Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 587
08.01.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар Даринка
Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.2167 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, вр. с чл.9 ал.2
от НСОРЗ
Депозирана е искова молба от Н.А.Н., с която е предявен иск срещу ОД на МВР
Разград, за заплащане на сума в размер на 2331,51лв. - допълнително
възнаграждение за извънреден труд от над нормо часове в размер на 358,07 часа
за периода 01.09.2016г. – 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143. В с.з. претенцията е изменена в размер
на 2468,02лв. за 369,94часа за същия период. Сочи, че полагал труд в гр.Лозница
на длъжност мл. инспектор в РУ-Лозница при ОД на МВР Разград. Съгласно ЗМВР бил
със статут на държавен служител. За процесния период полагал труд на 24-часови
смени при сумирано изчисляване на работното време. Сочи на за разпоредбите на
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР за изплащане на допълнителни възнаграждения за
извънреден труд, който при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск. От 14.10.2016г. работното
време на държавните служители съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР се изчислява в работни
дни-подневно, а за работещите на 8-,12-,24 часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отметен период. Твърди, че нощният труд е имало изрична разпоредба за преобразуването
му при изчисляване на работното време, но след въвеждане на нова наредба
относно работното време, тази методика е останала неуредена със специална норма
и се прилага общата такава, а именно Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата/НСОРЗ/. Както, че коефициентът в случая е 1.143/8:7/. Заплащането на нощния
труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени в две различни
правни норми на чл.8 и ч.9 от НСОРЗ, като ЗМВР изрично е разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179. За периода от
01.09.2016г. до 30.06.2019г. е положил общо 2504 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2862,07 часа и извънреден труд 258,07
часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване
на базата на основно месечно възнаграждение увеличено с 50% съгласно чл.187
ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника за целия период възлиза на
претендираната сума.
В предоставения срок е постъпил отговор от ответника, който намира иска за
неоснователен за целия процесен период. Като за периода 01.06.2019г. -
30.06.2019г., твърди, че няма отчетен нощен труд за служителя с протокол по
надлежния ред. Признава, че ищецът е бил в служебно правоотношение в този
период, изпълнява длъжността ст. полицай в гррупа Охранителна полиция при РУ на
МВР Лозница при ОД на МВР Разград. Твърди, че работното време се организира на
две смени по 12 часа съгл. т.II.2.1.1 от заповед рег. №330з-1862/26.08.16г. на
директора на ОД на МВР Разград, т.II.2.1.1 от заповед рег.
№330з-88/13.01.17г., както и раздел I, т.3 от заповед
рег.№330з-943/16.04.18г..Полагал труд през нощта през процесния период. Както,
че за ищца са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ, не
е налице законен акт, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен
труд с коефициент 1,143. НСОРЗ е приложима за работниците и служителите по
трудово правоотношение Условията, редът и максималните размери за изплащане на
допълнителното възнаграждение на държавни служители в МВР по чл.179 от ЗМВР се
определя с наредба от министъра на вътрешните работи, а определянето на
конкретния размер със заповед на съответния ръководител. В процесния период е
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда и организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режим на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в сила от 02.08.2016г. Заповедите, с които се
определя размера на допълнително възнаграждение за нощен труд са от 28.10.14г.
и от 23.11.17г. - за всеки отработен нощен час между 22ч. и 06ч. се изплаща
допълнително за нощен труд в размер на 0,25лв. Твърди, че положения от ищеца
нощен труд е получил допълнително заплащане,
трудът следва да бъде отчете само като нощен, а не да се трансформира в
дневен. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите
държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд.,
което води до неприложимост на посочения коефициент. Твърди, че искането за
заплащане на нощен труд като извънреден е неоснователно, предвид чл.178 т.3 ЗМВР, където е посочено възнаграждението за извънреден труд, като се прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд, като регламентацията за заплащане
на нощен труд е в чл.179 ал.1 ЗМВР, а в ал.2 сочи, че доп. възнаграждения за
нощен труд се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а
размерът на извънредния труд е в чл.187 ал.6 ЗМВР. Както, че ищецът не може да
избира едновременно да иска допълнителни часове/извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане, като за нощен. За периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. е
действало правилото на чл.9г от Наредба за работното време, почивките и
отпуските, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни.
Въз основа
на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Ищецът работи по служебно правоотношение при ответника, като в периода 01.06.2019г.-30.06.2019г. изпълнявал
длъжността мл. инспектор в РУ Лозница при ОД на МВР Разград.
Работното време се организирало в едно сменен режим-24 часова смяна по график
съгл. заповеди, като ищеца е работил и полагал труд и през нощта.
Според
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, за
периода 01.09.16г. - 30.06.19г. ищецът е положил труд общо 5282 часа. Положения
нощен труд е 2587часа. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд от 2587 часа
става 2956,94 часа за целия период. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е
369,94 часа. Общия размер на трудовото възнаграждение за незаплатен труд с
включен и м. юни 2019г. е 369,94 часа в размер на 2468,02лв.
Приложени
са графици за дежурства и протоколи за отчитане на отработеното време за
процесния период.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Не е спорно наличието на служебното правоотношение
между страните, полагания от ищеца труд на 24-часови смени. Както, че за
процесния период на ищеца е начисляван и заплащан положен от него нощен труд,
съгласно графиците за дежурства. Отработеното време с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност при приложимост на нормите на ЗМВР се изчислява
сумирано на основание чл.187 ал.3 ЗМВР. Като в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР е предвидено допълнително заплащане за извънреден труд, съответно в чл.179 ЗМВР възнаграждение за нощен труд. В случая ищецът не претендира извънреден
труд над определените нормо часове, или заплащането на нощен труд, а
допълнително възнаграждение, което се получава в резултат на разликата от
преобразуването на часовете труд през нощта в дневни, при прилагане на
коефициент 1,143. Законодателят е възприел две линии за закрила при полагане на
нощен труд - заплащане часовете положен нощен труд в увеличен размер, уредено и
в издадена Заповед №8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните
работи, съгласно която за всеки отработен час през нощта между 22ч. и 06 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
0,25лв., в случая е заплатено и не е предмет на претенцията. Както и редуциране
на продължителността на нощния труд, чрез превръщането му с определен
коефициент при отчитане на работното време. След като ищецът е полагал труд на
смени, отработеното време се е изчислявало сумирано и следва да се приложат
разпоредбите на чл.187 ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд. В действалата в този
период Наредба, издадени на осн. чл.187 ал.9 ЗМВР, а именно Наредба №8121з-776
от 02.08.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, който
е бил прилаган в предходен акт и период. Липсата на такава разпоредба обаче за
процесния период, не следва да се тълкува като забрана, а празнота в уредбата
на положените от служителите на МВР часове нощен труд и преизчисляването им
като дневен. При наличие на такава непълнота, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата
на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. В
такъв смисъл е и практиката на ВКС, че при сумирано изчисляване на работното
време се прилага разпоредбата за превръщане на нощните часове в дневни/Рещение
№14/27.032012г. гр.д.№405/11г. IVг.о. ВКС/. В противен случай държавните служители в МВР
биха били в неравностойно положение, по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите работещи по трудово
правоотношение. Не на последно място аргумент в тази насока е разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗМВР - Държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч.
и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила сама по себе
си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт. Поради изложените
съображения, отработените от ищеца часове нощен труд за процесния период,
следва да се преобразуват с коефициент 1,143, в какъвто смисъл е и претенцията.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че са заплатени положени от
ищеца часове нощен труд, според уредбата - по 0,25лв. на час. Това е различно
възнаграждение, а именно за положен нощен труд според определението в чл.179
ал.1 ЗМВР и чл.140 ал.2 КТ. Двете понятия - нощен труд и „своеобразен“
извънреден труд получен в резултат на преизчисляване на нощния труд с посочения
коефициент, в какъвто смисъл е заявен иска, са дефинирани и по отделно в КТ,
съответно в чл.140 КТ и чл.143 КТ, единият е труд между 22ч. и 06ч., а другият -
извън установеното работно време, независимо дали е положен през деня или през
нощта. Неоснователно е и възражението на
ответната страна, че с чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, в една от редакциите си през процесния период е било предвидено, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който се
установява сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат като извънреден труд по реда на 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощни часове в дневни. Тази
разпоредба не касае заплащането на тези часове, а отчитането на извънреден труд
пред държавен орган – ИТ, а освен това липсва забрана за неговото заплащане. По
изложените съображения претенцията за заплащане на своеобразен извънреден труд през
процесния период, получен след преобразуване с коефициент 1,143 на положените
нощни часове нощен труд в дневен, се явява доказана. Според заключението на
вещото лице ищецът е положил нощен труд за периода 01.09.16г. - 30.06.19г., който преизчислен с коефициент
1,143 възлиза общо на 369,94 часа, а незаплатеното
от ответника възнаграждение като разлика е в размер на 2468,02лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като заплатеното такова в размер на 480лв./с ДДС/ е в минималния размер
съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., поради което се следва.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати за държавна такса по сметка на РРС сума в размер на 98,72лв., както и 100,80лв. за експертиза, или общо 199,52лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Разград, адрес гр.Разград, ул. Кирил и
Методий 8, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Н., ЕГН**********,
съдебен адрес *** Иван Срацимир 2А офис 318 сумата 2468,02лв./две хиляди
четиристотин шестдесет и осем лева и две стотинки/ представляваща допълнително
възнаграждение за положен труд от 369,94
часа за периода 01.09.2016г. – 30.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва считано от
31.10.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за
разноски
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
Разград, адрес гр.Разград, ул. Кирил и Методий 8, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 199,52лв. /сто деветдесет и девет лева и петдесет и
две стотинки/.
Решението подлежи
на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 10.01.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: