РЕШЕНИЕ
гр.София, 22.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря Д. и в присъствието на прокурора ........................ като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 11 139 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.505, ал.1 ТЗ във връзка с чл.506, ал.1, т.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
В исковата молба „Х.А.” ООД, *** с уточненията и измен-нието на същата, допуснато с определение от 24.01.2014 г. по реда на чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК, се твърди, че по силата на запис на заповед, издаден на 13.02.2008 г. с уговорка без протест и разноски, ответникът безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на „Х.а.-а.-а.” или на негова заповед на падежа: 01.03.2008 г. сумата 25 383,48 евро, което същият не е направил, въпреки настъпването на падежа и предявяването за плащане на менителничния ефект.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът Р.С. *** да му заплати сумата 25 383,48 евро – неизпълнено задължение по записа на заповед от 13.02.2008 г., ведно със законна лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и на направените по делото разноски. Предста-вя писмена защита.
Ответникът – Р.С. *** в подадения писмен отговор и в о.с.з. оспорва изцяло предявения срещу него иск и моли същият да бъде отхвърлен, като не-основателен. Навежда съображения, че същият не дължи посочената в записа на заповед су-ма, тъй като не е подписвал тази ценна книга, както и че подписването й от негова страна към 13.02.2008 г. е било обективно невъзможно, тъй като по това време е бил в Доминиканс-ката република. Претендира присъждането на разноски по производството. Депозира пис-мени бележки.
С определение на съда от 19.05.2015 г. е допусната промяна в титулната и петитумна част на исковата молба относно наименованието на ищеца от „Х.а.-а.-а.” ООД на „Х.а.р.а.б.” ООД.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С исковата молба в производството е представено заверено ксерокопие от запис на заповед с дата: 13.02.2008 г., издаден в гр.София, в който е отразено, че лицето Р.С.С. с ЕГН **********, л.к.№ ********, издадена на 02.12.2003 г. от МВР-София с адрес: гр.*********** ет.1, ап.2, като издател на този запис на заповед неотменимо и безусловно се задължава срещу представяне на записа да плати на „Х.а.-а.-а.” ЕООД, бул.”***********, София 1142 или на не-гова заповед сумата 25 383,48 евро. Посочено е и че падежът на задължението за плащане е 01.03.2008 г. и че сумата е платима при „С.” АД.
След текста на ефекта е налице декларация, че записът на заповед е разписан добро-волно, а в края на документа е обективирано и изявление, че записът на заповед е предявен на издателя на 01.03.2008 г.
Съгласно данните от партидата на ищеца в Търговския регистър при АВ е видно, че на 28.01.2015 г. е вписана промяна в наименованието на дружеството от „Х.А.” ООД на „Х.а.р.а.б.” ООД.
В о.с.з., проведено на 10.02.2015 г., е извършена констатация по оригинала на визи-рания документ, от която е установено, че представеното по делото заверено копие от него има идентично съдържание с оригинала, на чийто гръб липсват отбелязвания във връзка с направени плащания или джира на ценната книга.
С оглед извършеното от ответника оспорване на истинността – авторството на запи-са на заповед от негова страна, в о.с.з. от 14.10.2014 г. е открита процедура по реда на чл. 193, ал.2 ГПК, във връзка с която по искане на процесуалния представител на същия е до-пуснато изслушването на съдебно-графологична експертиза, която е заличена с определение на съда от 19.05.2015 г., поради невнасяне на определения депозит за нейното изготвяне от страна на Р.С.. Съобразно това обстоятелство настоящата инстанция приема по реда на чл.194, ал.3 ГПК във връзка с чл.194, ал.1 ГПК, че извършеното оспорване на авторството на записа на заповед не е доказано и че последният е истински документ, из-хождащ от ответника Р.С.С..
Изложеният извод на съда не се оборва от приетите в производството по искане на ответника заверени копия от постановление на Софийска районна прокуратура /СРП/ от 12. 03.2014 г. за спиране на наказателно производство – ДП № 15387/2013 г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр.пр.№ 222/2013 г. по описа на СРП на основание чл.244, ал.1, т.2 НК и от про-токол № 066/2014 г. за графическа експертиза на СДВР, 04 РУП.
От първия описан документ е видно, че същият касае наказателно производство, во-дено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 НК с предмет: противо-законно присвояване на чужда движима вещ – л.а. марка „Ауди”, модел „S8” с ДК № ******* на неустановена дата през м.юни 2009 г., който въпрос е напълно неотносим към пред-мета на настоящия спор. От друга страна: обективираните в мотивите на постановлението съждения на издалия го прокурор от СРП във връзка с обсъждането на събраните в досъдеб-ното производство доказателства, не са годно доказателствено средство в гражданското съ-допроизводство и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на процесната ценна книга.
Последните изложени обстоятелства се отнасят и до извършената графическа екс-пертиза по ДП № 15387/2013 г. по описа на 04 РУП- СДВР. В качеството й на частен свиде-телстващ документ в гражданското съдопроизводство, по силата на чл.180 ГПК последната се ползва само с формална доказателствена сила в този процес, но не и с материална такава, въз основа на която съдът да може да обоснове изводите си по съществото на спора.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че в тези документи са обсъжда-ни три броя записи на заповеди от 13.02.2008 г., съотв. с падежи: 01.03.2009 г., 01.03.2010 г. и 01.03.2011 г., които са различни от процесния, който е с падеж: 01.03.2008 г., по отноше-ние на които е направен и безспорния извод, че подписите за издател, в декларацията и в удостоверяването относно предявяването на тези записи на заповед, са положени от посоче-ния в тях автор Р.С.С..
За установяване на обстоятелствата във връзка с наведените от ответника Р.С. твърдения, че подписването на процесната ценната книга от него на 13.02.2008 г. е било невъзможно, по делото са ангажирани от същия заверени копия от справка за пътуване на лице – български гражданин за периода: 01.01.2007 г. – 07.03.2013 г. и от паспорт № *********, издаден на Р.С.С. ***, 16 и 17.
От цитираната справка се констатира, че съгласно данните от информационната система на МВР на 08.02.2008 г. е регистрирано излизане от Република България на Р. С. *** с лична карта № ********9, а на 18.02.2008 г. – влизане през същия ГКПП със същия личен документ, а от извлечението от паспорта – че на стр.17 от него има поставени печати за влизане и излизане от Република Доминикана от 09.02.2008 г. и 16.02.2008 г.
Други доказателства не са представени от страните, в т.ч. и такива, че претенди-раната сума е погасена от ответната страна.
При така приетата фактическа обстановка от събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения срещу него иск с правно основание чл.505, ал.1 ТЗ във връзка с чл.506, ал.1, т.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
С цитираната норма на чл.505, ал.1 ТЗ, приложима по отношение на записите на заповед въз основа на препращащата разпоредба на чл.537 ТЗ, законодателят е предвидил, че в случаите, когато тази ценна книга не е платена на падежа, приносителят й може да пре-дяви обратен иск срещу издателя, като по силата на чл.506, ал.1, т.1 ТЗ той може да иска сумата по записа на заповед, която не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена.
Безспорно се доказа в производството от събраните по него доказателства, че от-ветникът Р.С.С. е издател на процесния запис на заповед; че с този акт същият изрично е поел задължението за безусловното заплащане на сумата по него като из-дател и като такъв по силата на чл.538, ал.1 ТЗ последният е задължен по същия начин, както платецът по менителницата; че този акт съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ във връзка с презюмираните такива по чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ относно мястото на плащане и мястото на издаване, за които по силата на цитираните императивни разпоредби от ТЗ се счита мястото, посочено до името на издателя. Ценната книга е с падеж, определен в съответствие с нор-мата на чл.486, ал.1 ТЗ, който е настъпил преди подаването на исковата молба по делото; ищецът е поемател и приносител на тази ценна книга, а издателят Р.С. не е извършил престирания по записа на заповед, както на датата на падежа – 01.03.2008 г., когато ценната книга му е била предявена за плащане, така и след това.
С оглед изложените обстоятелства разглежданият ефект е редовен от външна страна и обективира една действителна едностранна абстрактна правна сделка по смисъла на чл.535 ГПК, извършена от Р.С., която поражда менителнични права и задължения.
Настоящата инстанция намира за неоснователни наведените от ответника правоизк-лючващи възражения в писмения му отговор. При условията на пълно и главно доказване Р. Стоянов не установи релевираните от него твърдения относно авторството на за-писа на заповед, като неоснователни се явяват и доводите му относно датата на подписване на ценната книга. Безспорно е в правната доктрина, че за действителността на ефекта е достатъчно в него да са посочени възможни дата и място на издаване, без да е необходимо те да отговорят на истината, като антидатирането или неточното отразяване на мястото на издаване не правят ценната книга недействителна /в т.см. д-р П.д. – ”Коментар на Търговския закон”, том 5, Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 1996 г., М.п. – „Записът на заповед и менителницата”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1993 г. и др./. В процесния запис на заповед ясно е посочена конкретна дата и място на издаване, по отношение на които не са налице корекции, същите са възмож-ни, като датата на издаване предшества датата на падежа, с оглед на което от формална стра-на ефектът отговаря на изискването на чл.535, т.6 ТЗ. Дори и да се приеме, че към 13.02.2008 г. ответникът се е намирал в Доминиканската република, това обстоятелство не изключва възможността записът на заповед да е изготвен и подписан на тази дата, но дори и да беше налице противната хипотеза, в качеството му на издател на записа на заповед ответникът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение при евентуално неко-ректно отразяване на тези реквизити от негова страна в издадения от същия документ.
Недоказването на наведените абсолютни възражения от страна на издателя на записа на заповед, както и обстоятелството, че ищецът основава вземането си само на тази едност-ранна абстрактна сделка, която е редовна от външна страна и удостоверява по несъмнен на-чин пораждането и дължимостта на вземането му по нея и размера на същото, са предпостав-ка да се приеме, че към настоящия момент кредиторът по записа на заповед от 13.02.2008 г. – ищец по делото, има изискуемо вземане по него срещу ответника на стойност от 25 383,48 евро – обстоятелство, което обуславя основателността на заявения от „Х. А.Р.А. Б.” ООД /с предишно наименование„Х.А.” ООД/ иск по чл.505, ал.1 ТЗ във връзка с чл.506, ал.1, т.1 ТЗ и чл.537 ТЗ за този размер, съвпадащ с претендирания такъв, поради което разглежданата претенция следва да бъде уважена изцяло.
Наведените в о.с.з. допълнителни възражения от ответника не са приети за разглеж-дане и не следва да се обсъждат, тъй като са несвоевременно релевирани – след изтичане на срока за отговор на исковата молба, и са преклудирани.
Съобразно приетия изход на спора ответникът трябва да заплати на ищеца и закон-ната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на иска – 18.08.2011 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 3 717,34 лева.
На ответника не се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.С. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Х.а.р.а.б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, сумата 25 383,48 евро /двадесет и пет хиляди триста осемдесет и три евро и четиридесет и осем евроцента/ – по иск с правно основание чл.505, ал.1 ТЗ във връзка с чл.506, ал.1, т.1 ТЗ и чл.537 ТЗ и запис на заповед, издаден на 13.02.2008 г. с падеж: 01.03.2008 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2011 г. до оконча-телното й заплащане, както и сумата 3 717,34 лева /три хиляди седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ – разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С оглед изложеното СГС, І-во ГО,
11 с-в счита, че в конкретната хипотеза е налице кумулативната даденост на
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.505, ал.1 ТЗ във връзка
с чл.506, ал.1, т.1 ТЗ и чл.537 ТЗ, поради което предявеният иск на това
основание срещу ответника се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло –
за исковата сума от 25 383,48 евро, представляваща размера на неудовлетворено
парично вземане, произтичащо от записа на заповед от 13.02.2008 г.
При този извод на съда, за да се прецени правното действие на обсъжданата ед-ностранна сделка, следва да се разгледа и наведеното от ответната страна лично възра-жение, основано на отношенията й с кредитора. С ангажираните от ответника в хода на производството доказателства, кредитирани от съда, същият не установи и то по безспо-рен начин – при условията на пълно, главно и пряко доказване, твърденията му, изложени във възражението по чл.414 ГПК, за наличието на връзка между процесната ценната книга и твърдяното от него каузално правоотношение: сключеният договор за покупко-продаж-ба на л.а.„Мерцедес“ с ищеца, което правоотношение да е станало причина за издаването на менителничния ефект.
свен, че С визираните доказателства ответникът не проведе пълно и главно доказване и не установи по безспорен начин доводите му, че записът на заповед – предмет на спора не е подписан на посочената в него дата. След приемането на България за член на ЕС от 01.01.2007 г. в съответствие с действащото общностно законодателство, установяващо правото на свободно предвижване между страните членки …… Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, не се извършва стриктна проверка и контрол на всяко преминаване на границата на страната от българските граждани и не всяко влизане или излизане на същите се отчита от гранична полиция. С оглед това обстоятелство, регистрирането на напускане и влизане в Република България на дадено лице на определени дати, не изключва пребиваването на същото на територията на страната в периода между тях. В подкрепа на изложеното са и данните, обективирани в приложената от ответника справка, съгласно която след отчетено излизане на г-н С. от РБългария на 09.12.2008 г. през ГКПП Кулата с л.а.”Ауди С 8” с рег.№ *******М на 09.12.2008 г., не е отразено неговото влизане в страната, а последващо излизане на същия от нея на 12.01.2009 г. – факт, който се повтаря още 5 пъти за времето до 30.01.2013 г., в т.ч. и след излизане през ГКПП Аерогара София на 30.04.2010 г. с пътнически полет № FB407.
, с изключение регламентираните в т.4 и т.6 на чл.535 ТЗ такива – място на плащане и място на издаване, но липсата на последните не са отразява на неговата правна същност, тъй като по силата на императивните разпоредби на чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаване, се счита за издаден в мястото, посочено до името на издателя.
във връзка с презюмираните такива по чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ, предвид което е редовен от външна страна и обективира една действителна едностранна абстрактна правна сделка по смисъла на чл.535 ГПК, извършена от Р.С., която поражда менителнични права и задължения; че ищецът е поемател и приносител на тази ценна книга, както и че издателят Р.С. не е извършвал плащания по записа на заповед, както на датата на падежа – 01.03.2008 г., така и след това.
визити по чл.535 ТЗ, с изключение регламентирания в т.6 на чл.535 ТЗ такъв – мястото на издаване, но липсата на последния не са отразява на неговата правна същност, тъй като по силата на императивната разпоредба на чл.536, ал.4 ТЗ запис на заповед, в който не е по-сочено мястото на издаване, се счита за издаден в мястото, посочено до името на издателя.
Ценната книга е с падеж, определен в съответствие с нормата на чл.486, ал.1 ТЗ; падежът й е настъпил преди издаване на заповедта за изпълнение, като с оглед вписаната в нея
Процесният запис на заповед от 10.11.2008 г. съдържа изискуемите се реквизити по чл.535 ТЗ, с изключение на този по т.6 – място на издаване, но тази непълнота на съ-държанието му не води до неговата недействителност, а по отношение на липсващия рек-визит се прилага установената в чл.536, ал.4 ТЗ презумпция, че записът на заповед се смя-та за издаден в мястото, посочено до името на издателя му, в случая: гр.София.
запис на заповед от 21.12.2007 г., които не установяват каквито и да било правно-релевантни обстоятелства относно възникването на процесното вземане срещу първия ответник и неговата дължимост.
Поканата е частен свидетелстващ документ, изходящ от ищца, който няма мате-риална доказателствена сила, тъй като не съдържа неизгодни за издателя му факти, а от друга страна в същата не са налице и данни за връчването й на посочения в нея адресат –
РЕШЕНИЕ № 219 ОТ
17.02.2010 Г. ПО Т. Д. № 752/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
решение № 126 от 20.08.2007
г. по г. д. № 2264/2004 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3
състав,
Правилно и съобразно
събраните доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), въззивният съд е
направил извод, че ищецът В. Р. Р. е кредитор на "Т" О. в
несъстоятелност въз основа на издадения от "Т" О. в полза на Ц. П. Н.
и джиросан впоследствие на ищеца с джиро от 11.10.2001 г. запис
на заповед. Неоснователен е релевираният в
касационната жалба довод, че въззивната инстанция в противоречие с
материалноправните разпоредби е приела, че няма пречка записът
на заповед да е бил подписан преди датата на издаването на записа или след
нея, и не е съобразила, че посочената в записа на заповед дата не е
действителна. Записът на заповед
е подписан от двамата управители на дружеството - Е. М. и Е. Й. /заключения на
съдебно-почеркова експертиза/, поради което при оспорване датата на съставяне
на документа доказателствената тежест за установяване действителната дата се носи от оспорващата го страна, предвид неговия
характер на частен диспозитивен документ, носещ подписа на страната, която го
оспорва. Представените от страните в тази насока писмени и гласни доказателства
са преценени от решаващия съдебен състав в тяхната взаимна връзка и зависимост.
Неправилен е изводът на съда, че наличието на
договор за заем между лицето в полза на което е издаден записът
на заповед и "Т" О. е ирелевантно за
спора, тъй като ищецът основава вземането си на записа
на заповед като абстрактна сделка и извършеното
впоследствие джиро. Многократно ВКС е изразявал становище, че независимо от
абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор е необходимо да се установи
каузалното правоотношение, основното вземане, за чието изпълнение този документ
е издаден. Показанията на свидетелката Е установяват, че записът
на заповед е оформен с оглед предоставяни
периодично от Ц. Н. на "Т" О. суми с цел погасяване на задължения на
дружеството към ДОО, данъчна администрация и др. Посочената свидетелка към
момента на издаване на записа
на заповед и предо
Съгласно разпоредбата на чл.491 ТЗ във връзка с чл.537 ТЗ независимо от това как е определен падежът – на определен ден, на определен срок след издаването или след предявяването, записът на заповед трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни. Последното не е изискване, обуславящо наличието на подлежащо на изпълнение вземане за сумата по записа на заповед, но се явява предпос-тавка за изпълнение на задължението и е необходимо с оглед възможността за промяна на носителя на вземането, поради извършването на различни правни действия и/или настъп-ването на юридически факти след издаването на менителничния ефект и необходимост длъжникът да има яснота кой е негов кредитор и на кого следва да плати. В съответствие с разясненията, дадени с т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, изискването за пре-дявяване за плащане на записа на заповед по своята правна същност представлява покана за изпълнение на менителничното задължение; същото се явява предпоставка за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпъл-нение на задължението. В случая не бе установено извършването на предявяване за пла-щане на ценната книга на длъжника Иванка Бакрачева, както в посочения в нормата на чл.491 ТЗ срок, така и след това, с оглед на което последната не е изпаднала в забава по отношение на престирането на задължението й по нея и не дължи заплащането на закъс-нителна лихва върху това задължение от датата на определения в записа на заповед падеж: 14.08.2008 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ирелевантно за изложения извод на съда е обстоятелството, че в процесния ефект е налице обективиран текст: „Заповедта ни беше предявена за плащане”, тъй като същият представлява едно предварително изявление, направено преди приключването на факти-ческия състав, обуславящ валидното възникване на този вид правна сделка, а именно: пре-ди полагането на подписа на издателя на 05.08.2008 г., а не след това - към релевантния за обсъждания въпрос момент: датата на падежа /14.08.2008 г./ или един от двата следващи работни дни.
То е необходимо предвид обстоятелството, че паричното задължение,
произтичащо от менителничния документ, е търсимо, а не носимо, както и предвид
възможността за честа смяна на носителите на вземането и необходимостта
длъжникът да знае на кого следва да плати. Форма за предявяване на ефекта не се
изисква. Изискването за предявяване за плащане не е правно задължение, снабдено
с юридическа санкция, а се разглежда от закона като съдействие, което
кредиторът трябва да окаже на длъжника, за да получи изпълнение. По своята
правна същност то представлява покана за изпълнение на менителничното
задължение. Последиците от непредявяването на менителничния документ за плащане
има отношение към изпадането на длъжника в забава, към възможността на
кредитора да реализира регресната отговорност на всички задължени лица с изключение
на прекия длъжник – издателя на записа на заповед, но не и към погасяване на
вземането към издателя на записа на заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 203 ОТ
11.03.2010 Г. ПО Ч. Т. Д. № 15/2010 Г., ІІ Т. О. НА ВКС
Камелия Ефремова
Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл.237, б.”е” ГПК. Това следва от разпоредбата на чл.514, ал.1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз.
РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 20.07.2009 Г. ПО Т. Д. № 550/2008 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Жалбата е неоснователна. За да приеме, че вземането за лихви (обезщетение за забава при плащането на сумите по записите на заповед) от датата на падежа на задължението и до съдебното му предявяване е погасено по давност, въззивният съд се е позовал на това, че това вземане не е било предявено и не е било предмет на производството по чл. 242 ГПК (отм.). Поради това по отношение на него не е било налице прекъсване на 3-годишната погасителна давност и към 13.04.2006 г. (датата на насрещната ИМ) тя е изтекла. Аргументирал е тезата си с позоваване на т. 4 на ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС.
Тезата на въззивния съд е законосъобразно. Като допълнителен аргумент, следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че процесните записи на заповед са "без предявяване" и "без протест". Те са действителни като менителнични ефекти и по отношение на тях са приложими разпоредбите на чл. 535 - чл. 538 ТЗ, вкл. и моментът на изпадането в забава при неплащане. С т. 3 та ТР № 1/2004 г. ОСТК на ВКС прие, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане за сумата по записа, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Предявяването за плащане, обаче, се явява предпоставка за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Такова предявяване за плащане в случая липсва. Т. е. и на това основание не би могъл да бъде разглеждана хипотезата на изпадане в забава като приложима по отношение на закъснителните лихви. Обезщетението за забава, не е елемент от менителничното задължение, ако изрично не е включено в него, както е в случая. Т. е. наличието на посочен падеж не освобождава приносителя да отправи покана за плащане, поставяща в забава издателя дори за главното задължение. С още по-голямо основание това е валидно и за обезщетението за забава. В случай на реализация на правата по отношение на главното вземане по реда на чл. 237 ГПК (отм.) Дори да би се приело, че и това производство, предхождащо издаването на изпълнителен лист се вмества в рамките на ППВС № 3/1980 г., отново би било налице прекъсване на погасителната давност само за заявеното за принудително изпълнение задължение, но не и за обезщетението за забава - невключено в него. Няма данни по делото покана за плащане на обезщетението да е била отправяна, поради което правилно въззивният съд е приел, че се дължи само законната лихва.
Представеният по делото
запис на заповед е автентичен, редовен от външна страна и обективира една
действителна едностранна абстрактна сделка по смисъла на чл. 535 ГПК, пораждаща
менителнични права и задължения. За издателя на записа на заповед К. е
възникнало задължение да заплати сумата по същия при предявяването му. Няма
данни паричното задължение, което тази ценна книга материализира, да е било
изпълнено.
Предявяването за плащане е предпоставка за изпълнение
на задължението, независимо как е определен падежът – на предявяване, на
определен срок след предявяване, на определен срок след издаване или на
определен ден /чл. 486 ТЗ/. То е необходимо предвид обстоятелството, че
паричното задължение, произтичащо от менителничния документ, е търсимо, а не
носимо, както и предвид възможността за честа смяна на носителите на вземането
и необходимостта длъжникът да знае на кого следва да плати. Форма за
предявяване на ефекта не се изисква.Изискването за предявяване за плащане не е
правно задължение, снабдено с юридическа санкция, а се разглежда от закона като
съдействие, което кредиторът трябва да окаже на длъжника, за да получи
изпълнение. По своята правна същност то представлява покана за изпълнение на
менителничното задължение. Последиците от непредявяването на менителничния
документ за плащане има отношение към изпадането на длъжника в забава, към
възможността на кредитора да реализира регресната отговорност на всички
задължени лица с изключение на прекия длъжник – издателя на записа на заповед,
но не и към погасяване на вземането към издателя на записа на заповед.
Разпоредбата на чл. 538, ал. 2 ТЗ в случая е неприложима, тъй като падежът е
уговорен при предявяване а не на определен срок след предявяването
Неоснователен е доводът, че
ищецът не разполага с право на вземане, тъй като не е извършил протест поради
неплащане. Протестът поради неплащане е предпоставка за реализиране на
регресната отговорност на джирантите и останалите задължени по записа на
заповед лица, но не и по отношение на прекия длъжник – издател на записа на
заповед.
определение №.
782/09.11.2010 г. по ч.т.дело № 127/2009 г. на ВКС, ІІ ТО М.Славчева
Строго формалният режим за валидност на менителничния ефект, установен от
закона, включително за определяне на падежа налага извода, че в записа на
заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение
и не дава основание за различно тълкуване. Съгласно чл.486 от ТЗ падежът на
менителницата, респ. на записа на заповед по силата на препращащата разпоредба
на чл.537, може да бъде определен на предявяване; на определен срок след
предявяването; на определен срок след издаването и на определен ден. С ал.2 от
цитирания текст законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена
с падежи, определени по начин, различен от изчерпателно изброените, както и на
такава с последователни падежи.
В случая падежът в записа на
заповед не е определен по предвидения в чл.486 от ТЗ начин. От една страна като
дата на падеж е посочен денят 01.03.2008 г., а същевременно съдържа и текст,
според който “срещу представяне (има се предвид предявяване) на този запис на
заповед без разноски и протест” ще се заплати сумата 26 000 лв. Следователно
записът на заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ,
същият е нищожен, съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително
основание.
Решение № 105/23.10.2012 г. по т.д.№
515/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО Чаначева
Основателно е и оплакването, свързано с противоречие в мотивите на
обжалвания съдебен акт, тъй като от една страна съдът е приел, че е налице
валиден запис на заповед, а от друга е посочил, че въззивната жалба била
основателна и поради това, че ценната книга е нищожна, тъй като не
съответствала на законовите критерии за определяне падежа на задължението.
Въззивният съд неправилно е приел, че се касае за различно определени падежи,
тъй като ценната книга изрично съдържа дата, на която сумата е платима, т.е.
падежът е определен в съответствие с чл.486, ал.1, т.4 ТЗ, а записаното „срещу
представяне на този запис на заповед„ правно необосновано е възприето като
определяне на друг падеж по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, именно поради
наличието на фиксирана дата, която изрично изключва приложението на този текст.