О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
.03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 2422 по описа за 2018
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3543/27.06.2018г. от И.И.И.,
ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********, и двамата от
гр. Суворово, чрез пълномощника им адв. В. Данов от
ВАК, със съдебен адрес ***, срещу
решение № 53 от 25.05.2018г., постановено по гр.дело № 437/2017г. на Районен
съд - Девня, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.64 от
ЗС, предявен от Р.С.Л., ЕГН ********** срещу въззивниците
и е определена прилежаща площ от 163 кв.м. от УПИ VI - 566 в квартал 49 по
плана на гр. Суворово, цялото с площ от 690 кв.м., която да се ползва от
несобствениците на земята, но собственици на самостоятелни обекти, изградени в
жилищната сграда в имота, така както това е означено чрез защриховане на скица
№ 2 /л.170-І/ към заключението на в.л. Рени Попова и в.л. Танислав
Онцов по проведената съдебно- техническа експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна част от
решението.
В жалбата е изложено становище за недопустимост,
в евентуалност за неправилност на решението в обжалванита
част, поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Въззивниците
считат, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
нередовна искова молба, тъй като не е заплатена в цялост дължимата държавна
такса по предявените кумулативно съединени искове. Освен това намират, че в
исковата молба не се съдържат конкретни твърдения за размера на площта от
имота, която желае да й се определи да ползва. Според въззивниците
в исковата молба липсват фактически твърдения, че желае да бъде определена
прилежаща площ към сградата, както и петитум с този
смисъл. По отношение правилността на обжалвания съдебен акт изразяват
несъгласие с правния извод на съда, че ищцата е суперфициарен
собственик, тъй като притежава права на собственик по чл.64 от ЗС. Считат, че
същата не притежава правото на строеж върху имота, поради което не притежава
материалното право на защита по чл.63 вр- чл.64 от
ЗС. Намират, че на ищцата не следва да се определя площ за ползване, тъй като
тя в продължение на 15 години не е изпълнила предвижданията на съдебното
решение за делба на жилищната сграда, а именно да изгради външно стълбище.
Същевременно, тя е отправила искане единствено за осигуряване на достъп до
жилището й, находящо се на втория етаж, но не и до
външните стрени на сградата. Не споделя становището
на първоинстанционния съд, в какъвто смисъл са
дадените от него указания до втората комплексна експертиза, за приложимост на
правилата на Наредба № 7 при определяне на площа за
обслужване. Отправеното искане е да се обезсили, евентуално да се отмени или измени
решението в обжалваната част, вкл. и в частта за присъдените разноски по иска с
правно основание чл.64 от ЗС. Претендира се присъждане на напавените
съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище
за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и
законосъобразно в обжалваната част. Претендира се присъждане на направените
съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Образувано е и по частна жалба вх. № 5347/01.10.2018г. от
И.И.И., ЕГН ********** и С.И.И.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Суворово, чрез пълномощника им адв. В. Данов от ВАК, със съдебен адрес ***, срещу
определение № 433 от 04.09.2018г., постановено по гр.дело № 437/2017г. на
Районен съд - Девня, с което е оставено без уважение молбата на частните въззивници за изменение на решение № 53 от 25.05.2018г. в
частта му за разноските.
В жалбата е изложено
становище за неправилност на обжалваното определение. Частните въззивници считат, че разходите за пощенски услуги и пътни
разноски, се явяват разходи , които следва да бъдат обезвъзмездени
от страната, против която е постановено решението, на осн.
чл.78 от ГПК. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на
друго, с което да се уважи молбата за ицменение на решението
в частта разноскитеа частния въззивник
да се присъдят разноски в посочения в списъка по чл.80 от ГПК размер. Моли и за
присъждане на направените в производството разноски в размер на внесената
държавна такса от 15 лв.
В срока по чл.276,
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.
Квалификацията на
спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия
на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателства за платена държавна такса.
Воден от горното и на
основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 3543/27.06.2018г. от И.И.И., ЕГН ********** и С.И.И.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Суворово, чрез пълномощника им адв. В. Данов от ВАК, със съдебен адрес ***, срещу решение № 53 от 25.05.2018г.,
постановено по гр.дело № 437/2017г. на Районен съд - Девня, в частта, с
която е уважен иск с правно основание чл.64 от ЗС, предявен от Р.С.Л., ЕГН **********
срещу въззивниците и е определена прилежаща площ от
163 кв.м. от УПИ VI - 566 в квартал 49 по плана на гр. Суворово, цялото с площ
от 690 кв.м., която да се ползва от несобствениците на земята, но собственици
на самостоятелни обекти, изградени в жилищната сграда в имота, така както това
е означено чрез защриховане на скица № 2 /л.170-І/ към заключението на в.л.
Рени Попова и в.л. Танислав Онцов
по проведената съдебно- техническа експертиза, приподписана
от съда и представляваща неразделна част от решението и частна жалба вх. № 5347/01.10.2018г. от И.И.И.,
ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********, и двамата от
гр. Суворово, чрез пълномощника им адв. В. Данов от
ВАК, със съдебен адрес ***, срещу определение № 433 от 04.09.2018г.,
постановено по гр.дело № 437/2017г. на Районен съд - Девня, с което е оставено
без уважение молбата на частните въззивници за
изменение на решение № 53 от 25.05.2018г. в частта му за разноските.
НАСРОЧВА производството по възз. гр.
дело № 2422/2018г. на ВОС за 16.04.2019г.
от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: