РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
966/27.05.2022 г.
гр.
Пловдив 27.05.2022год. В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
XXII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април 2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря СЕВДАЛИНА
ДУНКОВА и на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Пасков КАНД № 526 по описа на Административен съд - Пловдив за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационни жалби от Д.И.Г., чрез
процесуалния му представител адв. М. и Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, чрез ст.юриск. Ч. против Решение № 2247 от
19.11.2021г., постановено по адм. дело № 750 по описа за 2021г. на
Административен съд Пловдив.
Касационният жалбоподател Д.И.Г. обжалва решението по
делото в отхвърлителната му част. Според него решението не е съобразено с
практиката на ЕСПЧ както и с практиката на Административен съд Пловдив.
Искането е искът да бъде уважен изцяло.
Касационният жалбоподател Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, чрез ст.юриск. Ч. обжалва
решението в частта в която дирекцията е осъдена да заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както следва:
1. За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за периода 13.07.2017 до 01.08.2017г. вкл.; когато
ищецът е пребивавал в Затвора Белене - в размер на 200 лв.;
2.
За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за периода от 12.04.2019г. до 31.12.2019г.вкл., когато
ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив - в размер на 2 250 лв.;
3.
За нарушението, изразяващо се в неосигуряване на
престой на открито не по-малко от един час на ден за периода на пребиваване в
сл.арест Русе - от 01.01.2017 до 06.07.2017г. вкл. - в размер на 400 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че и двете касационни жалби са неоснователни, съответно обжалваното
решение правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок,
от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество,
касационните жалби са неоснователни.
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
Първоинстанционният съд обективно е установил
фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е
мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни
изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая, безспорно е установено, че претърпените
негативни преживявания са в пряка причинно - следствена връзка с битовите
условия и по-конкретно жилищната площ на помещенията, в които е бил настанен
ищецът през посочените периоди, като в тази връзка неоснователни се явяват
доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от
спалните помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения. Такова компенсиране на площта не е предвидено нито в
стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният довод на ГДИН, за
недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв. м., тъй като съобразно разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на пренаселеността на
килиите. Тези условия са несъответни на минималните критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за
посочените периоди несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не
могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение
единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима в
интерес на националната и обществената сигурност или икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за
защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Следователно, тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с
принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и
свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за
изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател
ГДИН за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на съда за
размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им въздействие върху ищеца, предвид условията на
пренаселеност в килията, в която е пребивавал.
Неоснователно е и възражението на касационен
жалбоподател Г., че не е съобразена практиката на ЕСПЧ по дела срещу България.
В мотивната част на обжалваното решение изрично е посочено, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, представляващи негативни психически състояния в
следствие на неосигурена достатъчна площ за обитаване.
На следващо място, размерът на така определеното от
първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност на
пренаселеността на килиите в които е бил настанен ищеца и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на
причинените вреди. В случая, при определяне размера на обезщетението правилно
съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за
справедливост е определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на
съда са подробни, обосновани и правилни, и настоящия съдебен състав ги споделя
изцяло. За пълнота следва да се отбележи, че оспореното решение е постановено
при съобразяване с националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на решението му.
Предвид
горното Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2247 от
19.11.2021г., постановено по адм. дело № 2247 от 19.11.2021 г., постановено по
адм. дело № 750 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: