№ 32
гр. Разград, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500004 по описа за 2022 година
С Решение № 260077 от 11.11.2021 г. по гр.д. 576/2020 година по описа
на РС – Кубрат, съдът е постановил следното:
УНИЩОЖАВА като сключен при измама Договор за дарение на
недвижим имот от 04.07.2018 г., за който е съставен Нотариален акт за
дарение № 109, том II, рег. № 3019, н.дело № 268/ 2018 г. на нотариус
И.Б.Й., вписана в регистъра на НК с № 573, вписан в СВ при РС – Кубрат с
вх. Рег. № 1589/ 04.07.2018 г., Акт № 194, том 5, дело 1031/ 2018 г., сключен
в град Кубрат, между В. Г. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.Т. –
като дарител, и Д. Б. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.И.В. –
като дарена, по силата на който В. Г. СТ., ЕГН **********, е дарил на
съпругата си Д. Б. СТ., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим
имот: ½ ид. част от ПИ № 244, с площ по скица 1 253.00 кв.м., от кв. 39 по
плана на село Беловец, общ. Кубрат, съгласно одобрения с Заповед № 286 от
1981 г. и Заповед за частична промяна на ПУП № 768 от 06.11.2001 г. ПУП
на селото, с адм.адрес ул. „Иван Вазов“ № 9, при граници: улица „Иван
Вазов“, УПИ № VIII – 244, ПИ № 245, ПИ № 243 и УПИ № VI – 243, за която
част от поземления имот, съгласно горецитирания план е отреден
урегулиран поземлен имот № VII – 244 от кв. 39 с площ от 1 516.00 кв.м. с
неуредени регулационни отношения за 263 кв.м., ведно с ½ ид.част от
построената в същия поземлен имот Жилищна сграда, с декларирана
застроена площ от 144.00 кв.м., на основание чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 27
ЗЗД.
1
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Б. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец,
общ. К.И.В., срещу В. Г. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.Т., да й
се заплатят направените разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК,
като неоснователно.
Недоволен от това решение, останала жалбоподателката Д. Б. СТ.,
която го обжалва, чрез пълномощника си адвокат П.А. П. от САК. Намира
решението за неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че по
производството липсват доказателства за въвеждане в заблуждение от страна
на ответницата, най - малко пък за умишлено такова. Акцентира, че
първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че след
прехвърлянето на имота до твърдяното изгонване на ищеца от ответницата е
минала повече от година, тъй като нотариалния акт е сключен на 04.07.2018г.,
а твърдяното узнаване на измамата /„изгонването“/ от ищеца е на 27.08.2019г.
Изводът е, че ищцата реално се е върнала да живее в семейното жилище при
ответника и те са живели заедно в имота като семейство повече от година.
Ако ответницата е имала намерение да въведе в заблуждение ищеца, то тя е
нямала въобще да изпълни тази „уговорка“. Причината за последвалата
раздяла е поведението на ищеца – извънбрачни интимни връзки. Излага
подробни съображения. Прави искане решението да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което исковите претенции бъдат изцяло
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивникът не се явява не и изпраща представител. Пълномощникът му
адвокат П.А. П. от САК депозира писмено молба с която моли да се даде ход
на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба, излага подробни
съображения и претендира разноски.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването
въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Радостин
Ковалаков от АК - Разград. Същият намира жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
Прави възражение за прекомерност претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Установената и възприета от първоинстанционния съд фактическа
обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя
е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл. 272 ГПК настоящият съд изцяло я възприема и
препраща към него. Настоящия състав намира, че при правилно установена
2
фактическа обстановка, първоинстанционния съд е стигнал до погрешни
правни изводи.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, настоящия състав
прави следните правни изводи.
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1 във вр. чл. 27 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД измамата е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да
го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 29, ал. 2 от ЗЗД когато измамата изхожда от трето лице, измамената
страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му
другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
Фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл.
29 ЗЗД включва кумулативно следните елементи: 1/ да е сключена сделка, 2/
едната страна по сделката-измамената, да е в заблуждение, 3/ заблуждението
да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при
едностранна сделка – от адресата на едностранното волеизявление, който се
ползва от него, или от трето за сделката лице, като в последния случай
другата страна по сделката, съответно адресатът на едностранната сделка,
трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това, 4/ сделката да е
сключена поради заблуждението; въвеждането в заблуждение се изразява в
умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената
страна на невярна представа относно определени обстоятелства - които могат
да са елементи от фактическия състав на сделката /в този случай въвеждането
в заблуждение е относно съдържанието й/, съответно вида и характера й, или
правните последици, които ще настъпят след сключването й /Решение № 427
от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 532
от 29.08.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2002 г., II г. о./.
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно
лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.
Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за
сключване на сделката е направено под действието на неверни представи,
които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у
волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на
това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за
осъществяване на опороченото волеизявление В следствие на това
погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката,
а до чисто субективни подбуди за извършването й. Така и Решение № 368 от
3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 243/2012 г., III г. о., ГК.
Възможно е измамата да се отнася до последиците от сключването на
сделката - фактическият състав на чл. 29 ЗЗД предпоставя едната страна да е
била в заблуждение относно характера и/или последиците на сделката.Така и
Определение № 148 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2020 г., III г. о.,
ГК.
3
Тежестта на доказване е на ищеца, който следва да проведе пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на измамата. Така и
Определение № 246 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2020 г., III г. о.,
ГК.
Основният спор по настоящото дело е, дали ответницата е въвела
ищеца в заблуждение относно последиците от дарението - че ответницата ще
се върне да живее при ищеца в семейното им жилище, където ще живеят
заедно като семейство.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая твърдяното въвеждане
в заблуждение относно тези последиците не е доказано, поради което
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва да се има предвид, че установяването на въвеждането в
заблуждение е в тежест на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ - за което са били
дадени и изрични указания /л. 79 РС/.
От събраните по делото доказателства, не може да се установи, че
ответницата изначално не е имала намерение да заживее заедно с ищеца
отново като семейство, а намерението й е било да заблуди ищеца, че ще
живеят заедно, за да придобие собствеността върху процесния имот
създавайки му невярна представа. Пред първата инстанция страните са
ангажирали доказателства относно това дали ответницата е поставила като
условие за съвместно живеене прехвърлянето на собствеността върху
процесния имот или прехвърлянето е било предложено от ищеца, като
гаранция, че няма повече да изневерява. Ищецът обаче не е ангажирал
доказателства за това, че изначално ответницата не е имала намерение да
заживее заедно с ищеца, а намерението й е било да го въведе в заблуждение за
това, с цел той да извърши процесното дарение.
Наличието на такова умишлено въвеждане в заблуждение не се
извежда и от цялостното поведение на ответницата. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че по делото е безспорно, че страните
многократно са се разделяли и събирали да живеят заедно, до прекратяването
на брака им през 2020г.
Ищецът не е ангажирал и доказателства в подкрепа на твърдението си,
че ответницата е живяла заедно с него за периода 04.07.2018г. / датата на
дарението/ до 27.08.2019г. /когато твърди, че е разбрал че е измамен/, т.е.
повече от 1 година, само цел през този период ищецът да направи подобрения
в дарения имот.
Ето защо, в случая не е доказано твърдяното въвеждане на ищеца в
заблуждение относно последиците от сключването на договора за дарение и
доколкото липсата на един от елементите е достатъчна, за да се отхвърли
иска, настоящия състав стига до извод за неговата неоснователност.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 29, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен изцяло.
4
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение в частта, с която иска по
чл. 29, ал.1 ЗЗД е уважен, следва да бъде отменено.
Относно разноските.
По разноските пред първата инстанция.
При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да
разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/
производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред
съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от
18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се
обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна
последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя
същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в
сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са
присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2012 г., III г. о., ГК.
Пред първата инстанция, претенции за разноски е направила само
ответницата. Същите са отхвърлени от първоинстанционния съд, с оглед
изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Настоящият състав намира, за
правилно първоинстанционното решение в частта му за разноските, но по
съображения различни от тези изложени от първата инстанция.
В практиката на ВКС, в това число т. 11 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е предвидено, че
претенция за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция - т. е. до приключване на това съдебно заседание; с
писмената защита не би могла да се върне вече приключила фаза на процеса
и с нея не могат валидно да се правят искания за разноски и във връзка с
техния размер. Така и Определение № 425 от 10.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4634/2016 г., III г. о., ГК и Определение № 306 от 29.04.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2410/2014 г., III г. о., ГК.
В случая, на 27.10.2021г. се е провело съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. След
това, на 01.11.2021г. ответната страна е депозирала писмена защита, с която е
направила искане за присъждане на разноски.
Ето защо, искането на ответната страна за присъждане на разноски в
първоинстанционното производство се явява неоснователно, поради което
решението на първоинстанционния съд, с което искането на ответната страна
за разноски е отхвърлено, се явява правилно като краен резултат и следва да
бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство.
При този изход на спора право на разноски има въззивницата.
5
Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерността на
заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК,
съдът намира основателно.
С оглед цената на иска - 4 295.15 лв., определена съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК /не следва да се прави
разграничение между цена на иска и материален интерес/, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 530.66 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършени от процесуалния представител на въззивницата процесуални
действия и положените от него усилия, то следва да си присъди адвокатско
възнаграждение в горепосочения размер от 530.66 лв. За разликата до
претендирания размер от 1 200 лв. искането за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли, като
неоснователно. На въззивницата следва да се присъдят и разноски за
заплатена по делото държавна такса в размер на 42.95 лв. Ето защо, на
въззивницата следва да се присъдят разноски в общ размер на 573.61 лв., като
за разликата до претендирания размер от 1 242.95 лв. искането за разноски
следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 във вр. чл. 81
във вр. чл. 273 ГПК.
По обжалваемостта на настоящото решение.
Цената на предявения иск в случая се определя по правилото на чл. 69,
ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК - по данъчната оценка процесния имоти, а ако няма
такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното
удостоверение за данъчна оценка на процесния имот на л. 61 от
първоинстанционното дело, данъчната оценка на имота е в размер на 8 590.30
лв. С атакувания договор за дарение ищеца е дарил на ответницата ½ идеална
част от процесния имот. С оглед на това цената на предявения иск с правно
основание чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД е под 5000 лв. На основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК въззивното решение, като постановено по гражданско дело с цена на
предявения иск до 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение Решение № 260077 от 11.11.2021 г. по гр.д.
576/2020 година по описа на РС – Кубрат в уважителната част, И ВМЕСТО
НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. СТ., ЕГН **********, с постоянен
адрес Р.К.Б.И.В. и настоящ адрес Р.К.Б.Т. срещу Д. Б. СТ., ЕГН **********,
с адрес Р.К.Б.И.В. иск за унищожаване на договор за дарение на недвижим
имот от 04.07.2018 г., сключен с нотариален акт за дарение № 109, том II, рег.
6
№ 3019, н.дело № 268/2018 г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова,
вписана в регистъра на НК с № 573, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. Рег. №
1589/ 04.07.2018 г., Акт № 194, том 5, дело 1031/2018 г., поради измама на
основание чл. 29, ал. 1 във вр. чл. 27 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 260077 от 11.11.2021 г. по гр.д.
576/2020 година по описа на РС – Кубрат в частта, с която съдът е отхвърлил
искането на Д. Б. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.И.В., срещу В.
Г. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.Т., да й се заплатят
направените разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК, като
неоснователно.
ОСЪЖДА В. Г. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес Р.К.Б.И.В. и
настоящ адрес Р.К.Б.Т. да заплати на Д. Б. СТ., ЕГН **********, с адрес
Р.К.Б.И.В. разноски за въззивното производство в размер на 573.61 лв.
/петстотин седемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, като
отхвърля искането за присъждане на разликата над тази сума до
претендираната такава от 1 242.95 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78,
ал.3 във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7