№ 25
гр. Пазарджик, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102952 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127а, ал. 2 от СК – даване на разрешение за
пътуване на дете в чужбина.
Ищецът Ф. Е. К., ЕГН ********** от гр. София, ул. „****** чрез
пълномощника си адвокат П. е предявил против ответницата П. Г. С., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, бул. ****** иск за даване на разрешение за
пътуване на малолетното им дете А. Ф. К., ЕГН ********** и за пребиваване
на същото неограничено на територията на Европейския съюз, Турция и
други страни, придружавано от ищеца или от упълномощено от него лице, а
именно бабата по бащина линия, като пътуванията се осъществяват по време
на упражняване на режима на лични отношения на бащата с детето, до
навършване на пълнолетие на детето, без да е необходимо съгласието на
майката. Аргументирал се е обстоятелството, че има желание и възможност
да пътува с детето в чужбина, но ответницата неколкократно е отказвала да
му даде декларация за пътуване на детето (конкретно в Гърция и Португалия)
с довода, че може да не върне детето в страната, или е издала декларация
твърде късно, с което е осуетила възможността за осъществяване на
пътуванията. Твърди, че е трайно ангажиран трудово и семейно в Република
България и не е налице интерес или възможност да емигрира или да постави
детето в риск от невръщането му на територия на страната. Моли за
допускане на предварително изпълнение на решението. Претендира
разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата П. Г. С. оспорва иска като
1
неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени разноските
по делото. Излага подробни съображения за причините да откаже да даде
декларация за пътуване на детето извън страната, а именно: неспазване на
установения режим на лични отношения от страна на ищеца; нередовно
плащане на определената издръжка на детето; безотговорно поведение на
ищеца спрямо детето по време на личните им контакти; липса на трайна
уседналост на ищеца на територията на Република България; липса на
конкретна информация за дните на пътуване в чужбина и мястото за
настаняване; организиране от ищеца на кръщене на детето преди четири
години, без нейно знание. Отрича късно да е издала декларация за пътуване на
детето през 2022 г., като твърди, че е предложила лично да му я занесе в
София, но той е пожелал да му я изпрати с куриер. Оспорва искането на
ищеца да бъде дадено разрешение за пътуване без ограничение на държавите,
до които ще се пътува, и до навършване на пълнолетие на детето, тъй като
това няма да е в интерес на детето. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете А. Ф. К., родено на ****** г.
в гр. София.
Родителските права се упражняват от майката, а с решение по в.гр.д. №
576/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик на бащата е определен
режим на лични отношения с детето, както следва: всяка четна седмица от
17,00 ч. в петък до 20,00 ч. в неделя с приспиване; за Великден – четна
година, от 10,00 ч. на Разпети петък до понеделник в 20,00 ч.; за Коледа –
нечетна година, от 17,00 ч. на 23.12. до 20,00 ч. на 27.12.; през лятото за
период от 30 дни или 2 по 15 дни, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; за рождения ден на бащата за времето от 17,00 до 19,00 ч.
на нечетна година; за рождения ден на детето за времето от 17,00 ч. до 19,00
ч. на четна година.
Съгласно социалния доклад от ДСП Пазарджик основни грижи за
детето се полагат от майката с подкрепата на родителите й. Детето има
изграден режим, който се спазва. Задоволени са всичките му потребности.
Има избран личен лекар и редовно се води на профилактични прегледи.
Жилището, в което се отглежда детето, е собственост на родителите на
майката. Представлява двуетажна къща, в която има отделна стая за майката
и детето. Жилището предлага добри хигиенно-битови условия. Майката е
трудово ангажирана в зъботехническа лаборатория. Получава месечно
възнаграждение в размер на 1 800 лв. Детето посещава ДГ „******“ в гр.
Пазарджик. Посещенията му са редовни. Бащата взема участие в дейности на
детската градина. Между детето и майката има изградена емоционална
връзка, както и между детето и неговите баба и дядо по майчина линия.
Съгласно социалния доклад от ДСП Възраждане бащата живее в
2
собствена двуетажна къща, в която има обособена стая за детето. Жилищните
условия са добри. В предния двор на къщата предстои отваряне на собствен
ресторант, а в задния двор има басейн. Бащата се самоосигурява, работи с
английска фирма, като изготвя дигитални строителни модели. Не декларира
доходите си. Детето има контакти с роднините по бащина линия. Към
момента връзката баща-дете не е прекъсната.
По тъжба на ищеца против ответницата, родителите й О. С. С. и Г. Р. С.
и брат й Р. Г. С. е образувано НЧХД № 257/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик по обвинение в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК – нанасяне на лека телесна повреда, а по отношение на Г. Р. С. – и
престъпление по чл. 148, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК – обида, което е
приключило на 22.06.2020 г. с одобрена от съда съдебна спогодба.
На 17.06.2022 г. ищецът е упълномощил ответницата да подава
необходимите документи за издаване на паспорти за задгранични пътувания
на детето и да получава същите.
На 05.09.2022 г. ответницата е издала пълномощно-декларация с
нотариална заверка на подписа, с която е дала съгласие ищецът да
придружава детето при пътуването му до Гърция, със срок на декларацията до
18.09.2022 г.
На 04.08.2023 г. ищецът е закупил самолетни билети за себе си и детето
за полет от София до Корфу на 25.08.2023 г. и връщане от Корфу до София на
28.08.2023 г. и е резервирал стая в хотел в Гърция за същия период.
На 25.11.2021 г. между Столична община, район Средец в качеството на
доставчик на лична помощ, Ф. Е. К. в качеството на асистент и С. Х. У. в
качеството на ползвател е сключено тристранно споразумение за
предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на
индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за
преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на
ползвателя.
През периода от месец декември 2022 г. до месец октомври 2023 г. на
ищеца са изплащани суми от дружеството Ashstone MЕР Ltd, регистрирано
във Великобритания, за което от ищеца са издавани инвойс-фактури.
Ищецът е съдружник и управител на търговското дружество „******
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303,
район Възраждане, ул. „******, с предмет на дейност: ресторантьорство,
питейни заведения и заведения за хранене и други.
На 19.10.2023 г. от Столична община, район Възраждане е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация на преместваем обект:
„Временни конструкции по индивидуални проекти: Летен бар и кафе, места за
сядане, готови изделие – фургон (кухня) и перголи“, с административен
адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „******, с възложител: К. А. Ц..
На същата дата между К. А. Ц. и „****** ООД, представлявано от
3
управителя Ф. Е. К., е подписан приемо-предавателен протокол за предаване
владението на недвижим имот, а именно: ресторант „******, представляващ
временни конструкции по индивидуални проекти: Летен бар и кафе, места за
сядане, готови изделие – фургон (кухня) и перголи, находящ се в западната
част на собствен имот в гр. София, ул. „******.
Свидетелката К. А. Ц., майка на ищеца, установява, че ищецът има
възможност и обича да пътува в чужбина и иска да сподели пътуванията със
сина си. Половината от роднините им живеели в САЩ, а малкият му брат
живеел в Лондон. През лятото с приятелски семейства с малки деца
планували почивки в Гърция, Испания и Турция, но детето не можело да
пътува, защото нямало съгласие от майката. През 2022 г. с още две семейства
с малки деца ищецът планирал почивка в Гърция. Ответницата извадила
паспорт на детето и дала принципното си съгласие детето да пътува до
Гърция. Впоследствие ищецът получил покана да гостува на своя приятелка,
която била на стаж в Португалия. Започнали организация за пътуване до
Португалия, защото щяло да бъде по-интересно за детето, но пътуването не се
състояло, защото ответницата отказала да даде съгласие за пътуване до
Португалия с мотива, че Португалия не е Гърция. Затова ищецът отново
започнал да планира почивка в Гърция. Щели да пътуват на 05.09. Ищецът
взел детето от Пазарджик на 04.09., като уговорката между родителите била в
багажа на детето да бъдат документите за пътуването и декларация от
майката. Когато се прибрал в София, ищецът не намерил в багажа на детето
документите. Попитал ответницата къде са документите, а тя отговорила, че
била забравила да сложи паспорта на детето, а декларация не била издала.
Предложила да издаде декларация на 05.09. и да му я занесе в София преди да
заминат. Ищецът предпочел да ги изпрати по куриер, защото й нямал
доверие, че ще пристигне навреме. Ответницата изпратила документите по
куриер, но заради почивния 06.09. същите пристигнали на 07.09., когато
половината от почивката била минала и нямало смисъл да тръгват, макар че
декларацията за пътуване била за две седмици. През 2023 г. ищецът решил да
заведе детето на почивка на остров Корфу, като подарък за рождения му ден.
Отрано започнал разговори с ответницата и получил нейното съгласие за
пътуването. Направил резервация и закупил самолетни билети. Детето било
много развълнувано, че ще пътува със самолет и че ще бъде на остров. То
много искало да пътува в чужбина, защото слушало от свои приятели в
детската градина, че били на почивка в Гърция и се возили на кораб. Една
седмица преди пътуването ответницата разбрала, че детето било кръстено
преди 4 години и отказала да даде декларация за пътуване. Детето било много
разочаровано, че почивката се провалила и че останало без подарък за
рождения си ден, а майка му му казала, че никога няма да го пусне в чужбина,
че баща му иска да го открадне и ако тя го пусне в чужбина, никога повече
няма да я види. Ищецът следвал в чужбина, но нямал търпение да се върне в
България. Споделял, че никога няма да лиши детето от майка му и много
държи детето да познава майка си и нейното семейство. Отношенията на
4
свидетелката с ответницата и нейните роднини не били добри. Те не желаели
да имат никакви контакти със свидетелката, дори ги набили в дома им, за
което се водили съдебни дела. Затова детето било кръстено без майката и
нейните роднини.
Свидетелката М. Х. Х., без родство със страните, установява, че се
познава с ищеца повече от 10 години и са близки приятели. Често се налагало
да пътува с ищеца до Пазарджик, за да присъства на вземането на детето, тъй
като се случвало да не го дават и дори се стигнало да физическа саморазправа
около първия рожден ден на детето. Към момента нямало проблеми с
предаването на детето. Ищецът се чувал с детето и провеждал видео-
разговори с него. Освен от детето, ищецът нямал друга информация за това,
което се случва с детето. Когато се случило да вземат детето и то да е болно,
ищецът винаги взимал адекватни мерки. Можел да разчита за това на майката
си и на други близки хора. Понякога ответницата отказвала да даде детето,
защото било болно. През 2022 г. ищецът няколко пъти се опитал да заведе
детето в чужбина. Първоначално планирал пътуване в Гърция и ответницата
дала съгласие. Впоследствие планът се променил с екскурзия в Португалия и
ищецът започнал да подготвя пътуването. Ответницата издала паспорт на
детето, но няколко седмици след като започнали подготовката за пътуването,
тя отказала да пусне детето с аргумента, че Португалия не е Гърция, макар че
ищецът й изпратил мястото и адреса на почивката. Тъй като имало съгласие
на ответницата детето да пътува в Гърция, ищецът организирал по-малко
пътуване с детето до Гърция, но и това пътуване се провалило, тъй като се
оказало, че няма декларация за пътуване на детето. Декларацията пристигнала
на 07.09., когато трябвало да е вторият от общо шест дни на почивката и това
обезсмислило цялото пътуване. През 2023 г. ищецът отново планирал
пътуване до Гърция с две приятелски семейства. Били закупени билети за
пътуване и било платено капаро за къщата. И това пътуване не се
осъществило, защото ответницата разбрала за кръщенето на детето,
извършено около първия му рожден ден, когато ищецът нямал никакви
контакти с майката и нейните роднини, и отказала да даде декларация за
пътуване в чужбина. Ищецът планирал отварянето на собствен ресторант и
отделно от това работел за английска фирма по специалността си на гъвкаво
работно време, за да има време да се грижи да детето.
Свидетелката С. Т. С., без родство със страните, установява, че се
познава с ответницата от около три години, три и половина години. Децата
им били в една група в детската градина и били най-добри приятели.
Родителите не били в много добри отношения. Когато ищецът идвал да вземе
детето, ответницата го предавала без никаква комуникация. Случвало се
ищецът да взима детето, дори когато било болно. Когато детето било при
баща си, се чувало с майка си, но контактите им били ограничени – или
моментът не бил удобен, или връзката не била добра. Ответницата от своя
страна осигурявала възможност на бащата да се чува с детето, като
разговорите им се проточвали. През 2022 г. бащата имал желание да заведе
5
детето в чужбина. Майката се съгласила и извадила паспорт на детето, но за
декларацията за пътуването не се доуточнили с бащата. Тя чакала до
последно той да потвърди пътуването. Взел детето в петък и когато разбрал,
че документите ги няма, се обадил на майката, а тя му отговорила, че не се
доуточнили и той не бил попитал за документите. На следващия ден тя
намерила нотариус и издала декларацията. Предложила му да му занесе
документите, но той предпочел да ги изпрати по куриер и така екскурзията не
се провела. Като реванш за пропуснатата екскурзия, детето се върнало с
подарък – таблет. През 2023 г. майката се съгласила детето да пътува с баща
си в Гърция, но разбрала, че детето било кръстено и отказала да пусне детето,
защото това било безотговорно и некоректно поведение на бащата. Той давал
само обща информация къде ще са с детето, не давал подробна информация
какво се случва с него, дали е болно. Например през лятото ответницата
разбрала от детето, че са били в Царево по време на наводнението и нямало
да могат да се приберат навреме. Понякога детето казвало неща, които били
странни за възрастта му – например, че колата на майка му била кашон, а
майка му не била добра, защото го родила със секцио. Тя не си позволявала да
коментира поведението на бащата пред детето и да казва нещо лошо за него.
Също така с баща си детето правило неуместни за възрастта му неща, като
например да лети с парапланер. За това майката разбрала от клипче,
публикувано в групата на детската градина по случай деня на бащата.
Свидетелката О. С. С., майка на ответницата, установява, че в момента
отношенията между родителите били сведени до нула. Детето се вземало и
връщало от бащата почти безмълвно. Между тях нямало диалог, поне не
вербален. Майката получавала информация за състоянието на детето, къде е
било, какво е правило, от самото дете, като се приберяло вкъщи. Когато
детето било при майка си, бащата винаги имал възможност да се чуе с него и
разговорите им продължавали доста време. Когато детето било с баща си,
контактите на майката били много трудни за осъществяване – или нямало
интернет връзка, или разговорът траел много кратко, защото вниманието на
детето се отклонявало с игри на телефон или с неподходяща среда. Друг път
се казвало на детето, че няма телефона на майка му. Детето било връщано от
бащата с травми, белези и неразположения, за които нямало информация от
къде са получени. На детето се внушавало, че майка му го е откраднала от
баща му и че домът му бил в София, а не в Пазарджик. Пред свидетелката
детето споделило, че другата му баба в София го е била, защото не искало да
спи след обяд. През лятото на 2022 г. бащата искал да заведе детето в Гърция,
после в Португалия. Майката искала да знае къде ще пребивават и за колко
време, но не получила ясен и точен отговор. В крайна сметка тя се съгласила
и извадила паспорт на детето. От юли до септември, когато трябвало да
пътуват, между родителите нямало никаква комуникация относно точното
пребиваване на детето. В деня, в който взел детето, бащата не казал, че
наистина ще пътуват и не попитал за документите. Майката много се
притеснила, защото била обвинена, че е провалила пътуването. На следващия
6
ден извадила декларация още в 9 часа и предложила да я занесе в София до 12
часа, дори предупредила в работата, че ще закъснее, но бащата поискал да му
я изпрати по куриер, защото не вярвал, че тя ще му я занесе навреме. През
2023 г. бащата отново пожелал да заведе детето в чужбина. Майката дала
съгласие и решила да издаде пълномощно на бащата. Междувременно
научила от детето, че имало кръстница. Попитала бащата дали детето е
кръстено и получила отговор, че това било само едно кръщене. Преживяла го
много тежко. Това окончателно подкопало доверието й в бащата и тя отказала
да разреши на детето да пътува с него в чужбина. След завеждане на делото
детето било настройвано от бащи си да намрази майка си за това, че не могло
да отиде на екскурзия.
Изслушана по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК, майката заяви, че с бащата
са разделени от самото раждане на детето. Комуникацията с него винаги била
затруднена, въпреки всевъзможните опити, които правила в името на доброто
на детето да имат нормални отношения. Бащата идвал да взима детето всяка
втора и четвърта седмица от месеца. По никакъв начин не му отказвала да
вижда детето, защото връзката родител-дете била важна за нея, независимо,
че с бащата не били заедно. Когато детето било с баща си, тя нямала
информация за здравословното му състояние, а когато имала, информацията
била откъслечна. Понякога детето се връщало болно и винаги със закъснение.
Детето често боледувало, но когато било при нея, тя винаги взимала
навременни мерки. Отказите й да даде пълномощно за пътуване на детето в
чужбина били продиктувани от започналото настройване на детето против
нея, с липсата на конкретна информация къде ще пребивават и с кого и с
несигурността дали детето ще е добре и ако е болно дали бащата ще се
погрижи за него.
Изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответницата заяви, че
ищецът й е осигурявал възможност да се чува с детето, когато било при него,
но или връзката била много слаба, или детето било ангажирано с нещо друго
и се чували само за около 3-4 минути, докато тя давала възможност двамата
да си говорят по телефона, извън режима на лични отношения, от един до два
часа.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск по чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на разрешение,
заместващо съгласието на родителя, за пътуване на дете в чужбина.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина представлява
спорна съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
целесъобразност, изхождайки от най-добрия интерес на детето и вземайки
предвид фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън
границите на страната, мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава, отражението на промяната върху интересите на детето, върху
неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование,
7
адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му
състояние и други права и интереси на детето.
Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС възможните ограничения,
при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от СК, пътуване на
дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето. При даването на разрешение за
пътуване следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и
временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността
детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и
възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност
за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени
родителските права – например в държави, с които България няма сключени
договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на
Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното
отвличане на деца. При пътуване на дете в чужбина на екскурзия, почивка, за
посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания,
лечение и прочие, съдът подлага на преценка причината за искането. При
липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът
определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване
на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на
детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а
дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то
засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата
си.
В конкретния случай се касае за дете на шест навършени години, чиито
родители живеят разделени и не могат да постигнат съгласие за пътуването
му в чужбина. Бащата желае да пътува с детето в чужбина краткосрочно,
основно с цел почивка и екскурзия. Безспорно в интерес на детето е да пътува
както в страната, така и в чужбина, да опознава света, да се запознава с
културата и обичаите на други народи, да общува пълноценно с близките и
роднините си, които живеят в чужбина. Естеството на плануваните от бащата
пътувания – семейни ваканции и екскурзии, срещи с близки и роднини, не
предполагат детето да бъде поставено в стресова среда или при условия,
които биха му навредили. Касае се за кратковременни пътувания с
развлекателна и опознавателна цел основно в страни, които членуват в
Европейския съюз, в които няма конфликти, напрежение или природни
бедствия, които да създадат опасност за живота и здравето на детето или да
поставят в риск неговото психо-физическо състояние.
По делото не са установени факти, които да могат да обусловят извод,
че бащата има намерения, които са противопоставими на интереса на детето,
в т.ч. да напусне страната за постоянно и да се установи с него в чужбина. В
тази насока по делото не са събрани никакви доказателства. Напротив по
8
делото е установено с писмени и гласни доказателства, че бащата е жилищно
осигурен в България, където живее и неговата майка, която е най-близкият му
роднина и му помага в грижите за детето. Освен това бащата е трудово
ангажиран в страната, съдружник и управител е на търговско дружество,
регистрирано в страната, и му предстои откриване на ресторант в София.
Неоснователни са опасенията на ответницата, че ищецът може да напусне
страната с детето за постоянно, тъй като е имал такава възможност още през
месец септември 2022 г., когато ответницата му е предоставила паспорта на
детето и декларация за пътуване в Гърция за срок от две седмици, но въпреки
това той не се е възползвал от нея и не е заминал с детето в чужбина.
Всъщност според доказателствата по делото ответницата неведнъж се е
съгласявала с конкретни пътувания на детето в чужбина, като през 2022 г. е
извадила паспорт на детето и нотариално заверена декларация за пътуване в
Гърция и като цяло насърчава контактите между бащата и детето, дори извън
установения със съдебен акт режим на лични отношения. Причината да не
бъдат осъществени планираните от бащата до момента пътувания е преди
всичко съществуващото между родителите неразбирателство и липсата на
адекватен диалог между тях. Пътуването в Гърция през месец септември 2022
г. би могло да бъде реализирано без особени затруднения, ако двамата
родители бяха положили минимални усилия да синхронизират действията си
преди заминаването по начин, позволяващ своевременното снабдяване на
бащата с декларация за пътуването. Останалите пречки за осъществяване на
пътуванията са свързани основно с притесненията на ответницата за липса на
конкретна информация за мястото на пребиваване на детето в чужбина,
времето, през което ще е в чужбина, условията, при които ще пребивава, и в
по-общ аспект недоверието й в способностите на ищеца да се грижи
адекватно за детето. Тези нейни притеснения са лесно обясними с майчината
й загриженост за детето, но не са достатъчно основателни, за да се отрече
възможността на бащата да пътува с детето извън страната. Все пак ищецът
от години има установен режим на лични отношения с детето, което означава,
че има родителски капацитет и възпитателски качества, които му позволяват
да полага самостоятелно грижи за детето. По делото няма данни той да не е
способен да отглежда детето и с поведението си до момента да му е навредил
по някакъв начин. Обстоятелството, че понякога детето се връща от бащата
болно, също не е състоятелна причина детето да не пътува в чужбина, тъй
като това не е необичайно състояние за дете на тази възраст, а и самата
ответница признава, че детето често боледува. Всякакви други причини,
свързани с безотговорното и некоректно според майката отношение на
бащата – извършване на кръщене на детето без знание на майката, липса на
информация за здравословното му състояние, липса на подходяща
комуникация с детето, докато е с баща си, настройване на детето против
майката, са породени преди всичко от съществуващия между страните
дългогодишен междуличностен конфликт, в който се опитват да въвлекат и
детето. В интерес на детето е родителите да не поставят на преден план
9
неразрешените проблеми помежду си, а интересите на детето и занапред да се
опитат да преодолеят разногласията си, като преди всичко подобрят
комуникацията помежду си, за да може детето да расте в сигурна и спокойна
среда, каквато му дължат и двамата родители. В този смисъл родителите
трябва да избягват ситуации, в които да изразяват негативно отношение към
другия родител и да го критикуват в присъствието на детето или да
настройват по какъвто и да е било начин детето против него. Само по този
начин на детето ще бъдат осигурени необходимите условия за пълноценно
психическо и емоционално развитие и съхраняване на здравата връзка
родител-дете.
Предвид изложеното съдът намира, че искането на бащата да му бъде
дадено разрешение да пътува с детето извън страната е основателно и следва
да бъде уважено, макар и не в посочените от ищеца параметри.
В производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а от СК
съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а от СК съдът разполага с правомощия да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения
и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. В този смисъл са
Решение № 403 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 6903/2014 г., IV г.о. и Решение №
244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г., ІV г.о.
Ищецът е формулирал искане за пътуване на детето до неопределен
кръг от държави, а именно „на територията на Европейския съюз, Турция и
други страни“. При съобразяване с интереса на детето, за който съдът е
длъжен да следи служебно, пътуванията на детето извън страната следва да
бъдат ограничени до държави, които се намират в Европа и са членове на
Европейския съюз или бивши такива – Великобритания. Във всяка от тези
държави Република България може да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения, свързани с мерките за осъществяване на
лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му зад граница. В случай на неправомерно отвличане или
задържане на дете между държави-членки на Европейския съюз,
компетентността на съдилищата в държавата-членка е уредена подробно в
Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно
международното отвличане на деца, а по отношение на Великобритания е
приложима Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, която представлява едно от най-важните
международни споразумения в областта на закрилата на децата, според което
решение относно връщане на дете може да бъде постановено от съд на
държавата, където детето е било отведено, като в случай, че един от
родителите незаконно прехвърли детето в друга държава-страна по Хагската
10
конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно най-бързо до
предишното си местопребиваване.
Исканият от бащата срок за даване на разрешение за пътуване на детето
в чужбина – до навършване на пълнолетие, в този случай е необоснован, тъй
като детето е в твърде ниска възраст и не се сочат причини, които да правят
пътуването на детето в чужбина наложително за такъв дълъг период от време.
Поради това разрешение за пътуване в чужбина следва да бъде дадено за
период от 3 години от влизане в сила на решението, който период ще
съвпадне със срока на валидност на издадения на детето през лятото на 2022
г. паспорт.
Общата продължителност на пребиваването на детето извън страната
следва да се съобрази с ниската му възраст, психо-физическото му развитие и
емоционалната близост с майката, които на този етап не позволяват то да
пребивава извън страната твърде дълъг период от време. Ето защо
разрешение за пътуване в чужбина следва да бъде дадено за период от общо
20 дни в рамките на една календарна година, от които не повече от 10
последователни дни, като пътуванията се извършват в рамките на
установения режим на лични отношения на бащата с детето.
По отношение на възрастния, който ще придружава детето извън
страната, съдът намира, че на този етап предвид твърде влошените отношения
и липсата на комуникация между майката на детето и бабата по бащина
линия, разрешение за пътуване следва да бъде дадено единствено на бащата,
но не и на неговата майка.
При тези данни съдът приема, че в интерес на детето е да му бъде
дадено разрешение да пътува в държавите от Европейския съюз и
Великобритания, придружено от баща си, за срок до 3 години от влизане в
сила на настоящото решение, с продължителност на пътуванията до 20 дни в
една календарна година, от които не повече от 10 последователни дни, като
пътуванията се осъществяват в рамките на установения режим на лични
отношения на бащата с детето.
След изтичане на 3-годишния срок на даденото разрешение в случай, че
между родителите не бъде постигнато съгласие за пътуването на детето извън
страната, този режим може да бъде променен с оглед възрастта на детето,
режимът на лични отношения с бащата и другите правнорелевантни
обстоятелства от значение за пътуването на детето в чужбина.
Предварително изпълнение на решението не следва да бъде допускано,
макар разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК да дава такава възможност и
ищецът да е формулирал искане за това, тъй като в случая пътуването на
детето се иска основно с развлекателна цел и няма данни за необходимост от
неотложно напускане на страната, свързано например с лечение в чужбина,
обучение, участие в спортни или културни мероприятия, или други подобни,
които биха обосновали нуждата от предварително изпълнение на решението.
Искането на страните за присъждане на разноски не следва да бъде
11
уважавано, тъй като се касае за производството по спорна съдебна
администрация, при което за разлика от исковото производство, не се решава
със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на признати и гарантирани от закона права. Поради това в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г., I г.о.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на майката П. Г. С.,
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. ******, за пътуване на детето А. Ф.
К., ЕГН **********, придружено от неговия баща Ф. Е. К., ЕГН **********
от гр. София, ул. „******, в държавите-членки на Европейския съюз и
Великобритания за срок от 3 години, считано от влизане в сила на
настоящото решение, с продължителност на пътуванията до 20 дни в една
календарна година, от които не повече от 10 последователни дни, като
пътуванията се осъществяват в рамките на установения режим на лични
отношения на бащата с детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
предварително изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която е
отказано допускане на предварително изпълнение – в едноседмичен срок от
съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните, на ДСП Пазарджик и
ДСП Възраждане.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12