№………./……...06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 171 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „ТЕРА ГИД" ЕООД срещу решение № 3381/19.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 15567/2018
г. по описа на РС – Варна, в частта, с която съдът е осъдил „ТЕРА ГИД"
ЕООД да заплати на „С.И.Г." ООД, гр. Сливен, сумата от 140,04 лв.,
представляваща арендна цена по Договор за аренда на земеделска земя от
03.07.2013 г. за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.11.2018 год. до окончателното плащане на сумата; сумата от
299, 93 лв., представляваща арендна цена по Договор за аренда на земеделска
земя от 05.08.2014 г. за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.11.2018год. до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 2, ал.1 във вр. с чл. 17, ал.2 от ЗАЗ, като е присъдил в полза
на ищеца сторените по делото разноски съразмерно на уважените искове.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Според
жалбоподателя, ВРС неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ без експертизата да е извършила проверка в счетоводството на
ответното дружество. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение,
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни като излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват. Въззиваемата страна чрез
процесуален представител е представила писмено становище.
Варненски окръжен съд като
взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения
на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваната част на първоинстанционното решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд ищецът
„С.И.Г." ООД, гр. Сливен, е предявил
срещу „ТЕРА ГИД" ЕООД, гр. Варна, обективно съединени искове с правно
основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 140,04 лв., представляваща арендна цена по Договор за аренда
на земеделска земя от 03.07.2013 г. за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.,
както и обезщетение за забава за периода от 01.10.2016 г. до 12.10.2018г. в
размер на 28,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 год., до окончателното
плащане на сумата; сумата от 299,93 лв., представляваща арендна цена по Договор
за аренда на земеделска земя от 05.08.2014 г. за стопанската 2016/2017 г.,
както и обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до 05.10.2018 г. в
размер на 31,40 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на сумата, както
и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 09.04.2015
г. е закупил от Петър Стоянов Филипов поземлени имоти с № 050037 с площ от
3,999 дка и № 081056 с площ от 3,003 дка, които били предмет на договор за
аренда от 03.07.2013 г.,сключен между
продавача Петър Филипов като арендодател и ответното дружество „ТЕРА ГИД"
ЕООД като арендатор. След закупуването на имотите, ищецът уведомил писмено
арендатора, че е встъпил по силата на закона в правата на арендодателя по
отношение на придобитите имоти. Съгласно договора за аренда от 03.07.2013 г., арендаторът
„ТЕРА ГИД" ЕООД се задължил да заплаща арендно възнаграждение в размер на
10 лева на декар или общо сумата от 70,02 лв. годишно, дължима в края на всяка
стопанска година за срок от седем стопански години, считано от стопанската
2012/2013 г.
Твърди се още, че на
28.06.2015 г. ищецът закупил от Б.Б.Б. поземлени имоти с № 040026 с площ от
3,995 дка, № 038002 с площ от 3,006 дка и № 011005 с площ от 4,996 дка, които
били предмет на договор за аренда от 05.08.2014 г., сключен между продавача Б.Б.Б.
като арендодател и ответното дружество „ТЕРА ГИД" ЕООД като арендатор.
След закупуването на имотите, ищецът уведомил писмено арендатора, че е встъпил
по силата на закона в правата на арендодателя по отношение на придобитите
имоти. Съгласно договора за аренда от 07.06.2014 г., арендаторът „ТЕРА
ГИД" ЕООД се задължил да заплаща арендно възнаграждение в размер на 25
лева на декар годишно, дължима в края на всяка стопанска година за срок от
седем стопански години, считано от стопанската 2014/2015 г.
С напомнително съобщение,
получено от ответника на 19.07.2018 г. ищецът го информирал още веднъж, че
арендното плащане за ползването на имотите следва да бъде извършено по банкова
сметка *** „С.И.Г.“ ООД. Ответникът не е възразил, че е извършил плащане на
дължимите арендни вноски на предишния собственик и арендодател.
При тези обстоятелства
ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати посочените по-горе суми.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват
предявените искове като неоснователни. Възразява се, че ищецът не е
материалноправно легитимиран по предявените искове, тъй като по договорите за
аренда първоначални арендодатели са трети лица, а ищецът е придобил имотите
след сключване на договорите, като не е уведомил арендатора за настъпилото
правоприемство. Поддържа се, че ответникът е заплатил арендните вноски за
процесните периоди на собствениците на имоти преди придобиването на имотите от
ищеца, като е заплащал суми включително авансово, поради което счита, че
задължението за заплащане на арендни вноски за процесните стопански години е
изцяло и предсрочно погасено.
Варненският районен съд е
отхвърлил претенциите за заплащане на обезщетения в размери съответно 28,87 лв.
и 31,40 лв. като в тази част решението на съда не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
По иск за заплащане на
арендно възнаграждение на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ
ищецът носи тежестта да докаже наличието на облигационна връзка с другата
страна, т.е. че ответникът е страна по договора за аренда, встъпването на ищеца
в правата на арендодателя по реда на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, предаването на
владението върху процесните имоти, предмет на договора в състояние годно за
ползването им, изискуемостта на вземането си по договора, както и размера му. В
тежест на ответника е да установи въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно, че е заплатил дължимите
арендни вноски на първоначалните арендодатели.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът като арендодател, и ответникът в
качеството си на арендатор са страни по Договор за аренда на земеделска земя, вписан
в Служба по вписванията - гр. Кула, дв. вх. peг. № 1834/03.07.2013 г., акт №
153, том III и Договор за аренда на земеделска земя вписан в Служба по
вписванията - гр. Кула, вх. peг. № 2344/07.08.2014 г., акт № 242, том III.
Установява се, че ищецът е
правоприемник на имотите, предмет на арендните договори, въз основа на сключени
с първоначалните арендодатели договори за покупко-продажба, обективирани в
нотариален акт, вписан в СВ - гр. Кула, вх. peг. № 966/09.04.2015 г., акт №
109, том 2, по силата на който „С.И.Г.“ ООД закупува поземлени имоти № 050037 с
площ от 3,999 дка и № 081056 с площ от 3,003 дка, предмет на договора за аренда
от 03.07.2013 г., и нотариален акт № 23, том III, peг. № 1479, дело № 275 от
2016 г., вписан в СВ - гр. Кула с вх. peг. № 1184/1183 от 28.06.2016 г., акт №
29, том IV, по силата на който „С.И.Г.“ ООД закупува поземлени имоти № 040026 с площ от 3,995 дка, № 038002 с площ
от 3,006 дка и № 011005 с площ от 4,996 дка, предмет на договора за аренда от 05.08.2014
г.
Договорите за аренда са
сключени за срок от седем стопански години (чл.2) при договорено арендно
плащане в размер на 10 лева на декар по договора от 03.07.2013 г. и 25 лева на
декар по договора от 05.08.2014 г., платими в края на всяка стопанска година (чл.3).
Договорите са вписани в
Служба по вписванията при АВ (чл.3, ал.2 от ЗАЗ).
Не се спори, че ответното
дружество ползва процесните имоти.
Същевременно изпълнени са
и изискванията на закона при изменение на договора за аренда с оглед на
страните. Така съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗАЗ приоберетателят на
арендувания имот по договора замества арендодателя като страна по договора за
аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е
предаден. Заместването на арендодателя с новия приобретател настъпва по силата
на закона, като в съответствие с чл.17, ал. 3 от ЗАЗ новият собственик е длъжен
да уведоми арендатора за настъпилото заместване. В случай, че арендатора не е
уведомен своевременно за настъпилото заместване, то настоящият приобретател не
би могъл да търси от арендатора изпълнение на задължение, което последният е
изпълнил към праводателя му преди получаване на съобщението за заместване.
С напомнително съобщение, получено
в канцеларията на ответното дружество на 19.07.2018 год., съгласно представено
известие за доставяне, ищецът го е уведомил за извършеното прехвърляне на
собствеността върху имотите, изрично посочени в тях, като е отправил покана за
плащане на арендата за стопанските 2015г.-2016г. и 2016г.-2017г. с посочване на
банкова сметка ***. С молба от 06.12.2018 г. ответникът изрично е признал
получаването на напомнителното съобщение, и не е възразил, че същото не касае
процесните арендни договори.
По делото е прието
заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, от което се установява, че дължимото
от „ТЕРА ГИД“ ЕООД арендно плащане за стопанската 2015/2016 год. по Договор за
аренда на зем. земи от 03.07.2013 год. за поземлени имоти с № 050037 с площ от
3.999 дка и № 081056 с площ от 3.003 дка или общо 7.002 дка е в размер на 70.02
лв., а дължимото от „ТЕРА ГИД“ ЕООД
арендно плащане за стопанската 2016г.-2017 г. по Договор за аренда на зем. земи
от 05.08.2014 год. за поземлени имоти с № 040026 с площ от 3.995 дка, № 038002
с площ от 3.006 дка и № 011005 с площ от 4.996 дка или общо 11.997 дка е в размер
на 299.93 лв.
Ответникът не е ангажирал
годни писмени доказателства удостоверяващи погасяване на задълженията му по
договорите за процесните години. Ответникът не е предоставил и на вещото лице
информация за счетоводни записвания, удостоверяващи предплащане на арендни
вноски за същия период, като не
е бил възпрепятстван да уведоми съда и вещото лице за местонахождението на
счетоводната му документация, с оглед на което въведеното
възражение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд е
неоснователно.
Следователно, налице са
всички предпоставки, обосноваващи основателността на исковата претенция за
реално изпълнение на парично задължение по чл. 8, ал.1 от ЗАЗ. Падежът на
задълженията е настъпил на 25.07.2018 г., съгласно предоставения с
напомнителното съобщение срок, поради което същите са изискуеми към момента на
завеждане на делото.
Исковете са основателни и
следва да бъдат уважени. До същия извод е достигнал и ВРС, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 и 8
от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за защита от
юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА Решение
№ 3381/19.07.2019 г., постановено по гр.дело № 15567/2018 г. по описа на РС –
Варна, в частта, с която
съдът е осъдил „ТЕРА ГИД" ЕООД да заплати на „С.И.Г." ООД, гр.
Сливен, сумата от 140,04 лв., представляваща арендна цена по Договор за аренда
на земеделска земя от 03.07.2013 г. за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 год. до окончателното плащане
на сумата; сумата от 299,93 лв., представляваща арендна цена по Договор за
аренда на земеделска земя от 05.08.2014 г. за стопанската 2016/2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 год. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 17,
ал. 2 от ЗАЗ.
В
останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
„ТЕРА ГИД“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.И.Г.“ ООД, *******, ЕИК
*********, сумата от 100 (сто) лева съдебно-деловодни разноски в производството
пред ВОС на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.