№ 43956
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110151290 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 22285/09.12.2024 г. по гр. д. № 51290/2023 г. по описа на СРС, 127
състав, „ХКИ ЕООД, е осъденo да заплати на Етажна собственост „БРТ“ на сграда,
находяща се в гр. Банско, ул. „Страгите“ № 2, представлявана от управителя АЕ, на
основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата в размер на 513,68
евро, представляваща сбор от дължими към етажната собственост вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“ - втора вноска за 2020 г., 2021 година и 2022 година включително, ведно със
законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 15.09.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 148,27
лева, представляваща обезщетение за забава върху втората вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2020 г., считано от 01.08.2020 г., както и върху вноските за 2021 година и
2022 година, считано от първи февруари на съответната година до депозиране на исковата
молба на 15.09.2023 г., като предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50,
ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за разликата над уважената част от 513,68 евро до пълният
предявен размер от 1027,35 евро, която разлика представлява сбор от претендирани към
Фонд „Ремонт и обновяване“ вноски за 2018 година, 2019 година и първа вноска за 2020 г.,
както и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената
част от 148,27 лева до пълния предявен размер от 578,64 лева и за периода от 01.01.2019 г. до
01.08.2020 г., са отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода от спора съдебни разноски са присъдени в полза и на двете страни,
като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 314,25 лева, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 318,72 лева.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпило искане от ищеца за изменение на
решението в частта относно разноските, като съдът извърши компенсация между тях до
1
размера на по-малката сума.
В срока за отговор насрещната страна не изразява становище по искането.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно
разноските, съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, в чиято тежест са възложени направените
по делото съдебни разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна, поради следните съображения:
Производството по реда на чл. 248 ГПК е предназначено да поправи пропуск или
грешка на съда при присъждането на разноски за производството, с което е бил сезиран,
които грешки могат да се изразяват както в неточно изчисляване, така и в неправилно
отхвърляне на някои от претенциите. Производството не съставлява допълнителна
възможност за страната да поправи свой пропуск при искането за разноски и/или да
представи доказателства за тях. Пропускът на страната да заяви искане за присъждане на
разноски за производството, както и да ангажира доказателства за извършването им, не
може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. В подкрепа на
изложеното е и Определение № 60424/30.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4169/2021 г. на ВКС, III
ГО.
Съгласно разясненията дадени с Определение № 2877/05.10.2023 г. по ч. гр .д. №
3120/2023 г. на ВКС, IV ГО, за да определи съдът по компенсация отговорността на страните
за разноските в крайния акт, е необходимо компенсаторно изявление да е заявено най-късно
в съдебното заседание, в което приключва разглеждането на делото пред съответната
инстанция. В случая нито в исковата молба, нито в проведените открити съдебни заседания
представителят на ищеца е направил искане съдът при постановяване на съдебното решение
да извърши компенсация на възложените в тежест на страните съдебни разноски до размера
на по-малкото вземане. Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта
относно разноските се явява неоснователно, като страната разполага с възможност да
извърши извънсъдебно прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото
от тях.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
Решение № 22285/09.22.2024 г. по гр. д. № 51290/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, в
частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3