О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 02.12.2020 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                              ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело 545 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

           

Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, чрез адвокат Виолета Герова -САК, съд.адрес:*** против Разпореждане № 805 от 09.09.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 425 по описа за 2020 година. на Районен съд Луковит.

Жалбоподателят обжалва разпореждането в частта, с която районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендирани разноски в размер на 120.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Счита, че в тази част разпореждането е неправилно. Намира за неясни изводите на съда, който отъждествява непредставянето на фактура към договора за правна защита и съдействие с недоказването на реално сторен разход от страна на „Теленор България”ЕАД. Твърди, че приложената Фактура № 389 от 17.07.2020 г. е издадена от адвокатското дружество- доставчик по смисъла ЗДДС на получателя „Теленор България”АД в 7-дневен срок от сключване на договора за правна защита и съдействие, който е с изх.№ 88517/16.07.2020 г. Посочва, че размерът на фактурата не съответства на сумата по договора за правна защита и съдействие, защото с нея са отчетени дължими възнаграждения за множество дела, заведени от адвокатското дружество- 884 на брой и сборът от всички суми по описа съответстват на сумата, за която е издадена фактурата. В тази връзка се съгласява, че към заявлението е приложен само договор за правна защита, но съдът не е изпълнил задължението си по чл.411, ал.,т.1 ГПК да даде срок на заявителя да отстрани нередовностите. Не счита, че по всяко дело заявителят е задължен да представи фактура, а в случая само за посочения пакет от дела дружеството е внесло ДДС в значителен размер.

Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъдат дадени задължителни указания на РС да издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, чрез пълномощник- Адв.дружество „Герова и Петкова”, представлявано от адвокат Виолета Герова срещу длъжника И.В.Г., ЕГН ********** *** за сумата 257.66 лева главница, представляваща задължение по Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, включващи незаплатени абонаментни такси на обща стойност 189.53 лева и лизингови вноски на стойност 68.13 лева.

С Разпореждане № 805 от 09.09.2020 година по ч.гр.дело № 421по описа за 2020 година Луковитският районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза на  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД  срещу И.В.Г. за сумата 257.66 лева, както и за 25.00 лева разноски по делото, представляващи държавна такса, като отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират разноски в размер на 120.00 лева за адвокатско възнаграждение, поради недоказване на реално плащане.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че към заявлението не са приложени доказателства за реалното му плащане.

В настоящия случай към заявлението е представен писмен Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2020 г. и пълномощно, с което законно представляващият „Теленор България”АД е упълномощил Адв.дружество „Герова и Петкова” ,ЕИК *********, да осъществя правна защита и съдействие по делото, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника И.В.Г..В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 120 лева, с включен ДДС. Отразено е, че възнаграждението е платимо „в брой” и е внесена сума от 120.00 лева с ДДС.

В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Районният съд е постановил решението си в съответствие с решение № 175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н.д.№ 783/2016 г. на ІІІ н.о., в което, позовавайки се и на ТР № 6/2013 г., Върховната инстанция приема, че въпреки липсата на препращане в Закона за адвокатурата към разпоредбите на Закона за счетоводството, в посочената част ЗСч е приложим, доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за документалната обосновка на извършеното плащане. Посочил, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС всяка данъчно задължено лице- доставчик е    длъжно да издаде фактура за извършената от него  доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това и че Адвокатското дружество, което е регистрирано по ЗДДС е било длъжно да издаде фактура.

В настоящия случай представеният в заповедното производство договор между заявителя и адвокатското дружество е валиден, и макар в него да е вписано, че сумата е внесена в брой, не е посочено къде е внесена, не е представена нито фактура, нито касов бон, поради което съдът приема, че този договор не може да представлява доказателство за платено възнаграждение на адвокатското дружество. Към частната жалба са приложени писмени доказателства- фактура с № 389/17.17.2020 година и Опис към нея, в който фигурира и процесният договор, тъй като фактурата е издадена за извършено плащане по конкретни дела, съгласно описа. Тези документи са основание за присъждане на адвокатското възнаграждение, но е следвало да бъдат представени от заявителя в производството пред районния съд.

 В мотивите на т.11 от посоченото по-горе ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Посочва се, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

В заповедното производство, каквото е настоящето, съдът се произнася в закрито заседание със съответния съдебен акт, поради което заявителят е длъжен да приложи към заявлението си писмени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, в случая- фактура. Заповедния съд не е длъжен да оставя без движение заявлението като нередовно и да дава указания за представяне на платежен документ, тъй като не се касае за нередовност по смисъла на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2 от ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК, тъй като тя въвежда изискването когато вземането произтича от писмен договор с потребител, към заявлението да се прилага този договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива. Ето защо възражението на частния жалбоподател за неспазване на процедурата по чл.411 ал.2 т.1 от ГПК от заповедния съд е неоснователно. Поради настъпилата преклузия за представяне на доказателствата, последните не следва да бъдат съобразявани в настоящето производство.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските РАЗПОРЕЖДАНЕ № 805 от 09.09.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 425 по описа за 2020 година на Луковитския районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                     

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

 

          

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: