Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 28.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав
в открито заседание, на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното
от съдия Дилова гражданско дело № 8038 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД-гр.***против Б.Ц.Г.,
в която се твърди че по ч. гр.д. № ***е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника. Твърди се, че на ***. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ищеца е предоставил на ответника
сумата 10 000лв, като към отпуснатия кредит е включена такса оценка на риска в
размер на 664 лв. Твърди се, че ответникът е пожелал да сключи застраховка
живот в размер на 363 лв, както и застраховка безработица в размер на 370,26
лв. Твърди се, че общото крайно задължение по договора е 13 059, 20 лв, която
сума е разсрочена на 9 погасителни месечни вноски, всяка от които възлиза на
1187,20 лв. Твърди се, че уговорения лихвен процент е 28,46 %, Твърди се, че
длъжникът е преустановил плащанията по договора, и не е заплатил вноски с падежи 25.07.2017г., 25.08.2017г.,
25.09.2017г., поради което на 26.09.2017г. е настъпила предсрочна изискуемост
на задължението. Твърди се, че в договора е уговорена автоматична предсрочна
изискуемост на задължението при неплащане на три поредни месечни вноски. Твърди
се, че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, като му е
изпратено съобщение на адреса посочен в договора. Твърди се, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи следните суми : 10459,86лв.
– главница, 1412,14лв. – договорна лихва за периода от 25.07.2017г. до
26.09.2017г., 772,91лв. - лихва за забава за периода от 25.07.2017г. до
16.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 26.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.Моли
съда да признае за установено, че вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ *** на ПлРС съществува.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е представила писмен отговор. В съдебно
заседание не се явява, не сепредставлява и не изразява становище по предявения
иск.
Съдът като съобрази представените по
делото доказателства, становищата на страните и закона приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр.д. *** е, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания. Заповедта за изпълнение не е
връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с
разпореждане на съда е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си. Установителния иск е
предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим
Видно от
приложения по делото договор за
потребителски кредит е, че между Т.Б.А.Б. ЕАД и Б.Г. е сключен договор потребителски за кредит № ***, по силата на който на ответника е
предоставена сумата 10000 лв. Според чл.7.1 общият размер на кредита е 11377 лева,
формиран както следва: 10 000 лева размер на кредита,363 лева ***, 370,26 лв *** безработица и еднократна такса за
оценка на риска от 644лева, за която е посочено, че е дължима в деня на
подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, предвид
заявеното желание в искането-декларация. Според чл. 7.2.1 потребителският
кредит за общо ползване – средствата по кредита се превеждат от кредитора в
срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка
на потребителя, открита в ***, като кредитът се счита усвоен от потребителя в
деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. ***.7.2.2
от договора, в случаите когато
потребителят е пожелал сключване някоя от застраховките или да се присъедини
към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията
на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка
на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие с
подписване на договора. В чл. 9.1 от договора е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент от 28,46%, като е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно
по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 9.4 е посочено, че при
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума за периода на просрочие, като към момента на сключване
на договора, законната лихва е в размер на ОЛП определен от БНБ плюс 10 пункта
надбавка, както и че размерът на законната лихва се определя с Постановление на
МС. Годишният процент на разходите е определен на 47,4, при което общата сума,
дължима от потребителя е 13059,20 лева.
В чл. 11.2 от договора е посочен погасителния план, по който следва да
извършват погашенията на задълженията по кредита, като е предвидено това да
стане на 11 вноски, всяка платима на 25-то число на месеца, като първата е с
падеж 25.06.2017г., а последната 25.04.2019г с размер 1187,20 лв всяка. В чл. 16.2
от договора е предвидено, че цялото непогасено задължение по договора става
предсрочно и незабавно изискуемо при допуснато от страна на потребителя пълно и
частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, считано от
датата на последната трета просочена вноска. Считано от тази дата върху цялото
непогасено задължение за главница се начислява законна лихва по чл. 9.4 до
окончателното погасяване на задължението.
По делото
е представено застрахователно удостоверение по групова застрахователна полица №
***, издадено от ***, видно от което, че е сключена застраховка за
кредитополучателя Б.Г.,
застрахователната премия по която възлиза в размер на 733,26 лева.
Видно от представеното по делото
уведомление е, че кредиторът е
уведомил кредитополучателя, че поради
непогасяване на три вноски за периода
25.07.2017г.- 25.09.2017г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като
съобразно отразеното в обратната разписка същото не е достигнало до адресата,
тъй като пратката не е потърсена. Независимо от това, съдът приеима, че
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е дстигнало до
длъжника, тъй като същото е приложено към исковата молба, която видно от
приложеното по делото съобщение е е
получена лично от ответника.
От заключението на ВЛ по назначената
съдебно-сбетоводна експертиза, което като компетентно и неоспорено от страните,
съдът изцяло кредитира се установява, че кредита е усвоен на ***., когато сумата
11377,26 лв включваща 10 000 лв главница, такса оценка на риска 644 лв и
застрахователни премии 733,26 лв. е преведена по сметка на ответника. С
платежни нареждания от 09.06.2017г. ищецът е превел на ЗК Уника живот
застрахователна премия в размер на 733,26 лв. Видно от закрлючението е, чце
непогасинет вноски от ответника са в общ размер на 11872 лв, от които 10459,86
лв главница и 1412,14 лв лихва, размерът
на законната лихва върху главницата за периода 25.07.2017г.- 16.01.2018г. е
772,91 лв. ВЛ е установило, че е
погасена само първата погасителна вноска, като плащането е направено със
закъснение- вместо на 25.06.2017г., на 17.07.2017г., поради което е начислено
обезщетение за забава, което е погасено.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото
лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена
оспорената заповед. В тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията
на пълно и главно доказване факта на съществуване на валидна облигационна
връзка между него и Б.Г. с характера на договор за потребителски кредит,
усвояването на кредита от страна на ответника и факта на осъществяване на
всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни пера. По
делото не се спори, че между *** и Б.Г.
е сключен договор за потребителски
кредит № 70002069081. Процесният договор за кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията
му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната
норма е предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Независимо
от използваната в договора формулировка „такса за оценка на риска“, съдът
намира че сумата от 644 лева, представлява такса за усвояване на заема. За да
формира този си извод съдът отчете на първо място посоченото в
искането-декларация, че тази такса ще се дължи само при одобряване на кредита.
Таксата е осчетоводена от самия ищец като комисионна, такса за
отпускане/усвояване/одобряване на кредита, което по несъмнен начин сочи, че не
съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лица и риска на кредитора от
загуби. Ето защо и съдът намира, че включената в главницата сума от 644 лева по
съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита, а съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане на
целия размер на предоставения му кредитен ресурс и дължимата договорна лихва до
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, т.е. до датата на получаване
на исковата молба. С оглед обаче
формирания по-горе извод за нищожност на клаузата предвиждаща задължение за
заплащана на такса в размер на 644 лева, включена в погасителните вноски,
незаплатената главница по кредита възлиза в размер на 10733,26 лв, или с 58, 54
лв месечно. Тъй като ответникът е заплатил една вноска то платената сума 58, 54
лв също следва да бъде приспадната, поради което претенцията за главница се явява основателна
и доказана за сумата 10 674,46 лв . Ищецът е претендирал сумата 10459,86 лв
главница, поради което предявения иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Ответникът дължи сумите
1412,14 лв договорна лихва за периода 25.07.2017г.- 26.09.2017г., както и
сумата 772,91 лв представляваща лихва за забава за периода 25.07.2017г.-
16.01.2018г.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса 252,90 лв и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
С оглед
изхода на спора и отправеното от ищеца искане, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ***сторените в хода на настоящото производство разноски
за заплатена държавна такса 252,90 лв, възнаграждение за вещо лице 150 лв и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Б.Ц.Г., ЕГН **********,
адрес: *** ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: ***ор,
пълномощник: юрк. ***, сумите:
10459,86лв. – главница;1412,14лв. – договорна лихва за периода от 25.07.2017г.
до 26.09.2017г.;772,91лв. - лихва за забава за периода от 25.07.2017г. до
16.01.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018г.
до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 436 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 29.01.2018г. по
ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Ц.Г., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 252,90 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лева. в заповедното
производство, както и сумата 252,90 лв, представляваща възнаграждение за вещо лице, сумата 150 лв и
юрисконсултско възнаграждение представляваща разноски в исковото производство
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му.
районен
съдия: