№ 390
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201748 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Ви Ти 93“ ЕООД- гр.Добрич срещу Наказателно
постановление № 03-012552/26.02.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице не оспорва извършването на вмененото му
нарушение, но изтъква, че поради извънредните мерки, наложени във връзка с
пандемията от COVID-19, дружеството е било в затруднено материално
положение. Сочи, че нарушението е първо поред. Счита, че размерът на
наложената санкция е твърде висок и непосилен за финансовото състояние на
дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от управителя, който поддържа жалбата и моли за
намаляване размера на наложената санкция.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
1
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
обект- магазин за облекло „Селект“, находящ се на адрес: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №48. В обекта като продавач-консултант
работело лицето К.В.В.. На 26.04.2019г. (Велики петък), 27.04.2019г. (Велика
събота) и 29.04.2019г. (Великден) Вангелова полагала труд в магазина,
съобразно утвърден график за работа за м.април 2019г. Въпреки че
посочените дати били официални празници, до 15.05.2019г. на същата не
било изплатено трудово възнаграждение в размер не по-малко от удвоения
такъв.
На 05.02.2020г. от свидетелите М. ИВ. М. и Д. Н. ДР.- инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“- Варна била извършена проверка в
посочения обект за спазване на нормативните изисквания от страна на
дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във
връзка с тези констатации на 19.02.2020г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на санкционираното лице за това, че на
16.05.2019г. не е изплатило не по-малко от удвоения размер на трудовото
нъзнаграждение за работа на посочените официални празници. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. След установяването на нарушението дружеството
изплатило на служителката дължимите суми. Въз основа на съставения акт на
26.02.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на
чл.264, вр. чл.128, т.2 и чл.154, ал.1 от КТ. Санкцията била наложена по реда
на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като наказващият орган преценил, че от
нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено
веднага след установяването му.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
2
доказателства- от разпита на свидетелите М. ИВ. М. и Д. Н. ДР., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. По делото не е установено наличието на данни за
предубеденост или заинтересованост на свидетелите М. и Д., поради което
твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията
на проверяващите се подкрепят и от приложените писмени доказателства и
конкретно- от приложените по АНП копия от график за работа за м.април
2019г., платежна ведомост за м.април 2019г., Трудов договор №2/26.09.2017г.
и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен
начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.264 от КТ за работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или
не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-
малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Дните,
представляващи официални празници по смисъла на цитираната норма са
посочени в чл.154, ал.1 от КТ, между които са Велики петък, Велика събота и
Великден. От своя страна нормата на чл.128, т.2 от КТ задължава
работодателите да плащат в установените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който
това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че Вангелова е
била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество
за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято
полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Ви Ти
93“ ЕООД има качеството работодател по отношение лицето К.В..
3
С Трудов договор №2/26.09.2017г., сключен между дружеството и
К.В., било уговорено, че трудовото възнаграждение на служителката ще се
изплаща до 15-то число на следващия месец. За 2019г. празниците Велики
петък, Велика събота и Великден са били съответно на датите: 26.04.2019г.,
27.04.2019г. и 29.04.2019г. (ноторно известно обстоятелство, ненуждаещо се
от доказване). Безспорно е установено по делото, че на посочените дати К.В.
полагала труд за дружеството, при което за същото е възникнало задължение
в срок до 15-то число на следващия месец, а именно-15.05.2019г., да заплати
не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на
служителката. Като не изпълнило това задължение, дружеството осъществило
неизпълнение на административно задължение по чл.264, вр. чл.128, т.2 и
чл.154, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно било санкционирано
с обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че наказанието е определено правилно, на основание
чл.415в от КТ. Според посочената разпоредба за маловажно нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв. В настоящия случай действително са били налице
условията за приложение на цитираната норма, тъй като липсват данни за
настъпили конкретни вредни последици за служителката, а и в наказателното
постановление изрично е отбелязано, че нарушението е отстранено веднага
след установяването му.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед от 12.01.2010г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на
4
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано в практиката на
съдилищата.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е наложена в максималния размер,
предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни мотиви.
При това положение, предвид изтъкнатите в жалбата особени обстоятелства и
с оглед липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за други
нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно
имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а
именно 100 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум, а именно-80,00 лева. Като съобрази размера
на оставената без уважение част на жалбата (100 лв., доколкото това е
размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,67
лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, предвид липсата на съответно искане, а и на данни
такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012552/26.02.2020г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „Ви Ти 93“ ЕООД гр.Добрич,***, на основание чл.416, ал.5,
вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, административно наказание “имуществена санкция”
от 300,00 лева на 100,00 лева.
ОСЪЖДА „Ви Ти 93“ ЕООД- гр.Добрич, *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 26,67 /двадесет и шест лева и
шестдесет и седем ст./ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6