№ 19824
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря А.Н.Г.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20211110108863
по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален
кодекс.
С искова молба ищцата И. В. Я. с ЕГН **********, е предявила
отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК
против /ФИРМА/, ЕИК *****, за признаване за установено, че ищцата не
дължи на /ФИРМА/ сумата от 1918,33 лв., представляваща възнаградителна
лихва в размер на 607,62 лв. за периода от 05.10.2010 г. до 9.12.2012 г.,
наказателна лихва в размер на 389,79 лв. за периода от 05.11.2012 г. до
9.05.2013 г. и законна лихва за периода от 10.05.2013 г. до 12,08.2016 г. по
издаден изпълнителен лист от 4.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 53404/2010 г. по описа
на СРС, ГО, 56 състав и е образувано изпълнително дело № 4988/2010 г. по
описа на ЧСИ М.Б.. Претендират се разноските по делото.
Твърди се, че с изпълнителен лист от 4.06.2013 г., издаден по гр.д.№
20237/2013 г. по описа на СРС, 56 състав, ищцата е осъдена да заплати на
/ФИРМА/ сумата от 2778,56 лв. главница по договор за кредит от 27.04.2007
г„ лихва за забава в размер на 607,62 лв. за периода от 5.10.2010 г. до
9.12.2012 г., наказателна лихва в размер на 389,79 лв. за периода от 5.11.2012
г. до 9.05.2013 г. и законна лихва, считано от 10.05.2013 г., която към
12.08.2016 г. възлиза на сумата от 920,92 лв. Въз основана договор за цесия
вземането на цедента /ФИРМА/ по посочения изпълнителен лист е
прехвърлено в полза на ответника /ФИРМА/. Ищцата счита, че не дължи
изпълнение на сумата от 1918,33 лв. по посочения изпълнителен лист, тъй
като вземанията са погасени с изтичането на предвидения в закона давностен
срок. Твърди се, че първоначално, цедентът е образувал изпълнително дело №
4883/2013 г, по описа на ЧСИ М.Б., по което цесионерът е подал молба за
встъпване в правата на взискателя на 24.04.2015 г. Цесионерът и ищцата били
сключили споразумение за разсрочено изплащане на дълга на 10.08.2015 г., по
1
което споразумение ищцата не била извършвала плащания. Впоследствие,
изп.д.№ 4883/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. е прекратено поради настъпване
на перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а взискателят е поискал
образуване на ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, а
именно образувано е изп.д. № 3659/2019 г. отново по описа на ЧСИ Б.. В
периода от сключване на споразумението от 10.08.2015 г. до образуване на
второто изпълнително дело (3659/2019 г.) обаче изпълнителни действия
срещу ищцата не били извършвани, поради което и част от вземанията по
процесния изпълнителен лист са се погасили по давност. Това е така, тъй като
вземанията за лихва, в това число възнаградителна, наказателна и законна се
погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок - чл.111 от ЗЗД. По
заповедното производство не било провеждано производство по чл. 422 ГПК,
поради което не бил приложим чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи се, че в случая
вземането му по изпълнителния лист било установено с влязла в сила заповед
за изпълнение /приравнена по своя ефект на съдебно решение/, поради което
според чл. 117. ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. След като
издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова
погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в
сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува - в
случая заповедта за изпълнение. Нямало данни ищецът да е упражнил правата
си на възражения по изискуемостта и ликвидността на вземането в
заповедното производство. Сочи се още, че искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване
на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети
от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат
удовлетворяване на взискателя. В случая била налице процесуална активност
на кредитора, с която е поддържана внсящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което
същият не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител
или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Излагат се подробни
съображения за приложението на перемпцията и давността, включително с
оглед тълкувателната практика на ВКС. Прави се искане да бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 ГПК.
По този иск в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания в
претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
По делото не е спорно, че за вземанията на ответника е издаден
2
изпълнителен лист от 4.06.2013 г. по ч.гр.д. № 20237/2013 г. на Софийски
районен съд, 56 състав, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК от 4.06.2013 г.
Изпълнителният лист е издаден в полза на /ФИРМА/, като въз основа на
него и по молба от 18.06.2013 г. на кредитора е образувано изпълнително дело
№ 4883/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжницата на
23.06.2013 г., длъжницата е получила препис от заповедта за незабавно
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 20237/2013 г. на СРС, което обстоятелство
не се оспорва от нея.
Със съобщения от 20.06.2013 г. са наложени запори по сметки на
длъжника (л. 50, 51, 53, 54 от изп.д. № 4883/2013 г.)
С молба от 6.08.2013 г. длъжницата по изпълнителното дело е признала
вземането, като е направила предложение да плаща задълженията си
доброволно от м.09.2013 г., както и искане да бъдат вдигнати наложените
запори.
Не е спорно между страните, че с договор за цесия от 24.03.2015 г.,
съобщен на длъжника, вземанията на /ФИРМА/ са прехвърлени в полза на
/ФИРМА/.
Между цесионера и длъжника е сключено споразумение за разсрочване
на парично задължение № 847 от 4.08.2015 г., с което страните са се
съгласили доброволно да уредят отношенията си във връзка с неизпълнено от
кредитополучателя И. Я. парично задължение.
Видно от направените на изпълнителния лист отбелязвания, на
20.12.2017 г. на взискателя са преведени сумите от 290,00 лв. и от 140,43 лв.
за погасяване на задължението, предмет на изпълнителното дело.
С молба на взискателя от 18.06.2019 г. е направено искане за
прекратяване на изпълнителното дело, като с постановление от 20.06.2019 г.
на частния съдебен изпълнител изп.д. № 4883/2013 г. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на молба от 12.08.2019 г. от кредитора /ФИРМА/ за
процесните вземания е образувано изп. д. № 3656/2019 г. по описа на ЧСИ
М.Б.. С молбата е направено искане за справка относно наличието на банкови
сметки на длъжницата и налагане на запор върху тях, както и конкретно за
налагане на запор върху банкова сметка на длъжницата в /ФИРМА/. Със
запорно съобщение от 19.08.2019 г. е наложен запор на сметките на
длъжницата в /ФИРМА/ като обаче по данни на /ФИРМА/(л. 31 от изп.д. №
3656/2019 г.), същата няма открити сметки в тази банка. Със запорно
съобщение от 19.08.2019 г. е наложен запор на сметките на длъжницата в
/ФИРМА/, като видно от писмото от 21.08.2019 г. от /ФИРМА/ до съдебния
изпълнител, запорът е бил успешно наложен върху откритата в тази банка
сметка на длъжницата, макар да се констатира, че по сметката липсват авоари.
С молба от 27.08.2021 г. взискателят е направил искане за налагане на
запор на сметките на длъжницата в ********. Със запорно съобщение от
13.09.2021 г. такъв е наложен, но по изпълнителното дело не се съдържа
информация относно наличието или липсата на сметки на длъжницата в тази
3
банка.
Давността за вземането на кредитора по изпълнителния лист е
петгодишна по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Действително изпълнителният
лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
но съгласно трайната практика на ВКС (например решение № 3 от 4.02.2022 г.
по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г.о.), чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така
и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената
правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Ето защо съдът не споделя
доводите на длъжницата, че вземанията на кредитора по изпълнителния лист
от 4.06.2013 г. са се погасили поради изтичане на тригодишна давност,
считано от 10.08.2015 г. Действително е налице практика на Софийски
градски съд, създадена преди произнасянето на ВКС с посоченото решение,
която е цитирана от ищцата и която е в обратния смисъл, но настоящият
състав се придържа към разрешенията, дадени с постановените по реда на чл.
290 ГПК решения на ВКС.
Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че действия
от естество да прекъснат погасителната давност са извършвани на 6.08.2013
г., с направеното от длъжницата признание на задълженията по
изпълнителния лист, впоследствие давността е била прекъсната отново на
4.08.2015 г., когато между длъжницата и взискателя цесионер е било
сключено доброволно споразумение за разсрочване на парично задължение №
847 от 4.08.2015 г. Впоследствие при образуване на новото изпълнително
дело № 3656/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б. взискателят с молбата от
13.06.2019 г. е направил искане за налагане на запор на върху банкови сметки
на длъжницата в /ФИРМА/ като от съдебният изпълнител е изпратено запорно
съобщение на 19.08.2019 г.. Действително се установява, че длъжницата няма
разкрити сметки в /ФИРМА/към този момент, но съгласно т. 5 от
тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на
запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор,
дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че
длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за определяне на
вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния
изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни
последици. Налице е изпълнително действие, за което обаче длъжникът не
носи отговорност за разноски, като те остават за сметка на взискателя.
Освен това съдебният изпълнител по искане на взискателя е направил
справка за наличие на сметки на длъжницата в други банки, като
впоследствие е наложил запор на сметките на длъжницата в /ФИРМА/ на
19.08.2019 г. На длъжницата е било съобщено за наложения запор на
15.10.2019 г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение по делото.
С извършените на 19.08.2019 г. изпълнителни действия давността за
4
вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната преди изтичането на
петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, броен от 4.08.2015 г.
С оглед изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ищцата,
че правото на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния
лист от 4.06.2013 г. по ч.гр.д. № 20237/2013 г. на Софийски районен съд, 56
състав, не съществува, поради погасяване на вземанията по давност. В
периода от 2013 г. до настоящия момент не е изтекла петгодишната давност
за погасяване на задълженията, при съобразяване на приетото с посоченото
тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС и предвид прекъсванията на давността на посочените по-горе дати.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Искане за
присъждане на такива обаче не е направено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Я. с ЕГН ********** и адрес
*********, отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439
ГПК против /ФИРМА/, ЕИК *****, с адрес **********, за признаване за
установено, че ищцата И. В. Я. не дължи на /ФИРМА/ сумата от 1918,33 лв.,
представляваща възнаградителна лихва в размер на 607,62 лв. за периода от
05.10.2010 г. до 9.12.2012 г., наказателна лихва в размер на 389,79 лв. за
периода от 05.11.2012 г. до 9.05.2013 г. и законна лихва за периода от
10.05.2013 г. до 12,08.2016 г. по издаден изпълнителен лист от 4.06.2013 г. по
ч.гр.д.№ 53404/2010 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5