Решение по адм. дело №239/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 231, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. Г. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4 и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 3 срещу Заповед № 8121К-2713/18.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта е прекратено служебното правоотношение на Бороджиев в качеството му на комисар, началник на отдел 14 при Г. Д. „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) на основание чл. 226, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед като необоснована и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с надлежно упълномощен представител – адв. В. В., АК Русе, поддържат жалбата на основания, изложени в нея; ангажират писмени доказателства, представят писмени бележки и претендират разноски по списък.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Постъпила е писмена молба вх. № 3453/18.07.2025 г., с която се иска да се даде ход на делото, и се поддържа тезата, че жалбата на Бороджиев е неоснователна и недоказана.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити, както и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и основателна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От приложеното по делото Удостоверение УРИ 1266р-7502/26.03.2025 г., издадено от началник сектор „Човешки ресурси“, ГДБОП, се установява, че в периода от 01.04.1999 г. (на длъжност разузнавач І степен в Криминална полиция на ПУ „Дружба“ към 01 РПУ Русе, РДВР Русе) до 18.03.2025 г. включително (комисар, началник отдел 14) Бороджиев има стаж 25 г., 11 м и 18 дни като държавен служител в МВР. В посочения период същия е заемал различни длъжности – изпълнителски и ръководни (съдът посочва, че в този продължителен период от време са действали различни нормативни актове и не винаги заеманите длъжности могат да се класифицират по този признак). Последните няколко длъжности, заемани от Бороджиев са, както следва:

В периода 04.05.2015 г. – 31.07.2015 г. - разузнавач VІ степен сектор БОП Русе към Разград.

В периода 31.07.2015 г. – 21.04.2021 г. - началник на сектор БОП Русе - Разград със специфично наименование главен инспектор.

Със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-24/19.04.2021 г. на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е утвърдил щата на ГДБОП МВР. В отдел „Център – С.“ е ситуиран сектор БОП Русе, в който са назначени един началник на сектор (главен инспектор), 7 разузнавачи VІ-ІV степен (инспектор) и 3 разузнавачи VІ-VІ степен (инспектор), с месторабота Разград.

В периода 31.04.2021 г. – 15.03.2023 г. Бороджиев е началник на отдел „Център-С.“ към ГДБОП със специфично наименование комисар. С докладна записка с рег. № [рег. номер]-001-04/3-9547/17.10.2022 г., ВПД директор на ГДБОП е направил предложение до министъра на вътрешните работи за промяна по щата на дирекцията. Изложени са подробни разсъждения относно персоналния състав и техническото осигуряване на дирекцията. Предложено е съкращаване на сектори в различни отдели, което позволява оптимизиране на щата на длъжностите в дирекцията и максимално реализиране на персоналния потенциал. Независимо от предложените промени в цялата дирекция, сектор БОП Русе запазва щатните бройки, посочени в Заповед № [рег. номер]-001-04/К-24/19.04.2021 г., като изискваната минимална образователно - [жк], независимо от позицията, е бакалавър. С докладна записка с рег. № [рег. номер]-001-04/3-47/04.01.2023 г., директорът на ГДБОП е направил предложение до министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на докладна записка с рег. № [рег. номер]-001-04/3-9547/17.10.2022 г. При запазване на щатните бройки в отделите и секторите, отдел „Център – север“ се преименува на отдел 14, като в него се включва сектор 03 с предишно наименование сектор БОП Русе.

За вече многократно цитираната докладна записка с рег. № [рег. номер]-001-04/3-9547/17.10.2022 г. е направено отново предложение за изменение и допълнение с докладна записка с рег. № [рег. номер]-001-04/3-146/09.01.2023 г. като директорът на ГДБОП е предложил на министъра на вътрешните работи допълнителни промени в персоналната организация на дирекцията, които не са свързани със сектор 03 в отдел 14.

Министърът на вътрешните работи е постановил Заповед рег. № [рег. номер]-001-04/К-18/14.02.2023 г., с която изменя своя Заповед рег. № [рег. номер]-001-04/К-24/19.04.2021 г. за утвърждаване на щат на ГДБОП. Заповедта е постановена на няколко основания, както следва: чл. 33, т. 9; чл. 40, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 от ЗМВР; чл. 6 и чл. 106, ал. 2 от Заповед № 8121з-214/24.02.2015 г. относно определяне на ред за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, ал. 7 от ЗМВР; докладни записки с рег. № [рег. номер]-001-04/3-9547/17.10.2022 г. на ВПД директор на ГДБОП; с рег. № [рег. номер]-001-04/3-47/04.01.2023 г. на директора на ГДБОП и с рег. № [рег. номер]-001-04/3-146/ 09.01.2023 г. на директора на ГДБОП.

С тази заповед са съкратени и закрити множество отдели и сектори, като общо са съкратени 376 щатни бройки. В част втора от заповедта съкратените бройки са разпределени по определен начин, като съгласно т. 20 отдел „Център – С.“ се закрива и се създава отдел 14 (с 29 щатни бройки), в който се включват три сектора – 01 (бивш Велико Търново); 02 (бивш Плевен) и 03 (бивш Русе) В сектор 03 са включени началник на сектор - главен инспектор, бакалавър (ППП – първоначална полицейска подготовка), ДСВО (държавен служител с висше образование ) - 1 щатна бройка и Разузнавач VІ-ІV степен, инспектор, бакалавър (ППП), ДСВО – 10 щатни бройки или общо за сектора 11 щатни бройки. Следователно, налице е трансформация, която се изразява в преименуване на отдели и сектори, без съкращаване на бройки и без промяна във функционалните характеристики.

В периода 15.03.2023 г. – 18.03.2025 г. Бороджиев е началник на отдел 14 към ГДБОП със специфично наименование комисар.

С писмо № [рег. номер]-001-04/3-4237/12.05.2025 г. ответникът е посочил, че със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-4/18.01.2024 г. е закрит отдел 05 при ГДБОП, считано от 01.02.2024 г.

Следващата докладна записка, с която директорът на ГДБОП е предложил на министъра на вътрешните работи изменение в щата на дирекцията, е с рег. № [рег. номер]-001-04/3-427/13.01.2025 г. Направено е предложение за оптимизация на структурата на ГДБОП по отношение последователността на номерацията на отделите. На практика се прави предложение за съкращаване на целия отдел 14 с общо 27 щатни бройки, като те се включват в щата на ГДБОП, отдел 05. Новия сектор 03 (т.е. сектор 03 от бившия отдел 14) ще включва общо 9 щатни бройки, както следва: началник на сектор - главен инспектор, ръководна длъжност, бакалавър (ППП) - 1 щатна бройка и разузнавач VІ-ІV степен, инспектор, изпълнителска длъжност, бакалавър (ППП) – 8 щатни бройки. Не се установява предложение за изменение на длъжностите и щатните бройки в новите сектори 01 и 02 (т.е. бившите сектори 01 и 02 към закрития отдел 14).

Със Заповед с рег. № [рег. номер]-001-04/К-10/15.01.2025 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 от ЗМВР и докладна записка с рег. № [рег. номер]-001-04/3-427/13.01.2025 г. е изменил своя Заповед рег. № [рег. номер]-001-04/К-24/19.04.2021 г. Разпоредено е съкращаване на 27 бройки за служители с висше образование от щата на ГДБОП, които се включват в резерва на МВР, като се закрива отдел 14. Същите тези бройки от резерва служат за създаване на отдел 05, който има едни началник комисар, магистър (ППП), ДСВО и три сектора с общо 26 щатни бройки. На практика закрития отдел 14 се трансформира в отдел 05. В новия сектор 03 се прехвърля 1 щатна бройка за началник на сектор и 8 щатни бройки за разузнавач VІ-ІV степен. Заповедта влиза в сила от 03.02.2025 г.

Видно от представените Формуляри за длъжностна характеристика и Протокол за запознаване на служителя с длъжностна характеристика, както и самите специфични длъжностни характеристики за длъжност Началник на отдел на отдели 10, 11, 12, 13 и 14 към ГДБОП (УРИ 1266р-7647/15.03.2023 г.) и Началник на отдел 05 (УРИ 1266р-2540/29.01.2025 г.) няма разлика в съдържанието на същите. При сравнителния анализ се установяват единствено граматични разлики - за длъжностната характеристика за няколко отдела е използвано множествено число на глаголните форми (т. 6 – т. 9 и т. 38), което е логично.

Във връзка със закриването на отдел 14 съгласно Заповед с рег. № [рег. номер]-001-04/К-10/15.01.2025 г. министърът на вътрешните работи, Бороджиев е подал Заявление УРИ 12320р-58/20.01.2025 г. (л. 17) чрез директора на ГДБОП до министъра на вътрешните работи. В заявлението е посочено, че във връзка със Заповед № [рег. номер]-001-04/К-10/15.01.2025 г., с която е изменен щата на ГДБОП, Бороджиев е поискал да бъде преназначен на ръководната длъжност началник на Отдел 05 към ГДБОП. Върху самото заявление са налични три резолюции, както следва:

1. На зам.-директора на ГДБОП старши комисар З. В. от 22.01.2025 г. с текст „Не съм съгласен!“

2. На директора на ГДБОП главен комисар Я. С. от 22.01.2025 г. с текст „Не съм съгласен!“

3. Вероятно на министъра на вътрешните работи (при обикновено сравнение на положения подпис с подписа върху оспорената заповед) от 10.02.2025 г. с текст „Не съм съгласен!“.

От Протокол УРИ 1266р-6093/11.03.2025 г. се установява, че на основание чл. 164, ал. 6 от ЗМВР; чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121з-310/ 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-310) във връзка със Заповед с рег. № [рег. номер]-001-04/К-10/15.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи за изменение на щата на ГДБОП и „поради съкращение на щата“ на Бороджиев, притежаващ разрешение за достъп до класифицирана информация „Секретно“, са предложени 12 изпълнителски длъжности в ГДБОП, като е посочено, че липсват вакантни ръководни длъжности. Длъжностите са представени в табличен вид. В протокола е посочено, че държавният служител е уведомен, че при приемане на предложената му вакантна длъжност ще бъде преназначен на нея; както и че при отказ да приеме една от предложените му вакантни длъжности служебното му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 5 от ЗМВР. Бороджиев е изразил следното мнение: „Считам, че е налице привидно формално съкращаване на щата на длъжността ми, което е в противоречие със закона. Предложени ми бяха само 12 бр. изпълнителски длъжности в ГДБОП, които не считам за подходящи за мен, тъй като приемането им от моя страна би било понижение. Не ми бе представен екземпляр от настоящия протокол.“ Протоколът е подписан от началник на сектор „Правно-нормативно обслужване, жалби и обществени поръчки“; от началник на сектор „Човешки ресурси“, както и от главен комисар Я. С., директор на ГДБОП, в присъствието на които се е провела процедурата по предлагане на длъжности.

С докладна записка УРИ 1266р-6103/11.03.2025 г. директорът на ГДБОП е сезирал (чрез директора на дирекция „Човешки ресурси“) министъра на вътрешните работи относно прекратяването на служебното правоотношение на Бороджиев в качеството му на държавен служител в ГДБОП, като е посочено, че на основание Заповед № [рег. номер]-001-04/К-10/15.01.2025 г. е изменен щата на ГДБОП – отдел 14 е съкратен и е трансформиран в отдел 05. Посочено е още, че на 11.03.2025 г. на Бороджиев на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 са предложени всички вакантни длъжности в структурата на ГДБОП, като е предадена забележката на Бороджиев, вписана в протокола. В докладната записка е посочено, че написаното от Бороджиев собственоръчно мнение може да се тълкува като отказ да приеме една от предложените му изпълнителски длъжности в ГДБОП. На основание чл. 226, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗМВР, директорът на ГДБОП е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на комисар Бороджиев като началник на отдел 14 при ГДБОП, считано от датата на сдаване на длъжността.

Органът по назначаването е изпратил до Бороджиев в качеството му на началник отдел 14 при ГДБОП предизвестие рег. № 8121р-5174/18.03.2025 г. съгласно чл. 228, ал. 1 от ЗМВР. Посочените причини са две: цитираната заповед за изменение на щата на ГДБОП и отказа на Бороджиев да заеме друга предложена длъжност, който отказ е отразен в Протокол УРИ 1266р-6093/ 11.03.2025 г. Посочено е, че след изтичане на законоустановения едномесечен срок служебното правоотношение на Бороджиев ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР. Уведомен е още, че при неспазване на срока на предизвестие ще му бъде изплатено обезщетение съгласно чл. 228, ал. 1, изречение второ от ЗМВР.

Със Заповед № 8121К-2713/18.03.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 и чл. 228, ал. 1 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Бороджиев като началник на отдел 14 при ГДБОП, считано от датата на връчване на заповедта. Наредено е на служителя да бъдат изплатени полагащите му се обезщетения по ЗМВР. Посочена е възможността за обжалване на заповедта по административен ред пред министъра на вътрешните работи, а също и по съдебен ред. Заповедта е връчена на лицето на 19.03.2025 г., видно от положения саморъчен подпис и направеното отбелязване, че не е в отпуск. По делото е наличен и Акт за сдаване на длъжност на 19.03.2025 г.

Недоволен от така постановената заповед, Бороджиев обжалва същата в настоящото производство с възражения, че тя е необоснована и незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Сочи се, че длъжността, заемана от жалбоподателя, не е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания. Релевират се възражения за нарушение на административно производствените правила. Изложени са правни доводи относно понятието държавен служител, съкращаване на длъжност; подходяща длъжност за заемане; нарушаване на различни принципи. Посочено е още, че Бороджиев се грижи за болната си майка – инвалид и за брат си, който е с оценка на работоспособността 100% с чужда помощ. Иска се от съда да отмени оспорената заповед и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.

С разпореждане [номер]/25.04.2025 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест.

С разпореждане [номер]/25.04.2025 г. съдията е разпоредил на ответника да представи Справка от структурите по чл. 37 от ЗМВР относно информация за вакантните длъжности съгласно изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310. С писмо от 21.05.2025 г. (л. 99 и л. 100 от класифицирания том) ответникът е уведомил съда, че информация за вакантни длъжности от структурите на МВР не е изискана поради това, че на Бороджиев са предложени за заемане вакантни длъжности в състава на ГДБОП. Съдът, както в протокола за проведеното съдебно заседание на 11.06.2025 г., така и с Определение № 1955/23.06.2025 г. отново е дал указание на ответника да представи посочената справка. С молба с вх. № 3219/27.06.2025 г. ответникът е представил по делото Справка peг. № 8121р - 11975/26.06.2025 г. и Справка per. № 812Ip - 11976/26.06.2025 г., обобщаващи постъпилата от структурите по чл. 37 от ЗМВР информация за вакантните ръководни длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, към 11.03.2025 г. (датата на предлагане на свободни длъжности на Бороджиев) и към 18.03.2025 г. (датата на постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение). Към справките са приложени и постъпилите от съответните структурите отговори във връзка с посочената информация.

В представените писмени бележки от жалбоподателя не се сочат нови факти и обстоятелства, а правните изводи са почти идентични с тези в жалбата, с която е сезиран съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

От събраните по делото доказателства се установява, че П. Б. е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, последно заемащ длъжността началник на отдел 14, ГДБОП, МВР. Статута на държавен служител определя цялостно производството по делото. Установява се от личното кадрово дело на Бороджиев, че със Заповед № 8121к-4498/ 03.11.2016 г. за първи път жалбоподателят е преназначен на ръководна длъжност в МВР по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 и чл. 158, т. 4 от ЗМВР – началник на сектор БОП Русе, Разград при ГДБОП, със специфично наименование главен инспектор. Със Заповед № 8121к-2409/15.03.2023 г. (л. 334 от делото, том втори) Бороджиев, на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 и чл. 158, т. 4 от ЗМВР, е преназначен от длъжност началник отдел „Център – север“ на длъжност началник на отдел 14 в ГДБОП.

Със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. (изм. и доп., ДВ, бр. 101/29.11.2024 г., в сила от 06.11.2024 г.) министърът на вътрешните работи е утвърдил Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Според класификатора длъжността, заемана от Бороджиев, попада в Приложение 1. А. "Държавни служители с висше образование", Раздел II. "ГДНП и ГДБОП", под № 5: Началник на отдел, комисар, ръководна, магистър, 8 години минимален професионален стаж.

На първо място съдът е задължен да провери компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. Не се спори между страните, че процесната Заповед № 8121К-2713/18.03.2025 г. е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 33, т. 7 от ЗМВР Министерството на вътрешните работи се ръководи от министър, който управлява човешките ресурси, и създава и закрива звена, извън тези, създадени със закона. Според чл. 158 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването. Във връзка с тази норма е и чл. 227 от ЗМВР, съгласно който Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158, като в конкретния случай това е министърът на вътрешните работи.

Не са налице основания за отмяна на заповедта във връзка с нейната форма. ЗМВР не съдържа специални норми относно реквизитите на подобна заповед, но това е уредено в чл. 2 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-311), съгласно която Служебното правоотношение на държавния служител се прекратява със заповед, която съдържа: 1. наименованието на органа, който я издава - министър на вътрешните работи.

2. правните и фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение - правни основания – чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5, чл. 228, ал. 1 от ЗМВР; фактически основания - докладна записка УРИ 1266р-6103/11.03.2025; предизвестие; съкращаване на длъжността; отказ на служителя да заеме друга предложен длъжност - протокол УРИ 1266р - 6093/11.03.2025 г.

3. разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът за тяхното изпълнение – прекратяване на служебното правоотношение на Бороджиев, изплащане на полагащите се обезщетения по ЗМВР.

4. пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва – „В 14-дневен срок от връчването, заповедта може да се оспори законността на прекратяването на служебното правоотношение и да се иска нейната от пред министъра на вътрешните работи или пред административния съд по постоянния а на служителя чрез министъра на вътрешните работи.“

Следователно, спазени са нормативно установените изисквания за форма на заповедта за прекратяване на служебните правоотношения.

Съдът установява, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на правилата. Правните основания за прекратяване на служебното правоотношение на Бороджиев са чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява: при съкращаване на длъжността.) и чл. 226, ал. 5 от ЗМВР (Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.). Съгласно чл. 226, ал. 6 от ЗМВР Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Този ред е регламентиран в Наредба № 8121з-310 и следва съдът да установи дали същият е спазен. Съгласно чл. 7, ал., 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 Ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в следните случаи: съкращаване на длъжността. Видно от ал. 2 на чл. 7, Когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. С писмо от 21.05.2025 г. (л. 99 и л. 100 от класифицирания том) ответникът е уведомил съда, че информация за вакантни длъжности от структурите на МВР не е изискана поради това, че на Бороджиев са предложени за заемане вакантни длъжности в състава на ГДБОП. Със съставянето на Протокол УРИ 1266р-6093/ 11.03.2025 г. е спазено изискването, въведено с ал. 4 на чл. 7 - Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. Процедурата е спазена формално и не е адекватна на фактическата обстановка по казуса. Съобразено е и изискването на чл. 228, ал. 1 от ЗМВР Органът по чл. 227 прекратява служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5, 7 и 15 с едномесечно предизвестие. При неспазване срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Доколко са налице съкращаване на длъжността и необходимост от събиране на информация по чл. 7, ал. 2 от Наредба 8121з-310 е въпрос на материална законосъобразност.

Съдът установява, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон по следните причини:

В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорената заповед, издателят й е посочил като правни основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя чл. 226, ал. 1, т. 5 - съкращаване на щата и ал. 5 - Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В този смисъл, за да бъде прекратено правомерно служебното правоотношение на Бороджиев, е необходимо кумулативно да съществуват две предпоставки – съкращаване на щата и отказ да заеме предложената му длъжност.

Съдът счита, че не е налице първата предпоставка – съкращаване на щата, т.е. съкращаване на длъжността началник на отдел. Легална дефиниция за понятието съкращаване на щата не се съдържа в специалния закон – ЗМВР, нито в подзаконовата нормативна уредба във връзка с последния. Необходимо е да се приложи чл. 46, ал. 2, изречение първо от Закона за нормативните актове Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В тази връзка следва да се съобрази разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, каквото е константната съдебна практика – Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да има съкращаване на длъжността (щата) са възможни два варианта:

Първият вариант включва установява на факта, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и кумулативно с това, вече не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, включително и под друго наименование.

Вторият вариант включва установяване на факта, че длъжността е запазена, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение.

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед с рег. № [рег. номер]-001-04/К-10/15.01.2025 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 от ЗМВР и докладна записка с рег. № [рег. номер]-001-04/3-427/13.01.2025 г. е изменил своя Заповед рег. № [рег. номер]-001-04/К-24/19.04.2021 г. Разпоредено е съкращаване на 27 бройки за държавни служители с висше образование от щата на ГДБОП, които се включват в резерва на МВР, като се закрива отдел 14. Същите тези бройки от резерва служат за създаване на отдел 05, който има един началник комисар, магистър (ППП), ДСВО и три сектора с общо 26 щатни бройки. На практика закритият отдел 14 се трансформира в отдел 05 без да са осъществени структурни промени, а само е изменено наименованието на отдела с цел цялостно оптимизиране на наименованието на отделите в ГДБОП. Категорично се установява, че длъжността началник на отдел – комисар, се запазва не само като наименование и изискване, но и при сравнение на специфичните длъжностни характеристики за заемане на длъжността (съдът вече изложи мотиви по този въпрос). Изрично следва да се отбележи, че в представените доказателства от ответника не се съдържа връчена на Бороджиев длъжностна характеристика за началник отдел 14, а само образец на такава. Представеният Акт за встъпване в длъжност от 15.03.2023 г. не е еквивалентен на длъжностна характеристика. Запазена е в цялост както административната структура, която Бороджиев е ръководел (само с формално променено наименование), така и длъжността, която той е заемал дори без промяна в наименованието и е следвало да бъде заета от Бороджиев. Самата длъжност началник на отдел дори привидно не е съкратена. Не се установява намаляване на броя на служителите, които изпълняват тази длъжност, тъй като е предвидено тя да се изпълнява само от един служител и ако се предвиди намаляването на този брой, то тогава тази длъжност няма да съществува.

Следва да се отбележи, че ответникът не е представил доказателства защо е отказано преназначаването на Бороджиев на длъжност началник на отдел 05, след като тя би следвало да е вакантна към момента на твърдяното и формално извършено преструктуриране. Напротив, както съдът вече имаше възможност да посочи, върху заявлението, подадено от Бороджиев, са поставени три резолюции с текст „Не съм съгласен!“ – от заместник-директора на ГДБОП, от директора на ГДБОП и от министъра на вътрешните работи. Ако органът по назначаването е имал предвид собствени мотиви, непосочени пред съда, поради които Бороджиев следва да бъде отстранен и да не изпълнява длъжността началник на отдел е било необходимо да потърси друг нормативно установен начин, по който това да се случи, а не чрез прилагането на неотносимата разпоредба на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Безспорно се доказва наличието на превратно упражняване на властническите правомощия от органа по назначаването. Предприетата структурна промяна не отговаря на принципите за разумност, добросъвестност, справедливост и съразмерност, прокламирани в чл. 6 от АПК.

Основателно е възражението в жалбата във връзка със Заповед № 8121з-214/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която се определя реда на изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7. Както се сочи в жалбата, т. 5 от заповедта определя, че Изготвяне на нови или изменение на функционални задължения и организационна структура се извършват при промени в законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността на структурите и/или промени в организацията на работа. Ответникът е представил тази заповед с всички последващи нейни изменения и в нито едно от тях не се установява промяна в тази част на заповедта. Не се установява промяна в действащото законодателство, която да налага извършване на подобна реорганизация.

Установеното несъществуване на първата кумулативна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя в МВР – съкращаване на щата изключва посочването на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР като допустимо правно основание за издаване на процесната заповед. Дори само липсата на тази предпоставка обуславя отмяната на обжалваната заповед на основание чл. 146, ал. 4 от АПК.

Независимо от факта, че една от кумулативно изискваните предпоставки за прилагането на чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от АПК не е налице тъй като безспорно се установи, че липсва съкращаване на щата, съдът намира за необходимо да изложи мотиви и относно наличието на втората предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на Бороджиев – отказ да заеме предложената му длъжност за преназначаване.

Нормата на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР предвижда, че Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Съдържанието на тази норма е преповторено и в чл. 9 от Наредба 8121з-311. За да се установи законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е необходимо да се изследва въпросът каква длъжност му е предложена и подходяща ли е тя за него.

Съдът вече многократно имаше възможност да посочи, че преди прекратяване на служебното правоотношение Бороджиев е заемал ръководна длъжност, със специфично наименование комисар, с минимална образователно-квалификационна степен магистър и минимален професионален стаж – условия, на които безспорно жалбоподателят е отговарял.

При хипотетично приемане, че щатната бройка за длъжността, заемана от П. Б. е съкратена, след това при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява, че предвид заеманата от жалбоподателя ръководна длъжност, процедурата по предлагане на друга длъжност е нарушена.

Нормата на ал. 5 от чл. 226 на ЗМВР съдържа две хипотези за прекратяване на служебното правоотношение – ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. С така предвидените хипотези не следва да се злоупотребява, нещо, което се наблюдава в настоящия казус. Ако служителят откаже да заеме предложената му длъжност, не означава, че в условията на оперативна самостоятелност органът по назначаването следва да упражни предоставеното му властническо правомощие превратно, което всъщност е сторено спрямо Бороджиев. Многократно беше посочено, че жалбоподателят е заемал ръководна длъжност с изискване за минимална квалификационно-образователна степен магистър, докато видно от процесния протокол за предлагане, на Бороджиев са предложени 12 изпълнителски длъжности разузнавач VІ-І степен като е отбелязана липсата на ръководни длъжности. В протокола за тези длъжности не е предвидена минимална образователно-[жк], а само вида на достъп до класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ. П. Б. е записал собственоръчно в протокола, че ако приеме някоя от предложените му длъжности, той ще бъде понижен. Действителността е друга по причина, че е неясно какво се е случило с длъжността началник на отдел 05, за която Бороджиев е кандидатствал. Тази длъжност, видно от всички доказателства, продължава да съществува към момента на реализиране на процедурата по предлагане – 11.03.2025 г. (и към момента на прекратяване на служебното правоотношение 18.03.2025 г.) и е неясно на кого тя и по какви причини е предложена за заемане. Ако се приеме за обичайна логиката на органа по назначаването, която е приложена в този казус, използването на тази възможност позволява да се стигне до абсурдни ситуации – на държавен служител в МВР, отговарящ на условията за заемане на висши ръководни длъжности да бъде предложена чисто техническа длъжност, например хигиенист; техническа поддръжка и други подобни.

Втората предвидена хипотеза е тази, при която за служителя, чиято длъжност се съкращава щата, няма друга длъжност, подходяща за него. Съдът намира, че именно към тази хипотеза е следвало да се насочи органа по назначаването и да изследва дали за Бороджиев има друга длъжност, подходяща за него, която да му бъде предложена за заемане, защото самият орган по назначаването знае, че на практика няма съкращаване на длъжността на Бороджиев. Действително, няма легална дефиниция за понятието подходяща длъжност, но при съобразяване на житейската логика и константната съдебна практика подходяща ще е тази длъжност, която е. съответна на професионалната [жк], неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. В тази насока е и константната съдебна практика на ВАС, например Решение № 10335/07.08.2017 г. по адм. д. № 2612/2017 г., 5-членен състав. Тук се установява нарушение на изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 Когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. В конкретния казус под същата структура следва да се разбира ГДБОП, а под други структури на МВР следва да се разбират тези, посочени в чл. 37 от ЗМВР. Независимо от факта, че ГДБОП има териториални структури в цялата страна, ако законодателят искаше да ограничи предлагането на длъжности само в съответната структура, щеше изрично да посочи това. Друг аргумент във връзка с факта, че подходяща длъжност следва да се търси във всички структури на МВР е, че органът по назначаването е министърът на вътрешните работи, чиято компетентност е на територията на цялата страна, в противен случай щеше да се има предвид ръководителят на конкретната структура, който да реализира процедурата по предлагане на друга длъжност. Под ръководител следва да се разбира органа по назначаването, като преценка за наличие на свободна длъжност е винаги дължима. Не само че подобна преценка не е направена, но и въобще по признание на ответника подобна информация не е събирана.

След многократни писмени разпореждания, дадени от съда на ответника, последният представи информация за вакантни длъжности с писмо с вх. № 3247/27.06.2025 г. (л. 403). Видно от справката на л. 404 – л. 410, към датата на провеждане на процедурата по предлагане на друга длъжност – 11.03.2025 г., освен длъжността началник на отдел 05, която би следвало да е вакантна, съдът установява, че подобна подходяща длъжност е налична за Бороджиев, при това са вакантни две длъжности – първата е заместник-директор, той и началник на отдел Криминална полиция и втората е началник на отдел Охранителна полиция; и двете длъжности в състава на ОД МВР Разград, и за двете специфичното наименование е комисари и се изисква минимална образователно-квалификационна степен магистър. Налични са още две вакантни длъжности, подходящи за Бороджиев като комисар и магистър, макар и отдалечени от обичайното му местоживеене – в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) като заместник -началник на отдел Противодействие на криминалната престъпност и като заместник началник на 08 Районно управление в СДВР.

От представената аналогична справка към 18.03.2025 г. (л. 411 – л. 417) – датата, на която е постановена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Бороджиев, три от посочените четири длъжности все още са били вакантни – в справката не фигурира длъжността началник на отдел Охранителна полиция в ОД МВР Разград.

Следователно, макар и в условията на оперативна самостоятелност, органът по назначаването не е положил необходимите усилия да установи дали има възможност да представи на Бороджиев за избор ръководни длъжности, а не изпълнителски.

Тук е моментът да се посочи, че съдът намира за неоснователно релевираното в жалбата възражение, че административният орган не се е съобразил с личното положение на Бороджиев при предлагане на длъжности за заемане, като са представени доказателства за тежкото физическо състояние (инвалидизиране) на майка му и брат му. Съдът събра служебно доказателства в тази насока, които потвърждават твърденията на жалбоподателя в тази връзка. В проведеното на 11.06.2025 г. съдебно заседание обаче се установи, че Бороджиев само устно е уведомил за тези факти заместник-директора на ГДБОП за заболяването на майка си, което е било края на август – началото на септември 2024 г. При липса на надлежно писмено уведомяване на органа по назначаването за тези факти, жалбоподателят не може да твърди нарушени права при прекратяване на служебното му правоотношение по този параметър.

По изложените причини не се доказа наличието и на втората предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение – отказ на Бороджиев, който да е даден при надлежно проведена процедура за предлагане на друга длъжност.

Обобщено може да се направи извод, че използваната процедура, предвидена в чл. 226, ал. 5 от ЗМВР с цел прекратяване на служебното правоотношение на същия е неприложима поради липса на вече посочените предпоставки - не е налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и не е проведена надлежно процедура по предлагане на друга длъжност за заемане.

Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложеното в Решение № 5962/06.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 63/2023 г., II о. „Дискрецията при упражняване на оперативната самостоятелност от органа по назначаване е лимитирана от спазването на принципите за съразмерност (чл. 6 от АПК), последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК) и регламентираните в чл. 141 от ЗМВР основни принципи на управление при професионалното развитие на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Тя е подчинена и на изискванията на чл. 37, ал. 3 и ал. 4, чл. 143, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 156 от ЗМВР, които не се дерогират от реда, по който се изготвят и утвърждават функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 и чл. 33, т. 7 от ЗМВР, съгласно чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.“

Установените нарушения на материалния закон категорично обосновават отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС – решения по адм. д. № 4794/2025 г.; адм.д. № 3453/2025 г.; адм. д. № 62/2025 г.; адм. д. І 63/2023 г.; адм. д. № 4365/2021 г. и други.

Съдът счита, че освен нарушението на материалния закон като отменително основание, налице е и това по чл. 146, т. 5 от АПК – несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗМВР Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Според чл. 1 от ЗМВР Този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него. Следователно, управлението на МВР следва да е насочено към защита правата и свободите на гражданите, включително и на служителите в самото министерство, а не да нарушава същите, каквито нарушения не само на материалния закон, и на основни принципи на правото безспорно се доказват в разглеждания казус. Може да се направи извод, че правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.

При така изложените мотиви жалбата като основателна следва да бъде уважена, а оспорената заповед като незаконосъобразна да бъде отменена.

Искане за присъждане на разноски е заявено от жалбоподателя по представен списък в последното по делото съдебно заседание. Безспорно е, че държавната такса в размерна 10,00 лева се дължи. Следва да се разгледа въпросът с определяне размера на възнаграждението за един адвокат, тъй като от представеният Договор за правна защита и съдействие № 037172/ 27.03.2025 г. (л. 12) се установява, че платеното от Бороджиев възнаграждение в размер на 3 400 лева на неговия процесуален представител се отнася до две инстанции – Административен съд – Русе като първа, и ВАС като касационна. Съдът намира, че в този случай следва да раздели платеното възнаграждение на две равни части и за процесуалното представителство, реализирано от адв. В. В. пред настоящата инстанция да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 700 лева. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира за реален размера на заплатеното възнаграждение, предвид активното процесуално поведение на защитата; обема на проверените документи; изследваната съдебна практика; участие в две съдебни заседания; представяне на писмени бележки. По тази причина,в полза на жалбоподателя Бороджиев, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят разноски в общ размер 1710 лева.

При съобразяване на нормата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК, Министерството на вътрешните работи е юридическото лице, в структурата на което е административният орган, и следва именно министерството да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 1 710 лева.

Не на последно място по важност, съдът намира за необходимо да отбележи и следното:

По делото са представени множество писмени доказателства, които представляват защитена информация и техния статут се регламентира от нормите на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Разпоредбата на чл. 25 от ЗЗКИ въвежда легалната дефиниция за държавна тайна Държавна тайна е информацията, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. Съгласно т.4 част ІІ „Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната“ на Приложение № 1 Подробна организационна и щатна структура на службите за сигурност и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, както и обобщени данни за личния им състав, с изключение на обобщените данни за служителите на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерството на вътрешните работи.

Какво следва да се разбира под служби за сигурност е посочено в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗКИ Служби за сигурност са Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана, Държавна агенция "Национална сигурност", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерството на вътрешните работи, Служба "Военно разузнаване" на Министерството на отбраната, Държавна агенция "Технически операции" и Комисията за противодействие на корупцията.

Достига се до извод, че обобщените данни като брой преназначени и съкратени служители не са държавна тайна по смисъла на посочените разпоредби. Съгласно Тълкувателно решение № 2/14.04.2025 г., на ВАС . ОСС от I и II колегии на ВАС, Съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, се публикуват в частта на техния диспозитив, а мотивите се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-2713/18.03.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на П. Г. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4 и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 3 сума в размер на 1 710 (хиляда седемстотин и десет) лева, от които 10 лева държавна такса и 1 700 лева възнаграждение за един адвокат.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ съдебния акт по следния начин:

1. На жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. В. В., на електронен адрес [електронна поща], който следва незабавно да потвърди получаването, в противен случай ще се приложи реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.

2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване.