№ 6606
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110158544 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.
411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 15 408, лева.
Ищецът-"Д.З." излага в исковата молба, че на 14.06.2016 год., на пътя гр. Шумен-
гр. Силиства, в близост да разклона за с. С., е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил „Ф.Г.”, с рег. №/////, с водач Н.Н.И., автобус „М.“ с рег. №///// и лек
автомобил „С.К.“ с рег. №Н 9036 АР. Поддържа, че виновен за настъпилото ПТП е
водачът на лек автомобил „Ф.Г.”, който е навлязъл в насрещното движение, удря
движещия се в своята пътна лента автобус „М.“, който е ударен и от движещия се зад
него лек автомобил „С.К.“. Сочи, че автобус „М.“ с рег. №///// е застрахован при "Д.З."
по имуществена застраховка „Каско на МПС”, със застрахователна полица №////,
валидна към момента на застрахователното събитие. За настъпилото събитие в
ищцовото дружество е образувана преписка по щета №////, установено е, че е налице
тотална щета и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15 400 лева
/съгласно молба уточнение от 07.04.2022 год./, след прихващане на сумата от 347 лева
/съгласно молба уточнение от 07.04.2022 год./, представляваща трета и четвърта вноска
по дължима застрахователна премия. Твърди, че след изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е встъпил в правата на застрахования. Сочи, че ответникът е
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите,
претърпени при описаното ПТП. Моли съда да постанови решение, по силата на което
да осъди ответника да му заплати посочената сума от 15 408,18 лева, ведно със
1
законната лихва върху нея от 13.10.2021 г. /датата на предявяване на исковата молба в
съда/ до окончателното ѝ заплащане. Претендира разноски.
Ответникът-„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
В производството са обявени за безспорни обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между ответника и соченото
за делинквент лице, както и плащането на застрахователното обезщетение.
От представената застрахователна полица № //// се установява, че между ищеца
и собственика на автобус „М.“ с рег. №///// към процесния период е съществувало
валидно договорно правоотношение по договор „Каско на МПС“ за посоченото МПС.
Не се оспорва от ответника, че след ПТП, станало на 14.06.2016 г. и отразено в
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.06.2016 год. на собственика на
увредения автомобил е изплатена сума в размер на 15 052,18 лева, представляваща
размера на вредите. Съгласно заключението на вещото, лице изготвило
автотехническата експертиза, се установява, че причината за настъпване на процесното
ТПТ е поведението на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №/////, който при дясна
крива на пътя навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно
движещия се автобус застрахован при ищеца, както и че всички увреждания по
последния /отразени в описа на застрахователя/ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Установява се, че стойността
необходима за възстановяване на автобус „М.“ с рег. №/////, изчислена по средни
пазарни цени към момента на настъпване на ПТП са в размер на 15 561,91 лева, а
действителната стойност на МПС, към датата на настъпване на застрахователното
събитие е 21 545 лева, респ. стойността необходима за възстановяване на автомобила
надхвърля 70% от неговата действителна стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Съдът, след като се съобрази с
приетата автотехническа експертиза приема, че за автомобила застрахован при ищеца е
налице тотална щета. На следващо място от страна на ответника не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност” между него и деликвента.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 410, ал. 1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че механизмът на ПТП отговаря на отразения в протокола за ПТП
и че причинител на вредите от описаното събитие е водачът на лек автомобил „Ф.Г.“ с
рег. № /////, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал
процесното ПТП. На следващо място приетата по делото автотехническа експертиза
потвърждава, че вредите, които са установени по автобус „М.“ с рег. №/////
съответстват на описания в протокола за ПТП механизъм. С оглед на изложеното съдът
приема, че вредите са пряка и непосредствена последица от противоправните и
виновни действия на водача на лек автомобил „Ф.Г.“.
Предвид изложеното налице са предпоставките за покриване на отговорността
за причинените при ПТП вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на моторното превозно средство, с което е причинена вредата.
Предвид изложеното и след като се съобрази с приетата авто-техническа
експертиза съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 15 096 лева с
вкл. ликвидационни разноски в размер на 15 лева, до който следва да се уважи и
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 15 408,18 лева, като
неоснователен.
По възражението за изтекла погасителна давност
Съгласно разпоредбата на чл. 378 от КЗ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието. Съдът приема, че възражението е
неоснователно. В случая правото на суброгиралия се застраховател произтича от
закона, а не от договора за застраховка, поради което съдът приема, че след като е
платил чуждо задължение следва да се приложи нормата на чл.110 от ЗЗД, като
правото на застрахователя се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да
тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение-14.10.2016 год..
Исковата молба е депозирана в съда на 13.10.2021 год. т.е. преди изтичане на
предвидената петгодишна давност. Предвид изложеното съдът приема, че
възражението е неоснователно.
По отношение отговорността за разноските съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски, приема, че на
основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК на ищеца се следва сумата от 995,73 лева,
съразмерно с уважената част от претенциите.
3
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 2,03 лева, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗ.О.З., ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, да
заплати на "Д.З.", ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68,
на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата
от 15 096 лева /петнадесет хиляди деветдесет и шест стотинки/ – обезщетение за
имуществени вреди, причинени на автобус „М.“ с рег. №///// от ПТП реализирано на
14.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.10.2021 год. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 15 408,18 лева, като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 и ал.8
от ГПК сумата от 995,73 лева /деветстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки/ - разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Д.З.", ЕИК ********* да заплати на ДЗ.О.З., ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, сумата от 2,03 лева /два лева и три стотинки/,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4