РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Кърджали, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.а Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500131 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 145/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 81/2025 г., Районен съд-
Кърджали е отхвърлил предявените от В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. К., бул. „Б.“ №
**, вх. „*“, ет. *, ап. **, срещу Т. - К., БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. К., ул. „Б.“ № *,
представлявано от директора Г. Б., искове за признаване незаконосъобразността на Заповед
№10/15.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от
16.01.2025 г. и за нейната отмяна, за възстановяване на В. Р. Г. на заеманата преди
уволнението длъжност „*********" и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
периода от шест месеца, ведно със законната лихва, като неоснователни. Решаващият съд е
осъдил ищеца Г. да заплати на ответника Т. - К., сумата от 1 100 лв., съставляваща разноски
за първоинстанционното производство.
Настоящото производство е образувано по депозирана от ищеца Г. въззивна жалба.
С жалбата първоинстанционното решение се жали като неправилно, постановено в
нарушение на процесуалните правила и с изложени доводи за необоснованост. Излагат се
съображения, че в производството били събрани доказателства –поименно разпределение на
длъжностите при Т. - К., от 02.01.2025 г. и от 16.01.2025 г., установяващи, че при ответника
били свободни две длъжности, а именно „*******“ и „********“, което обстоятелство не
било съобразено със становище на СТМ „С.“ –***“ ЕООД, че подходящите за
здравословното състояние на служителя длъжности, следвало да бъдат преценени не само
1
от списъка на работните места и длъжности, предвидени за заемане от трудоустроени лица,
а следвало в преценката да бъдат включени всички свободни места при работодателя.
Въззиваемата страна била длъжна да установи по надлежен ред дали длъжностите
„*******“ и „********“ са подходящи за въззивника.
Твърди се също, че работодателят не се съобразил и с друго положение, изложено в
становището на СТМ „С.-***“ ЕООД, а именно: „В заключението на ТЕЛК трябва да е
посочена причината за невъзможността да се изпълнява възложената работа или здравните
противопоказания“. В Експертно решение № 91300/03.04.2024г. на ТЕЛК І състав при
МБАЛ „Д-р А.“ АД - К. и в Експертно решение № 93686/25.11.2024г. на ТЕЛК I състав при
МБАЛ „Д-р А.“ АД - К. обаче отсъствали причини за невъзможността да се изпълнява
възложената работа, също така липсвали и противопоказания. Така констатираните
пропуски и непълноти в експертните решения не можели да бъдат санирани в съдебното
производство, като опорочавали процедурата по уволнението изцяло. Цитира се в този
аспект съдебна практика - Решение № 188 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III
г.о., ГК.
Твърди се и, че по делото отсъствали доказателства, че от страна на работодателя е
направена проверка, дали длъжностите са заети от не трудоустроени лица и от лица в
пенсионна възраст, и съответно дали същите са подходящи за заемане от въззивника.
Изтъква се също, че в обжалвания акт не са обсъдени всички доводи и съображения,
изложени в исковата молба и съответно не е взето становище по тях.
Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде
постановено друго по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В законовия срок по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител
отговор на въззивната жалба от Т. - К., в който същата е намерена за неоснователна.
Изложени са съображения, че невъзможността на служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, била изрично установена в
приложеното по делото Решение № 93686/25.11.2024 г. на ТЕЛК І състав към МБАЛ „Д-р
А.“ АД. Както и, че медицинският въпрос, дали конкретно посочената за трудоустрояване
длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не можел да бъде поставян на
последваща преценка от службите по трудова медицина. В този смисъл цитираното
становище на СТМ „С.-***“ ЕООД, на което се позовавал ищецът, не можело да се
противопостави на заключението на експертната комисия. В отговора на въззивната жалба е
изложено и становище, че при наличие на експертно решение от компетентния орган и
утвърден списък, съгласно разпоредбата на чл.315 от КТ, както и при липса на подходяща
длъжност от този списък, бил осъществен състава на чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Цитира се в този
смисъл и съдебна практика. Претендира се присъждане на разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание, въззивникът Г., чрез процесуалния си представител, поддържа
въззивна си жалба по изложените в нея съображения.
2
В съдебно заседание, въззиваемият Т. - К., чрез процесуалния си представител
оспорва същата. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
Въззивният съд, по повод депозираната въззивна жалба и след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, със страни – ищец –
В. Р. Г. и ответник – Т. - К..
От фактическа страна, в производството не е спорно, че със Заповед №
10/15.01.2025 г. на директора на Т. - К., трудовото правоотношение с ищеца В. Г. е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ- при невъзможност на служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. На служителя на основание чл.244, ал.1 от КТ е изплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни за 2025 г. Като причини за
процесното прекратяване на трудовото правоотношение са посочени : - становище на
Служба по трудова медицина „С.-***“ ЕООД, и ЕР на ТЕЛК № 93686/25.11.2024 г.,
посочващо, че е налице невъзможност на лицето да изпълнява възложената му работа по
длъжностна характеристика на длъжност „*********“, както и писмо на Дирекция
„Инспекция на труда“ –К..
Не е спорно и това, че така прекратеното трудовото правоотношение на служителя
Г. е възникнало на основание Трудов договор № 31/01.03.2013 г., сключен с Д. - К., за
длъжност „**********, като в последствие с допълнителни споразумения ищецът е
изпълнявал и длъжностите „********“, “**********“, а от 01.02.2018г. въз основа на
Допълнително споразумение № 55/02.02.2018г. и длъжността „*********“, при условията на
безсрочен трудов договор и при 8-часов работен ден.
По делото е прието Експертно решение № 91300/65 от 03.04.2024 г. на ТЕЛК І
състав при МБАЛ “Д-р А.“ АД, гр. Кърджали, от прочита на което се установява, че на
ищеца Г. е определена 100 % трудова неработоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза
„Последици от мозъчен инфаркт“, при определено общо заболяване „Последици от мозъчен
инфаркт“ и придружаващи заболявания „Други неуточнени психични разстройства,
дължащи се на увреждания и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване“, с
начало на инвалидизация от 03.04.2024 г. за срок от две години, като заболяването е
включено в списъка на болестите по Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ. В решението е
посочено, че лицето може да изпълнява заеманата си длъжност „*********“.
Представено е и Експертно решение № 93686/228 от 25.11.2024 г. на ТЕЛК І състав
при МБАЛ "Д-р А." АД, издадено поради допусната техническа грешка в цитираното в
предходния абзац Експертно решение № 91300/65 от 03.04.2024 г., във връзка с запитване от
3
работодателя Т. - К.. От прочита му се установява, че на ищеца Г. е определена 100 %
трудова неработоспособност с чужда помощ за обслужване и в бита, с водеща диагноза
„Последици от мозъчен инфаркт“, при определено общо заболяване „Последици от мозъчен
инфаркт“ и придружаващи заболявания „Други неуточнени психични разстройства,
дължащи се на увреждания и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване“, с
начало на инвалидизация от 03.04.2024 г. за срок от две години, като заболяването е
включено в списъка на болестите по Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ. В експертното
решение изрично е посочено, че здравословното състояние на В. Г. на длъжност „*********“
в Т. - К., включена в обхвата на направление „*********“, „*********“, при изрично
посочените правомощия по приетата от същото лице на 01.02.2018 г. длъжностна
характеристика, не му позволява да я работи и е необходимо да се премести на подходяща
длъжност от списъка на определените работни места и длъжности за трудоустрояване на
лица с намалена трудоспособност, съгласно Наредбата за трудоустрояване. В експертното
решение е обсъден издаденият от Служба по трудова медицина „С.-***“ ЕООД Карта № 5
за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на
работещите на длъжност „*********“, с която е идентифицирана средата във втора
степен:“… поражения от ел. ток при индиректен допир, пожар, психосоциални фактори и
опасност от зрителна умора при работа с видеодисплей “. В експертното решение е обсъден
и представения от работодателя Списък на така определените за трудоустрояване работни
места, от който е установено, че има такова едно свободно място на длъжност „********“,
но е посочено и, че при отсъствие на работа подходяща за здравословното състояние на
работещия и професионалната му квалификация се предприемат необходимите действия за
освобождаването му, поради невъзможност да изпълнява възложената му работа, поради
болестта, довела до трайно намалената му работоспособност. В решението са дадено и
указания за необходимостта да се иска и предварително разрешение на Инспекцията по
труда.
В този аспект по делото е прието и писмо с изх.№ ИЗХ24103573 на ИА „Главна
инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция на труда“, гр. К., от прочита на което се
установява, че се дава по искане за издаване на предварително разрешение за уволнение на
ищеца В. Г., на длъжност „*********“ , направено с писмо на Т. - К. с
№ВХ24140318/06.12.2024 г., във връзка с ЕР № № 93686/228 от 25.11.2024 г. на ТЕЛК І
състав при МБАЛ "Д-р А." АД, даващо становище за невъзможността това лице да
изпълнява възложената му работа по длъжностна характеристика. В писмото е посочено, че
запитания орган - ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция на труда“, гр. К.,
няма правомощия да се произнесе по искането, тъй като посоченото прекратително
основание по чл.325, ал.1,т.9 от КТ, е извън приложното поле на разпоредбата на чл.333,
ал.1 от КТ и не предполага необходимост от даване на предварително разрешение от тази
инспекция.
Приобщени по делото са Заповед № 4/15.01.2024 г. на директорът на Т. и Протокол
от проведено заседание на комисията за определяне на работни места за трудоустрояване в Т.
4
- К. от 16.01.2024 г., ведно със списък, от прочита на които се установява, че по смисъла на
чл.1 от Наредба № РД-07-1/02.02.2012 г. са определени 7 бр. места за трудоустрояване на
длъжностите „********“-4 работни места; **** – 1 работно място; *********-1 работно
място и отговорник „*********“ - 1 работно място, както и че от общия определен брой от
здрави лица е заета само 1 бр. на длъжност „********“, а останалите 6 бр. от определените
длъжности са заети от трудоустроени лица. Представен е и Протокол от проведено заседание
на комисията за определяне на работни места за трудоустрояване в Т. - К. от 13.01.2025 г.,
ведно със списък, от прочита на които се установява, че по смисъла на чл.1 от Наредба №
РД-07-1/02.02.2012 г. са определени за трудоустрояване следните 8 длъжности : „********“-
5 работни места; **** – 1 работно място; *********-1 работно място и отговорник
„*********“ - 1 работно място. Комисията е определила и работното място за
трудоустрояване, съгласно чл.38, ал.1 от Закона за хора с увреждания в размер на 1 работно
място на длъжност „********“, за която е посочено, че е заета от трудоустроено лица. В
приложения списък е посочено, че от общия определен брой работни места за
трудоустроени, заети от здрави лица са 3 бр. на длъжност „********“, а останалите 5 бр. от
определените длъжности са заети от трудоустроени лица : ********“- 2 работни места; ****
– 1 работно място; *********-1 работно място и отговорник „*********“ - 1 работно място.
Приет като доказателство по делото е и Протокол от проведено на 14.01.2025 г.
заседание, установяващ, че нарочна комисия, определена със Заповед № 3/14.01.2025 г. на
директора на Т. за разглеждане на трудоустроените длъжности и изискванията за заемането
им от ищеца Г., е констатирала, че от определените за трудоустрояване 5 работни места за
длъжността „********“, 2 работни места са заети от трудоустроени с решение на ТЕЛК, а
останалите 3 работни места са заети от здрави хора. Подложила на разглеждане е и
изискванията за посочената длъжност и образованието и квалификацията на ищеца Г.
/Свидетелство за професионална квалификация от ********“/, и е изградила извод, че
същият не отговаря на изискванията за заемане на длъжност „********“.
Прието в производството е полученото от работодателя на 04.10.2024 г. от Служба
по трудова медицина "С. - ***" ЕООД писмо, от прочита на което се установява, че след
запознаване с картите за оценка на риска на длъжностите в Т. – К. и ЕР № 9100/ 66 от
03.04.3024 г. на ТЕЛК І състав при МБАЛ "Д-р А." АД, изразява становище, че трудовото
правоотношение с ищеца Г. може да се прекрати на основание чл.325, ал.1,т.9 от КТ, поради
болест и поради липса на подходяща работа за трудоустрояване.
Приобщени към доказателствата по делото са Поименни длъжностни разписания на
Т. - К., към 02.01.2025 г. и към 16.01.2025 г., от съпоставката на които се установява, че към
момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца, са били налични при ответника
свободни длъжностите „*******“ – 1 бр. с изискване за завършено средно образование и
„********“ -0.5 бр. с изискване за завършено средно специално образование.
Отделено като безспорно в производството пред първоинстанционния съд, е
обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за отработен пълен трудов
месец, възлиза на 1 050 лв.
5
От снетите пред първоинстанционният съд показания на свидетеля А.М., е
установено в производството, че през м.11.2024 г., при предприето от ищеца Г. излизане от
сградата на Т., същият се затруднил да отвори вратата, поради което свидетелят му помогнал
да го направи. Г. направил крачка-две и паднал на намиращите се там стълби. М. му
помогнал да стане и да седне на пейка, намираща се отстрани на входа. На зададените му
въпроси как е, ищецът отговорил така, че останал не разбран от свидетеля. Последният
установява, че тези затруднения в говора на ищеца обуславяли и невъзможност същият да
разговаря непосредствено с работещите в ******, като с тях той комуникирал само чрез чат
в приложенията „ VIBER“ и “WhatsAPP“.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В аспекта
на изложеното, атакуваното решение се явява валидно и допустимо.
При така очертаната рамка на дължимото произнасяне относно правилността му,
въззивният съд съобрази следното :
Оспорваната от ищеца Г. Заповед № 10/15.01.2025 г., с която е прекратено трудовото
му правоотношение с ответника - Т. - К., е с правно основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ-
поради невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на
цитираната правна норма, обединява две хипотези - невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК.
Законовото условие за да се прекрати трудовия договор, е да е налице само едната от тях,
като в настоящия казус това е първата от двете посочени хипотези, а именно:
невъзможността работникът или служителят да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност. Легалното понятие за "намалена
работоспособност" се дава от нормата на чл. 314 от КТ, и тя е налице, когато работник или
служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му
работа, но може без опасност за здравето си да изпълнява друга подходяща работа или
същата работа при облекчени условия.
В настоящия казус наличието на условно наречената първа предпоставка е налице.
С цитираното ЕР № 93686/228 от 25.11.2024 г., на компетентната, съгласно чл. 1 от
Наредбата за трудоустрояване ТЕЛК І състав при МБАЛ "Д-р А." АД, гр. Кърджали, на
ищеца Г. е определена 100 % трудова неработоспособност с чужда помощ за обслужване и в
бита, с водеща диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“, при определено общо заболяване
„Последици от мозъчен инфаркт“ и придружаващи заболявания „Други неуточнени
психични разстройства, дължащи се на увреждания и дисфункция на главния мозък или на
6
соматично заболяване“, с начало на инвалидизация от 03.04.2024 г. за срок от две години. В
експертното решение изрично е посочено, че здравословното състояние на В. Г. на длъжност
„*********“ в Т. - К., включена в обхвата на направление „*********“, „*********“, при
изрично посочените правомощия по приетата от същото лице на 01.02.2018 г. длъжностна
характеристика, не му позволява да я работи и е необходимо лицето да се премести на
подходяща длъжност от списъка на определените работни места и длъжности за
трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност.
Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ обуславя законността на уволнението и от
сбъдването на още една предпоставка, а именно от изпълнението от страна на работодателят
на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за
здравословното му състояние работа. В казуса, с оглед обстоятелството, че към датата на
издаване на процесната заповед, съгласно приетия по делото списък по чл.315, ал.1 от КТ от
13.01.2025 г./увеличаващ и числеността на работните места за трудоустроени лица от 7 на 8
бр., в сравнение с този от 16.01.2024 г./, се установява, че от определените съгласно чл.1 от
Наредба № РД-07-1/02.02.2012 г. и чл.38, ал.1 от Закона за хората с увреждания, 8 работни
места на длъжностите: „********“- 5 бр.; **** – 1 бр.; *********-1 бр. и отговорник
„*********“ - 1 бр., 3 бр. работни места на длъжност „********“ са били заети от здрави
лица, т.е. били са подходящи за заемане от трудоустроения ищец В. Г.. Обстоятелството, че
ищецът Г. е с образователна квалификационна степен –******* и професионална
квалификация - *******-*****, със специалност „************“ и квалификация
„***************“ от ********“, гр. С., води до извода, направен от работодателя чрез
нарочно назначена от него комисия, че ищецът не притежава необходимите изисквания по
длъжностна характеристика на длъжността „********“, в частност образование и
квалификация /висше ******* или *********, изисквания за .........…, изисквани за владеене
на техника на говора…..и др./, и обуславя и извода на въззивния съд, подобно на
първоинстанционния такъв, че следва да се приеме, че работодателят е изпълнил и
посочената втора кумулативна законова предпоставка. Защото, съгласно съдебната практика,
обективирана и в Решение № 72/26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 2831/2019 г. по описа
на ІІІ г.о., ГК на ВКС, работодателят не е длъжен да предлага на служителя за заемане
длъжност, за която той не притежава необходимото образование и квалификация, респ. не е
задължен да иска становище от ТЕЛК относно това, дали тя е подходяща за здравословното
състояние на трудоустроения. В производството работодателят е поискал и това, с писма с
изх.№ 119/01.11.2024 г.,№ 252/06.11.2024 г. и №123/08.11.2024 г., обстоятелство, което е
отразено и в ЕР № 93686/228 от 25.11.2024 г. на ТЕЛК І състав при МБАЛ "Д-р А." АД, гр.
Кърджали.
И всъщност тук следва да бъдат поставени и основните в казуса въпроси,
релевирани във въззивната жалба, а именно: 1. дали работодателят е следвало да се
ограничи само до свободните бройки, предвидени за трудоустроени лица в Списъка по
чл.315, ал.1 от КТ, и не е ли следвало да предложи на служителя Г. и подходящо работно
място от свободните длъжности по общото му трудово разписание, в частност тези на
7
„******* -1 бр.“ и „*********** – 0.5 бр.“. Настоящата инстанция намира, че задължението
за изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнението по чл. 325,
ал. 1, т. 9 КТ подлежи единствено въпросът, имало ли е свободна, определена в списъка на
работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 от КТ, не предложена от последния на конкретния
работник длъжност. Само наличието на свободна подходяща длъжност по предписаното
трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението
работодател, води до извод за липсата на основание за прекратяване на трудовия договор по
чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Длъжностите, определени в списъка на работодателя по чл. 315, ал. 1
КТ, и при това ако трудоустроеното лице отговаря на изискванията за образование и
квалификация за тях, следва в последствие да бъдат преценени като подходящи или
неподходящи за здравословното състояние на трудоустроения работник от здравния орган
по чл. 1 от Наредбата за трудоустрояването (по аргумент от чл. 317, ал. 1 КТ и чл. 3 от
наредбата), респективно преценката на последния не може да бъде ревизирана от службите
по трудова медицина или други лица с подобни функции, в частност и от цитираното от
въззивника становище на СТМ „С.-***“ ЕООД.
Казано в заключение, атакуваното в настоящото производство първоинстанционно
решение се явява и правилно, което обуславя неговото потвърждаване.
При този изход на делото, доколкото изрично са поискани, се следва присъждане на
разноски на въззиваемата страна в доказания в приложените Договор за правна защита и
съдействие от 23.05.2025 г., извлечение от сметка от 09.06.2025 г., и списък по чл.80 от ГПК
, размер от 1 100 лв.
Ето защо, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 81/2025 г.
по описа на Районен съд- Кърджали.
ОСЪЖДА В. Р. Г., с ЕГН **********, да заплати на Т., БУЛСТАТ *********, гр. К.,
ул.”Б.” № *, сумата в размер на 1 100 лв., съставляваща разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.
България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9