Р Е Ш
Е Н И Е
№
..................
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 652 по описа на съда
за
Производството
е особено исково по см. на чл. 362-364 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Й.А.Й. против „Земинвест“ ЕАД.
В исковата молба се сочи, че на
Ето защо се поддържа искане, на основание чл. 19, ал.
3 от ЗЗД, съдът да обяви за окончателен Предварителен договор
за покупко - продажба на недвижим имот от
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество НЕ Е депозирало
писмен отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът, макар и
редовно призован, не изпраща представител, без да е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение, ищецът
е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата
за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и
е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.
Като взе предвид горното, съдът приема,
че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1
от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея
(връчени му на
Налице са и предпоставките по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна
на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва следва да бъде уважена.
Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1
от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
За прецизност обаче,
следва да се посочи, че предявеният иск намира правното си основание в нормата
на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. За да бъде приет за основателен е необходимо със
средствата на ГПК да бъде установено, че ищецът е
изправна страна по договора, както и че валидно съществува правото на
собственост върху предмета на договора към датата на съдебното решение.
В случая е налице
сключен между страните по делото предварителен договор за продажба на недвижими
имоти. Спазена е формата за валидност на същия – писмена. Установява се, че прехвърлителят по този договор е
собственик на имотите, негов предмет – в т.см. приложеният АЧДС № 737/2004 г. Довод
в т.см. може да се вземе и от разпоредбата на чл.2, ал.4 от Закона за
държавната собственост, която сочи, че не са държавна собственост по смисъла на
този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Посочената разпоредба
идва да установи, че имотите, включени в капитала на търговски дружества,
включително еднолични такива с държавата като единствен собственик на капитала,
са собственост на търговските дружества като самостоятелни обекти на правото, а
не на държавата.
В
договора не е уговорен срок за сключване на окончателния договор, следователно
прилага се правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД – когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
тази връзка не са ангажирани доказателства, но т.к. исковата молба има характер
на покана за това, поставяща ответника в забава, а до края на съдебното
производство в първата инстанция последният не е изпълнил задължението си по
предварителния договор, следва да се приеме, че срокът за изпълнение на това
задължение е изтекъл.
От
доказателствата по делото се установява, че купувачът е изпълнинл задължението за плащане на
договорената сума.
Горното сочи, че
искът е основателен и следва да бъде уважен. Липсата на декларация по см. на
чл. 264 ал. 1 от ДОПК не налага противното разбиране, доколкото при действието
на новия ГПК
незаплатените публични задължения на ищеца не са основание за отхвърляне на
иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде препис от решението, с
което този иск се уважава - чл. 364, ал.
1 ГПК - така Решение № 12 от
По разноските и
следващите се държавни такси:
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да
заплати на
ищеца направените
разноски по
настоящото производство в общ размер на 495 лв., от които 95 лв. платена
държавна такса и 400 лв. заплането адвокатско вазнаграждение.
На основание
чл. 364 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложена дължимата на основание чл.8 от
Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, нотариална такса според удостоверявания
материален интерес, който, съгласно чл.97 ал.1 т.1 от ЗННД, при сделка с МПС, е
стойността, по която същото е застраховано. Според чл.97, ал.3 от ЗННД при
възмездни сделки (каквато е и процесната сделка), удостоверяваният
материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по реда
на този раздел.
Процесният
имот е с договорна стойност 9800 лв., поради което дължимата на основание чл.8
от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, нотариална такса е в размер от 157,90
лв., която ищецът, съобразно чл.364 ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС, ведно с 5 лв.,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл.50 от ЗМДТ съдиите извършват сделката или действието, с което се
придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като
установят, че е платен данъкът при придобиване на имущества по дарение и по
възмезден начин. На основание чл.44 ал.1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са
и недвижимите имоти, придобити по възмезден начин, като данъчно задължен е
приобретателят, в случая ищецът по делото, поради което следва да бъде възложен в негова
тежест, като на основание чл.364, ал.1 ГПК във връзка с чл.47, ал.3, чл.46,
ал.2, т.1 ЗМДТ, той ледва да бъде осъден да заплати по сметка на Община Невестино
местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин в размер 196 лв. (2
% върху цената по договора).
Следва да бъде определен
6-месечен срок, считано от влизане на решението в сила, ищецът да извърши
отбелязване в Службата по вписванията по представен препис от решението, като
след изтичането на този срок вписването на исковата молба по настоящия иск губи
действието си (чл. 115 ал. 1 и ал. 2 от
ЗС).
Съдът служебно ще нареди да бъде вписана
възбрана върху имота до изплащане от страна на купувача на следващите се
разноски по прехвърлянето на имота – чл. 364, ал. 1 ГПК, т.к. съдебното решение тук се явява
изпълнително основание както за притезанията, които биват породени от новото
правно положение, така и за разноските по прехвърлянето.
По изложените
съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за окончателен
Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от
ОСЪЖДА „Земинвест“
ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Ботев“ №
17, представлявано от В. Л. С. с ЕГН ************, да заплати на Й.А.Й., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер 495,00
лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и нула стотинки), представляваща деловодни
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Й.А.Й.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС,
сума в размер на 157,90 лв. (сто петдесет и седем лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължимата, на основание чл.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, нотариална такса според удостоверявания материален интерес, такса за вписване
на възбрана в размер 15 лв.
(петнадесет лева), както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Й.А.Й., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Община Невестино сума в размер на 196,00 лв. (сто деветдесет и шест лева нула
стотинки), представляваща дължимият, съгласно чл. 47, ал.2 от ЗМДТ, данък при
придобиване на имущество по възмезден начин.
НАРЕЖДА
да се впише възбрана върху следния
недвижим имот : сграда - сеновал, находяща се в с. В.,
общ. Невестино, със застроена площ от 384 кв.м., ведно с парцел № 7 (седем) от
стопанския двор на същото село, с площ от 1590 кв.м., представляващ по скица №
К04494/2018 г., издадена от ОСЗ – Невестино, имот № 006412 от землището на с. В.
с ЕКАТТЕ 10817, с площ от 1,621 дка, начин на трайно ползване – стопански двор,
държавна частна собственост, находящ се в местността „Шлянска воденица“, при граници
и съседи: имот № 006226, № 006274, № 006411, № 006230 и № 006413, до изплащане на
следващите се разноски по прехвърлянето в общ размер от
368,90 лв., представляваща разноски за нотариални и местни такси по
прехвърлянето на имота
ОПРЕДЕЛЯ ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК, считано от
влизане в сила на решението, да се извърши отбелязването му в Службата по
вписванията – Кюстендил, като УКАЗВА, че с изтичането на този срок вписването
на исковата молба губи действието си.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА препис от
решението докато ищецът не представи доказателства, че са заплатени разноските
по прехвърлянето, както и данъците и другите публични задължения на праводателя
към държавата и към общината по местоседалището на последния (за липсата на
публични задължения на ответното дружество следва да бъде представено съответно
удостоверение).
Решението не
подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: