№ 3589
гр. София, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100508710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20003772 от 06.01.2021 г., постановено по гр. дело № 39522/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 26-ти състав, са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу К. Б. П.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато
за установено, че К. Б. П. дължи на ищеца сумата от 550,00 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. в имот с
абонатен № 006769, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, както и сумата от 67,68 лева,
начислена за извършено дялово разпределение за периода 02.2016 - 04.2018 на използваната
топлинна енергия за исковия период и 12,53 лева -законна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. - 21.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до изплащане на вземането.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 757,44 лева - разноски по настоящото исково производство и разноски в
заповедното производство по гр. д. 13716/2019 г., СРС, 26 състав.
С Определение № 20096422 от 14.04.2022 г. е оставена без уважение молбата на
ответника за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез
пълномощника си – адв.С.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която
1
са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване по делото съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение и че има качеството потребител. Изтъква, че неправилно са
присъдени и суми за дялово разпределение, тъй като липсвало основание за начисляването
им. Неправилно била присъдена и лихва върху главницата за дялово разпределение,
доколкото не била установена изискуемостта на същото. Моли съда да отмени решението и
отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач на страната на ищеца -
„Т.С.” ЕООД, не са подали отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.
Срещу Определение № 20096422 от 14.04.2022 г., с което е оставена без уважение
молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, постъпила частна
жалба от К. Б. П., чрез пълномощника си – адв.С.Д., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и допуснати
процесуални нарушения, поддържайки че разноските са били завишени.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в
процеса, като е внесена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
2
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз
основа на индивидуално сключен договор, а възниква по силата на закона със собственика
или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е
представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2006 г., дело №
177/2006 г. на нотариус В., от който се установява, че К. Б. П. е придобила собствеността
върху процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр. София, ж.к. „*******, до
който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия . Следователно противно на
поддържаното в жалбата именно ответникът К. Б. П. са пасивно материално легитимирани
да отговаря по иска.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване за необоснованост на
извода на СРС по отношение установяване количеството топлинна енергия, която ищцовото
дружество е доставяло до имота на ответника, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„*******, следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда като
обективно и компетентно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния период е
на стойност общо от 1806,30 лв., представляващ сбора между прогнозната продажна цена по
издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. От заключението на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно
дадено, установява, че през процесния период ищецът е заплатил общо сумата от 349,40 лв.
за главница. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва се изясни, че
изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално
правоотношение лице – „Т.С.“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на
3
действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството,
извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в
съответствие с нормативните изисквания и съобразно показанията на ИРРО монтирани в
процесния жилищен имот.
Следва да се отбележи, че ответникът в заповедното производство е оспорил
дължимостта само на част от главницата в размер на 550 лева, която е предмет на
настоящето дело. За останалата част от главницата в размер на 926,64 лв. не е оспорил
заповедта по чл. 410 ГПК и същата е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата
дялово разпределение съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
4
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвяни
изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период
въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на събраните
писмени доказателства по делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за
достъп, касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, въззивният съд приема,
че услугата дялово разпределение е била реално осъществена.
По отношение на оплакванията, касаещи лихва за забава, следва да се отбележи, че
ъгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. /приложими през процесния период/ след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз
основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат
обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на „Т.С.“ ЕАД тези суми, е необходимо дру‐
жеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издава‐
нето на фактурата за съответния отчетен период, като съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната ССчЕ, което настоящият състав намира за компетентно и обективно
дадено и кредитира с доверие се установява, че върху главницата е в размер на 67,68 лв., а за
дяловото разцпределение е 12,53 лв. Ето защо оплакванията в жалбата са неоснователни.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните правни изводи на
5
двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди в обжалваната част.
По подадената частна жалба:
Присъдените в полза на ищеца Т.С.” ЕАД разноски в размер на сумата от 757,44 лева
са общо за исковото и заповедното производство по гр. д. 13716/2019 г., СРС, 26 състав. В
исковото производство ищецът е направил разходи за ДТ в размер на 25,00 лв., за
възнаграждения на вещи лица по изслушаните СТЕ и ССчЕ общо 600,00 лв., както и по 50
лв. юрисконсулско възнаграждение за исковото и заповедното производство и 32,44 лв. лв.
ДТ за заповедното производство. Или присъдените разноски са в съответствие с направените
от ищеца разноски, като юрисконсултското възнаграждение е присъдено в минимален
размер от 50,00 лв., т.е. същото не е прекомерно. Ето защо частната жалба е неоснователна и
обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответника за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да бъде
потвърдено.
С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20003772 от 06.01.2021 г., постановено по гр. дело №
39522/2019 г. по описа на СРС, ГО, 26-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20096422 от 14.04.2022 г., с което е оставена без
уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6