Решение по дело №350/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 191
Дата: 10 октомври 2018 г. (в сила от 23 октомври 2018 г.)
Съдия: Ненка Кръстева Цветанкова
Дело: 20183600500350
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №191

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

    гр. Шумен, 10.10.2018 г.

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Константин Моллов

                                                                                  Членове:1. Йордан Димов

    2. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от мл. съдия Ненка Цветанкова в. гр. д. № 350 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М.И.Д. с ЕГН ********** ***№ 17218/27.09.2018 г. чрез адв. Б.И. от ШАК срещу действие на ЧСИ рег. № *, район на действие Окръжен съд Шумен по изпълнително дело № 2018*0411706. Жалбоподателят твърди, че на 20.09.2018 г. е получила призовка за принудително изпълнение за предаване на дете, Постановление от 18.09.2018 г. на ЧСИ за налагане на глоба на основание чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 в размер на 200 лв. и съобщение за наложената с постановлението глоба. Твърди, че преди получаване на призовката за принудително изпълнение до нея не е адресирана покана за доброволно изпълнение. Сочи, че процедурата по чл.528 и сл. от ГПК за предаване на дете се предшества от изпращане на покана за доброволно изпълнение, каквато тя не е получавала, тъй като в периода от 31.08.2018 г. до 14.08.2018 г. е била в законоустановен отпуск. Поради отсъствието й от града в посочения период между нея и ЧСИ не е осъществявана каквато и да е кореспонденция по повод образуваното изпълнително дело. Счита за незаконосъобразно действието на ЧСИ по изпращане на призовка за принудително изпълнение, тъй като позовавайки се на чл.428 от ГПК е следвало преди това да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Предвид липсата на покана за доброволно изпълнение, връчена в сроковете по чл.528, ал.1 от ГПК и поради нарушение на предвидените в чл.528 от ГПК правила по процедурата за предаване на дете, незаконосъобразно ЧСИ й е наложил глоба. Твърди, че с поведението си не е създавала пречки по изпълнение на съдебното решение, по повод на което е образувано изпълнителното дело. Моли призовката за принудително изпълнение за предаване на дете да бъде обявена за неправилна и незаконосъобразна, а наложената от ЧСИ глоба да бъде отменена, както и на основание чл.438 от ГПК да бъде спряно действието по изпълнението. Към жалбата са приложени: Постановление с изх. № 6331/18.09.2018 г. на ЧСИ за налагане на глоба в размер на 200 лв. на основание чл.528, ал.5 вр. чл.528, ал.3 от ГПК; съобщение с изх. №6332/19.08.2018 г., с което се уведомява жалбоподателката за наложената й с постановлението глоба; призовка за принудително изпълнение с №6333/18.09.2018 г., с която жалбоподателката се уведомява, че на 06.10.2018 г. от 10,00 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК на задължението за предаване на дете.

  С оглед разпоредбата на чл.436, ал.2 ГПК, съдът намира, че ЧСИ е изпълнил процедурата по чл.436, ал.2 ГПК по отношение на  взискателя З.М.И. ЕГН ********** ***, който в срока по чл.436, ал.3 от ГПК е депозирал възражения по жалбата. Счита жалбата за неоснователна. По същество излага съображения за законосъобразност на друго действие на ЧСИ- наложен запор на жалбоподателката, което не е предмет на разглеждане в настоящото производство. По отношение постановлението на ЧСИ, с което на жалбоподателката е наложена глоба, изразява становище, съобразно което намира оплакванията на жалбоподателката за неоснователни.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал.3 от ГПК. По отношение оплакванията, касаещи призовката за принудително изпълнение, счита, че в тази част жалбата е недопустима. Алтернативно, ако се разгледа по същество, я намира за неоснователна като излага съображения в тази насока. Относно жалбата в частта, в която се обжалва наложената с Постановление с изх. №6331/18.09.2018 г. глоба на жалбоподателката, излага мотиви, поради които я счита за неоснователна.

Настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна - длъжника, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, но в частта, в която се обжалва връчена на 20.09.2018 г. призовка за принудително изпълнение с №6333/18.09.2018 г. за предаване на дете, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

Съгласно действащата уредба на ГПК, само определен кръг от действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по съдебен ред. В  чл. 435, ал.2 и ал.3 от ГПК изчерпателно са посочени действията, които длъжникът може да обжалва и това са: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания: наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено на най-високата предложена цена. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. Сред изброените действията на съдебния изпълнител, подлежащи на самостоятелно обжалване, не попадат действията по връчване на призовка за принудително изпълнение, респ. покана за доброволно изпълнение, каквито оплаквания се съдържат в жалбата.

По отношение другото действие на съдебния изпълнител, което се атакува с жалбата- Постановление с изх. № 6331/18.09.2018 г. на ЧСИ за налагане на глоба в размер на 200 лв. на основание чл.528, ал.5 вр. чл.528, ал.3 от ГПК, то същото  подлежи на обжалване. Жалбата е подадена от надлежна страна - длъжника, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и попада в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.1 ГПК, поради което в тази част жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След като се запозна с депозираната жалба и приложените по делото доказателства, настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано под № 2018*0411706 по описа на ЧСИ рег. № *, район на действие Окръжен съд Шумен, по изпълнителен лист № 396/26.04.2018 г., издаден на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК след влизане в сила на Решение № 347/07.11.2017 г. по гр.д. № 1067/2017 г. описа на РС Нови Пазар и Решение № 49/28.02.2018 г. по в.гр.д. №333/2018 г.по описа на Окръжен съд Шумен, с което е определен режим на лични отношения на З.М.И. и сина му А.З.М., като е посочен конкретния режим, а именно: до навършване на три годишна възраст на детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа без преспиване и всяка първа и трета неделя от месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа без преспиване, в дома на бащата, като детето да бъде вземано и връщано от него от дома на майката и контактите между бащата и детето да се осъществяват без присъствието на майката. След навършване на тригодишна възраст на детето определеният режим на лични контакти между бащата и детето е всяка първа и трета седмица от месеца в дните събота и неделя, в часовете от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото с преспиване в периода от 01.06.-31.08., когато майката не е в годишен отпуск, както и втория ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници от 10,00 часа до 17,00 часа.

От данните по делото е видно, че на 14.08.2018 г. А.З.М. е навършил определената в диспозитива на решението възраст, поради което първата и третата седмица от месеца в дните събота и неделя, в часовете от 10,00 часа в събота до 17,00 часа, с приспиване, се явявали датите 01.-02.09.2018 г. и 15-16.09.2018 г.

Във връзка с изпълнение на определения режим на лични контакти с детето след навършване на тригодишната му възраст, взискателят З.М.И. на 14.08.2018 г. е депозирал молба до ЧСИ , с която е поискал да бъдат предприети необходимите действия за изпълнение на определения със съдебното решение режим на лични контакти със сина му.

До длъжника М.Д. е адресирана покана за доброволно изпълнение с изх. № 5424/20.08.2018 г., връчена й на 29.08.2018 г. при отказ. Отказът да се приеме поканата е удостоверен с подпис на връчителя- ЧСИ . С поканата Д. е поканена да изпълни доброволно задължението си за предаване на детето съобразно определения от съда режим на лични контакти с бащата. Посочено е, че при липса на доброволно изпълнение, ще бъде пристъпено към прнудително изпълнение на задължението за предаване на детето по реда на ГПК на 15.09.2018 г. от 10,00 часа. С поканата й е указана необходимостта в тридневен срок от получаването й да вземе отношение по въпросите по чл.528, ал.2 от ГПК, както е посочено, че в противен случай съществува възможност да й бъде наложена глоба.

С молба с вх.№ 16587/04.09.2018 г. взискателят е поискал ЧСИ  да наложи глоба на длъжника в максимален размер поради това, че в тридневен срок не е отговорила на посочените в чл. 528, ал.2 от ГПК въпроси.

С Постановление с изх. № 5909/04.09.2018 г. ЧСИ е наложил на длъжника на основание чл. 528, ал.3 вр. чл.527, ал.3 от ГПК глоба в размер на 100 лв. за това, че в предоставения й тридневен срок не е взела отношение по посочените в чл.528, ал.2 от ГПК въпроси. Видно от съобщение с изх. №5910/04.09.2018 г., за наложената глоба жалбоподателката е уведомена на 18.09.2018 г.

 

 

Данните по изпълнителното дело сочат, че ЧСИ е поискал по реда на чл. 528, ал. 4 ГПК съдействие от компетентната Дирекция "Социално подпомагане" в гр. Нови Пазар, както и на РУ Нови Пазар.

От протокол за предаване на дете с №194/15.09.2018 г. се установява, че на 15.09.2018 г. в 10:05 часа на адреса на длъжника М.Д. *** входната врата на апартамента е била заключена. След трикратно почукване на вратата, не се отзовал никой като липсвали данни детето да е на адреса. Цитираният протокол съдържа изявление на взискателя да се наложи глоба на длъжника и да се предприемат действия по принудително предаване на детето на следващата дата съобразно определения със съдебното решение режим.

С Постановление с изх. № 6331/18.09.2018 г. на основание чл. 528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 от ГПК на длъжника е наложена глоба в размер на 200 лв. затова, че на 15.09.2018 г. не е изпълнила задължението си да предаде детето на взискателя съобразно определения режим на лични контакти с него, което постановление е предмет на обжалване в настоящото производство. За наложената с атакуваното постановление глоба длъжникът е уведомен на 20.09.2018 г. със съобщение с № 6332/18.09.2018 г., което й е връчено лично. Със същото съобщение й е връчена и призовка за принудително изпълнение с № 6333/18.09.2018 г., която е посочена, че при липса на доброволно изпълнение на следваща дата 06.10.2018 г. ще се пристъпи към принудително изпълнение по предаване на детето и срещу която призовка за принудително изпълнение се съдържат оплаквания в жалбата.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че на жалбоподателката й е разрешено ползването на платен годишен отпуск в периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2018 г. включително като на 17.09.2018 г. следва да се яви на работа.     

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Разпоредбата на чл. 528 ГПК е установил различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по  чл. 528, ал.5 ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал.1 ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал.2 ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528, ал.4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от ЗЗкД и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал.3 от ГПК като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал.2 от ГПК. Респективно, за да наложи глоба по чл.528, ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител следва да е връчил на длъжника покана съгласно чл. 528, ал.1 от ГПК с необходимото и предвидено в тази разпоредба съдържание, от което за длъжника да е възникнало задължението по чл. 528, ал.2 от ГПК и то да не е изпълнено. За неизпълнение на конкретните задължения от страна на длъжника по чл.528, ал.2 от ГПК в конкретния случай ЧСИ е наложил глоба в размер на 100 лв. с Постановление с изх. № 5909/04.09.2018 г. ЧСИ , за което жалбоподателката е уведомена на 18.09.2018 г.

В настоящия случай на длъжница са наложени две глоби- с Постановление с изх. № 5909/04.09.2018 г. на основание чл.528, ал.3 вр. чл.527, ал.3 от ГПК за неизпълнение на задълженията по чл.528, ал.2 от ГПК и с Постановление с изх. № 6331/18.09.2018 г. на основание чл. 528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 от ГПК за неизпълнение на задължението за предаване на дете, което е предмет на проверка в настоящото производство. С оглед на това, че цитираното Постановление за наложена глоба на основание чл.528, ал.3 от ГПК не е предмет на разглеждане в настоящото производство, следва, че спазването на процедурата по чл.528, ал.1 и ал.2 от ГПК, за нарушаването на която са основните оплаквания в жалбата, е неотносима към преценката за законосъобразност на атакуваното постановление за наложена глоба на основание чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че в жалбата се съдържат оплаквания против връчването на призовка за принудително изпълнение с № 6333/18.09.2018 г., която касае предприемането на действия по изпълнение на задължението да предаване на дете на 06.10.2018 г., следващи по време обжалваното постановление. По отношение прилагане на процедурата по чл.528 и сл. от ГПК на жалбоподателката е била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 5424/20.08.2018 г. на 29.08.2018 г.

В разпоредбата на  чл. 528, ал. 5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК за всяко неизпълнение. Разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК предвижда, че когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв. В настоящия случай се касае за неизпълнение на лично задължение на жалбоподателката за предаване на детето А.З.М. на бащата З.М.И. за изпълнение на режима на лични отношения. Нейното задължение е незаместимо и единственият способ да бъде принудена да изпълнява решението, по което е издаден изпълнителният лист, е чрез налагане на глоба по реда на чл. 527, ал. 3 от ГПК. Настоящата глоба е наложена за нейно неизпълнение на задълженията, осъществено на 15.09.2018 г. В жалбата се съдържат аргументи, обосноваващи липсата на възможност у жалбоподателката да осъществи предаването на детето на 15.09.2018 г. предвид отсъствието й от града поради ползване на платен годишен отпуск. В действителност в материалите по делото има доказателство, от което е видно, че й е било разрешено ползването на платен годишен отпуск за времето от 31.08.2018 г. до 14.09.2018 г., но определеният режим на лични контакти между бащата и детето през лятото е съобразен с годишния й отпуск в периода от 01.06.- 31.08. В останалия период от годината, след като детето е навършил три годишна възраст, режим на лични контакти е всяка първа и трета седмица от месеца в дните събота и неделя, в часовете от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване, независимо от ползвания от жалбоподателката отпуск, а 15.09.2018 г. е именно третата седмица от месец септември. На следващо място, жалбоподателката твърди, че през периода, в който е ползвала отпуск от 31.08.2018 г. до 14.09.2018 г. се е намирала извън града, поради което не е получавала каквито и да било съобщения от ЧСИ и не била уведомена за датата, на която ще се осъществи предаването на детето. Видно от поканата за доброволно изпълнение с изх. № 5424/20.08.2018 г., връчена й на 29.08.2018 г. при отказ, в нея е указано, че при липса на доброволно изпълнение на 15.09.2018 г. от 10,00 часа ще бъде пристъпено към прнудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1, изр.1 от ГПК, когато отказът да се приеме съобщението е удостоверен с подпис на връчителя, сам по себе си отказът не засяга редовността на връчването и поради тази причина уведомяването не може да се счита за опорочено. От представения протокол за предаване на дете с №194/15.09.2018 г. се установи, че на 15.09.2018 г. в 10:05 часа жалбоподателката не е изпълнила задължението си да предаде детето А.З.М. на бащата З.М.И. съобразно определения от съда режим на лични контакти с него. Обстоятелството относно отсъствието на жалбоподателката от дома й на посочената дата не се оспорва от нея. Това неизпълнение е било основание за налагане на глоба на основание чл. 528, ал.5, чийто размер е съобразен с посочения в чл.527, ал.3 от ГПК. След като не е изпълнила това свое задължение тя следва да понесе и законовата санкция, обективирана в обжалваното постановление за налагане на глоба в размер на 200 лв.

Предвид изложеното в частта, в която с жалбата се атакува постановлението за глобата по реда на чл. 435, ал.2, т.1 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а в частта й, с която се обжалва връчване на призовка за принудително изпълнение с № 6333/18.09.2018 г. се явява процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителното производство по реда на  чл. 438 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 17218/27.09.2018 г. от М.И.Д. с ЕГН ********** ***№ 17218/27.09.2018 г. срещу Постановление с изх. № 6331/18.09.2018 г. за налагане на глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 от ГПК на длъжника по изпълнително дело № 2018*0411706 по описа на ЧСИ рег. № *, район на действие Окръжен съд Шумен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 17218/27.09.2018 г. от М.И.Д. с ЕГН ********** ***№ 17218/27.09.2018 г. срещу връчване на Призовка за принудително изпълнение с № 6333/18.09.2018 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 350/2018 г. на ШОС, в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнително дело № 2018*0411706 по описа на ЧСИ , на основание  чл. 438 ГПК.

Решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд гр. Варна в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. В останалата част, с която жалбата е оставена без уважение, на основание чл. 437, ал.4 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

            2.