Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12
ноември 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Андреева и с участието на прокурор Лулчева, като разгледа докладваното от съдия
Тодорова в.н.о.х. дело № 450 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 4 от 25.06.2018 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 298/2017
г. по описа на същия съд, подсъдимия М.Д.П.,***, ЕГН **********, е признат за
невиновен в това, че на 21.03.2017 г., около 08,30 ч., от частен дом в с.В. Т.,
община С., Софийска област, ул.“******“ № **, е отнел чужди движими вещи – един
брой прободен трион марка „Райдер“, на стойност 42,00 лева и един брой таблет
марка „Леново“ на стойност 210 лева, всички вещи на обща стойност 252 лева, от
владението на собственика Г. И. В., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194
ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за това престъпление.
Срещу
така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна
прокуратура – гр.С.. В протеста са въведени оплаквания, че атакуваната присъда
е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Излагат се доводи, че при
постановяването й, първостепенния съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като е оправдал подсъдимия П., поради недоказаност на
повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК, а същевременно е приел наличие на предпоставките по чл.372 ал.4, вр. чл.371
т.2 от НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие и съответно е провел
такова. Според подалият протеста прокурор, в тази хипотеза /съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК/ е недопустимо недоказаността на
повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение, да бъде основание за
оправдаването му по това обвинение. С оглед на това и на основание чл.334 т.1,
вр. чл.335 ал.2 от НПК, в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло
атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд. Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция, да упражни
правомощията си по чл.334 т.2 от НПК, като отмени протестираната присъда и
постанови нова, с която да осъди подсъдимия М.П. по повдигнатото му обвинение
за посоченото престъпно деяние.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на С.о.п. поддържа протеста
на прокурора от Районна прокуратура – гр.С. срещу първоинстанционната присъда,
като заявява становище за постановяването й при съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази насока прокурорът от СОП се ангажира със
становище за пълна солидарност с изложените в протеста съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната присъда, без да излага
собствени доводи в тази връзка. Моли, на основание чл.335 ал.2 от НПК
въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да върне делото на
районния съд за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно
заседание пред настоящата втора инстанция, защитникът на подсъдимия М.Д.П. – адвокат
Д.П. моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде потвърдена изцяло,
като правилна и законосъобразна. Освен това поддържа, че посоченото от държавното обвинение
процесуално нарушение, не е било допуснато от първоинстанционния съд при
постановяване на съдебния му акт. Излага доводи и, че обективния анализ на
събраните по делото доказателствени материали, какъвто първостепенния съд е
направил, налага именно сторените от него решаващи изводи за недоказаност на
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия М.Д.П. моли протестираната
присъда на първия по степен съд да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на С.
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по
делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Налице е релевираното от
представителят на държавното обвинение и заявено във въззивния протест, основание по чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1, вр.
чл.348 ал.3, т.1 от НПК, за отмяна на постановения съдебен акт от първата
инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от тази инстанция. Изложените
във въззивния протест, както и в становището на СОП пред въззивната инстанция,
доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи
условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на прокурора, като страна в
съдебното производство, имат пълно основание.
Първоинстанционното производство
е протекло по предвидения в чл.372 ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК
алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред решаващия съд той
/подсъдимия/ е признал изцяло фактите по въведеното му обвинение, така както
тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се
събират допълнителни доказателства. Първостепенният съд е констатирал
обоснованост на направеното от подсъдимия признание от валидно събраните на
досъдебното производство доказателства, при което е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма. С крайният за този процесуален стадии от
втората фаза на процеса съдебен акт, подсъдимия М.П. е оправдан изцяло по
инкриминираното му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.194 ал.3,
във вр. с ал.1 от НК. Като основание за оправдаването му, обаче районния съд е
изложил съображения за недоказаност на това обвинение, което е несъвместимо с
естеството на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК.
В принципен план СОС намира за
необходимо да отбележи, че прилагането на процедурата по Глава двадесет и седма
от НПК в нейната разновидност по чл.371 т.2 НПК, респективно постановяването на
определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК е предпоставено от самопризнанието на
подсъдимия, което да е подкрепено от доказателствата по делото. Същевременно,
обаче разглеждането на делото по този ред не следва да представлява пречка за
разкриването на обективната истина, което е най-важното и приоритетно
задължение на съда. По тази причина, ако видът и естеството на събраните в
досъдебното производство доказателства сочат на качествената им невъзможност за
разкриването на обективната истина, е безусловна необходимостта от
непосредствената им проверка и събиране в хода на съдебното следствие по общия
ред. Несъмнено е, че въпреки наличието на изявление по чл.371 т.2 от НПК и
съответно провеждане на процедура за разглеждане на делото по този ред, съдът
може да постанови и оправдателна
присъда. Основанието за оправдаване на подсъдимия в този случай, обаче не може
да бъде недоказаността на обвинението. Това е така, доколкото за да довърши
диференцираната процедура с определението по чл.372 ал.4 НПК съдът не само
приема, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, но и
обявява, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира други
доказателства за фактите по обвинителния акт. Затова ако внимателният прочит на
доказателствата по делото доведе решаващия съд до становище за недоказаност на
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, то той е длъжен да откаже провеждането
на съдебното следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като очевидно тези
съществуващи доказателства не подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание,
така както е изискването на чл.372 ал.4 от НПК. Като съобрази тези принципни
положения, СОС намери, че в случая, първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение именно в тази насока, като в разрез с императивните
процесуални предписания е провел съкратено съдебно следствие на основание
чл.371 т.2 от НПК приемайки, че са налице условия за разглеждане на делото при
тази процедура, поради подкрепата на изразеното от подсъдимия П. самопризнание по
обвинението от събраните по делото доказателства, а същевременно впоследствие е
оправдал същия, поради недоказаността /липсата на доказателства/ на това същото
обвинение срещу него, т.е. казано с други думи - неправилно е разгледал делото
по реда на тази съкратена процедура. По този начин са били нарушени
процесуалните права на прокурора, като страна в процеса, тъй като освен, че е
бил лишен от възможността да ползва резултата от проведената без негово
съгласие диференцирана процедура, а именно - присъдата да се основе на
обстоятелствената част на обвинителния акт, не е могъл в състезателен съдебен
процес да представи и поддържа доказателства в подкрепа на обвинението, чийто
представител е самия той.
Така очертаното дерогиране от
страна на първостепенния съд на императивния регламент за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, води до съществено
нарушение на процесуалните правила и е от категорията на абсолютните основания
за отмяна на постановения от него съдебен акт, защото накърнява процесуалното
право на една от страните в съдебния процес да получи в пълен обем защита на
своите интереси. Предвид характера на
допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено
единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Гореизложеното от своя страна
обуславя и извод за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд, в изпълнение на
правомощията на въззивната инстанция, предоставени й с разпоредбата на чл.334 т.1
във вр. с чл.335 ал.2 от НПК.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда № 4 от 25.06.2018 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 298/2017
г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия първоинстанционен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.