№ ……….
Гр. В., ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
Р.
при секретаря Марияна Димитрова и с участието на прокурора от ВОП С. И., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3281/18 г. по описа на Административен съд – гр. В., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Образувано
е по искова молба от П.Н.П. ***, ЕГН **********, с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с която
претендира имуществени вреди в размер на 775,36 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за
защита по н.а.х.д. № 4651/2017 г. по описа на Варненски районен съд, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба се твърди, че обжалваното по н.а.х.д. № 4651/17 г. на ВРС
наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. В., е било отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което
претърпените във връзка с воденето на производството имуществени вреди подлежат
на обезщетяване. Моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в производството, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. С.
изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че в случая не е приложим
чл. 1 от ЗОДОВ, че в производствата по обжалване на наказателни постановления
не се дължат разноски, както и че в производството по обжалване на
наказателното постановление не е участвал процесуален представител на страната.
Моли искът да бъде отхвърлен и в полза на агенцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска.
Посочва, че след отмяната на издаденото от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В.
наказателно постановление са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ и направените
в производството разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по смисъла
на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на Върховния административен съд. Моли
искът да бъде уважен.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Исковата молба е допустима,
като подадена от лице, което твърди увреждане от незаконосъобразен акт на орган
в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. С. –
директор на регионална дирекция „Инспекция по труда“, тоест ръководител на
териториално поделение на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ съгласно чл.
12, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“.
В качеството си на
юридическо лице по чл. 2, ал. 1 от същия правилник изпълнителната агенция е
надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.
Искът е предявен
след отмяната на наказателното постановление с влязло в сила на 05.06.2018 г.
решение, поради което е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК и не е изтекъл петгодишният давностен срок за исковата претенция.
Разгледан по
същество, искът е основателен.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Във връзка с
първата предпоставка не е спорно, че с Наказателно постановление № 03-007052/05.10.2016
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В., на основание
чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда на ищеца П. е била наложена глоба в размер
на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от същия кодекс. Наказателното
постановление е било обжалвано пред Варненски районен съд по адм.д. 1147/17 г.,
като постановеното по това дело Решение № 995/09.05.2017 г., с което е изменено
наказателното постановление в частта за размера на наложената глоба, е отменено
от Административен съд – В. с решение по к.н.а.х.д. № 2060/2017 г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
При новото
разглеждане на жалбата срещу наказателното постановление, то е отменено с
Решение № 287/22.02.2018 г. на Варненски районен съд, V състав, постановено по
н.а.х.д. № 4651 по описа на ВРС за 2017 г. Това решение е оставено в сила с
Решение № 1187/05.06.2018 г. на Административен съд – В., постановено по
к.н.а.х.д. № 1018 по описа на съда за 2018 г.
Съгласно мотивите
на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването
на наказателни постановления е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност, поради което приложното поле
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните
актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице отменен акт на
административен орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.
Във връзка с
имуществените вреди съдът констатира, че в производството по обжалване на
наказателното постановление, проведено в районния съд, ищецът П. е бил
представляван от надлежно упълномощен адвокат, за което е представено пълномощно
и договор за правна защита и съдействие. Съгласно отразеното в договора, между
страните е договорено възнаграждение за процесуалното представителство в размер
на 370 лева, платени в брой, по н.а.х.д. № 1147/17 г. и в размер на 370 лева по н.а.х.д.
№ 4651/17 г. Вписването за направеното плащане в брой съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е
достатъчно и има характера на разписка. Ето защо доказана като размер и
правопораждащ факт претърпяната вреда, изразяваща се в заплащането на
адвокатско възнаграждение в установения размер, което не би било заплатено, ако
срещу П. не беше издадено отмененото впоследствие наказателно постановление.
Във връзка с наличието на пряка и непосредствена връзка между направените от П. разходи за адвокатско възнаграждение по делото срещу наказателното постановление и отмяната на това постановление, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от П. имуществени вреди в размер на 740 лева, както и законната лихва върху посочената сума, считано от 05.06.2018 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление) до 25.11.2018 г., в претендирания размер от 35,36 лева (при определен от съда размер с достъпния на интернет страницата на НАП лихвен калкулатор размер от 35,77 лева). Претендираната лихва се дължи, доколкото на датата на влизане в сила на отменителното решение, тоест установяването на незаконосъобразността на наказателното постановление, е настъпил юридическият факт на увреждането, от което за П. възниква правото на обезщетение.
В съответствие с резултата от производството, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 380 лева (370 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. С. да заплати на П.Н.П. ***, ЕГН **********, сумата 775,36 (Седемстотин седемдесет и пет цяло и тридесет и шест ст.) лева, представляващи имуществени вреди в размер на 740 (Седемстотин и четиридесет) лева, претърпени от отмененото като незаконосъобразно с Решение № 287/22.02.2018 г. на Варненски районен съд, V състав, постановено по н.а.х.д. № 4651 по описа на ВРС за 2017 г. Наказателно постановление № 03-007052/05.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В.; лихва в размер на 35,36 (Тридесет и пет цяло и тридесет и шест ст.) лева върху сумата 740 лева от 05.06.2018 г. до 25.11.2018 г. включително, както и законната лихва върху 740 (Седемстотин и четиридесет) лева, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. С. да заплати
на П.Н.П. ***, ЕГН ********** сумата 380 (Триста и осемдесет
цяло) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.