№ 63
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261701 от 12.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8482/2019 г. по описа на СГС,
е отхвърлен предявения иск от В. С. К., ЕГН: ********** против „БТВ Медия Груп“ ЕАД с
ЕИК: ********* с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телевизионни репортажи, излъчени
на 01.04.2016 г. и 18.04.2016 г. и публикувани в интернет на 01.04.2016 г., съответно на
19.04.2016 г. Поради това, в полза на ответника са присъдени съдебно-деловодни разноски в
размер на 300 лв.
Първоинстанционният съдебен акт е атакуван от процесуалните представители на
ищеца К. с доводи за неспазване на материалния закон. Развиват се съображения, че налице
бил фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но неправилно СГС е
преценил тъкмо обратното. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция да се уважи. Претендира се
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от страна на „БТВ Медия Груп“ ЕАД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който същата се преценява като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
1
атакувания съдебен акт, както и при липсата на нови доказателства във въззивното
производство, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а за останалото, е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на Софийския градски съд е валидно и допустимо. Не се спори по фактите,
установени в първостепенния съдебен акт, а по правото, т.е. следва ли да отговаря ответното
юридическо лице по чл. 49 ЗЗД или не. Само при положителен отговор на този въпрос, ще
следва да се извърши и преценката от съда по чл. 52 ЗЗД, т.е. за справедивия размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
Фактите по делото, накратко, са следните:
По делото не се спори, че на 01.04.2016 г. около 8:25 ч. и на 18.04.2016 г. около 23:30 ч.
ответникът е излъчил изготвени от негови служители репортажи, отнасящи се до ищеца К..
От приетата по делото в СГС компютърно-техническа експертиза, изследвала съдържанието
на представените видеозаписи (на флаш памет от ищеца и на диск от ответника), се
установява, че същите са идентични, както и съдържанието на излъченото.
В репортажа от 01.04.2016 г. водещият съобщава за висящо наказателно дело: „Скандално
дело с изнасилено момиче, вече шест години тя и близките й чакат правосъдие. Момичето
е изнасилено през 2011 г. от шофьор в столичния градски транспорт, който веднага след
като е пуснат под гаранция отива отново да кара автобус, в същия квартал, в който
живее и жертвата“. Съобщава се още, че процесът все още не е приключил, че делото е
отлагано десетки пъти и многократно се е налагало жертвата и насилникът да се срещат очи
в очи в съдебната зала. Излъчено е интервю с майката на момичето, което твърди, че е
изнасилено. Излъчено е интервю със заместник министър на правосъдието относно
забавянето в България да бъде транспонирана директива на ЕС относно правата на жертвите
на престъпления, като съгласно становището на заместник-министъра децата – жертви не
престъпление не следва да се явяват в съда, заедно с престъпника. В репортажа ищецът е
назован с две имена – В.К., и е съобщено, че е бивш шофьор на автобус в столичния градски
транспорт. Не е излъчен образът му. Ищеца е обозначен като „подсъдимият В.“, „настоящ
подсъдим за изнасилване“, „насилника“ и „извършителя“.
Репортажът от 18.04.2016 г. започва с обявяване, че „продължава скандално дело с
непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт. Процесът
три пъти е започвал от начало и шест години след престъплението все още не е приключил
на първа инстанция“. Ищецът е посочен като „извършителя“, „подсъдимият В..“ и
„подсъдимия“. Излъчено е кратко интервю, на което се вижда лицето му, на екрана е
изписано името му - „В.К..“, а под него „подсъдим по делото“. На въпрос на журналиста:
„Какво стана кажете, защо посегнахте на момичето?“, ищецът отговаря „Не съм
посягал“. Журналистът посочва, че ищецът е осъждан и е бивш затворник, въпреки това
работи като шофьор на автобус в Столичния градски транспорт, както и че при всяко
отлагане на делото изнасиленото момиче трябва да ходи в съда и да застава очи в очи с
2
извършителя.
По делото е представен констативен протокол, съставен от нотариус В.В., рег. № *** на НК,
от който се установява съдържанието на част от сайта www.btvnovinite.bg към 16:39 ч. на
30.05.2016 г., а именно – че се съдържат публикации на процесни два репортажа. Това се
потвърждава и от компютърно-техническата експертиза по делото, от която се установява,
че в сайта на BTV, на 01.04.2016 около 9:49 ч. е публикуван първият репортаж със заглавие
„Престъпление без наказание“ и подзаглавие „Историята на изнасилена жена, която с
години чака възмездие“. На 18.04.2016 г. около 23:30 ч. в късната емисия на BTV Новините
ответникът излъчил репортаж със заглавие „Ад без край“ и подзаглавие „Шест години след
началото – без присъда по скандално дело“.
С присъда №307/14.02.2017 г. на СГС, НО, X въззивен състав по ВНОХД
№3839/2017 г. ищецът е признат за невиновен в това на 14.04.2011 г. в гр. София да се е
съвъкупил с лице от женски пол – В. Р. Г., като я е принудил към това със сила и заплашване
и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2 НК.
Присъдата е влязла в сила на 26.10.2018 г. с постановяване на решение №159/26.10.2018 г.
на ВКС по н.д. №685/2018 г., с което присъдата на СГС е оставена в сила.
От изложеното следва, че служители на ответника са съставили, а чрез притежаваната от
него телевизия и електронен сайт са разпространили процесните два репортажа, отнасящи
се до ищеца относно повдигнато срещу него обвинение за изнасилване и образуваното
наказателно дело. Ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД и
носи гражданска отговорност, в случай че са причинени противоправно вреди от
извършване на работата – журналистическа дейност, изразяваща се в подготовката и
разпространението на процесните репортажи.
По спорния въпрос, налице ли е фактическия състав на отговорността по чл. 49
ЗЗД:
За да се уважи претенцията по чл. 49 ЗЗД е необходимо: 1). общите предпоставки
на деликта по отношение на изпълнителя – деяние (действие или бездействие),
противоправност, вина, вреда и причинна връзка, а наред с тях и следните допълнителни
условия: 2). работата да е била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за
причинените от него вреди и 3). вредите да са причинени при или по повод на изпълнението
на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се установи, че лица,
на които ответникът е възложил работата по съставяне и публикуване на информацията, са
извършили противоправно деяние, годно да накърни доброто име и репутация, в причинна
връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди.
Настоящият състав не споделя изводите за липса на противоправност в поведението
на натоварени от въззиваемото дружество лица (негови служители) по повод подготовката и
излъчването на процесните репортажи и .
САС се солидаризира с изводите на градския съд, че не е противоправно поведение
разгласяването на факти по определено наказателно дело от общ характер, доколкото
3
съдебните процеси в България са публични, а изключенията от принципа за публичност са
посочени изрично в закона. На следващо място, не е противоправно и това, че конкретния
казус е използван за принципен дебат по теми от значим обществен интерес, като напр.,
прекомерната продължителност на множество наказателни дела, както и това, че
пострадалия от дадено престъпно деяние трябва да се среща очи в очи с подсъдимия по
съответното наказателно дело в съдебната зала и т.н. Не е противоправно назоваването на К.
като „подсъдим“, защото той действително е имал това процесуално качество, както и
оповестяването на обстоятелството, че бил работил като шофьор на автобус от Столичния
градски транспорт.
В репортажа от 01.04.2016 г. обаче К. е назован още като „насилника“ и „извършителя“, в
репортажа от 18.04.2016 г. като „извършителя“, а фразата, с която започва репортажа на тази
дата „продължава скандално дело с непълнолетно момиче, изнасилено от шофьор в
столичния градски транспорт“ внушава по напълно недопустим и неетичен начин на
зрителите, че непременно К. е изнасилил непълнолетното момиче. В контекста на целите
предавания, е ясно, че под „извършител“ се е имало предвид, че К. е извършител на
конкретното престъпно деяние – изнасилване. Както се посочи, с решение на ВКС е
установено, че К. не е извършил това престъпление, което трябва да се зачете от настоящия
съд на основание чл. 300 ГПК и да се приеме, че той не е осъществил престъпното деяние, за
което е бил обвинен. Ето защо, недопустимо е и използването на епитет като „насилника“ в
журналистически репортаж, дори същият да е излъчен в резултат на едно, по принцип,
добросъвестно проведено журналистическо разследване.
Следователно, от всички употребени изразни средства в двата репортажа, настоящият състав
на апелативния съд приема, че противоправно се явява използването на думите „насилника“
и „извършителя“, както и на фразата „продължава скандално дело с непълнолетно момиче,
изнасилено от шофьор в столичния градски транспорт“, тъй като те не почиват на
установеното от съдебните решения по казуса от страна на втората и третата инстанция по
наказателното дело от общ характер. С тях, К. е признат за „невиновен“ за това, че е
изнасилил В. Г.. Установената в Конституцията презумпция за невиновност (чл. 31, ал. 3) се
оборва само от влязла в сила присъда, което в случая, не е налице. Поради това,
недопустимо и в разрез с общия граждански дълг „да не се вреди другиму“ (neminem laedere)
е нарушаването на установената в Основния закон презумпция за невиновност от
натоварени от ответника физически лица, дамгосали в репортажите К. като „насилник“ и
„извършител“ на конкретното деяние – изнасилване. Журналистите и съответно – медията
(като възложител на работа) не следва да употребяват подобни думи и фрази, не само
поради нарушаването на презумпцията за невиновност, но и поради това, че подобни
епитети внушават на зрителите, че ищецът е престъпна личност, изнасилил е лице,
ненавършило пълнолетие. Това поведение и тези действия са в причинно-следствена връзка
с наличието на морални вреди при въззивника.
При горните разсъждения на съда, изводът е, че исковата претенция е доказана по
основание, тъй като са налице елементите от фактическия й състав. Въз основа на чл. 52
4
ЗЗД, съдът следва да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
За обосноваване на интензитета на търпените болки и страдания, ищецът е ангажирал
гласни доказателства – показанията на св. М. Ц. и св. В. Б..
Показанията на св. Б. (л. 165) сочат, че той познавал В., както и семейството му. Чул, че
имало такъв репортаж по телевизията, че той бил изнасилил момиче и това било гледано от
съселяните му. Той не гледал лично репортажа. Не помни къде е бил през април до
септември 2016 г., но може да е бил и в Германия. Няма обаче лични впечатления от В.К. и
случилото се след репортажите, а всичко чул от другаде. Ето защо, показанията на св. Б.
нямат съществено значение за преценката по чл. 52 ЗЗД.
По отношение разказаното от св. Ц. (л. 135), се установява, че тя познава ищеца-въззивник
от август 2016 г. и почти веднага се събрали да живеят заедно. Първоначално всичко било
нормално, макар и да й правело впечатление, че е по-затворен и избягва социални контакти.
Около година по-късно й звъннала нейна племенничка, която й казала – „Влез в Интернет и
виж с какъв човек си се събрала“. Видяла в Интернет статии и процесните репортажи, и се
ужасила. Станал скандал, като той се опитал да обясни ситуацията, но тя не му вярвала и се
разделили за около седмица. Осъществила обаче среща с адвоката на въззивника и от този
разговор се убедила, че той не е виновен, успокоила се и приела въззивника обратно в
жилището си. Разбрала, че той имал и неразтрогнат брак с друга жена и бракоразводното
дело не било приключило. Счита, че разводът му имал връзка с репортажите, макар да не
става ясно на какво почива този извод. Дава оценка за ищеца, че бил притеснен, объркан,
изнервен и непълноценен човек. Сега обаче бил по-спокоен.
Показанията на св. Ц. дават по-съществена информация за моралните вреди, но ценени през
призмата на чл. 172 ГПК, същите не сочат на особено съществен интензитет на търпените
болки и страдания. Състоянията на притеснение, обърканост и изнервеност са обясними в
ситуацията на К., но значение за това има и висящото спрямо него наказателно
производство, вредите, от което се репарират по друг ред и не са предмет на настоящето
дело.
От значение за преценката по чл. 52 ЗЗД са и представените писмени доказателства, а
именно представените от третото, неучастващо в процеса лице „Гарб Аудиенс Межърмънт
България“ АД (на л. 149-152) данни за гледаемостта на предаванията на БТВ през април
2016 г. (т.нар. пийпълметрия), вкл. и на Сутрешния блок и Късните новини, в които
предавания са излъчени процесните репортажи. Установява се, че по отношение репортажа
в Сутрешния блок на 01.04.2016 г., същият е достигнал до много хора. Пийпълметричните
данни, отчетени на 04.04.2016 г., сочат, че предаването е било гледано от над 300 000 души в
интервала от 8.00 до 9.00 часа, когато е излъчен репортажа, а това е представлявало между
33% и 42% от цялата ТВ аудитория на сутрешни предавания по всички канали за този
времеви пояс. Репортажът в Късните новини на 16.04.2016 г., също е достигнал до немалко
граждани – 511 847 и 36% от цялата ТВ аудитория за пояса между 23.30 часа и 24.10 часа.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че се стигнало до набедяване на ищеца в тежко
5
престъпление, каквото е изнасилването с определянето му като „извършител“ и „насилник“.
Това създава негов крайно негативен образ, особено в очите на хората, които го познават.
Но от друга страна, показанията на св. Ц. сочат, че сега К. е по-спокоен, като не се доказват
някакви по-големи вреди, като напр. нарушаване на физическото и психическото здраве,
което да е в причинна връзка с процесните репортажи. Не се явяват доказани и
релевираните в исковата молба вреди, настъпили за ищеца, изразяващи се в изгонването му
от квартирата, която обитавал в гр. София след прекратяването на наемния договор за
квартирата, товач че бил уволнен от работодателя си в гр. София, това, че бил бит от
съселяни в родното му село, след като се завърнал в него. Дори и такива събития да са се
случили, то не се доказва връзката между тях и репортажи и статии – дело на журналисти,
работещи в и за БТВ Медия Груп.
Не следва да бъдат обсъждани доводите в исковата молба и във въззивната жалба за
извършени нарушения от ответника в качеството му на администратор или обработващ
лични данни – относно разпространяване на лични данни на ищеца. Защитата срещу
нарушения на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 се осъществява по специален процесуален
ред и споровете не са подведомствени на гражданския съд (вж чл.39 и сл. от ЗЗЛД).
При вземане предвид всичко изложено, настоящият състав на САС намери, че справедливо
се явява обезщетението от 5000 (пет хиляди) лева, което е в състояние да репарира
търпените от въззивника болки и страдания от К.. Налице е частична основателност на
въззивната жалба.
В обобщение, обжалваното решение ще следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция на В. К. против „БТВ Медия Груп“ ЕАД по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване
на неимуществените му вреди от телевизионни репортажи, излъчени на 01.04.2016 г. и
18.04.2016 г. и публикувани в интернет на 01.04.2016 г., съответно на 19.04.2016 г. за сумата
от 5000 лв. ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2016 г. до окончателното й
изплащане и вместо това да се постанови друго, с което въпросната сума да се присъди на
въззивника с лихва от посочената дата. В останалата обжалвана част, решението е правилно
и ще следва да се потвърди.
По разноските.
Върху отхвърлената част от иска, юридическото лице-ответник има право да получи по 100
(сто) лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, а на основание чл. 78, ал. 6
ГПК следва да заплати на съда и по негова сметка сумата от 335 лв. такси и разноски (200
лв. за първата инстанция, 100 лв. за втората и 35 лв. за експертизата в СГС). На основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА дружеството следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Д. Г.
от САК в размер на 1 160 лева за две инстанции (по 580 лв. за всяка от тях).
6
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261701 от 12.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8482/2019 г. по описа
на СГС, в частта, в която е отхвърлен предявения иск от В. С. К., ЕГН: ********** против
„БТВ Медия Груп“ ЕАД с ЕИК: ********* с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
телевизионни репортажи, излъчени на 01.04.2016 г. и 18.04.2016 г. и публикувани в
интернет на 01.04.2016 г., съответно на 19.04.2016 г. със законната лихва, считано от
01.04.2016 г., както и в частта, в която на „БТВ Медия Груп“ ЕАД са присъдени разноски за
сумата от 200 (двеста) лева (разликата между 100 и 300 лв.) и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БТВ Медия Груп“ ЕАД с ЕИК: ********* да заплати на В. С. К., ЕГН:
********** на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от телевизионни репортажи, излъчени на 01.04.2016 г.
и 18.04.2016 г. и публикувани в интернет на 01.04.2016 г., съответно на 19.04.2016 г. със
законната лихва, считано от 01.04.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261701 от 12.03.2021 г., постановено по гр.д. №
8482/2019 г. по описа на СГС в останалата част.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН: ********** да заплати на „БТВ Медия Груп“ ЕАД с ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА „БТВ Медия Груп“ ЕАД с ЕИК: ********* да заплати на на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА възнаграждение на адв. Д. Г. от САК сумата от 1 160 (хиляда сто и
шестдесет) лева за две инстанции, а на Софийски апелативен съд и по негова сметка на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 335 (триста тридесет и пет) лева такси и разноски за
две инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
7
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8