Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Своге,  04.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Свогенски районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и втори януари, двехиляди  и  деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 439  по описа за 2018 година на  СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, със седалище и адрес на управление:град София,  бул.”България”№ 49, бл.53Е, вх.”В”  чрез пълномощника К. К. А. против А.Ц.В. ЕГН  ********** ***.

С исковата си молба ищцовата страна е  предявила срещу ответника иск с правно основание чл.422 от ГПК-за признаване за установено съществуването на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.

-Исковите претенции са за признаване за дължимо от ответника заплащане  на: сумата от :1. 2 404,28/две хиляди четиристотин и четири лева и двадесет и осем  стотинки/лева, съставляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.09.2014г. № **********, сключен между “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, като кредитор от една страна и А.Ц.В. като длъжник, от друга страна;, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК/09.05.2018г./до окончателното заплащане; 2. 389,05/триста осемдесет и девет лева и пет стотинки/ лева-неустойка.

Претендират се направените по делото разноски.

В молбата се твърди, че с Договор за потребителски кредит от 23.09.2014г. № **********, банката отпуснала на кредитополучатля А.Ц.В. като длъжник, сумата от 1 500 лева със срок за 24 месеца.

Ищцовата страна заявява, че длъжникът по кредита, след като подал заявление за промяна в погасителния план и на 30.06.2015г.между страните бил сключен Анекс, не изпълнявал точно поетите задължения и банката автоматично прекратила договора/на 05.01.2016г./, а на  07.01.2016г.изпратила уведомление до А.Ц.В.

Твърди се, че банката предприела събиране на вземанията си по реда на заповедното производство(чл.410 от ГПК), но ответникът подал възражение. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът е направил искане за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д.№  308/2018г.по описа на РС –Своге.

На ответника е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК, но такъв не е постъпил в РС Своге.

В  о.с.з.ищецът  не се представлява, изразява писмено становище, че поддържа исковите претенции, както и моли, при наличие на законоустановените предпоставки да се постанови неприсъствено решение.

Ответникът  не се явява и не изразява становище по  исковите претенции.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Безспорно е обстоятелството, че Договор за потребителски кредит от 23.09.2014г. № ********** е сключен между “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, от една страна и А.Ц.В. от друга страна, като му е предоставена сума от 1 500 лева, със срок 24 месеца и размер на вноската 92,73 лева, отбелязан е годишен процент на разходите, годишен лихвен процент, лихвен процент на ден и е посочено общо задължение по кредита-2 225,52 лева.Записано е, че е избран и закупен пакет от допълнителни услуги и, че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 1500 лева, а размера на вноската по същия е 62,50 лева.

За изпълнение на процесните парични вземания е издадена Заповед за изпълнение №  379/31.05.2018 год. по ч. гр. д. № 308/2018 год. на РС-Своге.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени положителни установителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковите претенции са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, общи условия, преводно нареждане и уведомително писмо (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и липсата на проведено насрещно доказване, за опровергаване твърдените от ищеца отрицателни факти. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на исковите претенции, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените разноски в настоящото и в заповедното производство-в общ размер на 596,17/петстотин деветдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът А.Ц.В. ЕГН  ********** *** на ищеца “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, със седалище и адрес на управление:град София,  бул.”България”№ 49, бл.53Е, вх.”В”, следните суми: 1. 2 404,28/две хиляди четиристотин и четири лева и двадесет и осем  стотинки/лева, съставляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.09.2014г. № **********, сключен между “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, като кредитор от една страна и А.Ц.В. като длъжник, от друга страна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК/09.05.2018г./до окончателното заплащане,

 2. 389,05/триста осемдесет и девет лева и пет стотинки/ лева-неустойка.

 ОСЪЖДА А.Ц.В. ЕГН  ********** *** заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, със седалище и адрес на управление:град София,  бул.”България”№ 49, бл.53Е, вх.”В” направените разноски в настоящото и в заповедното производство-в общ размер на 596,17/петстотин деветдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/лева.

Решението не подлежи на обжалване – съгласно чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: