало пречка
дължимите суми да бъдат преведени по някоя от тях. Поддържа се, че
синдикът има право да прекрати всеки договор, който счита за неизгоден за
длъжника, и той сторил това чрез надлежно връчено предизвестие по висящ
съдебен процес, на представляващия търговското дружество по съответното
дело. Като самостоятелно основание предварителният договор да не бъде
обявен за окончателен е посочено наличието на неплатени публични
задължения за имотите, негов предмет, още повече, че в производството по
несъстоятелност на „К. и.“ООД са приети вземания на НАП в размер на
500 000 лв., които многократно превишават цената на сделката и тя е
следвало да бъде заплатена направо за тяхното погасяване. Имуществена
отговорност по чл.165 ДОПК биха носили както съдът, постановил
положително решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, така и длъжностното лице по
вписванията, което би вписало решението.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба до Окръжен съд Бургас, ищецът „Е.“ претендира
да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба
на 14 недвижими имота, сключен на 21.06.2019 год. с „К. и.“ ООД. Ищецът е
3
поддържал, че е изправна страна по договора, като платил уговорената цена
от 484 878 лв. на вноски, последната от които на 12.08.2019 год., но
ответникът не изпълнил задължението си да прехвърли имотите с нотариален
акт в седмичен срок от плащането на цената, тъй като, въпреки положените
усилия, не успял да погаси задълженията на дружеството по ЗМДТ. Към
исковата молба ищецът е приложил платежни нареждания в подкрепа на
твърдението си, че е изпълнил задълженията, поети с предварителния
договор. В хода на делото по отношение на ответната страна „К. и.“ ООД е
открито производство по несъстоятелност с решение №509/27.07.2020 год. по
т.д.№27/2019 год. по описа на Бургаски окръжен съд и е назначен временен
синдик. С определение на съда по несъстоятелността №777/29.07.2020 год. е
дадено разрешение на временния синдик Б. да упълномощи адв.Ал.Т. от АК
София да осъществява процесуално представителство на синдика като
представител на „К. и.“ ООД по т.д.№499/2019 год. на БОС. В делото се
съдържа уведомление от временния синдик по чл.644 ал.1 от ТЗ за
прекратяване на процесния предварителен договор с достоверна дата от
13.08.2020 год. (датата на нотариална заверка на подписа на синдика), което е
представено от адв.Т. в съдебното заседание на 24.08.2020 год. и по негово
искане е връчено от съда на процесуалния представител на ищеца адв.Н..
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена. Първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не е доказал изпълнение на поетото задължение за
плащане на цената по предварителния договор, както и че синдикът е
прекратил договора с уведомление по чл.644 ал.1 от ТЗ, при наличие на
законовите предпоставки за това.
Пред настоящата инстанция от фактическа страна е установено и не е
спорно между страните, че с постановление №260000/26.01.2022 год.,
вписано в Сл.вп.Н. на 14.02.2022 год., след осребряване имуществото на
длъжника, на трето за спора лице „П.“ ООД като купувач са възложени
недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда и движими вещи,
включително всички самостоятелни обекти, предмет на процесния
предварителен договор.
Безспорно е също, че в съдебното заседание на 24.08.2020 год. на
пълномощника на ищеца адв.Н. е връчено уведомление от синдика по чл.644
ал.1 от ТЗ за прекратяване на договора. Оплакванията в жалбата за
4
неправилно приложение на материалния закон (чл.644 от ТЗ) са
неоснователни. Необходимите условия за надлежно упражняване от синдика
на правото на прекратяване на предварителен договор за продажба с
предизвестие по реда на чл.644 от ТЗ са: завареният от откритото
производство по несъстоятелност на продавача престационен двустранен
договор да не е изпълнен - окончателен не е сключен, не е платена и цената;
прекратяването да е извършено от синдика на несъстоятелния търговец по
предвидения в ал.2 начин - с писмено предизвестие, което е връчено на
насрещната страна; изтичане на предвидения в разпоредбата петнадесет
дневен срок - така решение № 22 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 110/2019
г., I т. о., ТК. В практиката си ВКС последователно приема, че за упражняване
на правото по чл.644 ал.1 от ТЗ е без значение коя от страните по договора е в
неизпълнение (напр.решение №83/19.04.2017 год. по т.д.№1458/16 год. І т.о.
ВКС). От решаващо значение за това право не е изправността/неизправността
на продавача, а интересите на кредиторите и масата на несъстоятелността, в
чиято защита действа синдика като орган на производството по
несъстоятелност. На синдика е предоставена преценката дали заварения
предварителен договор за покупко-продажба е изгоден за кредиторите и
масата на несъстоятелността, или напротив – само я натоварва със
задължения или пък води до загуба на имущество, срещу което е получена
неизгодна цена. Към датата на оправяне на уведомлението, завареният от
откритото производство по несъстоятелност предварителен договор не е бил
изпълнен чрез сключване на продажба във формата на нотариален акт и
именно това е причината за висящността на процесния спор. Уведомлението е
връчено чрез съда на представител на ищеца, като в първото от цитираните
по-горе съдебни решения се приема, че няма пречка изявлението да бъде
извършено и в хода на образувано съдебно производство за изпълнение на
договора, съответно за обявяване на предварителен договор за окончателен,
чрез връчване на съдебните книжа. Няма пречка връчването да бъде
извършено на упълномощения от насрещната страна адвокат, доколкото по
силата на упълномощителната сделка в рамките на процеса, където е
предприето действието с прекратителен ефект, упълномощеното лице действа
от името и за сметка на упълномощителя и всички последици настъпват
директно в правната сфера на последния. Тук само следва да се вметне, че
правото допуска чрез изявления в рамките на процесуалното отношение с
5
пълномощник да се упражняват и материални права, като напр.да се
трансформира дълг в предсрочно изискуем, да се развали договор или да се
връчи уведомление за прехвърляне на вземания. Както се посочи по-горе, без
значение за прекратителния ефект на изявлението е дали купувачът е бил
изправен, ето защо спорът между страните за плащането на цената чрез
преводи от трето лице по клиентска адвокатска сметка, с последващи отчети
към клиента, е ирелевантен. С изтичането на 15-дневния срок договорът е
прекратен и са предприети последващи действия от синдика по осребряване
на имотите, предмет на сделката в процедура по чл.717 от ТЗ. Липсват
предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен,
доколкото не съществува договорно-правната връзка, на която се позовава
ищеца. Стигайки до същите правни изводи като първоинстанционния съд,
въззивната инстанция следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия се следват разноски по
представен списък в размер на 8000 лв. – заплатено възнаграждение на
адвокат с разрешение на съда по несъстоятелността.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №75/ 22.03.2021г., постановено по т.д. №
499/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление: гр. Н., ул. „И. В.“ № 9, представлявано от Д. Г. - управител, да
заплати на „К. и.“ ООД в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано
от синдика А.К., разноски във въззивната инстанция в размер на 8000 (осем
хиляди) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7