РЕШЕНИЕ
№ 1318
гр. Варна, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110114744 по описа за 2022 година
Ищецът Ст.С. твърди, че на 09.09.2022г. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Община Варна, за което е
образувано ч.гр.д. №12212/2022г. по описа на ВРС, за сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди -
болки, страдания, стрес и неудобства, в резултат от непозволено увреждане,
настъпило на 08.06.2022г. около 18:00 - 18:30ч. поради ухапване от улично
куче по китката и дланта на лявата ръка в гр.Варна, на поляната зад магазин
„Джъмбо" и до магазин „Кауфланд" в ж.к.„Вл.Варненчик", ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. В срока по чл.414 от ГПК
ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед
на което, със съобщение, получено на 11.10.2022г. му е указано, че може да
предяви иск относно вземането си. В законоустановеният срок по чл.415 ал.1
от ГПК предявява настоящият иск за установяване на съществуването на
вземането.
Ищецът сочи, че на 08.06.2022г. около 18:00-18:30ч. заедно с
приятелката му Н.Илиева отишли до магазин „Кауфланд" в ж.к.
„Вл.Варненчик". На връщане с покупките минали през поляната до
„Кауфланд", зад магазин „Джъмбо", където на пътеката го нападнали две
улични кучета. Едното се спуснало към лявата му ръка, с която държал
1
покупките и го захапало по китката и дланта. И двете кучета били без каишка
и намордник, видимо улични и с маркировки на ушите. Веднага се прибрал,
оставил покупките и отишъл в спешния център на МБАЛ „Света Анна -
Варна" АД, където обработили раните му, направили промивка и превръзка
на китката и дланта на лявата ръка. Поставена му била и инжекция против
тетанус. На 09.06.2022г. посетил доктор, който го прегледал и установил, че
има множество рани по лявата длан и долна трета на предмишницата, след
което му издал болничен лист за временна неработоспособност за периода от
09.06.2022г. до 17.06.2022г. Вследствие на гореописаният инцидент
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни
болки и страдания, уплаха, стрес, социални неудобства. Веднага след
ухапването лявата ръка в областта на китката и дланта се подула и изпитвал
болка. Отока на лявата ръка спаднал към края на домашния му престой.
Около месец - месец и половина след изтичането на болничния и връщането
му на работа изпитвал трудности в осъществяването на трудовата си дейност.
Двата крайни пръста на лявата ръка не можел да сгъва на 100% и ги разгъвал
трудно и с болки. Нямал сила в ръката и се налагало колегите да му помагат.
Предвид това, че органите на местната власт съгласно чл.59 ал.З т.З, т.4 от
ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в
приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху
кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.З от ЗЗЖ
ангажира отговорността на Общ.Варна, на която със закон е възложено да
осъществява надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в
изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата, както и да взема мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни
съгласно чл.50, т,2 от ЗЗЖ. С оглед на причинените вреди, начина, по който
са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията /по
естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни
преживявания у пострадалия/, счита, че за обезщетяване на неимуществените
вреди Общ.Варна следва да му заплати сумата от 1500лв.
Моли съда, да постанови решение, с което да признаете за установено
по отношение на Община Варна, че дължи на ищеца сумата от 1500лв.
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди -
болки, страдания, стрес и неудобства, в резултат от непозволено увреждане,
настъпило на 08.06.2022г. около 18:00 - 18:30ч. поради ухапване от улично
куче по китката и дланта на лявата ръка в гр. Варна, на поляната зад магазин
„Джъмбо" и до магазин „Кауфланд" в ж.к.„Вл.Варненчик", ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
09.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
2
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№12212/2022г. по описа на ВРС и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна в отговор по реда на чл.131 от ГПК е заявила, че не са
налице осъществени вредоносни действия или бездействия виновно от страна
на изпълнител на възложена работа. Действията спрямо безстопанствените
кучета на територията на Общ.Варна предприемани ежедневно от
служителите на ОПБК са в съответствие с нормативните изисквания. Смята,
че не е налице причинно - следствена връзка между визираното бездействие
по отношение на конкретното куче и документираните от здравните органи
травматични увреждания. За да се определи размера на обезщетението трябва
да се съобрази с интензитета и продължителността на страданията на ищеца.
Обичайната продължителност на възстановителния период при сходни случаи
на ухапване от куче е 10 - 15 дни, както и от задължителните при ухапване от
куче ваксини. Счита, че е нужно да се обърне внимание, че в конкретния
случай, възстановителния период е по-малък - 9 дни, което е видно от
представения болничен лист за временна неработоспособност (от 9.06.2022г.
до 17.06.2022г.). Уважаването на иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу
общината се обуславя от установяване наличието на следните предпоставки:
1) да бъде доказано, че са причинени вреди и какъв е видът им; 2) да бъде
установено, че вредите са пряка и непосредствена последица от
противоправно действие или бездействие по повод извършването на работа,
за която общината отговаря. Смята, че не са налице тези предпоставки и няма
представени доказателства, които да сочат към обратната хипотеза.
Съобразно чл.51, ал.1 от ЗЗД, събраните по делото доказателства следва да
обосновават извод за пряка и непосредствена причинна връзка между
процесното противоправно поведение и процесиите по делото вреди. Смята,
че представените доказателства от ищеца не са достатъчни и не доказват, че е
настъпил на твърдяното място, в случай, че инцидента се е случил. В
конкретния случай, исковата претенция е прекалено завишена и ако
съответната бъде уважена, ще настъпи, неоснователно обогатяване на правно
основание чл.55 от ЗЗД. Счита, че претендираното от страна на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер от 1500лв. е прекалено високо.
Смята, че не е доказано, че кучето, което е ухапало ищеца е безстопанствено
и че общината не е предприела действия по вменените и задължения по ЗЗЖ.
Оспорва изцяло исковата претенция в размер 1500лв. за причинени
имуществени вреди, ведно с лихвата, която ищцата, претендира да и бъде
заплатена.
Моли да се отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана.
В условията на евентуалност, моли значително да се намали размера на
3
претендираното обезщетение за имуществени вреди, в съответствие с
преобладаващата съдебна практика, по сходни случаи, като бъдат взети
предвид, всички обстоятелства, които обуславят претендираните вреди и са в
причинна връзка с увреждането и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК вр. чл.49 от ЗЗД.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно представеното копие от лист за преглед на пациент
№**********/8.06.2022 г., 19:30ч. от консултативно-диагностичен
блок/спешно отделение, където ищецът е приет с оплакване от ухапване от
улично куче
Представен е и болничен лист издадена на ищеца за девет календарни
дни отпуск за времето от 9.06.2022г. до 17.06.2022г. при домашен режим.
По делото е разпитана свид.Н.И., която в показанията си сочи, че
придружавала ищеца на въпросната дата-8.06.2022г., като на посоченото в
исковата молба място – поляна в кв.Владиславово, гр.Варна до магазин
Кауфланд са били нападнати от безстопанствени кучета имащи марки на
ушите си, едно от които е захапало ищеца по лявата ръка. Свидетелката сочи,
че е видяла лично раните от ухапванията които са били с различна дълбочина.
Тя също така сочи, че ищецът е носил превръзка на наранената ръка около
седмица след инцидента, а след това е имал проблеми при движението на
наранената ръка.
По искане на ищцовата страна по делото е приета СМЕ в заключението
си по която вещото лице е посочило, че характеристиките на раните
установени при ищеца отговарят на нараняване с тъп предмет какъвто са и
кучешките зъби, сочи също така, че нормалният оздравителен процес за този
вид нараняване е в рамките на 10-15, като самото нараняване представлява
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стига до следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в
чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е
4
безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени
от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по
повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност,
съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното
физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда;
противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието
и настъпилото увреждане. Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. №
2005/2008 год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките
извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва
такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането. В производството по делото безспорно се установи наведената с
исковата молба фактическа обстановка, а именно че при преминаване на
ищеца през поляна в кв.Владиславово, гр.Варна, в близост до магазин
Кауфланд, той е бил нападнат и захапан по лявата ръка от бездомни кучета
носещи на ушите си марки за удостоверяване, че са обработени от
общинските служби. Безспорно се установява, че животното нанесло
травматичните увреждания на ищеца е бездомно куче, тъй като е имало
маркировка на ухото, каквато съгласно чл.47, ал.6 от Закона за защита на
животните се поставя на кучетата, за които не се явят лица по ал.2 на същия
член, като маркировката представлява татуиран на едното ухо
идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на
другото ухо или друга видима ушна маркировка, каквато именно описват
свидетелката. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.2 ЗЗЖ и чл.50, т.2 от
ЗЗЖ кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за
защита на животните или други лица, които са подписали декларация за
спазване изискванията на чл.49 и 50 от ЗЗЖ. В разпоредбата на чл.49 от ЗЗЖ
е посочено, че отговорните за надзора и грижата лица, организациите за
защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и
реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл.47, ал.3 от ЗЗЖ.
Съгласно чл.50, т.1 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл.49 са длъжни да
вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към
хора или животни. Съгласно чл.50, т.2 от ЗЗЖ тези организации са длъжни и
да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска
администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации. По делото
не са наведени твърдения, нито са представени доказателства от ответника, че
въпросното куче е под надзора на обществена организация, респ. на други
лица, подписали декларация-съгласие да носи отговорност за него, по
смисъла на чл.49 от ЗЗЖ, поради което следва да се приеме, че на общо
основание отговорна за въпросното куче е била Община Варна. Чрез взетите
5
от Общ.Варна мерки следва да се гарантира безопасното поведение на
безстопанствените кучета спрямо хората, независимо от вида на тези мерки
(дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което е
задължение на общината, респ. организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ. От
представените от ответника доказателства не се установява при условията на
пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл.40, 41, 47 и 48,
49 и 50 ЗЗЖ, нито предприемането на конкретни действия по изпълнението
на мерките и извършването на действия по установяване и контрол на
безстопанствените, върнати и осиновени кучета. По делото не се установява,
че в рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване живота и
здравето на гражданите общината е положила дължимата грижа в изпълнение
на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи
кучета - взетите мерки не са достатъчни или не са изпълнени надлежно.
Макар Общината да е приела Наредбата за обществения ред на Община Варна
и Правилник за вътрешен ред и организация на работа на Общински приют за
безстопанствени кучета, както и Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, то липсват данни адекватно да са приложени
нужните мерки, доколкото в града има останали агресивни кучета,
осъществяващи безпричинни нападения над граждани, причинявайки им
телесни увреждания и психически стрес. Общината е в неизпълнение на
своето задължение чрез своите служители да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по улиците и парковите зони на общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители - по реда на чл.49 от ЗЗД. Като взе предвид
гореизложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на цитираната
разпоредба за ангажиране отговорността на Община Варна: а/ налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
агресивно поведение на бездомните кучета към хора или животни, за
настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на
надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които
задължения произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2, вр.чл.49, чл.40, ал.1 и 2,
чл.41, ал.1-3, чл.47, ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за защита на животните, както и
от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; б/ причиняване на неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в претърпени болки и страдания заради настъпилото в резултат
на нападението на бездомното животно ухапване по лявата ръка; в/ налице е
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното
поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на
задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от ЗЗЖ. В
6
хода на делото се установи, че ищцата е претърпяла болки и страдания в
резултат от ухапванията. Оздравителният период при посочените
травматични увреждания е в рамките на 10-15 дни.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" съгласно ППВС №4/64г. не е абстрактно понятие, поради
което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на
неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е
свързано с преценката на определени конкретно съществуващи
обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи
обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт
морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика. Предвид степента на търпените
негативни емоции, техния интензитет, както и периода на възстановяване и
обстоятелството, че са налице остатъчни проявления от преживяното у
ищцата и все още актуален страх, свързан със случилото се, съдът намира за
справедлив спрямо преживените от нея неимуществени вреди размер на
обезщетение в размер на 1 500лв.
От ищеца са представени доказателства за направени разноски в размер
на 390лв. по заповедното производство и 850лв. по исковото производство.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, представлявана от Иван
Портних – Кмет ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С. ЕГН********** от гр.Варна, ***
сумата от 1 500лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вследствие на лека телесна повреда изразяваща се в ухапване
от бездомно куче на лявата му китка на 8.06.2022г. на поляна в
кв.Владиславово, гр.Варна до магазин Кауфланд от което за ищеца са
произтекли болка и страдание, в резултат на неизпълнение от страна на
Община Варна на възложените й със закон задължения по ограничаване и
контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.09.2022г. - дата на сезиране на съда със
заявление по реда на чл.410 от ГПК, на осн. чл.422 от ГПК вр.чл.49, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 50, т.2 от ЗЗЖ, която сума е присъдена по
заповедното гр.д.№12212/22 на ВРС.
7
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, представлявана от Иван
Портних – Кмет ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С. ЕГН********** от гр.Варна, ***
сумите от 390лв. разноски по заповедното производство и 850лв. по исковото
производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му пред Варненския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8