№ 4178
гр. София, 25.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110121287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ищцата ******* с молба, вх. № ******* г., иска изменение на решение № 22910 от
17.12.2024 г. по гр.д. № 21287/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските, като
присъдените в полза на ответника разноски бъдат оставени в негова тежест, а на ищцата
бъдат присъдени разноските, които е сторила по делото – 450 лв. Сочи, че право на разноски
има тя с оглед изхода на делото и с оглед на факта, че когато извънсъдебно ответникът я е
канил да плати със заплахата да предприеме действия на принудително изпълнение, той е
дал повод за спора.
Ответникът по молбата, ответник по иска, ******* не изразява становище по
молбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е и списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ищцатае е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението съдът е приел, че ответникът не е дал повод за спора за претенцията до
размера от 802,06 лв., до който размер исковете са основателни, и има право на разноски за
този размер, а за отхвърлителната част на исковете – над 802,06 лв. до 819,67 лв. –
ответникът пък има право на разноски, защото за нея повод е дала ищцата.
Спорът е кой е дал повод за завеждане на спора. Както се посочи в решението,
кредиторът има право да кани длъжника да плати, дори погасено по давност вземане и това
само по себе си не дава повод за отрицателен установителен иск в полза на длъжника. В
цитираното в решението, чието изменение се иска, като практика определение № 95 от
1
22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., ВКС, IV г.о., което изцяло се споделя, е прието, че
кредиторът, който претендира извънсъдебно погасено по давност вземане не дава повод за
предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. Длъжникът при
действието на ГПК 2008 г. има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска. Извънпроцесуална принуда, която дава право на
иск и на разноски в полза на длъжника, от страна на кредитора върху длъжника е напр.
реалната заплаха да се преустанови подаването на комунална услуга. В решението е
посочено, че съгласно чл. 40, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ответника не може да се преустанови подаването на ВиК услуги на
потребители, които не плащат задълженията си, в сгради етажна собственост, в случай че с
действията си ВиК операторът ще наруши права и законни интереси на други потребители в
сградата, а процесният имот се намира на шестия етаж във вход на сграда етажна
собственост.
В соченото от ищцата с молбата, с която сега е сезиран съдът, определение № 66 от
12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г., ВКС, III г.о., е прието, че „ответникът дава повод за
завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения
отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава
когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е
изразил готовност да ги предприеме.“. Пращането на покани, вкл. със заплашителен или
агресивен характер, не съставяла предприемане на действия по принудително изпълнение
или на готовност за такива действия. Принудителното изпълнение е уредено в Част пета на
ГПК и монополистът на ВиК услуги не осъществява принудително изпълнение. В
посоченото определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение на
инстанционните съдилища, с които на потребителя не са присъдени разноски.
Молбата е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № ******* г., на ******* с правно основание
чл. 248 ГПК за изменение на решение № 22910 от 17.12.2024 г. по гр.д. № 21287/2024 г.,
СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.
Определението по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3