№ 1033
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100511020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 14.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 33977/ 2021 г. на Софийски
районен съд, ГО, 49 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ срещу „ФРЕНДС
ТАБАКО“ ЕООД- гр. София /ЕИК *********/ установителни искове по чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че „Френдс Табако“ ЕООД дължи на „Топлофикация София”ЕАД
сумата 1130.47 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. по договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди № 45787/278286 от 21.01.2020 г., сумата 148.04 лева-
лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 25.11.2020 г., сумата 14.30 лева- за
дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., и сумата 0.90 лева-
лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 25.11.2020
г.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
горепосочените вземания, претендирани от ответника „Френдс Табако“ ЕООД, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Френдс Табако“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/
оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис" ЕООД- гр. София не
1
изразява становище по жалбата на ищеца.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Основателността на предявените по делото установителни искове е
предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответника да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответника
„Френдс Табако“ ЕООД на твърдението, че помежду им бил сключен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди в процесния обект: КАФЕНЕ с
площ от 25 кв.м. и складово помещение с площ от около 25 кв.м., находящи се на
партера в бл.№ 8 в жк „Сердика“- гр. София, представляващи общи части в сградата
на етажната собственост на същия адрес. Представени са от страна на ищеца във
връзка тези твърдения следните писмени доказателства: Договор № 45787/370286 от
21.01.2020 г., сключен между ищеца и ответното дружество, за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди в процесния обект с аб.№ 378286; заявление на „Френдс
Табако“ ЕООД от 21.01.2020 г. за сключването на договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден обект; договор за наем на
процесния обект от 19.01.2016 г., по който „Френдс Табако“ ЕООД е наемател на
същия. Представена е по делото и справка за начислена за процесния имот топлинна
енергия.
Основният спорен по делото въпрос, предвид релевираните във въззивната
жалба доводи, е дали през исковия период от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. между ищеца
и ответника „Френдс Табако“ ЕООД е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/,
явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
2
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9
ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно- между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права
върху имота.
В случая в подадения по делото писмен отговор на исковата молба по чл.131
ГПК ответникът „Френдс Табако“ ЕООД е оспорил наличието на обвързващо го с
ищеца през исковия период договорно правоотношение, поради което и съобразно
чл.154, ал.1 ГПК в тежест на последния е било да докаже обосноваващите спорното
право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е
проведено. Според представените от ищеца писмени доказателства сключеният между
страните писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/
нужди, представляващ договор по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, датира от 21.01.2020 г., когато
именно е било подадено в топлопреносното предприятие и заявление от ответника за
сключването на договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди до
процесния обект- кафене в сградата на бл.8 в жк „Сердика“- гр. София /с аб.№ 378286/.
Правилно е прието в обжалваното решение, при събраните в процеса
доказателства, че отговорността на ответника „Френдс Табако“ ЕООД за заплащане
цената на доставената в посочения обект през исковия период топлинна енергия не
може да бъде ангажирана, тъй като договорното правоотношение между страните е
възникнало на 21.01.2020 г., след изтичане на исковия период. Посоченото в раздела
„срок на договора“ обстоятелство, че приложеният по делото договор е сключен „за
срок от 5 години, считано 1.07.2018 г. до 1.07.2023 г.“, предвид посочената дата на
сключването му- 21.01.2020 г., не е от естество валидно да обвърже страните за
периода преди тази дата, поради което и не може да се приеме както, че ищецът е
доставял топлинна енергия /за минало време/ в полза на ответника на договорно
основание, така и че ответникът дължи плащането на нейната цена на ищеца.
Не намира приложение в случая и даденото с Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/ 2017 г. на ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, тъй
като не се установява от доказателствата по делото през процесния период да е бил
сключен договор по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ между ищеца и ответното дружество-
наемател, за доставка на топлинна енергия до процесния обект.
Предвид горното, ответникът „Френдс Табако“ ЕООД не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което и
същите като недоказани и неоснователни правилно са отхвърлени с обжалваното
решение.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на
спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи постановеното
от СРС решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за настоящото производство има въззиваемата страна. Не следва да бъдат присъдени,
обаче, претендираните от адв. Н. К. разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗАдв, тъй като разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, на която страните по
мандатното правоотношение /по договор за правна защита и съдействие/ са се
позовали, намира приложение за физически лица /“материално затруднени лица“/, но
3
не и за юридически лица, какъвто статут има ответникът и въззиваема страна по
делото. Материалната затрудненост на управителя на дружеството в случая е
ирелевантна.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.07.2022 г., постановено по гр. дело № 33977/
2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 49 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София
като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4