Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
05.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на осми март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №14559
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът Р.Р.К. твърди, че с постановление на СРП
е бил привлечен за обвиняем за извършено престъпление по чл.323 ал.1 НК. Сочи,
че по случая бил внесен обвинителен акт, като въз основа на него е образувано
НОХД №6784/2012 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, като с присъда от 25.11.2016
г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като оправдателната
присъдата била протестирана от прокурор при СРП, въз
основа на който било образувано ВНОХД №569/2017 г. по описа на СГС, което
приключило с решение от 01.08.2017 г., с което била потвърдена първоинстанционната присъда.
Ищецът поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при
ответника в рамките на описаното наказателно производство е бил
незаконосъобразно обвинен в извършване на умишлено престъпление – за самоволно
не по установения ред осъществяване на едно оспорено право от другиго /К.А.В./
свое предполагаемо право – право на собственост и събаряне на ограда на имот,
както и че се е самонастанил. Заявява, че в резултат на повдиганите му
обвинения и наказателното преследване от разследващите органи и тези на П.е
претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Наказателното производство
против него продължило повече от 8 г., като през цялото това време бил под
постоянно напрежение, че срещу него се води наказателно преследване за
престъпление, което не е извършил. Поддържа, че вследствие на проведеното срещу
него наказателно преследване съседи го питали какво се случва и вярно ли е, че
трябва да се явява в полицията, както и че загубил вземе за явяване в съдебните
заседания и в полицията, поради което не могъл да работи ида се издържа. Ищецът твърди още, че претърпените
от него страдания се изразявали в срам, унижение, дискомфорт,
психически срив, страх от ефективно наказание, невъзможност да започне нормална
работа, през цялото време живял в постоянен стрес дали няма да бъде осъден
ефективно за нещо, което не е извършил. Сочи още, че състоянието му се отразило
негативно и на неговите близки, загубил ценен период от живота си. Счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в
размер на сумата от 50 000,00 лв., поради което претендира тази сума,
ведно със законната лихва от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендира и разноски.
Ответникът
П.на Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
наличието на сочената оправдателна присъда, както и наличието на
причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените от ищеца
вреди, както и размера на същите. Сочи, че увреждането е причинено поради
изключителната вина на пострадалия, което изключва отговорността му, а при
условията на евентуалност – ищецът е допринесъл за увреждането.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на
ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е
намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.
Установява се по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от
12.05.2011 г. на разследващ полицай при 06 РУП- СДВР по досъдебно производство
№4188/2009 г., по описа на 06 РУП - СДВР, пр.пр. №42838/2009
г. по описа на СРП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за
времето от 08.05.2009 г. до 28.11.2009 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, УПИ
ХХІ-425, кв.14, м. „******, самоволно не по установения от закона ред /чл.124
ал.1 ГПК/ осъществил едно оспорвано от другиго /К.А.В./ свое предполагаемо
право – право на собственост, като съборил част от оградата на имота и се
самонастанил в имота, владян от С.Д.З.и А.К.З., изградил дървена барака,
разчистил натрупаните земни и скални маси до входа на имота, и случаят не е
маловажен – престъпление по чл.323 ал.1 НК. Със същото постановление му е взета
мярка за неотклонение „подписка”, като лично на 11.07.2011 г. му е предявено
постановлението.
Не се спори между страните, че на 05.04.2012 г. Софийска районна П.е
внесла обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано
НОХД №6784/2012 г., НО, 10 състав. С Разпореждане от 08.05.2012 г.
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени
общо 20 съдебни заседания - съответно на датите 22.06.2012 г., 02.11.2012 г., 14.12.2012
г., 14.03.2013 г., 25.04.2013 г., 27.06.2013 г., 13.12.2013 г., 14.03.2014 г.,
20.06.2014 г., 30.10.2014 г., 29.01.2015 г., 27.02.2015 г., 02.04.2015 г.,
28.05.2015 г., 15.10.2015 г., 11.12.2015 г., 21.04.2016 г., 26.05.2016 г.,
14.10.2016 г. и 25.11.2016 г., от които ищецът се е явил лично в 15 съдебни
заседания.
Страните не спорят и по отношение на това, че с присъда от 25.11.2016 г.
по НОХД №6784/2012 г. по описа на СРС,
НО, 10 състав, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му от СРП
обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл.323 ал.1 НК. Въз
основа на протест на прокурор при СРП е образувано ВНОХД №569/2017 г. по описа
на СГС. С постановеното по въззивното дело решение от
01.08.2017 г. въззивният съд е потвърдил присъдата на
първоинстанционния съд.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е
оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да
представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред.
преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и
т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и
за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде
отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е
настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П.на РБ.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са
причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на
вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение
на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал
риска, в конкретния случай - П.на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в
случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди - в този
смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д.
№3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на
критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните
качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г.
на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на
ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно
производство е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни
преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безспокойство
относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има
свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на
потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия,
а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с
неговите роднини, приятели и въобще с всички,
с които има социалния контакти.
От показанията на свид. С.М.се установява, че
по време на процесното наказателно производство
ищецът е бил изнервен, имал е проблеми със съпругата си, бил е разконцентриран.
От показанията на свид. Р.М.се установява, че ищецът
се е развел със съпругата си, двамата са имали дразги,
не са им стигали парите. Свидетелят сочи още, че ищецът се е променил, бил е
нервен, срамувал се е, не е могъл да работи.
По делото е представено решене от 18.10.2017 г. по гр.д. №25682017 г. по
описа на Районен съд - Кула, влязло в сила на 18.10.2017 г., от което се
установява, че бракът между ищеца и С.А.К.е прекратен по взаимно съгласие.
От представената по делото справка, издадена от МП, ГДИН, рег.
0И-605/09.01.2108 г., че през периода 11.07.2011 г. – 22.07.2011 г. и през
периода 22.11.2011 г. – 24.11.2011 г. е бил задържан в арестите на територията
на ОС „ИН“ – София.
Представени са също справка-актуално състояние на действащите трудови
договори на ищеца за периода 01.01.2007 г. –
05.01.2018 г., издадена от НАП, и справка за съдимост на ищеца.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото, като ги цени при
условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото,
като има предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на
делото. Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни,
изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са
житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент.
Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на
воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира
показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им, че процесното наказателно преследване е довело до невъзможност
ищецът да полага труд, доколкото тези твърдения се опровергават от
представената и описана по-горе справка, издадена от НАП.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно
наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и
в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки
и страдания. Ищецът твърди, че
наказателното производство против него е продължило в период на 8 години. Наказателното
производство срещу него в двете му фази е продължило обаче в периода от 12.05.2011
г. - 01.08.2017 г. или 6 г., 3 мес. и 19 дни.
Следователно може да се приеме, че този период надвишава рамките на „разумния
срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл е нарушено и правото на ищеца
за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е бил обвинен в извършването на умишлено престъпление против реда
и общественото спокойствие по чл.323 ал.1 НК, което не е тежко и за което е
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ до пет години. Наложено му е била
мярка за неотклонение „подписка“.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните
по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на
повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие,
засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите
във връзка с наказателното производство действия срещу него, обстоятелството,
че по отношение на него е били взета мярка за неотклонение „подписка“,
обстоятелството, че е изпитвал стрес и срам във връзка с образуваното
наказателно преследване, че е станал нервен, че е изпитвал стрес и срам във
връзка с образуваното наказателно преследване.
По делото не се установява ищецът да е търпял
изключителни и над житейски нормалните спрямо случая вреди от обвинението. Съдът
намира за недоказано обстоятелството повдигнатото обвинение да е причинило на
ищеца вреди от страдания във връзка с развода със съпругата му, доколкото не се
установява пряка причинна връзка между обвинението и дълбокото и непоправимо разстройство
на брака на ищеца. Предвид това и като съобрази продължителността на
наказателното производство – над 6 години, тежестта на обвинението, възрастта
на ищеца, отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред близки и познати на
ищеца, изпитваните негативни емоции, както и обществения критерий за справедливост
намира, че сумата от 2000,00 лв. е достатъчна да обезщети вредите от понесените
неимуществени вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, релевирано от
ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.5 ал.1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено
поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а съгласно
ал.2 от същият текст, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява. Съгласно
разясненията, дадени в т.3 на ТР №3 от 22.04.2005г. по тълк.д.
№3/2004г. на ОСГК на ВКС, при съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, дължимото от държавата
обезщетение се намалява, като се има предвид наличие на пряка и непосредствена
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилата вреда, т.е. обезщетението
се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по
време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение. В конкретния случай такива
доказателства не са ангажирани от страна на ответника. Не са наведени и
конкретни доводи в какво се изразява съпричиняването.
Не се установи поведението на пострадалия по време на наказателното
преследване да е било недобросъвестно и той с действията си да е създал условия
за поддържане на незаконно обвинение. Такива недобросъвестни действие биха били
направени неистински признания, въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъплението. По делото не се установи процесуалното
поведение на ищеца в наказателния процес да е било с подобна насоченост, нито
пък единствен фактор, обуславящ образуваното и водено наказателно преследване. Обремененото
съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ
отношение към хипотезата на чл.5 ал.2 ЗОДОВ - съдебното минало на лицето
няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при
привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо
него на процесуална принуда /в този смисъл е и практиката на ВКС –
решение №244/25.07.2013 по гр.д. №1205/2012 г. на IV ГО на ВКС, решение №112/14.06.2011
по гр.д. №372/2010 г. на IV ГО на ВКС/.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявения иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 2000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 01.08.2017 г., от
който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т.4 от ТР №3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема,
че акцесорната претенция за лихва се явява
основателна и ответника дължи такава върху определеното от съда обезщетение за
причинените неимуществени вреди от 01.08.2017
г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 10,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 40,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Р.Р.К., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – чрез адв. Д.М., на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 2000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 01.08.2017 г. до окончателното заплащане, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.323 ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 01.08.2017
г. присъда по НОХД №6784/2012 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 50 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: