РЕШЕНИЕ
№ 3109
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330103900 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Д. против „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 474 лева, представляваща недължимо платена сума при начална
липса на основание – нищожна клауза „Кредит у дома“, обективирана в
договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „Провиден
Файненшъл Блгария“ ЕООД и ищеца, вземанията по който са прехвърлени на
ответника с договор за цесия.
В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца и „Провиден
Файненшъл Блгария“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит №
***** г., по силата на който кредиторът предоставил на ищеца сумата в
размер на 1800 лева. По договора се дължала и сумата в размер на 355,06 лева
– възнаградителна лихва, и сумата в размер на 1634,37 лева – такса „кредит у
дома“. След сключване на договора, вземанията по същия били прехвърлени
от „Провиден Файненшъл Блгария“ ЕООД на ищеца с договор за цесия. В
исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е
недействителен, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл.
1
11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Основанието за недействителност на договора по чл.
11, ал.1, т.9 ЗПК се обосновава с обстоятелството, че в договора не е посочен
размера на възнаградителна лихва, предвид факта, че клаузата за нейното
договоряне е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Според ищеца
била нарушена и нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ПК досежно изчисляването на
ГПР, доколкото в същия не били включени таксите „Оценка на досие“ и
„Кредит у дома“. Последните две клаузи представлявали такси по
отпускането и управлението на кредита, по които на основание чл. 10а ЗПК не
се дължало самостоятелно възнаграждение.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Изи
Асет Мениджмънт” АД, с който се взима становище за неоснователност на
предявените искове. Възразява се, че основанието по чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК се
явява неприложимо, доколкото между страните е уговорен фиксиран лихвен
процент. Във връзка с оспорването на договора като противоречащ на
нормата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, се изразява становище, че начинът на
формиране на ГПР е посочен в стр. 1 от договора, където били изброени и
компонентните, които следва да се включват при неговото определяне. В
същия не следвало да се включва клаузата „Кредит у дома“, доколкото
същата е допълнителна и не е условие за сключване на кредита. Според
ответника са изпълнени и условията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото
погасителния план е инкорпориран в договора за кредит. Излагат се доводи,
че таксата за оценка на досие и за услугата „Кредит у дома“ са уговорени на
база на принципа на свобода на договаряне, залегнало в ЗЗД. Същите не
попадали в хипотезата на чл. 10, ал.2 ЗПК, доколкото договорът за кредит е
могъл да бъде сключен и без посочените клаузи. Досежно сключеният
договор за целия от „Провиден Файненшъл Блгария“ ЕООД и ответника, се
възразява, че ако съдът приеме искът за основателен, следва последният да
бъде осъден да заплати единствено заплатените в негова полза суми, след
сключения договор.
Поради изложеното претендират предявения иск да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът от фактическа страна установява
2
следното:
Между страните не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че на *** г. между ищеца и „Провидент
Файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски кредит
/л.21-24/, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца сумата в
размер на 1800 лева, при договорен лихвен процент от 31,82 % и ГПР от
48,00 %. Със сключване на договора била начислена и такса за услугата
„Кредит у дома“ в размер на 1634,37 лева. В чл. 25 от договора е посочено, че
при съгласие на длъжника да ползва услугата „Кредит у дома“, сумата по
договора за кредит му се предоставя в брой по негово местоживеене и
погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
клиента.
От представения по делото Договор за цесия и замесване в дълг
от****г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника /л.44-48/, се установява, че вземането по договор за потребителски
кредит от *****г., сключен между ищеца и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, е прехвърлено на ответника.
По делото са представени две справки за извършени плащания от
ищцата по процесния договор за кредит /л.25-26/. От същите се установява, че
по договора за кредит ищцата е заплатила на „Файненшъл България“ ЕООД /с
предишно име „Провидент Файненшъл България“ ООД/, сумата в размер на
136,20 лева по клаузата за предоставяне на „Кредит у дома“, и на ответника
сумата в размер на 789,96 лева на ответника по клаузата за предоставяне на
„Кредит у дома“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
За основателността на предявените осъдителни искове с правно
основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса
на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната
действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното
дружество по процесните договори за заем, които са недействителни. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно
основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен
3
За основателността на предявените искове следва да се установи и че
плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради
наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора
по чл.22 ЗПК или защото уговорената неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Също така, следва да се съобрази и
трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от
правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на
договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е
сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск
по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е
и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. №
951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010
г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г.
на ВКС, III г.о.
2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично
Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение №
188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така
изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о,
решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при
разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от
ищеца доводи за недействителност на договорите за заем, а също и да
извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договорите
в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с
правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.
4
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния
договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат
разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за
заплащане на такса „Кредит у дома“. Съобразно същата, сумата по договора
за кредит му се предоставя в брой по негово местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента. Посочената
такса обаче не може да се установи дали е включена в ГПР по сключения
договор за кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
5
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че ГПР е посочен в частта на договора,
касаеща главницата и лихвата по кредита, не и в частта, в която е посочена
таксата за услугата „Кредит у дома“. Тоест, налице е и пълно разминаване
между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и
действително дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и
отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се
приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Макар и встрани от спора по делото, съдът счита за нужно да
изтъкне, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
6
Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по кредитното
правоотношение, ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 789,96
лева по клаузата на такса за услуга „Кредит у дома“. Предвид съображенията,
изложени по- горе, то плащането от ответника е осъществено по договор,
който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
рамките на настоящия процес се претендира недължимо заплатена сума по
договора в размер на 474 лева. За посочения размер предявения иск се явява
основателен, доколкото ответната страна не обоснова наличието на валидно
правоотношение, по силата на което да е настъпило имущественото
разместване. Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД
посочената сума, представляваща заплатена от ищеца на ответника сума при
начална липса на основание.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищеца на основание чл.
78 ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна
такса в размер на 55 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за
процесуално представителство от един адвокат в размер на 360 лева по чл. 38
ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адвокатско
дружество „****“.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал.1, предл.
първо ЗЗД, сумата в размер на 474 лева (четиристотин седемдесет и четири
лева), представляваща недължимо платена сума при липса на основание,
съставляваща такса по клауза „Кредит у дома“ обективирана в договор за
потребителски кредит № **** г., сключен между „Провиден Файненшъл
Блгария“ ЕООД и ищеца, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., ЕГН: **********, сумата в
размер на 55 лева (петдесет и пет лева), представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********,, ДА
ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „***”, Булстат: ****, с адрес: гр. ***,
ул. ****, сумата в размер на 360 лева (триста и шестдесет лева) с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на М. Д. Д., ЕГН:
**********, безплатно представителство в настоящото производство за един
адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8