Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……..
гр. Велико Търново, 18.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд,
втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на 27.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниел Йорданов
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1723/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на от "ЕКО КАП ВТ" ЕООД,
гр. Велико Търново против Наказателно постановление № ВТ-15-ДНСК-99/15.10.2018
год. на Заместник - началника на ДНСК гр. София, с което за нарушение на чл.
163, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и на основание
чл. 237, ал. 1, т. 15, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от с.з.
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Претендира
се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по жалбата.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
Договор за строителство от 20.04.2018 год. с предмет: извършване на строително
- ремонти работи на обект: "Многофамилна жилищна сграда с обекти за
обществено обслужване" в УПИ VІІІ - 4046, ул. "Полтава", №3 А,
гр. В. Търново, е възложено на жалбоподателя в качеството му на изпълнител да
изпълни строежа й.
На
14.06.2018 год. е била извършена проверка на строежа от служители на РО НСК В.
Търново при РДНСК - Северен централен район, в лицето на св. Т.К. на длъжност
"старши инспектор" в РО "Национален строителен контрол" -
В. Търново при РДНСК и Д.Д. на длъжност
"гл. инспектор" в РО "НСК" - В. Търново при РДНСК – Северен
централен район. В хода на проверката в т. 5.6 било констатирано, че със
Заповед № 6/13.06.2018 год., издадена от лицето, упражняващо авторски надзор по
част конструктивна с констатации за монтирана армировка на плоча, на кота нула,
която съответства на проектната /стоманобетонови плоча, пояси и греди/.
Разрешава се отливането на бетон. В т. 5.7 е описано, че със Заповед №
7/14.06.2018 год., издадена от лицето упражняващо авторски надзор по част
Конструктивна с констатации: т. 1 - отлят е бетон в плоча на кота нула и т. 2 -
в участък ВП4-К35 е настъпило поддаване, в процеса на отливане на бетон
/13.06.2018 год./- външна страница на кофража на П25 е избила и около
Въз основа на
констатираното контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение и срещу дружеството -
жалбоподател, в качеството му на строител, бил съставен на 13.07.2018 г. АУАН №
ВТ-15/13.07.2018 г., затова, че в качеството си на строител бил допуснал изпълнение на кофражни работи в несъответствие
с правилата за изпълнение и монтажните работи, в нарушение на чл. 163, ал. 2,
т. 1 от ЗУТ. Актът е съставен в отсъствието на представляващия по закон
дружеството или изрично овластено затова лице, но по - късно е връчен лично на
управителя. Срещу съставения АУАН не са постъпвали възражения в законово
определения срок.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер
на по 5 000 лева.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по един безспорен и категоричен начин като от приобщените по делото
писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели.
С оглед на
установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред
компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно
наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа
на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и
съставомерните му признаци.
В този смисъл са и констатациите
на Административен съд – Велико Търново при връщане на делото за ново
разглеждане.
С оглед на приетата
за установена фактическа обстановка, следва правния извод, че дружеството е осъществило
състава на претендираното от наказващия орган административно нарушение, за което
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ отговорността за изпълнението на
строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.
169, ал. 1 и ал. 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка е възложена от законодателя на строителя на изпълнението
на строежа, каквото качество има именно дружеството-жалбоподател.
Извършвайки строежа
в несъответствие с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи
– разтваряне на кофража: частично на външната страна на пояс 25 и частично
отпускане на кофража по други конструктивни елементи – плоча, греди и пояси на
ниво +/- 0.00м, по време на бетонирането
им, дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, с което
е осъществило състава на чл. чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.
Доколкото при
юридическите лица отговорността е винаги безвиновна, то настоящата въззивна
инстанция намира, че е безпредметно да обсъжда субективната страна за
извършеното нарушение.
Определеното за
него наказание е индивидуализирано в предвидения от закона минимален размер, поради
което липсват основния за намаляването му.
Нарушението не може
да бъде квалифицирано и като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се
за нарушение на формално извършване, при което за осъществяването му по
дефиниция не е необходимо настъпването на определени противоправни последици.
За да обяви неизпълнението на визираното задължение за административно
нарушение, законодателят е осъзнал необходимостта да се защитят обществените
отношения в тази сфера. При това положение за да е налице маловажен случай, е
необходимо да се установят други особени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят конкретното
деяние като отличаващо се с маловажност. Такива в случая не се установяват от
съда.
Предвид изложеното
дотук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
При този изход на
делото неоснователна се явява претенцията за присъждане на разноски и като
такава следва да се отхвърли.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ВТ-15-ДНСК-99/15.10.2018 г. на Заместник - началника на ДНСК
София, с което на "ЕКО КАП ВТ" ЕООД гр. В. Търново, на основание чл.
237, ал. 1, т. 15, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5
000 лева, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на разноски като неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: