Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260016/15.02. .2021година
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На пети февруари две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар: Геновева Ненчева
Прокурор:Илия Николов
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 14 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подс.Н.Ю.М., чрез
неговия процесуален защитник-адв. С.С. срещу Присъда №260010/14.12.2020г.,
постановена по НОХД №197/2020год. по описа на Окръжен съд гр.Шумен.
С атакувания съдебен акт въззивникът
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК и на осн. Чл.58а от НК му е наложено наказание девет години и
три месеца „лишаване от свобода“,при първоначален„строг“режим на изтърпяване. С
присъдата са възложени на жалбоподателя направените по делото разноски.
С въззивната жалба се прави искане
за намаляване размера на наложеното наказание, при условията на чл.55 от НК.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си–адв.П.В., назначен от въззивната инстанция поддържа жалбата
изцяло.
Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата.
В личната си защита и последна дума
подсъдимия заявява, че на ДП е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като е бил задържан без да му е
предоставена адвокатска защита. Счита, че делото следва да се върне за ново
разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна
проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът
намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на
т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел
самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт,
като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата
присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно
приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната
инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През 2019 г. пострадалата З.Б.живеела
в гр.Шумен, но работела в ДГ „Славейче“ в гр. Върбица
обл. Шумен. На 08.10.2019г. около 21. 45 ч. тя се
прибирала от гости при родителите си, като вървяла пеша. В себе си носела
дамска чанта, преметната през рамо, в която имало: 1 брой мобилен апарат марка
„Самсунг Галакси J3“, 1
брой сим карта на мобилен оператор „Теленор“, 1 брой мобилен апарат марка „Алкател Попстар“, 1 брой сим карта на
мобилен оператор на „А1“, дамско портмоне, 1 брой златен пръстен тип халка 14 К
– 3,39 грама, връзка с два броя секретни ключове и дистанционно
отключване на секрет за вход, както и сумата от 460 лв., от които 100 лв.-събрани
от родителите на децата в детската градина за ученически пособия. Стигайки до
ул.“Алеко Константинов“,свидетелката усетила, че подс. М. в гръб я
хванал с ръка през устата, като я натискал да не вика. В другата си ръка, той
държал нож, който опрял в дясната част на врата и, като и казал да пусне
дамската си чанта. Б. започнала да се съпротивлява, но подсъдимия отрязал
дръжката на дамската и чанта и с нея побягнал в посока Студентските общежития.
Пострадалата започнала да го гони, като по пътя го молела поне да хвърли
личните и документи. Бягайки, подсъдимия се опитвал да отвори дамската чанта и
да провери съдържанието и. В един момент изчезнал от погледа на пострадалата.
Тъй като мобилният телефон на Б. се намирал в дамската и чанта, тя спряла едно
такси и помолила шофьора да сигнализира на тел.112. Чакайки да дойде полицейски
патрул тя установила, че докато се съпротивлявала на въоръжения нападател,
получила нараняване по носа, врата и левия палец, изразяващи се в окървавени
драскотини.
Пострадалата Велислава Петрова живеела в гр.Шумен. На 20.11.19г, същата
посетила своя брат, който живеел в същия град. Около 19.30ч. тя тръгнала да се
прибира към дома си, като носела дамската си чанта на дясното рамо. В чантата
се намирали: 1 брой дезодорант „Нивеа“, 1 брой
спирала за мигли „Реверс“ и сумата
от 50 лв. Около 20ч. тя стигнала до ул. „Никола Вапцаров“,
в близост до бл.6 когато усетила, че зад нея вървял мъж. Обърнала се и видяла,
че зад нея непосредствено върви непознат
мъж, разпознат от нея впоследствие като подс.М.. Тя се
опитала да побегне, но подсъдимия я сграбчил с дясната си ръка отзад зад гърба
през гърлото. Казал и да му даде парите си, като с лявата си ръка опрял нож в
корема и. Заплашил я, че ще я намушка. Пострадалата отвърнала, че ще му даде
парите си, но подс.М. и наредил да му предаде чантата
си. След като пострадалата Петрова избутала лявата му ръка с опрения в корема и
нож,подсъдимия е опрял ножа до гърлото и. Инстинктивно тя хванала с две ръце
металното острие на ножа, за да се защити, но подсъдимия издърпал острието,
което прерязало двете и ръце в областта на дланите. Ножът бил тип кама– и двете
му страни били режещи. Пострадалата се опитала да отнеме ножа от обвиняемия, но
той извил двете и ръце. При това боричкане, подсъдимия нанесъл порезна рана с ножа по
външната част на бедрото на пострадалата, която от болка се привила към
коленете си. Тогава подсъдимия издърпал дамската и чанта от рамото и побягнал в
посока обратна на тази, от която дошъл. Около 21ч. на същата вечер пострадалата
посетила ЦСМП-Шумен, където и били направени шевове на дланта на дясната ръка.
Раните на лявата и ръка и тази на бедрото, били почистени и превързани. От ЦСМП
подали сигнал в полицията.
През м.ноември 2019г. пострадалата Габриела Бойчева била ученичка в 12 клас
на езиковата гимназия в гр. Шумен. На 23.11.19г. около 21ч. същата излязла от
дома си в гр. Шумен, за да се срещне с приятеля си. Вървяла по бул. „С. Велики“,
в близост до магазин „Ешрефоглу“. В този момент тя
усетила, че зад нея върви непознат мъж, разпознат впоследствие като подсъдимия М.,
който я следвал. Така вървели до моста
след магазин „Практикер“, находящ се на същия булевард. В близост до моста, подс.М. настигнал пострадалата и опрял нож до дясната и
буза. Попитал я дали има пари, на което свидетелката
отговорила, че няма. Тогава подсъдимия я попитал дали има злато, при което
получил същия отрицателен отговор. Тогава пострадалата му показала сребърно
синджирче, което носела на врата си. Свалила раницата, която носила на гърба
си, от нея извадила портфейла си, отворила го и показала на подс.М.
че е празен. През цялото време подсъдимия държал ножа опрян до дясната и буза.
След като се уверил, че в раницата не носи пари и ценности, той започнал да
опипва дрехите на свидетелката с цел да намери такива. В един момент
пострадалата успяла да се отскубне и побягнала. Обадила се на приятеля си, а по
късно констатирала, че на дясната си буза, където бил опрян ножът, имала
кървяща порезна рана.
От протокол за оглед на местопроизшествие от 04.12.2019г. с участието
на подс. М. се установява, че същия е отвел
разследващия полицай в изоставено военно поделение известно като „Тежък полк“ в
гр. Шумен. В изоставена сграда, подсъдимия посочил намираща се на пода на една
от стаите тръба от мръсен канал. В тръбата била намерена и иззета
найлонова торбичка, в която имало мобилен телефон „Сансунг J330FN“
с IMEI 358875088950384 златист на цвят с поставен стъклен протектор,
без сим карта и карта памет.
От протокол за оглед на местопроизшествие от 04.12.2019г. с участието на подс. М. се установява, че същия е отвел разследващия
полицай във вилна зона „Смесе“ край гр. Шумен, до
изоставена къща. На около 120м. от къщата, подс. М.
посочил купчина керемиди, дървени греди и камъни, като под една дъска била
намерена и иззета светла бяло-сива дамска чанта с метални капси,
с различни вещи в нея.
При извършения оглед на веществени доказателства от 22.02.2020г. на иззетата
светла бяло-сива дамска кожена чанта се установило, че в чантата се намират –
дамско кожено черно на цвят портмоне, 3 бр. секретни ключа, захванати с две
метални халки, 3 бр. секретни ключа захванати с две метални халки и
ключодържател, 1 бр. дебитна карта на „Булбанк“ на името на Звезделина М., 1
брой дистанционно управление сиво на цвят с четири червени на цвят копчета.
От протокол за оглед на местопроизшествие от 04.12.2019г. с участието на подс.М. се установява, че същия е отвел разследващия
полицай в района на бивш цех „Шаси“ към „КТА Макара“ и ул. Строител в гр.
Шумен. Срещу изоставена сграда на „Гражданска защита“ в затрупани помещения, в
едно от тях подсъдимия посочил и била иззета черна дамска кожена чанта с
различни вещи в нея.От протокол за оглед на веществени доказателства от
04.03.2020 г. се установява, че в нея са намерени: 1 бр. флакон празен от
дезодорант „Нивея“, 1 бр. спирала „Реверс“, лична карта с №********* и 1 бр. задграничен
паспорт на Велислава Петрова.
Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2019г., на
кръстовището на ул. Одрин и ул. Никола Вапцаров в гр. Шумен, е намерена и
иззета тъмносиня кожена каишка с сребриста метална катарама.
С протокол за доброволно предаване от 04.12.2019 г. св. Емине Юсуф е
предала мобилен телефон „Алкател“ с IMEI 352934070337005 за който е
заявила, че е донесен в домът и от подс.М..
С протокол за доброволно предаване от 04.12.2019 г. св.И.В.е
предал 1 бр. брачна халка от жълт метал, както и заложен билет №3961 от
10.10.19 г.
От заложен билет №3961 се установява, че Е.Ю.е
заложила в заложна къща „Цезар“ пръстен с тегло 3. 39 грама.
От протокол за разпознаване на лица и предмети от 03.12.19г. се установява,
че пострадалата Габриела Бойчева е разпознава подс. М.
като лицето което я е нападнало и е искало от нея пари и златни накити.
От протокол за разпознаване на лица и предмети от 03.12.19г. се установява,
че пострадалата З.Б.е разпознала подс.
М. като лицето което я е нападнало с нож и е отнело дамската и чанта с два бр.
мобилни телефони, златна халка и други вещи.
Изготвена е била икономическата експертиза от която се установява, че общата стойност на
отнетите от пострадалата Зв. Б. вещи е 501.79 лв., а
общата стойност на отнетите от пострадалата В.Петрова вещи е 30.70 лв.
От справката за съдимост на подс. М., имаща
отношение към квалификацията „опасен рецидив“, се установява, че същия е
осъждан както следва: с присъда по НОХД № 623/99 г. на ШРС в сила от 02.12.99
г. за престъпления по чл. 198 ал. 1, чл. 195 ал. 1 и чл. 194 ал. 1 от НК е
наложено общо наказание 2 г. лишаване от свобода, което на осн.
чл. 24 от НК е увеличено на 2 г. и 6 м., което е изтърпяно ефективно; с присъда
по НОХД № 641/99 г. на ШРС в законна сила от 24.03.2000 г. за престъпление по
чл. 198 ал. 1 от НК е осъден на 2 г. лишаване от свобода; с определение за
одобряване на споразумение по НОХД №543/2000 г. на ШРС в законна сила от
10.07.2000г. е осъден за престъпление по чл.198 ал. 1 от НК на 3 г. лишаване от
свобода; с присъда по НОХД №471/2002 г. на РД Провадия, в законна сила т
19.07.2005 г. за престъпления по чл. 346 ал. 4 и по чл. 14 от НК е осъден на 3
г. и 6 м. лишаване от свобода; с определение за одобряване на споразумение по
НОХД №3769/08 г. на РС Варна в законна сила от 29.01.09 г. е осъден за
престъпление по чл. 325 ал. 4 от НК на 3 м. лишаване от свобода при
първоначален общ режим; с присъда по НОХД №1917/10 г. на ШРС в
законна сила от 26.04.11 г. е осъден за престъпления по чл. 195 ал. 1 и по чл.
216 ал. 5 от НК на 10 м. лишаване от свобода при първоначален строг режим; с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 457/11 г. на ШРС в законна
сила от 25.05.11 г. е осъден за престъпление по чл. 243в ал. 1 от НК на 10 м.
лишаване от свобода при първоначален строг режим, като наказанието е изтърпяно
на 17.02.12 г; с присъда по НОХД № 80/12 г. на ШОС в законна сила от 21.10.13
г. е осъден за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК на 1 г. и 6 м. лишаване от
свобода при строг режим. С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
1807/13 г. на ШРС в законна сила от 29.01.14 г. за престъпление по чл.196 ал. 1
т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 и по чл. 347 ал. 1 от НК
на 1 г. и 8 м. лишаване от свобода при строг режим. С определение по ЧНД №
204/14 г. на ШРС в законна сила от 10.05.14 г. на осн.
чл.25 ал. 1 от НК е определено общо наказание по НОХД №1917/10 г. на ШРС, НОХД
№ 457/11 г. на ШРС 10 м. лишаване от свобода. На осн.
чл. 25 ал. 1 от НК е определено и общо наказание по НОХД №80/12 г. на ШОС и
НОАХД №1807/13 г. на ШРС в размер на 1 г. и 8 м. лишаване от свобода при строг
режим. Наказанието изтърпяно на 27.01.2015 г.
Горната фактическа обстановка е изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт,
призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК и се установява от
наличната по делото доказателствена съвкупност:протоколи за оглед, за
разпознаване, за доброволно предаване,свидетелски показания, заключение на
икономическа експертиза, писмени доказателства и др.
Проведената диференцирана процедура не
освобождава съда от задължението да се произнесе по въпросите има ли извършено
деяние, извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление и каква е
правната му квалификация. За да се произнесе с осъдителна присъда, на базата на
установените фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и
направеното от подсъдимия самопризнание, съдът е длъжен да направи съпоставка
дали последното намира опора в събраните на ДП материал и след това да изложи
своите правни изводи.
Видно от мотивите към обжалваната присъда, съдът
е изпълнил това свое задължение и извършил проверка на събраните на ДП
доказателства, като е достигнал до извода, че същите подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимия в достатъчна степен. За да достигне до този извод,
съдът е обсъдил подробно събраните гласни доказателства,вкл.обясненията на
подсъдимия, като е изложил мотиви в коя част не кредитира същите и защо. Правилно
съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, досежно размера на
отнетите парични средства, намиращи се в чантата на св. Б..Подсъдимият
е заявил, че е намерил сума, в размер на 180лв. Това негово твърдение се
опровергава от показанията на пострадалата Б. и св.М..Тук
е мястото да бъдат обсъдени частична промяна в показанията на св.З.Б., които са видно от проведените шест разпита. В
първоначалния си разпит, даден на 09.10.2019г. в 02,40мин.-непосредствено след
нападението, същата свидетелства за отнета сума, в размер на 220лв. и вещи, в
които не фигурира златна халка. В този разпит свидетелката заявява, че не е
видяла подсъдимия в лице. При вторият си разпит на същия ден в 09,40ч. свидетелката
описва основни външни белези на нападателя,като заявява, че не би могла да го
разпознае, тъй като не го е видяла в лице. В разпита си на 03.12.2019г. св.Б. сочи, че е успяла „откъслечно“ да види профила на
нападателя, когато се е отдалечавал и го описва като висок около 170см или малко повече, с нормално
телосложение , къса черна коса, с тъмна кожа на лицето. „В един момент, докато
бягаше пред мен, а аз го следвах, той се извърна към мен през дясното си рамо и
аз можах да видя да уличното осветление профила на непознатия. Мисля, че мога
да го разпозная ако го видя, или чуя гласът му“/вж
разпит на л.208,том2 от ДП. В следващия си разпит на 04.12.2019г. същата
включва и други вещи,за които твърди че са и били отнети-бяла флашка, брачна халка на своя съпруг и сума, в размер на
460лв., в които включва освен първоначалната сума от 220лв., 100лв. за
тетрадки, 150лв. от нейната майка, пенсията от 170лв. и други 60-70лв. за
билети. В разпита си на 26.02.2020г. свидетелка потвърждава последните си
показания. Настоящият състав намира, че посочените разминавания в свидетелските
показания на Б. не водят до тяхното дискредитиране. Свидетелката обяснява това
със силния стрес, на който е била подложена. Последното е установено по
безспорен начин. Б. е била нападната в тъмната част на денонощието от непознато
лице, което е закрило устата и с ръка в гръб и опряло нож във врата и със
заповед да не вика. Първият разпит на свидетелката е извършен едва няколко часа
след нападението, в 02,40часа. Впоследствие свидетелката успява да възстанови
факти от случилото се, които не е споменала при първоначалния си разпит. В
подкрепа на последващите и показания са доброволно предадената халка от
собственика на заложна къща, свидетелските показания на св.М.,
която заявява, че пострадалата е държала в себе си 100лв. пари на нейни ученици
за тетрадки и протокола за разпознаване. Видно от последния, свидетелката е
разпознала подсъдимия по главата и косата, ръцете и стойката на тялото/вж протокол за разпознаване на л.125,том1 от ДП/. Видно от
приложения снимков албум, на това процесуално следствено действие заедно с
подсъдимия, на свидетелката са представени за разпознаване още три лица, със
сходни физически белези по правилата на чл.171 от НПК.
Авторството на деянието се установява по безспорен
начин от показанията на пострадалите: св.З.Б., св.Велислава Б. и св.Габриела Бойчева, протоколите за
разпознаване и протоколите за оглед, където със съдействието на подсъдимия са
открити част от отнетите вещи. Възражението на подсъдимия пред въззивната
инстанция, че не е ползвал хладно оръжие-нож при отнемане на вещите се
опровергава от показанията на пострадалите и от приложения лист за преглед на
пациент на л.219,том2 от ДП. Досежно разпореждане с част от отнетите вещи
сведения дават св.Емине Юсуф, която с протокол за доброволно предаване
предоставя мобилен телефон „Алкател“ за който заявява, че е донесен в домът и
от подсъдимия М., св.Илия Василев, който е предал доброволно 1бр.брачна халка
от жълт метал и заложен билет№3961 от 10.10.1919г., от който се установява, че
Емине Юсуф е заложила в заложна къща „Цезар“ пръстен с тегло 3,39гр.
Правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано
по чл.199,ал.1,т.4 във вр. С чл.198,ал.1 и чл.26,ал1
от НК. Подсъдимият е използвал и двете форми на изпълнителното деяние-сила и
заплашване. Налице са предпоставките на чл.29,ал.1,б.“а“ от НК.
Известно е, че общите изисквания за
квалификацията на едно престъпно деяние като "опасен рецидив" са три
и са визирани съответно в разпоредбите на чл.29
и чл.30 от НК.
Обща особеност за случаите на "опасен рецидив" е и изискването от
изтърпяване на наказанието по предишните присъди да не са изминали пет години. Правилно
първостепенният съд е обсъдил наличието
на посочената предпоставка. Изследване в тази насока винаги е необходимо,
защото в случаите на "опасен рецидив" по чл.
29,ал.1,б."б" от НК е необходимо петгодишният срок от
момента на изтърпяване на наказанията да не е изтекъл най-малко по две от
предишните присъди. Видно от изложеното, по отношение на осъждането на подс.М. това изискване е спазено само по отношение на
определеното с определение по ЧНД№204/14г.общо наказание, изтърпяно на
27.-1.2019г. Ето защо извода на съда, че в случая не е налице квалификация по
б."б" на чл.29 от НК е правилен.
По отношение възражението на подсъдимия М. за
допуснато съществено процесуално нарушение на ДП.
На първо място, това възражение е следвало да
бъде направено във фазата на разпоредителното заседание. В същото време,
нарушение от вида на твърдяното, съставляващо съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правата на подсъдимия,не се преклудират
и съдебните инстанции следва да следят по време на цялото наказателно
производство. Видно от материалите по ДП,с Постановление от 04.12.2019г. на разследващия
полицай, на подс.М. е предоставена правна помощ, като
му е назначен за защитник-адв.А. Д. от ШАК. Всички
процесуално-следствени действия,вкл. неговото привличане като обвиняем,са последващи
назначаването на защитник и извършени в присъствие на последния. В този смисъл
настоящия състав намира възражението за неоснователно.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на
наложеното наказание.
За да определи размера на наложените наказания, съдът е обсъдил всички относими към индивидуализацията на наказанието
обстоятелства. Правилно съда е отчел като отегчаващи обстоятелства-съдебното
минало на подсъдимия, извън осъжданията относими към
квалификацията „опасен рецидив“, престъпната му упоритост, осъществяването на двете
форми на изпълнителното деяние-заплашване и сила,чрез използването на хладно
оръжие-нож, с който е причинена и несъставомерна телесна
повреда на една от пострадалите, краткия срок, в който е извършил три деяния,
включени в продължаваното престъпление. В този смисъл, законосъобразно е
определена висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият
не се е повлиял от изтърпените реално наказания „лишаване от свобода“ и е
продължил престъпната си дейност. Следва да се отчете, че същия е осъждан три
пъти за грабеж, както и за престъпения срещу личността. Подсъдимият е извършвал
по няколко престъпления за всяка една от годините от 2008г. до 2018г., като
престъпната му дейност е преустановявана само в периодите, в който същият е
търпял наказание „лишаване от свобода“.
Правилно е възприето съдействието на подсъдимия при разкриването на
престъплението като смегчаващо обстоятелство. Самопризнанието
на подсъдимия само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води
до отчитането му като смегчаващо обстоятелство, имайки
предвид, че същото е отчетено от законодателя и има за последица съответен
бонус- намаляване размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание
следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на
самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина
и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия
извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от обясненията на подсъдимия,депозирани
на досъдебното производство, същите покриват тази изисквания. Подсъдимият
е дал подробни обяснения, съдействал е на органите на досъдебното производство
за разкриване на обективната истина, като е завел същите до местата, където се
намират отнетите вещи. Посоченото смегчаващо
обстоятелство, ведно с тежкото семейно положение не са нито многобройни, нито от категорията на
изключителните, водещи до приложението на чл.55 от НК.
В резултат на своята аналитична дейност,правилно съдът е определил наказанието
към неговия максимален законов размер, които е редуцирал по правилото на чл.58а,ал.1
от НК. Този размери въззивния съд счита за закономерно определен, с оглед
изложеното по-горе.
Наложеното от първоинстанционния съд наказание изпълва изискванията на
чл.57, ал.1, т.2,б."а" от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице
основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.2,т.1 и чл.338 от НПК,
въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №260010/14.12.2020г.,
постановена по НОХД №197/2020год. по описа на Окръжен съд гр.Шумен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен
срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.