Определение по дело №14/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 6
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20205200500014
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №6

 

гр. Пазарджик,   10.01.2020 г.

 

 

Пазарджишкият   окръжен   съд,   гражданска  колегия,  в  закрито заседание на  десети януари  през две хиляди и двадесета година в  състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТРЪНДЖИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ

                                                                   ЕЛИ КАМЕНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева  В.гр. дело № 14  по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.247 от и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на РС Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4166/2019 година , с което е прекратено производството по делото по иска за установяване право на собственост върху сумата от 10 000 лева.

Жалбоподателят Г.Й.  намира определението за неправилно, незаконосъобразно ,несъобразено със съдебната практика..

Предявеният установителен иск по чл.124 от ГПК бил допустим. От една страна в чл.269 ДОПК бил установен специален ред за защита на третото лице, чието право е засегнато от осъществявано принудително изпълнение по реда на ДОПК-чрез предявяване на иск да установи твърдяното от него право, а от друга страна - ищецът се явявал легитимирано съгласно цитираната норма лице да предяви установителния иск по чл.269 от ДОПК.

 Правото на осъдителен иск срещу единия от ответниците не изключвало интереса на ищеца от провеждане на производство по чл.269 от ДОПК, ответник в което е НАП и предвид наложените в принудителното изпълнение обезпечителни мерки.

Ищецът, като кредитор на вземане за връщане на недължимо платена сума при изпълнен запор за задължения на длъжника върху банковата сметка, по която сумата е била освободена по досъдебното производство и като такава се намирала по сметката на лице/Специализираната прокуратура/ без основание от този момент, имал интерес да установи, доколкото не разполага с друг ред за защита, че взискателят няма право на принудително изпълнение върху нея поради отпаднало основание за получаването й от титуляра на сметката.

 Такъв петитум бил формулиран с уточняващата молба по разпореждане № 15378 от 12.11.2019г. по гр. д. № 4166/2019г., с което е оставена без движение исковата молба с указания.

Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Предявени са искове от  Г.И.Й. ,чрез пълномощника адвокат М., против Национална агенция за приходите и М.В.Р..

Ищецът твърди, че е заплатил по сметка на Специализираната прокуратура сумата от 10 000 лв. като част от определената на М.В.Р. по досъдебно производство № 749/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 130 000 лв.

 Плащането на сумата не било направено безвъзмездно, а представлявало плащане на чужд дълг.

 С постановление от 07.08.2019 г. мярката за неотклонение била отменена. Междувременно с постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180013-022-0023877/12.04.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик по изпълнително дело № 13110001970/2011 г., бил наложен запор върху вземането на М.В.Р. от Специализираната прокуратура в размер на 130 000 лв. за обезпечаване на публичните му задължения.

В изпълнение на запора след освобождаване на гаранцията сумата била преведена от Специализираната прокуратура по сметка на НАП и усвоена. Тъй като част от тази сума в размер на 10 000 лв. била собственост на ищеца, а не на длъжника по изпълнителното дело М.В.Р., ищецът направил искане до публичния изпълнител за възстановяване на сумата, но му било отказано.

Отказът обжалвал пред директора на ТД на НАП – Пловдив, но жалбата била оставена без уважение.        

В качеството си на трето лице, чието вземане е засегнато от изпълнението, насочено към длъжника М.В.Р., жалбоподателят  след уточнения е заявил две претенции – установителна по отношение на двамата ответници и осъдителна по отношение на втория ответник.

Петитума си по първия иск е заявил по следния начин – да се приеме за установено спрямо взискателя НАП и длъжника М.Р. ,че сумата от 10 000 лева   е собственост на ищеца.

Съдът намира жалбата за допустима ,като подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване акт от активно легитимирано лице.

По същество – жалбата  е неоснователна.

Съдът споделя изцяло съображения на първоинстанционния съдия,приел ,че така заявената претенция е недопустима.

Няма спор,че нормата на чл.269 от ГПК , аналогично на нормата на 440 от ГПК е  предоставила правото на защита на трето лице,чиито права за засегнати от изпълнението ,да се защити чрез предявяване на иск ,като установи,че имуществото върху което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника.

Позовавайки се съдебна практика,която е напълно относима към спора ,съдът е приел,че правната легитимация на ищец по иск ,основан на чл.269 ДОПК,се обуславя от твърдение за накърнено с изпълнението право на третото лице върху вещ, вещно право или вземане,но не вземане от самия длъжник в принудителното изпълнение, а право върху вземане от друго трето за изпълнителното производство лице,спрямо което, но в качеството му на вземане на длъжника от същото това трето лице,е насочено изпълнението.Ищецът е изпълнил чужд дълг,съответно има вземане към длъжника,за което при това не е снабден с изпълнителен титул ,което би довело до възникване качеството на присъединен взискател.

Паричните престации, ,са родово,а не индивидуално определени престации,което очевидно не се отчита  процесуалният представител на ищеца .

Неоснователното им получаване в патримониума на определено лице предпоставя правен интерес от осъдителен иск на основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД – връщане на даденото при начална липса на основание.

Като е изложил тези мотиви ,съобразени с цитираната съдебна практика ,първоинстанционният съд е постановил правилно определение ,което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Пазарджик ,постановено по гр.д.№ гр.д.№ 4166/2019 година , с което е прекратено производството по делото по иска на Г.Й. против НАП и М.Р. за установяване право на собственост върху сумата от 10 000 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.