Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
28.07.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданска колегия,
І-6 с-в, в публично заседание
на деветнадесети февруари……………………..………….…...………..………
през две хиляди и тринадесета година……...в
състав:
СЪДИЯ: Нина Стойчева
При секретаря
…….А.С.…............……и в присъствието на
Прокурора …………………...….………..като разгледа
докладваното от съдия Стойчева…………...….…….…гр. дело № 735…..……..….…по описа
за 2008
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ, предявени от Н.К.Д. и К.Ж.Д. срещу ЗПАД „А.“
АД.
Ищците твърдят, че първата от тях е майка, а втората сестра на починалата
на 16.09.2007г. при пътнотранспортно произшествие В. Ж.Д.. Твърдят, че на 16.09.2007 г., като
пътник в автобус с ДК № *********, пътуващ по линията С.-Варна управляван от М.С.И. е пътувала В. Д.. При сблъсък между автобуса и тежкотоварен
камион марка „Р.П.” с ДК № *******
с прикачено полуремарке, управляван от Х.Р. С.,
на автомагистрала „Хемус”, в близост до гр.Шумен, настъпило ПТП, солидарно виновно причинено от двамата водачи- на
автобуса и на тежкотоварния автомобил, при което ПТП
настъпила смъртта на В. Д..
Твърдят, че гражданската отговорност на
виновния водач на автобуса М.И. е застрахована
при ответното дружество.
Излагат, че са понесли изключително тежко
преждевременната смърт на пострадалата при ПТП В. Д., тъй като са били
изключително привързани към нея, и са разчитали на духавната й подкрепа и предвид други трагични събития, настъпили в
семейството.
Ищците молят съда, да постанови решение,
с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за понесените от тях
неимуществени вреди, съответно в размер на 400 000
лв. на майката Н.Д. и
на 200 000 лв. на сестрата К.Д., ведно със законната лихва,
считано от настъпването на ПТП до окончателното изплащане на сумата. В хода на
процеса К.Д. прави изменение на размера на предявения иск, като същият е намален на 1 лв.
(един лев).
Ответникът З. „А.” АД оспорва предявените
по делото искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, Оспорва активната материалноправна легитимация на втората ответница, предвид обстоятелството, че не принадлежи към кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, понесени от смъртта на В. Д.. Твърди наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на
тежкотоварния автомобил. Оспорва предявените по делото искове и по размер.
По делото е конституирано като трето лице
помагач на ответника ЗД „ДЗИ-ОЗ”, застраховател на отговорността на водача на
тежкотоварния автомобил.
Ответникът З. „А.” АД е предявил обратни
искове срещу третото лице помагач както следва:
-за
сумата от 40 000 лв., частичен иск
от общо заявен размер от 200 000, претендирана при евентуално осъдително
за ответника решение по предявения главен иск от Н.Д.. В хода на процеса е поискано с молба от
18.02.2013г. увеличение на размера
на този обратен иск с 20 000 лв. до размера на 60 000
лв. Увеличението е допуснато. Досежно
същото е направено възражение за погасигелна давност от остналатите старни в процеса;
-за
сумата от 20 000 лв., частичен иск от
общо заявен размер от 100 000 лв., при евентулано осъдително решение по
главния иск, предявен от К.Д..
Ответникът моли съда, да постанови
решение, с което да отхвърли предявените по делото искове, евентуално да уважи
предявените обратни искове, като му присъди направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач оспорва предявените
главни и обратни искове.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от удостоверение
за наследници № 718/23.06.2008 г., изд. от службата по гражданско
състояние-гр.Варна, че ищцата Н.К.Д. е
наследница по закон, майка на В.
ДМИТРОВА.
Видно от удостоверение за раждане на ицщата К.Д.,
същата е сестра на В. Д..
По делото е приета присъда по НОХД № 215/2011 г. по описа на Шуменския
окръжен съд, влязла в сила, с която М.С.И.
е признат за виновен в това, че на 16.09.2007г.
на автомагистрала „Хемус” в
близост до разклона за гр.К. при управление на автобус с ДК № ********* е нарушил чл. 20 ал. 1 и ал.2
от ЗДвП, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на В.
Д.. Със същата присъда е признат за виновен Х.Р. С., в това че на 16.09.2007г. на автомагистрала „Хемус” в близаст до разклона за гр.К. при управление
на тежкотоварен автомобил „Р.П.” с ДК № ***** и
прикачено към него полуремарке с ДК № ***** нарушил чл.58 ал.1 от ЗДвП и чл.59 от ЗДвП вследствие,
на което причинил по
непредпазливост смъртта на В. Д..
Съгласно чл. 222 ГПК(отм.), присъдата,
постановена от наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Със
заключението на автотехническата експертиза, извършена от вещото лице инж.В.Д.
се изяснява механизма на пътнотранспортното
произшествие.
Съдът възприема
заключението на експертизата, като кореспондиращо на събраните по делото
писмени доказателства.
Като писмени доказателства по делото,
неоспорени от страните, са представени и приети застрахователна полица №166676 от 05.04.2007г. за сключен със застрахователя ЗАД ”А.” АД договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача на
автобус ДК № ********* и комбинирана застрахователна полица № 6106 от
15.11.2006г. №165181/14.09.2005 г. за сключен със застрахователя ЗД ”ДЗИ-О.З.” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на товарен
автомобил- влекач, с ДК № ***** и
полуремарке с ДК № *****.
И двата
застрахователни договора са действали към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие.
По делото са допуснати гласни
доказателства на ищцовата страна за установяване понесените от ищците
неимуществени вреди. Разпитани са двама свидетели, водени от ищцовата страна:
свид. Я.И.И. и свид. Г.С.К.. Съдът
кредитира изцяло показанията и на
двамата свидетели.
Представени са множество писмени доказателства : КП,
Протокол за оглед на местопроизшествие и пр. Съдът кредитира всички представени по делото
писмени доказателства.
От правна страна: по първия предявен главен иск: искът е правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ.
Искът по чл.226 ал.1 от КЗ е пряк иск на
увредения срещу застрахователя, който иск е в пряка връзка с установяване на
извършения деликт по чл.45 от ЗЗД и застрахователното обезщетение зависи изцяло от деликтното обезщетение.
За да бъде успешно проведен искът по
чл.226 ал.1 от КЗ, следва да
бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института
на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска
отговорност".
Въз основа на представената присъда на Шуменския окръжен съд, с която водачите на двете МПС са
признати за виновни в извършването на
престъпление и на основание чл.222 от ГПК(отм.), настоящият съдебен състав
приема, че ФС на непозволеното увреждане е доказан изцяло.
Предвид доказаната родствена
връзка между ищцата и починалото
лице, съдът приема, че е
доказан и елемента на претърпяна реална вреда
от ищцата Н.Д. от деянието на двамата
делинквенти. Съгласно ППВСРБ №
4/25.05.1961 г. ицщата Н.Д. е сред
лицата имащи активна материално правна легитимация да водят настоящия иск.
От
представената по делото застрахователна полица,
изд. от ЗАД ”А.” АД се
установява, че между виновния за причиняването на ПТП
водач на автобуса М. И. и ответника по делото е съществувало валидно
застрахователно правоотношение към
момента на настъпване на процесното
ПТП.
Предвид влязлата в сила присъда, в случая
задължителна и в частта за съпричиняване на вредоносния резултат за гражданския
съд, и заключението на САТЕ, съдът
намира, че двете застрахователни дружества
носят солидарна отговорност досежно предявения иск, т.к. вредоносното
деяние е било съпричинено от
противоправното и виновно поведение и на двамата застраховани водачи. Доколкото, обаче е предявен иск само срещу единия солидарен длъжник, то този
иск следва да бъде уважен само спрямо този длъжник.
Солидарността произтича само от договор или от закона.
В случая съгл. разп. на чл. 53 от ЗЗД, съгл. който, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно, солидарността произтича от
закона, и на осн. влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Предвид
изложеното съдът намира първият предявен главен
иск за основателен и доказан.
По
размера на предявения иск: Обезщетяването на неимуществените вреди представлява
известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено. Основни критерии при определяне на болките и
страданията, претърпени от ищцата са отношенията й с починалата, мъчителното понасяне и
трудното преживяване на загубата на близък
човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.
С оглед свидетелските показания, съдът приема,
че ищцата е понесла изключително тежко
смърта на дъщеря си, настъпила в млада
възраст и внезапно, претъпяла е силен емоционален стрес, непреживяван и към настоящия
момент. Съдът приема за
ноторен факта, че
загубата на дете, особено в млада възраст, винаги води до преживяване на тежки негативни
емоционални състояния, рефлектиращи както върху
емоционалното, така и върху физиологичното здраве на страдащия.
Съдът приема, че
ищцата е претърпяла тежка емоционална травма, която подлежи на
обезщетяване съобразно критерия на чл.52
от ЗЗД. Съдът приема, че сумата от
120 000 лв. съставлява
справедливо и изцяло достатъчно
обезщетение, определено съобразно разп.
на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика в тази наскока и
стандарта на живот в страната, определен
от обществено-икономическите условия. Следва да се съобрази и обстоятелството,
че каквато и по размер сума да бъде присъдена като обезщетение на ищцата, то
тази сума няма да възстанови нейната загуба, но
изключително завишеният размер на обезщетението би довел до комерсиализиране на неговия смисъл и до аморално изкривяване на
същността му.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения
първи главен иск следва да бъде уважен до размера на 120 000 лв., като в
останалата му част до пълния предявен размер от 400 000 лв. слеува да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде присъдена лихва от
датата на деликта-16.09.2007г.
Предвид изхода по първия главен иск
следва да бъде разгледан първият обратен иск- предявен от ответника ЗАД „А.” АД
срещу третото лице помагач- „ДЗИ-ОЗ”, и ответник по обратния иск, за сумата от
60 000 лв., частично предендирана от общия заявен размер от
200 000лв.
Предвид изложеното по-горе досежно солидарността
в отговорността на двамата застрахователи на
гражданската отговорност на двамата съпричинители на деликта, съдът намира,
че този иск следва да бъде квалифициран като иск с правно осн. чл.127 ал.2 от ЗЗД.
Предвид разп. на чл.127 ал.1 от ЗЗД искът е основоателен и доказан до размера
на 60 000 лв., пердивд уважения размер на първия главен иск и доколкото не
се твърди нито се доказа, че следва друго от отношенията между солидарните длъжници. Съгл. чл.127
ал.1 предл. първо от от ЗЗД това, което е платено на кредитора, трябва да
се понесе от солидарните длъжници по равно.
Предвид изхода по първия обратен иск,
следва да бъде разгледано възражението за погасителна давност, направено от ответника по обратния иск досежно увелинчения
размер на иска. Обратният иск е предявен като частичен за сумата от 40 000
лв. в съдебно заседание на 01.07.2008г. Изменението на размера на иска е
направено с писмена молба от 18.02.2013г.
Съгл. разп. на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгл.
разп. на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгл. разп. на ал.2 за вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриването на дееца. В случая, тези разпоредби следва да бъдат разгледани в контекста на
разп. на чл.121 и сл. от ЗЗД, уреждащи солидарната отговорност и отношенията
между солидарните длъжници и като се съобрази обстоятелството, че се отнася до
възражение за погасяване вземане поради изтичане на петгодишна давност за иск с
правно осн. чл.127 ал.2 от ЗЗД.
Съгл.
чл.116 б.Б от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В случая с
предявяване на иска обратния иск като
частичен, давността се перкъсва само
досежно предявения частичен размер от цялото евентуално вземане, на не и
досежно целия заявен размер на иска, макар и посочен в исковата молба. С подаването на молба за изменение на размера
на иска се прекъсва давността досежно изменения частичен размер.
Следва
да се приеме, че началната дата, от която започва да тече погасителната давност
между солидарните дръжнищи е датата, определяща обявяването на солидарността, доколкото солидарнта
отговорност поризтича не само от закона,
но и от влязлата в сила присъда на наказателния съд, установяваща вината
и на двамата водачи на МПС за настъпване на процесния деликт. Присъдата е влязла в сила дасежно всеки от
виновните водачи на различна дата, но дори да се приеме по-ранната и по-неблагоприятна
дата- 30.11.2011г. като начална дата за течението на давността по обратния иск (доколкото със същия се цели
ангажирането на отговорността на застрахователя на делинквента Х.Р. С.), то петгодишната погасителната
давност не е била изтекла към датата на направеното искане за изменение на
частично пердявения иск - 18.03.2013г.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения
обратен иск следва да бъде уважен до пълния му предявен частичен размер
от 60 000лв. ведно с лихвата върху сумата от датата на деликта-16.09.2007г.
(както е поискано с исковата молба, с която е предявен обратния иск).
По
втория пердявен главен иск, предявен от К.Д.:
съдът намира този иск за неоснователен и недоказан. Съгласно т.2 от
Раздел ІІІ на ППВСРБ № 4/25.05.1961 г., кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. От събраните по
делото писмени доказателства- удостоверение за наследници и акт за раждане
на К.Д. се установява по несъмнен начин, че тя е сестра
на починалата В. Д.. Сгл. трайнта съдебна практика радството по съребрена линия не определя
достатъчно тясна връзка между роднините по тази линия. Независимо от обстоятелството, че двете
сестри са живели в едно домакинсто, че са били изключително близки духовно (факти, които съдът приема за доказани предвид
свид. показания), съдът намира, че е недопустимо
разширяването на кръга на най-близките роднини, който кръг се определя по
справедливост и но и съгл. точни
критерии, установени от трайната съдебна
практика. Втората ищца не принадлежи към
очертания в цитирания тълкувателен акт кръг на лицата, легитимирани да търсят
обезщетение за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на техен
родственик по съребрена линия.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения от К.Д. иск за сумата от 1 лев следва да
бъде изцяло отхърлен.
При
този изход по втория предявен главен иск, евентулано предявения обратен иск
следва да бъде оставен без разглеждане.
По разноските: по първия главен иск: предвид частично уважения размер на същия, то разноските
следва да бъдат определени по компенсация и оставени така, както са сторени от
страните в процеса- по 100 лв. от всяка страна заплатен хонорар по
допусната САТЕ. Съобразно изхода на спора, на основание чл.63
ал.3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
Софийския градски съд дължимата държавна такса, в размер на 4 800 лв. На основание чл.38 ал.2 от ЗА - на процесуалния
представител на първата ищца адв.Г. ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2850
лв., съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатки съвет. На осн. чл.64 ал.2 ищцата Н.Д. дължи
заплащането на разноски на ответника ЗАД „А.” АД, но доказателства за
сторени такива не бяха представени, вкл. и доказателства за заплатен адвокатски
хонорар (извън онези разноски, определин по компенсация).
По първия обратен
иск: предвид изхода по обратния иск
ответникът по същия „ДЗИ-ОЗ” следва да заплати на ищеца по обратния иск ЗАД „А.”АД сумата от 1800 лв. заплатен адвокатски
хонорар и сумата от 2 400 лв.
заплатена държавна такса.
По предявения втория главен
иск: предвид изхода и размера на същия и предвид обстоятелството, че не бяха
представени доказателства от ответника по иска за сторени разноски, разноски по този иск не следва да бъдат
заплащани от страните.
На третото лице помагач
разноски нито се следват, нито се
дължат.
Воден от горните мотиви, съдът
Реши :
Осъжда ЗПАД „ А.” АД, със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул.”С.К.”№*, да заплати на Н.К.Д.,*** сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря й В. Ж.Д., настъпила при
пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 09.09.2007 г. от водачите автобус с
ДК № ********* М.С.И. и на
товарен автомобил (камион) „Р.П.”, с ДК № *****
и прикачено към него полуремарке
с ДК № ***** Х.Р. С. по иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ във
връзка с чл.52 ЗЗД., ведно със законната лихва върху тази сума, смятано от
09.09.2007г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от
400 000 лв. като неоснователен и недоказан.
Осъжда „ДЗИ-О.З.” АД, със седалище гр. С., ул. „Г.Б.”, № * да заплати на ЗПАД „А.” АД, със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.”С.К.” №*, сумата от
60 000 (шестдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, присъдено на Н.К.Д., претърпени от смъртта на дъщеря й В. Ж.Д.,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 09.09.2007г. от
водачите автобус с ДК № ********* М.С.И. и на товарен автомобил (камион) „Р.П.”, с
ДК № ***** и прикачено към него полуремарке с ДК № ***** Х.Р. С. по обратен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от ЗЗД ,
предявен като частичен от пълния
заявен размер от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
смятано от 09.09.2007г. до окончателното й изплащане, при условие, че сумата от
120 000 (сто и двадесет хиляди)
лева, бъде заплатена от З. „А.”
АД на Н.К.Д. по иск с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ.
Осъжда на основание чл.63
ал.3 от ГПК(отм.) ЗПАД „А.” АД, със седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.”С.К.”№2, да
заплати по сметката на Софийския градски съд държавна такса по делото, в размер
на 4800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева).
Осъжда на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, във
връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатки съвет, ЗПАД „А.”
АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”С.К.” №2, да заплати на адв.Л.Г.Г. от АК-Перник, възнаграждение в размер на 2850
лв. (две хиляди осемстотин и петдесет ) .
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ж.Д.
*** срещу ЗПАД „А.” АД, със седалище и
адрес на управление в гр.С., ул. ”С.К.” №2, иск с правно осн. чл. 226 ал.1 от КЗ за сумата от 1 лв. (един лев),
претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на сестра й
В. Ж.Д., настъпила при пътнотранспортно произшествие, предизвикано на
09.09.2007 г., ведно с претендираната законова лихва от датата на
деликта-09.09.2007г. като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност обратен иск с
правно осн. чл. 127 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ от ЗПАД
„А.” АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ”С.К.” №*, срещу „ДЗИ-О.З.”
АД , със седалище гр. С., ул. „Г.Б.”
№* за сумата от
20 000 лв., претендирана като частична от общо заявен размер от 200 000
лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-
помагач на ответника ЗПАД „А.” АД, - „ДЗИ-О.З.” АД, със седалище гр. С., ул. „Г.Б.”, № *.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :