№ 139
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20221001000443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“
ЕООД, с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов
дол, ул. „Георги Димитров“, представлявано от синдика Б. Л. Б. срещу
решение №260027/10.01.2022г. по т. д. № 844/2020г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VІ-15 състав, с което са отхвърлени предявените от
„ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „АРЗ-
Холдинг-2002“ ЕООД, с ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 188, ет. 1, ап. 1 осъдителни искове
за неизплатено вземане за главница в размер на сумата от 33 924,00 лв. и
неизплатено вземане за лихви в размер на сумата от 31 495,95 лв.,
прехвърлени на „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС“ ЕАД с договор за цесия от 20.03.2012г. и
„ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД (в несъстоятелност) е осъдено да
заплати на осн. чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 2
616,80 лв. – държавна такса за съдебното производство.
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно
1
и постановено при непълнота на доказателствата. Моли да се отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважат предявените искове.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД (в несъстоятелност), с която срещу
„АРЗ-Холдинг-2002“ ЕООД са предявени осъдителни искове за сумата от 33
924,00 лв. , представляваща неизплатено вземане за главница и за сумата от
31 495,95 лв., неизплатено вземане за лихви, които са дължими, въз основа на
договор за прехвърляне на вземания, сключен на 20.03.2012г. между
„ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС“ ЕАД и „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД.
Целият размер на вземането, което е прехвърлено е в размер на 452474,80
лева, от които главницата е 341496,57 лева, а лихвата е в размер на 110978,23
лева. Поканил ответника да му плати, в качеството си на синдик на
дружеството, но плащане не е постъпило. Моли съдът да постанови решение,
с което осъди ответника да му заплати сумата от 33 924,00 лв. и неизплатено
вземане за лихви в размер на сумата от 31 495,95 лв., прехвърлени на
„ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС“ ЕАД
с договор за цесия от 20.03.2012г.
Ответното дружество, уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не взема
становище по исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е представен писмен договор от 20.03.2012г., с който
„ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС“ ЕАД прехвърля на „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ
ДОЛ“ ЕООД свои вземания срещу „АРЗ-Холдинг-2002“ ЕООД в общ размер
на сумата от 452 474,80 лв., от които главница в размер на сумата от 341
496,57 лв. и лихви в размер на сумата от 110 978,23 лв., произтичащи от
договор за паричен заем от 15.09.2007г. (чл. I.1 от договора), срещу сумата от
429 851,06 лв., платима от „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД в 3-годишен
срок от подписването на договора (чл. II от договора).
Представено е и писмено изявление от синдика на ищцовото
2
дружество до ответника с искане за плащане на вземанията за главница в
размер на сумата от 33 924,00 лв. и лихви в размер на сумата от 31 495,95 лв.,
както и известие за доставянето му на ответника.
По делото не са представени доказателства за изявление на цедента
„ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС“ ЕАД за уведомяване на „АРЗ-Холдинг-2002“
ЕООД за извършената цесия, както и доказателства за заемното
правоотношение.
За установяване на посочените обстоятелства ищецът е заявил
доказателствени искания за изискване на документи от ответника „АРЗ-
Холдинг-2002“ ЕООД по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК и от третото за процеса
лице „ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС“ ЕАД по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, които
са уважени, но документи в изпълнение на задълженията по чл. 190, ал. 1 и
чл. 192, ал. 1 ГПК не са представени нито от ответника (който е уведомен за
задължението в приложение на фикцията по чл. 50, ал. 4 ГПК), нито от
третото за процеса лице (което с писмо от 29.11.2021г. уведомява, че
изисканите документи не се съхраняват в архивите на дружеството).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно константната практика на ВКС /така т.д.898/2009 година на
ВКС, I т.о./ параметрите на спора са очертани едва след доклада по чл.146
ГПК, като неподаването на отговор не преклудира възможността на ответника
да оспори иска и обстоятелствата, както и да представи доказателства, нито
освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, поради
което в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване възникването на задължението.
С договора за цесия не се създават нови права и задължения, а само се
променя лицето, на което длъжника трябва да изпълни.
Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за
да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
3
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/. Допустимо е по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства,
едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с
връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо длъжника.
Договорът за цесия обуславя наличието на активна процесуална
легитимация, а активната материалноправна легитимация на ищеца,
обуславяща основателността на иска произтича от прехвърленото вземане,
което следва да бъде доказано. Наличието на вземането е въпрос по
основанието на иска, поради което и по отношение на доказването му намира
приложение процесуалната преклузия. Последиците на доказателствената
тежест, както и задължението за установяване на заемното правоотношение
са били указани на ищеца с определението по чл.140 ГПК, като
неизпълнението на задължението на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК не може
да обоснове извод, че искът е доказан. Неизпълнението на задължението на
третото за процеса лице по чл. 192, ал. 1 ГПК също не обуславя извод за
наличие на заемно правоотношение между страните, а е основание за
отговорност на третото лице към ищеца за неизпълнение на задължения по
чл. 99, ал. 3, пр. 2 ЗЗД, произтичащи от сключения договор за цесия. Предвид
липсата на доказателства за съществуването на прехвърленото вземане, както
и на доказателства за твърдяното основание предявеният иск следва да бъде
4
отхвърлен.
Държавната такса за разглеждането на исковете, от чието
предварително внасяне ищецът „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД (в
несъстоятелност) е освободен съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността на дружеството.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2022г. по т. д. № 844/2020г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-15 състав.
ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД (в несъстоятелност),
с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бобов дол, ул.
„Георги Димитров“ да заплати, на осн. чл. 77 ГПК, по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 1308.40 лв. – държавна такса за производството
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5