О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №244
гр. Пловдив, 04.02.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав,
в закрито заседание на четвърти февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №2469 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Държавата, представлявана от
** В. И. Г., подадена чрез *** П.Я. против Т.Л.С., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №874/2018г. по описа на
Пловдивски окръжен съд ответникът е бил признат за виновен в това, че през
периода м.октомври 2009г. – 11.06.2010г. в **, при условията на продължавано
престъпление, като ***„Кострой“ООД, ЕИК *********, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 704 077,28 лева
за „Кострой“ООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като
при *** на *** е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри –
дневници за покупките на „Кострой“ООД, съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113,
ал.1, ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки
с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери, като е потвърдил неистина в декларации, които се изискват
по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и
чл.116, ал. от ППЗДДС/ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит
/изпълнителното деяние е подробно описано в исковата молба/.
Предвид така постановената присъда ищецът счита, че с виновното си
противоправно поведение ответникът е ощетил Държавата, като не е внесъл в полза
на бюджета дължимия от дружеството, чийто *** е, данък добавена стойност,
поради което и на основание чл.45 ЗЗД от съда се иска да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени
вреди в общ размер на 1 297 856,90 лева /обезщетенията по периоди са
подробно описани в исковата молба/.
С уточняваща молба от 25.01.2019г. ищецът посочва, че срещу „Кострой“ООД е
извършена данъчна ревизия, завършила с издаване на ДРА №**., влязъл в сила на
18.03.2015г., с който са установени като задължение претендираните в настоящото
производство суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска и счита, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Съдът счита, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Фактическите твърдения на ищеца, както и съдържанието на приложената
присъда сочат, че установените с влязлата в сила присъда по НОХД №874/2018г. на
Пловдивски окръжен съд данъчни задължения на ответника за невнесен данък
добавена стойност в особено големи размери, съответстват по размер и период на
установените задължения с влязъл в сила ДРА при извършената данъчна ревизия на „Кострой“ООД.
Съгласно чл.127, ал.2 ДОПК влезлият в сила ДРА представлява изпълнително
основание за събиране на вземанията на Държавата за невнесен данък по реда на
този кодекс. След като Държавата разполага с изпълнително основание за събиране
на вземанията по реда на специалния закон, за нея не е налице правен интерес по
общия исков ред на чл.45 ЗЗД да претендира присъждане на неплатения данък под
формата на обезщетение за причинена имуществена вреда. Касае се за
административно по своя характер, а не за гражданско правоотношение между
страните, поради което гражданският съд не е оправомощен да осъществява
процедура за събиране на публично държавно вземане, каквото е вземането за
данък добавена стойност.
В горния смисъл по аналогични случаи е произнасянето на Върховен касационен
съд /Решение №356/20.10.2010г. по гр.д.№1712/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение
№220/09.06.2011г. по гр.д.№1484/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение
№188/06.06.2011г. по гр.д.№1508/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение
№534/16.01.2002г. по гр.д.№35/2011г. на ВКС, ІV г.о./.
Поради липса на правен интерес предявеният иск е недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх.№31956/31.10.2018г.,
предявена от Държавата, представлявана от ** В. И. Г. против Т.Л.С., ЕГН **********
***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2469/2018г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, ХV гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред
Пловдивски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: