№ 116
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000182 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 342 от 18 март 2022г. по гр. д. №
5383/2021г. осъжда Г. И. Г., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“************
и „Строй Плами Георг” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.”Згориград” 13, представлявано от управителя
Ю.Ф.С., да заплатят солидарно на „Рентекс” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ 495,
представлявано от управителя И.В.Г., по банкова сметка: IBAN:
BG**************, сумата 2668 лв., представляваща неплатен остатък от
наемна цена по договор за наем на строителна техника № RX201225-
17008/02.02.2021 г. за периода 02.02.2021 г. – 29.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.10.2021 г. до окончателното й изплащане
и 523.72 лв. разноски по делото.
Адвокат Е. М. като пълномощник на ответника Г. И. Г. подава въззивна
жалба срещу решението на Русенски районен съд по гр.д. №5383/2021г. в
1
частта му, с която е уважен предявения срещу Г. иск и са присъдени разноски.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за нищожно и евентуално
недопустимо. Ако съдът приеме, че съдебното решение е валидно и
допустимо, то счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано, тъй
като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон
и тъй като изводите на съда не кореспондират със събраните по делото
доказателства. С исковата молба ищецът твърди, че двамата ответници
солидарно му дължат исковата сума, представляваща наемна цена за ползвана
строителна техника. С исковата молба ищецът е представил договор за наем,
общи условия и фактури за неплатен наем. В точка 9.13. от общите условия
към договора за наем се съдържа арбитражна клауза за решаване на
възникнали спорове по договора за наем и общите условия към него.
Арбитражната клауза има правната характеристика на процесуален договор,
дерогиращ компетентността на държавния съд да се произнесе по спора и
възлагащ тази компетентност на арбитраж. Страните са включили тази клауза
в договора и по този начин са се разпоредили с процесуалното си право на
иск. Ето защо, обжалваното решение е нищожно, тъй като е постановено от
некомпетентен орган, и евентуално недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим иск пред държавен съд. Г. не се е задължил солидарно по
договора за наем, тъй като материалното правоотношение по договора за
наем е възникнало само между ищеца и другия ответник. Не е налице
солидарна отговорност между двамата ответници, тъй като не са налице
предпоставките за възникване на такъв вид отговорност. При получаване на
строителната техника Г. е подписал договора за наем от името на
работодателя си, без изобщо да се запознае със съдържанието му. Не се е
запознавал и с общите условия, представени с исковата молба. Г. е действал
от името на наемателя без представителна власт, но въпреки това договорът е
породил действие за наемателя съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Г. и
не се е задължил солидарно заедно с наемателя, тъй като не е налице поемане
на общо задължение, както изисква чл.304 от ТЗ, за да възникне такъв вид
отговорност. Ако съдът приеме, че е налице солидарно задължаване между
двамата ответници, то следва да се има предвид, че представеният договор за
наем е със срок един месец. При това положение предявеният иск е
неоснователен за плащане на наем след изтичането на срока на договора.
Общите условия към договора за наем изискват сключване на нов договор за
2
наем при изтичане на срока на първоначалния договор за наем.
Жалбоподателят иска от въззивния съд да постанови решение, с което да
обяви обжалваното решение на районния съд за нищожно и да прекрати
производството по делото. Ако въззивният съд приеме, че обжалваното
решение е валидно, жалбоподателят иска да се постанови решение, с което да
се обезсили обжалваното решение като недопустимо по отношение на Г. Г. и
да прекрати производството по делото. Ако въззивният съд приеме, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, жалбоподателят моли
окръжния съд да отмени решението на районния съд по отношение на Г.
като незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят моли съда да
присъди съдебните разноски.
Окръжният съд намира, че въззивната жалба е подадена в законния срок
от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване
решение на районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят
е внесъл държавна такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
„Рентекс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.В.Г.,
чрез адвокат Л. Х., подава отговор на въззивната жалба, в който посочва, че
въззивната жалба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без
уважение, а решението на пьрвоинстанционния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не са налице посочените във въззивната жалба
пороци на решението. Решението нито е нищожно, нито е недопустимо, нито
е незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му не е нарушен
нито материалния, нито процесуалния закон. Решението с правилно и
законосъобразно, постановено при пълно съобразяване със събраните по
делото доказателства и пълно съобразяване с действащите разпоредби на
гражданското и търговското право, както и с практиката на съдилищата при
идентични случаи. Възражението за арбитражна клауза е направено за първи
път с въззивната жалба, поради което същото е преклудирано. Съгласно чл. 8
ал. 1 от ЗМТА, който намира приложение към процесния случай, съдът, пред
който е предявен иск по спор, предмет на арбитражни споразумение, е
длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор
3
на исковата молба. Съображенията относно липсата на солидарна
отговорност изложени във въззивната жалба, също са неоснователни.
Съгласно ЗЗД, солидарността възниква или по силата на закона или по силата
на подписан договор. В случая в договора за наем на първата страница по
съвсем ясен, категоричен и прозрачен начин, е въведена солидарната
отговорност. Това, че солидарният ответник не е прочел договора и общите
условия, не е основание за изключване на отговорността. Ответникът е имал
възможност да се запознае с текста на договора и с текста на общите условия.
Най-важните права и задължения по договора, синтезирано са изведени на
първата страница в няколко най-съществени точки, така че всеки който
подписва договора, да може да се запознае е тях. В случай, че ответникът Г. Г.
не е бил съгласен да се задължи солидарно, е можел да откаже подписването
на договора. Изложеното се отнася и за възражението на ответника, че дължи
наемната цена само за изрично посочения в договора период. Отново в
договора за наем, в т. 5. изрично е посочено, че ако техниката бъде върната
след изтичането на наемния период, наемателят дължи допълнителна наемна
цена до датата на връщане на техниката. Първоинстанционният съд правилно
е приел, че се дължи цялата претендирана с исковата молба сума, защото
ответникът по никакъв начин не е оспорил срока, през който е ползвана
машината, нито пък е представил документ, че е тя върната по-рано от
заявеното в исковата молба. Първоинстанционният съд, правилно се е
позовал и на разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД и въз основа на всички събрани
доказателства и съобразявайки се с разпоредбите на действащото
законодателство при пълно и детайлно обсъждане па всички съображения на
страните изцяло е уважил предявените искове. Жалбоподателят моли
въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и да присъди разноските.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие
следното:
Облигационното правоотношение между страните е възникнало от
договор за наем на техника № RX201225-17008 от 02.02.2021 г., сключен
между наемодателя „Рентекс“ ООД и наемателя „Росен Ганчев“ ЕООД,
представляван от Г. И. Г. - технически ръководител. На 04.03.2021 г. фирмата
на наемодателя е променена на „Строй Плами Георг“ ЕООД. Предмет на
4
договора за наем е машина - настолна лепачка за тръби Ф250. Срокът на
наема е един месец – до 04.03.2021 г. Уговорена е наемна цена на ден от 30.08
лв. и на месец – 902.40 лв. без ДДС. Наемателят е заплатил с ПКО № D-
10837/02.02.2021 г. депозит 500 лв. Наемодателят е издал три фактури с
основание „наем на настолна лепачка за тръби Ф250“: №
**********/02.02.2021 г. за сумата 1080 лв. с ДДС наем от 02.02.21 г. до
04.03.21 г., № **********/31.03.2021 г. за сумата 1080 лв. с ДДC от 04.03.21
г. до 03.04.21 г. и № **********/10.05.2021 г. за сумата 1008 лв. с ДДС от
03.04.21 г. до 29.04.21 г. Общата фактурирана сума е 3168 лв. с ДДС.
Исковата сума 2668 лв. е образувана като от общата наемна цена по трите
фактури 3168 лв. се извади депозита 500 лв.
Протоколът за предаване на техника № 1 от 2.02.2021г. удостоверява
предаването на машината на наемателя на 2.02.2021г. В протокола е
отбелязано /т.4./, че при връщане на техниката се подписва протокол за
връщане, в който се описва състоянието, в което е върната. По делото не е
представен протокол за връщане на машината. Ответникът не оспорва
държането на наетата вещ след изтичане срока на договора до периода,
посочен в третата фактура – 29.04.2021г.
В индивидуалния договор има клауза, съгласно която ако техниката бъде
върната след изтичане на наемния период, наемателят дължи допълнителна
наемна цена, съгласно общите условия на „Рентекс“ ООД. Тази клауза
съответства на чл. 236, ал.1 от Закона за задълженията и договорите: „Ако
след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със
знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок.“ На това основание наемодателят има право
да претендира наемна цена не само за срока в писмения договор, но и за срока
на продължилото ползване на вещта.
Жалбоподателят Г. И. Г. е подписал индивидуалния договор като
представител на наемателя „Росен Ганчев“ ЕООД. В текста на договора има
следната клауза: „Представителят, подписал този договор за наем от името на
юридическо или физическо лице, което е посочил като наемател, става
солидарен длъжник с наемателя и се съгласява да носи пълна отговорност по
договора като физическо лице“. Г. И. Г. като представител на „Росен Ганчев“
ЕООД е подписал и общите условия за наем на „Рентекс“ ЕООД, където в
5
началото т. 1.4 е записано, че физическо лице, подписало договор за наем или
общи условия като представител на друго лице – наемател носи пълна
отговорност като физическо лице по договора и тези общи условия солидарно
с наемателя, който представлява. При тези ясни клаузи правилно районният
съд приема Г. Г. за солидарно отговорен с наемателя „Росен Ганчев“ ЕООД,
сега „Строй Плами Георг“ ЕООД.
Приемането на общите условия е заявено в индивидуалния договор, а
общите условия също са подписани за наемателя от неговия представител. В
т. 9.13 от общите условия е записано, че всички спорове отнасящи се до тези
общи условия и договор за наем, сключен между „Рентекс“ и наемател, ще
бъдат решавани от Арбитражен съд при сдружение „Правна помощ и
медиация“, съобразно неговия правилник. Ищецът е избрал да предяви иска
пред държавен съд по седалището на ответник юридическо лице, а не пред
арбитражен съд по своето седалище. В отговора на исковата молба
ответникът Г. И. Г. не е възразил за неподсъдност на делото пред Русенски
районен съд и не е поискал изпращането му по подсъдност на арбитражен съд,
тоест не се е позовал на арбитражната клауза, напротив, заявил е, че няма
възражения по допустимостта на иска. Съгласно Закона за международния
търговски арбитраж, чл. 8, ал. 1 съдът, пред който е предявен иск по спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако
страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ответникът
не се е позовал на арбитражна клауза в срока за отговор на исковата молба и
не може да направи това във въззивната жалба.
Окръжният съд счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността
на предявения иск, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342 от 18 март 2022г. по гр. д. №
5383/2021г. на Русенски районен съд в обжалваната част, с която е уважен
предявения срещу солидарния длъжник Г. И. Г. ЕГН ********** иск и са
присъдени разноски.
Решение № 342 от 18 март 2022г. по гр. д. № 5383/2021г. на Русенски
районен съд в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. И. Г., с ЕГН **********, от гр. Русе, ул. “************, да
ЗАПЛАТИ на „Рентекс” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Ботевградско шосе“ 495, представлявано от
управителя И.В.Г., по банкова сметка: IBAN: BG**************, сумата 417
лв. /четиристотин и седемнадесет лева/ разноски пред окръжния съд.
Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7